Cohen's house

by **Thea J. Cohen.** Съб Апр 11, 2015 7:12 pm

First topic message reminder :

Spoiler:

by **Meg** Пет Апр 24, 2015 12:12 am

Продължи да чете още доста, като от време на време хвърляше по някое око на Нейтън. Искаше да види дали внимава, макар че никой не можеше да го вини, ако книгата му беше скучна. Все пак я водеха четиво за деца, а и я бе чувал поне пет пъти, но за Мег бе от изключително значение. Надяваше се поне да се престори, че му допада, заради нея, но замисленото му изражение й хареса още повече. Очевидно бе омагьосан точно колкото и нея, а това я караше да му се усмихва всеки път, щом го погледнеше, независимо дали погледите им се засичаха или не.
- Мисля да оставя другата глава за по-късно – каза спокойно тя, когато приключи срещата с лудия шапкар и мартенския заек.
Бяха минали не повече от петнадесет минути, но вече започваше да се чувства малко по-добре. Не че й беше зле до сега. Просто тревата яко я налягаше и ограничаваше възможностите й. Можеше да чете колкото си иска, стига само да е легнала и да не й се налага да мърда много много. Но след като възвърна силите си, се надигна, изправяйки се бавно. Целуна закачливо Коен, докосвайки устните му съвсем леко, колкото да го изкара от транса, в който беше изпаднал, след което пийна малко вода и хапна шоколад.
- Хей, не ме оставяй – пошегува се тя, тъй като той очевидно не беше тук.

by Nathan Cohen Пет Апр 24, 2015 7:11 pm

Примигнах озадачено и я погледнах. Май бях загубил представа за времето, защото тя беше спряла да чете, а аз още си представях парата на чайниците и ужасните пристъпи на катерицата-букмейкър, веднага щом Алиса споменеше котката си, Дейна.
- А? - попитах глупаво и примигнах, - Ааа, не тук съм , само дето... тази книга я свързвам с толкова много неща. А точно сега имам чувството, че я видях на живо.
С мътен поглед и неясното усещане за несигурност, аз улових раменете на момичето срещу себе си и попитах сериозно:
- Колко пъти си чела тази книга? Защото беше много убедително. Страхотно четеш... но май и аз трябва да отвърна със същото, а?
Не знам дали това се дължеше на способностите ѝ на четец или на това, че бях пушил за първи път от двайсетина години, но имах чувството, че всичко се беше разиграло пред очите ми. Дори неволно си представях какви са на усещане парчетата от чашите, когато се счупеше някоя от тях. Поклатих глава пак и се усмихнах топло на Мег.
- Искаш ли аз да продължа?
Не знаех дали ще се навие, за това просто взех книгата и отворих където беше отбелязала. Прочистих гърло и се усмихнах на Мег пак. Точно , когато исках да си легне обратно, я мляснах още един път, макар че едвам я уцелих. После вдигнах книгата срещу светлината, сякаш нищо не се беше случило и започнах.

Високо розово стъбло се издигаше до входа на градината. Розите, които растяха по него, бяха бели, ала наоколо стояха трима градинари, които усърдно ги мажеха с червено.
Алиса намери това за много чудно и се приближи, за да ги погледа. Тя чу как един от тях каза:
— Внимавай, Пет! Не ме пръскай така!
— Не съм крив — каза Пет намръщено. — Седем ме бутна!
Седем погледна и каза:
— Много хубаво правиш, Пет! Набеждаваш винаги другите!
— Ти по-добре да мълчиш! — отвърна Пет. — Не чух ли вчера Царицата — казваше, че заслужаваш да бъдеш обезглавен!
— Защо? — попита оня, който пръв се беше обадил.
— Не е твоя работа, Две! — каза Седем.
— Негова работа е! — каза Пет. — И аз ще му кажа защо: защото беше занесъл на готвачката луковици от лалета вместо лук.
Седем запокити четката си и тъкмо почна да се защищава:
— Всичко друго на света бих приел, но не и… — съгледа Алиса, която стоеше и ги наблюдаваше.
Той се спря. Другите също се огледаха. И всички се поклониха дълбоко.

