thea j. cohen
administrator
marissa kelly
administrator
Latest topics

Cohen's house

Страница 1 от 4 1, 2, 3, 4  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Cohen's house

Писане by Thea J. Cohen. on Съб Апр 11, 2015 7:12 pm



Spoiler:





1







_________________
it's my duty to drain you
She was perfect, pure m a d d e n i n g sex, and she knew it, and she played on it, dripped it, and allowed them to s u f f e r for it — was it so strange that one was half mad and the other drinking himself to death?

avatar
Thea J. Cohen.
the big boss
the big boss

Posts : 359
Points : 1921

http://countyoursins.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Nathan Cohen on Пон Апр 13, 2015 8:11 pm

Следващият ден се оплеска жестоко разочарование по всеки параграф. Има дни, в които всичко се обърква, а това, което си мислил, че няма да се обърка, то се обърква също и то изневиделица. 
Първо денят се оказа изпълнен не само с основната ми работа, но и с тонове от Теа. Обикновено тя е адски самостоятелна и дори ми се сърдеше, когато ѝ с обаждах по средата на лекция или през паузите между тях или дори въобще. Но не и днес.
От както ѝ предложих да иде на изложението на коли, тя беше убедена, че аз искам да ѝ купя кола за рождения ден. В резултат на това, получавах ужасно много смс-и, съобщения на мейла и дори няколко пъти на пейджъра. Беше си жива мъка. Това продължаваше прекалено дълго, колкото повече наближаваше седем часа, толкова по-нахална ставаше. Накрая ме последва в хотела при мен. Не ми висеше на главата, но непрекъснато се святкаше тук и там и ми досаждаше до непоносимост. Даже когато ѝ се скарах, че не е на училище, тя ми се оплези и каза, че преподавателят не е на работа днес и имала свободен следобед. 
Наложи се да посегна към най-мрачното оръжие в арсенала си. Името ѝ беше Лили Потър, беше хубавичка, бивша екзотична танцьорка, която научих да бъде рецепционистка в хотела. Всичко беше наред, докато не направи едно малко с един от келнерите и от там се почна всичко. Преди да се усетя, тя се превърна в неофициалната бар-дама на хотела ми, сваляше мъжаги, спеше с най-много един от тях на седмица, но караше мъжете да идват и идват да пият в бара на хотела. Аз пренебрегнах това, понеже имах всички основания да мисля, че ако не спи със всеки гост, тя е по-скоро атракция, от колкото проститутка. 

А и освен това нейната заветна мечта, а освен това и съкровен ужас на Теа, беше да се докопа до моето легло. За Лили беше страхотно да спи с богатият собственик на хотела. И обикновено я режех, понеже макар и малко под 30, тя не беше моят тип. Беше прекалено ... мръсна за мен. Но се наложи, в името на това да прогоня Теа, беше да поговоря с Лили и да изгоня Теа далеч от нея и от мен.
Така че аз помъкнах Лили към къщата с неясното намерение да поговоря с нея, да ѝ връча чаша-две с вино и после да я пратя да пасе. Така в шест тя беше в къщата, в прилепнала винена на цвят рокля. За съжаление, тя не беше внимателна. Беше настървена да ме припипва, да ме гали по гърба, да ми се хили и да ме подканва да пия още. Главата ми се замая от умора и от силното холандски вино. Не усещах как върви времето, нито че Лили ме е пипнала за вратовръзката на сивия костюм и очевидно ми се натискаше...
avatar
Nathan Cohen

Posts : 89
Points : 364

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Meg on Пон Апр 13, 2015 8:34 pm

Мег прекара цялата си вечер в подготовки и планове за рождения ден на Теа, затова веднага щом свърши с колежа, се отправи към домът й. За разлика от всички останали пъти, когато се бяха виждали, днес червенокосата реши да не прекалява с „подчертаването на красотата си“. Роклята й беше заменена с дълъг панталон и потник, които прекрасно подчертаваха сините й очи. Грим не беше нужен, тъй като целеше да не обърква допълнително нещата. Беше възможно най-естествена и дори можеше да се каже обикновена, така че никой не можеше да я вини, че отиваше в празна къща с импулсивен мъж.
Въпреки, че това не беше среща, нашето момиче се отби през един от любимите си индийски ресторанти, като взе вечеря. Самата тя не беше яла и се чувстваше доста гладно, но пък бе изключително неучтиво от нейна страна да отиде с храна, но да не е взела за него. Затова след като приключи, хвана едно такси и най-накрая потегли.
Съвсем малко й беше достатъчно, за да стигне до дома му, затова когато се появи, все още нямаше седем. Е, какво пък. Ако не беше готов, щеше да седне да го изчака в хола, не бързаше за никъде. Затова и когато никой не й отвори вратата, тя реши да се самопокани. Знаеше къде се намира резервният ключ, а след като го взе, спокойно влезе в къщата. Мина през кухнята, където остави храната и папката с плановете за партито, като се отправи към горните етажи, където щеше да търси Нейтън. Но нямаше нужда, защото той беше много по-близо, отколкото предполагаше.
- Извинете, че ви прекъсвам, но имам записан час – намеси се грубо Мег, очевидно говореше на жената, която след още няколко секунди щеше да успее да се покатери в скута на Коен – Ако може да се ориентирате към приключване, тъй като ви остават не повече от десет минути - завърши тя, като все пак не си тръгна.
avatar
Meg