by **Meg** Съб Май 02, 2015 11:41 am

Обожаваше тази книга. Разговора между картите й звучеше още по-забавен, заради имената им. Леко се подхилкваше, докато той четеше, но винаги тихо, така че да не развали момента. Пресегна се за шоколада. Щом нямаше да чете, можеше спокойно да си хапне, но желанието да натъпче и Нейтън с него, беше просто непреодолимо. От време на време се пресягаше, като буташе по някое парче в устата му, без предупреждение и той нямаше друг избор, освен да го изяде. Разбира се, в един момент се оказа с пълна уста и четенето трябва да бъде прекъснато. Но вместо да се разочарова, Мег просто му се усмихна и се изплези, без въобще да подозира, колко шоколадово беше езичето й.
- Всъщност съм я чела доста – отговори най-накрая на въпроса му, след дълго замисляне – Но нима може да прекаля с нея? Книгата е добра всеки път.
И наистина си беше така, особено ако всеки път, щом решеше да я прочете, беше напушена. Разбира се, от време на време разнообразяваше с Хари Потър, Хрониките на Нарния и други фантастични работи, които възбуждаха максимално въображението й. Странно беше. Повечето хора биха използвали тревата, за да се отпуснат и да си починат, а тя напрягаше максимално мозъка си, опитвайки се да се понесе в някой нереален и все пак, по-добър свят.
За момент се замисли. Представи си Нейтън чисто гол в леглото. Ранна утрин, в която слънцето галеше нежно кожата му, докато той спеше, а тънкият чаршаф покриваше едва една трета от тялото му. Тя седеше в креслото близо до леглото му и с чаша кафе в ръката, се опитваше да учи за някакъв изпит, но вместо това само му хвърляше влюбени погледи. Беше облечена в някаква тениска, която очевидно беше негова и изведнъж всичко секна.
Това ли беше новата й представа за по-добър свят?
- Изцапал си се – отбеляза Мег, когато отново погледна към него и без да му даде време да осмисли думите й, се надигна и закачливо засмука долната му устна, докато го гледаше в очите.
Да, това определено беше по-добро!

by Nathan Cohen Съб Май 02, 2015 1:23 pm

Оставих книгата на страни и измърках или имрънках, не съм сигурен, но щом ми каза, че съм се изцапал се учудих, че не съм притеснен. Помислих, че ако някой ти казва, че си мръсен, ще се притесниш, ще се избършеш, нещо...
- На мен книгата също ми хареса, но я четох когато вече бях попораснал.
Ама още ли съм на това? Чувствах се сякаш съм забавил реакции и съм като тези компютри, дето гледаш с мъчителна бавност, как съобщението едва пристига, а ти знаеш че темата на разговора е вече сменена. За това оставих книгата... внимателно, за да не взема да я пусна много рано и да изтропа на пода. Прекалено много време бях минал без употребата на подобни средства и сега реагирах сякаш са ме дрогирали с най-страшните медикаменти на света. Жалка картинка на кратко казано. Но изглежда Мег имаше намерение да пренебрегне глупостите ми и да си ме "обича", независимо колко трудно приемах марихуаната.
Преди обаче да успея да вдигна ръка, за да избърша каквото имах на лицето, тя взе че ми лепна една от онези целувка, които в анимационните филми, които бях гледал в събота сутрин, те караха да свириш като локомотив и стъпалата ти да се навиват на руло. Не мога да я опиша, но бе едновременно и топла, и мръсна и секси и сладка. А, да, това беше от шоколада.

by **Meg** Съб Май 02, 2015 1:47 pm

Отдръпна се леко от него, като доволно облиза устни, докато гледаше в неговите. Не беше останал никакъв шоколад по тях, но това не й пречеше да го излъже и отново да усети вкуса им. Целувката с Нейтън Коен беше като шоколадов бонбон. Дори не броеше истинския шоколад, който беше на всякъде по него. Целувката му беше сладка, мека, омайваща и всичко останало, което беше добрият шоколад. А от вътре? Миналият път беше като пияна вишна. Алкохолът се бе пропил в езика му и те караше да изтръпнеш от горчивия му вкус, а щом целувката прекъснеше, се усещаше само сладката следа, която те кара да го пожелаеш отново.
В момента беше обикновен шоколадов бонбон, с още повече шоколад отвътре … нещо като бонбоните на Lind. Става ти толкова сладко, че трябва да спреш, но просто е толкова добро, че нямаш сили да го направиш. И как сега кажете, се очакваше тя да не го целуне отново? Пушеците я вкарваха в доста сериозни размисли за доста малки неща, а може би беше самият той. Имаше ли някакво значение?
- Искам да те изям – изцепи изведнъж Мег, като се засмя и се отпусна отново върху краката му.
Защо му го казваше? Чувстваше се някак неудобно, понеже дори не очакваше това да излезе от нея. Бузите й поруменяха, но тя не отмести поглед от него. Чувстваше се като някоя ученичка, която току що се бе обяснила в любов на едно момче и въпреки, че очевидно потъваше от срам, смело го гледаше в очите и чакаше да види дали ще отвърне на чувствата й.

by Nathan Cohen Съб Май 02, 2015 2:04 pm

Известно време останах загледан в очите ѝ, учуден от думите ѝ. Да ме яде? Какво, това намек ли беше или просто се превръщах в стар мръсник, който мисли с оная си работа. За да не се излагам на риска да излезна тъпак, аз само изстенах почти еротично и тежко, сякаш вдигах тежести или нещо подобно и се размърдах под нея.
- Как може да ми го кажеш и пак да легнеш там? - попитах искрено. Измъкнах се изпод нея, но така че да не става и коленичих на дивана. Опрях ръце в седлаката от двете страни на главата ѝ и се наведох над лицето ѝ с леко отнесе/разфокусиран вид.
- Ако искаш да ме ядеш, започвай веднага, защото се топя и ми минава срока на годност.
Преди дори да е имала време да се засмее, аз се наведох и залепих една огледална усмивка, като хоризонтална версия на целувката от първия филм за Спайдърмен, когато Тоби Макгуайър искаше да ореве филма заради чичо си Бен.
Оказа се че тази поза има отлична възможност за тормозене на другарчето. Например, можеш да гризкаш повече от долната му устна или да спуснеш повече от езика си в устата на другия, освен това можеш да стигнеш по-на дълбоко и да го накараш да му се свие стомаха от учудване и приятна изненада. Поне на мен така ми се струваше, а аз бях напушен.

by **Meg** Съб Май 02, 2015 2:21 pm

Сърцето й се разтуптя, когато чу думите му. Не бяха нищо особено, но той я караше да се чувства желана, както никой друг до сега. Не разбираше, дали това беше, защото той я желаеше повече от всеки друг до сега или защото тя желаеше него повече от всеки, с който е била. Може би по малко и от двете, което правеше удоволствието още по-голямо. Но преди да скочи в скута му, както и възнамеряваше, той вече се беше погрижил. Остави я да се излежава на дивана, докато я целува замайващо, но ако си мислеше, че така щеше да я накара да се кротне, то прекалено много се лъжеше.
Харесаше й позата, усещаше езика му от по-грапавата страна и беше някак странно приятно. Опитваше се да засмуче от време на време, но Нейтън не й даваше да доминира. Беше застанал над нея и сам избираше как да вървят нещата, но не за дълго. Мег най-накрая успя да се измъкне от устните му и леко се надигна нагоре по дължината на дивана, като целувките й се спуснаха по брадичката и врата му. Щеше да го изяде, ако трябва да го изближе като разтапящ се сладолед, но за целта имаше нужда от малко съдействие, затова започна бавно да го насочва надолу, хващайки го за кръста.
Докато Коен насочваше лицето си към гърдите й, червенокосата оставяше последни целувки на врата му и нетърпеливо дърпаше тениската нагоре. Оголи корема му, а после още малко и накрая дори успя да се отърве от дрехата, като я остави да виси на раменете му, а тя старателно започна да спуска език по релефа на тялото му. Тръгна от гърдите и стигна чак до пъпа му, като минаваше по очертанията на мускулите му, които още от първия момент бе намерила за очарователни. Но не се спря. Целта й беше още надолу.

by Nathan Cohen Съб Май 02, 2015 2:39 pm

Ухилих се на ум, представяйки си ситуацията. Момичето ме желаеше, беше приятна идея, даваща в ръцете ми шанса да правя с нея каквото поискам, защото тя самата искаше същото. Беше някак опияняващо и властно чувство, което бях изпитвал предимно към момичета, които нямах намерение да срещам повече... но сега беше различно. Наречи го властолюбие, наречи го господарска жилка, не ме интересува. Преглътнах, но тя искаш да поеме контрола. Да насочва. Е, нека се порадва, не може аз все да казвам какво ще се прави.
Последвах примера ѝ и продължих надолу. Поставих няколко целувки на брадичката и шията, преди момичето да се насочи още нататък, изглежда беше твърдо решена да драпа за по-ниски точки на торса ми. Неволно усетих познато стягане и надигане под колана и свиване в корема. Беше приятно възбуждащо и наелектризиращо усещане, което скоро премина в стегната жила, издуваща и напъваща отвътре навън в слабините ми, като бавно затягаща се струна.
Успях да спра устрема ѝ, чак когато стигнах до деколтето на блузата ѝ, където започнах да действам тоста по-агресивно. Без да се замислям особено, просто впих устни и малко зъби в леката издутина преди да започне бюста. Изръмжах от удоволствие, когато вкуса на кожата ѝ се разля под езика ми, докато аз продължих надолу, деколтето опря в носа ми и аз започнах да натискам докато не го опънах до край, буквално ядейки пътя си надолу. Спрях, само за да махнем тениската и всичко, което ми беше горница и останах разочароващо гол. Исках и аз...За това без да се замислям пипнах ръбовете на нейната блуза и я изтеглих през главата ѝ в една малко боричкаща се поза, оставяйки я само по сутиен. Опрях ръце, а после и лакти в матрака под нас и зарових лице между и малко под гърдите ѝ, оставйки мокри следи по пътя си към пъпчето.
- Ако продължаваш надолу, и аз ще го направя - подхвърлих, отделайки мокри, силно зачервени устни от тялото ѝ.

by **Meg** Съб Май 02, 2015 2:54 pm

Точно така й допадаше – когато се държеше като животно. Не се опитваше да се сдържа, защото трябва да е по-нежен, защото обстоятелствата изискват да са по-тихи, да се движат по-бавно и т.н. Беше се отдал на инстинкта и желанията си, точно както и тя, за което беше виновна онази цигара на масата, която все още не бяха довършили. Не знаеше за него, но червенокосата винаги беше жадна за секс, когато пушеше. Буквално искаше да го изяде, затова без да се замисли, впи зъбки в кръста му, малко по-грубо отколкото се очакваше. Искаше да чуе стон, ръмжане или поне някакъв от онези страшно секси звуци, които издаваше.
Напълно пренебрегна предупреждението му или по-скоро го прие като обещание. Едва беше довършил, когато тя се зае с колана му и само след секунда виждаше от близо как члена му настискаше всичко надолу и се опитваше да се покаже. Впи нокти в задника му, като го накара рязко да се извие и приближи до нея, а преди да е успял да се отдръпне, усети езика й по главичката. Боксерките още й пречеха, но просто нямаше търпение да го подразни, затова продължи още малко така, докато най-накрая не дръпна всичко надолу.
Гордо сочейки към нея, войника му беше готов за екшън и Мег не възнамеряваше да го кара да чака. Веднага се погрижи за него, обсипвайки го с безброй страстни целувки, като накрая се опита да го засмуче. Но за разлика от езика на Нейтън, члена му не се съпротивляваше. Веднага се отдаде на ласката и й позволи да си играе както пожелае.

by Nathan Cohen Съб Май 02, 2015 3:14 pm

Изръмжах. Гневно, раздразнено и диво, зъбите ми изскърцаха, когато я усетих там. Какво си мислеше това момиче? Че това е игра? Ако исках, можех да я счупя на две и да изнасиля и двете половини. Не, чакай, това беше малко извратено, да не кажа доста. Предпочетох да пренебрегна тази внезапна грозна мисъл и запълзях нататък, за да достигна нея.
При нея беше малко по-лесно. Техните панталони се разкопчаха лесно. Аз облизах зачервената кожа от впилото се в нея копче и се заиграх в кръг около белега. Или щеше да ѝ е приятно, или щях да съм като онези кучета в интернет, дето казват - Нямам представа какво правя.
Оставих обаче ръката ми да се плъзне под плата и направо под бельото, без да си играя на снощните дърпаници и закачки през плата. Пуснах един дълъг гъделичкащ език през цялата дължина от пъпа до където стигаха разкопчаните панталони. Изръмжах гърлено, преди да вмъкна пръстите си между краката и суетя позната почти болезнена горещина там. Усетих мека кожа, дори вече появила се влага, доста по-обилна от колкото бях очаквал. Проникнах с пръст грубо и от раз, без предварителни приготовления, опитвайки се да преодолея нейните закачки под колана ми. Ако загубех съсредоточението си, щях да мачкам на посоки без да знам какво правя... макар че и сега се водех само от инстинкти. Изтеглих се от вътрешността си и отрих пръст в по-горния край на съкровището ѝ, наслаждавайки се на това как щях да подгрея връхчето ѝ, преди дори да съм смъкнал джинсите от дупето ѝ.

by **Meg** Съб Май 02, 2015 3:36 pm

Инстинктивно разтвори крачета, осигурявайки му по-добър достъп, като дори започна да се търка в пръстите му. Дупето й се надигаше бавно нагоре надолу, а натиска ставаше все по-груб и стонове на удоволствие се откъсваха от меките й устни. Успяваше да я настърви още повече, което я караше да се старае максимално, опитвайки се да го задоволи. По-скоро опитваше да задоволи себе си. Не можеше да се насити на члена му, което беше някак странно и в същото време невероятно възбуждащо. Отново беше готова да прави неприлични неща на неподходящо място и все пак, щом беше с Нейтън, всичко беше позволено.
И точно в този върхов момент, когато удоволствието беше максимално, се чу доста смущаващ шум – входната врата се отвори, а след като се хлопна силно, Мег подскочи. Моментално се изплъзна от Нейтън, като се озова на земята и усети силна болка в кръста, но нямаше време да мисли. Веднага закопча панталона си и започна да се оглежда объркано. На масата имаше трева, на пода беше тениската й, Коен още не бе вдигнал панталона си, а тя дори не знаеше къде да се скрие. Лицето й почервеня от притеснение и просто погледна жално към мъжа пред нея, надявайки се да й помогне.

by Nathan Cohen Съб Май 02, 2015 3:54 pm

Всичко сякаш вървеше по мед и масло, когато... Чух вратата. Положението беше мнооого закъсало. Без да се замислям, аз се хвърлих към отсрещната страна на стаята, издърпвайки панталоните си. Когато чух трополене и звънене на ключове, знаех, че който и да идва, познава мястото и първо ще влезе тук. За това избрах най-бързата и ненормална идея на света, издърпах рязко дългата до пода покривка на масата и я метнах отгоре си. увивайки я над лявото и под дясното рамо, спускайки се надолу като елинска тога.
В следващия миг влезе не друг, а самата Теа с кисело изражение и уморен вид на някой, пътувал във втора класа с Пан Еър. Аз вдигнах ръка и поздравих с дълбок глас.
- Аве, Теания, благородничке на Римската аристокрация. Добре дошла в моя къщус, както са го наричали нашите прадеди, римските Патриции.
Момичето ме погледна, сякаш бях влязъл с усмирителна риза и двама двуметрови санитари.
- Татко, какво...
- Питай Учителката си, Мис Еверет.
Мис Еверет беше една стара мома, която непрекъснато ми се лепеше на всяка родителска среща или когато носех документи или дори на улицата. Точеше лиги по банковата ми сметка толкова настойчиво, че можех да се обзаложа, че мокрите ѝ сънища включват купуването на палта и яхти.Общо взето я ползвах като всеобщо извинение да не ходя там.
- Днес Мег пристига и ми сервира, че трябвало да участваме в театрална постановка Родители-младежи. Юлий Цезар. Влизах в роля, за когато се върнеш... А ти защо се появяваш така изневиделица? Да не би Париж да е решил да загуби блясъка си?

by **Meg** Съб Май 02, 2015 4:50 pm

Не можеше да повярва на очите си. Беше по-голям идиот, отколкото очакваше и това просто я разсмя. Държеше се като някое момче и определено не го биваше в лъжите, не и точно в този момент, но все пак бе някак забавно. Мег се изкикоти, след което срещна изненадания поглед на приятелката си и осъзна, че беше все още по сутиен. Може би най-важно бе да се облече или скрие, а после да мисли за тревата и панталоните на Нейтън. Той очевидно щеше да се справи и сам, заедно с покривката или в каквото там се беше омотал, но незнайно защо, червенокосата все още беше при него.
- Здрасти – процеди някак измъчено, като махна на приятелката си и изведнъж избухна в смях.
Все още беше под силното влияние на тревата, а това не бе подходящ момент. Познаваше Теа от четири години и все пак не знаеше как точно щеше да реагира. Не искаше гнева й, тя определено не бе от спокойните хора, но много повече я притесняваше, че можеше да я загуби като приятел. Ето заради това се мислеше, преди да се прави нещо с който и да е било. Нима удоволствието от секса си заслужаваше да рискува нещо толкова хубаво. И все пак реши да си пробва късмета, като се замълча, надявайки се просто да й се размине … което едва ли щеше да стане.

by Nathan Cohen Съб Май 02, 2015 6:04 pm

Вдигнал ръце като мъжка статуя на свободата, аз напълно съзнавах, че изглеждам ненормален за трима. НО имах на своя страна много силни аргументи. Първо и основно - на Теа дори не би ѝ минало през ум, че съм опитвал каквото и да било с Мег. Просто не би го приела. Може би ако ни беше хванала на калъп, но ме познаваше достатъчно добре, че да се сети, че съм по-скоро почитател на еднократните връзки за една нощ, от колкото по прелъстяването на колежанки. Освен това не би повярвала, че скромната и притеснителна Мег би се дала на дъртия и татко. Освен това добавям елемента на абсурдност, толкова стряскащ и неприемлив за разумната мисъл, че Теа никога не би приела, че това е лъжа. Беше абсурдна и крещяща за да е измислица за прикриване на нещо. А като силен аргумент беше тревата.
Теа поклати глава и ме погледна разочаровано и уморено, местейки поглед между двама ни. И после, след измъчен миг, сигурен, че всичко ще рухне под краката ни, тя избухна в неудържим смях. Аз запазих самообладание в комично сериозен вид и напълно съзнавах, че имам най-глупавия вид на света. Но пък Теа се смееше. Искрено, маниашки и със ръце на корема, както не го беше правила от години.
- А тревата си е моя - заявих със съвършено равен глас, вирейки брадичка насам и натам, надут като пуяк, - А ако ми кажеш, че двете със Мегара не сте пушили такова нещо, аз да съм летяща чиния.
При което аз хванах ръбовете "тогата" и се завъртях в кръг с бръмчащи устни, карайки дъщеря си да седне на облегалката за ръце на дивана, все още кикотеща се до сълзи.

by **Meg** Съб Май 02, 2015 6:43 pm

Момичетата се спогледаха и се изкикотиха. И двете бяха наясно, че тревата на масата, беше притежание на червенокосата, тъй като не друг, а самата Теа й бе свършила тази услуга, ако можеше да го нарече така. Въпреки всичко решиха да запазят тази малка подробност в тайна и да се разберат по-късно. Изведнъж стана някак странно и напрегнато в компанията на Нейтън. Той отново се превърна в бащата на приятелката й и затова не знаеше какво да каже. Просто се обърна за момент, като облече блузата си и пийна малко вода, опитвайки се да си придаде по-спокоен вид.
- Е … как мина пътуването? – попита притеснено Мег, но точно в момента не се притесняваше само от русокосата.
Като приятелка, беше наясно, че Теа всъщност не беше в Париж. Е, може би бе отшила там, но със сигурност се връщаше от някое друго място. Не знаеше къде прекарват времето си с … Алек май беше, но бе готова да се обзаложи, че рано или късно щяха да го обърнат на романс. Личеше им от далече, затова реши да не казва нищо на баща й. Беше доста кофти да си по средата – знаеш всичко и все пак не можеш да си напълно откровен с никой.

by Nathan Cohen Съб Май 02, 2015 6:58 pm

Смъкнах ръце и се насочих към масата, стараейки се да си придам достоен вид.
- Я, чакай, чакай - вдигнах строго пръст с учудващо трезв глас. - Да не мислиш, че може да изчезнеш за толкова време с майка си и да не ми кажеш, че ще се връщаш?
Сложих ръце на кръста си, неволно заприличвайки на Ариел след като ѝ пораснаха крака и се уви в корабно платно на брега. Преминах в настъпателен режим, просто за да концентрирам вниманието далеч от Мег, повече за да науча какво е правила жена ми и в по-малка степен, за да не оставя време на дъщеря си да се опитва да събере 2 и 2 за това защо двамата със съученичката ѝ се шматкаме полу голи и смучем трева.

by **Meg** Съб Май 02, 2015 8:25 pm

Страхотна тактика. Вместо да я разсея по някакъв начин, той направо започна да й се кара, а всички знаем, че Теа не реагираше добре на каквито и да е опити да я командват. Е, беше малко по-спокойна, когато това идваше от баща й, но все пак не бе лесно да се укроти нейния буен характер. Трябваше добре да го знае, тъй като или го беше наследила от него или майка си, а съдейки по това, което знаеше, Нейтън не можеше да се справи нито със себе си, нито с бившата си жена. Затова се намръщи недоволно, скастряйки го с поглед.
- Г-н Коен, по-добре да пропусне да ви каже, че се прибира, отколкото да пропусне да се прибере – отбеляза сериозно Мег или поне се опитваше да се държи сериозно – Аз мисля да ви оставя да се видите, а по-късно може да ми звъннеш и да ми разкажеш как е било.
Опита се да се измъкне, но русокосата не й позволи. Веднага я покани да остане за вечеря, като се обърна към баща си с дяволита усмивка. Знаеше как да манипулира хората.
- Нямаш нищо против, нали? – попита го Теа, като надигна изпитателно вежда – Не искаш Мег да прекара вечерта самичка в стаята си, нали татко?
That bitch ...

by Nathan Cohen Съб Май 02, 2015 8:52 pm

Огледах се наоколо, пренебрегвайки очевидното нежелание на дъщеря ми да отговори на въпроса. От това можех да заключа, че е прекалено ядосана или засрамена да говори за това. Реших да не ровя повече в това и продължих да го гледам, докато ме пренебрегват, превръщайки ме във фон. Това ужасно много ми заприлича на обикновените срещи между тях. Когато аз оставах на заден план. По-добре беше така, изглежда Теа или нищо не подозираше или не ѝ пукаше.
- Ами то ние си взехме храна за вкъщи. Не знам дали ще стигне. Да поръчаме ли нещо или да я караме просто по леко.
Сериозно обмислях да ги оставят да опустошат каквото има наоколо останала храна. Дори сигурно щяха да довършат тревата. Щях да съм излишен колкото може да си представиш и дори повече.
- Или вие момичета, ще искате да си поговорите на четири очи? - намигнах с онзи неприятен маниер на възрастните, които се мъчат да покажат на децата си че още са готини.

by **Meg** Нед Май 03, 2015 1:12 pm

Нейтън очевидно не разбра намека или просто предпочете да се направи на одарен, което не остана незабелязано. Момичетата се спогледаха и Мег се насили да се усмихне, въпреки че все още изглеждаше доста гузна. Не можеше да лъже добре и Теа го знаеше, но щеше да изчака подходящия момент и да я притисне. Не че сега се чувстваше много спокойна в неговата компания. Да, това определено й липсваше, но какво можеше да очаква … те просто спяха заедно. Едва ли той искаше нещо по-сериозно от нея и точно заради това не се чувстваше длъжен да й дава някаква упора. Нали уж беше голямо момиче.
- После ще ядем – заяви решително русокосата, като се обърна към приятелката си – А ти ще ми помогнеш да разопаковам. Трябва да видиш нещата, които си купих.
Като послушно момиче, Мег я последва, но преди да напуснат стаята, хвърли една очарователна усмивка на Коен и не пропусна да му смигне. Все още се притесняваше от цялата тази ситуация, но не пропускаше да се закачи с него, което всъщност започна много преди онази нощ. Чак сега осъзна, че може би подсъзнателно флиртуваше с него от години, макар и само с поглед. Но какво странно имаше. Вече беше готова да признае, че го намираше за изключително привлекателен мъж и със сигурност не беше единствената.

by Nathan Cohen Нед Май 03, 2015 1:37 pm

Постарах се да не изчервя, макар че ми костваше известно време да не приличам на някое от джуджетата, които целуваше Снежанка преди да идат в мината. Не исках да ми проличи, но всичко от вътре ми играеше жестоко, смес от вълнение, страх и срам, а сега се добавяше известна доминираща жилка на удоволствие, че бях преодолял този проблем. Постарах се да вляза добре в ролята на досаден родител, за да прогоня момичетата, за да си нахлузя панталоните на спокойствие.
След като се облякох, занесох храната в кухнята и напуснах основната част на дома, за да се затворя в кабинета си, аз се заех с финансовите си задължения. Не се стараех особено, бях разсеян и малко незадоволен. Доста. Споменът за вкуса на нейната кожа, за нейното ухание, за усещането ѝ под пръстите си...
Стъмни се, а момичетата сигурно още бяха наоколо. А аз разсеяно правех дребни сметки, попълвах бланки и дори не гледах особено често към часовника. Просто щом потъмня прозореца пуснах настолната си лампа и спрях да работя. Протегнах се назад, докато не изпукаха костите във раменете и гърба ми. Отпуснах се на стола и той се завъртя неволно на ляво. Познато усещане се разбуди в ниските етажи на властта и аз си представих ясно Мег, пристъпваща в стаята... коленичеща пред мен на килимчето до бюрото... как ръцете ѝ се плъзгат нагоре и надолу по краката ми..

by Sponsored content

Cohen's house

Cohen's house

Re: Cohen's house

Re: Cohen's house

Re: Cohen's house

Re: Cohen's house

Re: Cohen's house

Re: Cohen's house

Re: Cohen's house

Re: Cohen's house

Re: Cohen's house

Re: Cohen's house

Re: Cohen's house

Re: Cohen's house

Re: Cohen's house

Re: Cohen's house

Re: Cohen's house

Re: Cohen's house

Re: Cohen's house

Re: Cohen's house

Re: Cohen's house

Re: Cohen's house

Re: Cohen's house