Posts : 87
Points : 347

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Nathan Cohen on Пон Апр 13, 2015 9:01 pm

Както казах, днес беше лош ден. Каквото и да казвах за Лили, тя си беше хубавичка, вярно не особено красива, но определено знаеше къде да пипне и какво да направи, за да запали желание за едно бързо. Зачервен и напомпан с вино от Холандия, имах намерение да я оставя да ме попипа още малко, преди да я изгоня. Както казах, не гледах колко е часа, живеех с неясното усещане за времето едва минаващо и ръка, която си играеше с дъното на панталоните ми.
После като светкавица на фотоапарат в тъмна стая, гласът на Мег прониза затъналото в пиянство мозъчно вещество в главата ми. Примигнах и вдигнах очи нагоре. Мег беше минала през задната врата на кухнята и ме беше издебнала. Ако беше звъняла на входната врата, сигурно щях да успея да отлепя Лили от себе си, преди да съм пострадал. А сега бях спипан с жена, хванала ме за чатала и разпасан, със захвърлено на страни сако и разхлабена вратовръзка. Вдигнах очи и срещнах неодобрителния, святкащ поглед на Мегара, втренчен в мен през светлата, огряна в оранжево от залеза всекидневна. 
- Аааа, Мег - почнах с учудващо спокойствие, - Добре, че дойде, трябва да поговорим. 
Лили ме изгледа учудено и после премести поглед от нея към мен и обратно.
- Ооо, Нейт, нима вече си подкарал на конвейр? - Изкиска се тя и допи чашата си. Колко ли бяхме изпили от това? 
Аз се размърдах и я заотлепях от себе си.
- С нея имам малко работа, не искам да те задържам...
- А, знам ти аз работата - засмя се тя отново и пак ме стисна ниско в трюма и ми се изкиска, - Не се притеснявай, аз не съм излишна никъде. Защо тримата не се забавляваме, сигурна съм, че можем да се сработим отлично.
Думите ѝ ме прогориха като цигара през вестник. Дори да исках, не можеше да звучи толкова мръсно. А не ме и пускаше, в резултат на което се бях изпънал като рулетка и почти под колана ми , откроявайки се толкова ярко, че почти не беше възможно да се скрие. 
- Не е нужно - изсъсках и я изгледах злобно. - Искам да се върнеш на работа. Това... е заповед.
Последните думи почти изръмжах. Получих още две-три тръквания и после с още една лъстива усмивка, тя ме пусна и се отправи към изхода, полюшвайки бедра, оставяйки ме толкова на дълбоко в тинята, че почти болеше.
avatar
Nathan Cohen

Posts : 89
Points : 364

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Meg on Пон Апр 13, 2015 9:21 pm

За нейна изненада, Коен веднага реши да отпрати „служителката“ си, но щом той не можеше, тя щеше да се погрижи да го злепостави още малко. Очите на червенокосата се разшириха от изненада, а тя инстинктивно се дръпна леко назад, сякаш се страхуваше да бъде докосната. Почувства се толкова … омърсена, макар и да не бе направила абсолютно нищо. Просто самата мисъл я накара да извърне поглед от двамата, докато Лили не напусна стаята.
- Мислех, че имаме уговорка – каза някак наранено Мег.
Беше се почувствала пренебрегната и всичките й усилия, ненужни. Но вместо да задържи мисълта си над това, тя плъзна поглед по тялото му и надолу, докато не спря на големият издут пакет. Бузите й почервеняха за секунда, а тя задържа цели две, може би дори три секунди погледа си там. Изглеждаше изненадана. Не че не очакваше от него да получава ерекции, не беше чак толкова възрастен, но някак си не си представяше точно тя да го види. Затова щом се осъзна, веднага извърна поглед с възклицание.
- По дяволите, Нейтън … - не можа да се сдържи тя, но побърза да се поправи – Ще те чакам в кухнята.
Остави го да се оправи поне малко, като се върна при хваната, взе си една виличка и започна да отваря различните кутии. Взимаше по хапка отвсякъде, опитвайки се да се наслади на храната и да спре да мисли за случилото се. Но не беше толкова лесно. Точно и ясно помнеше какво бе казала снощи и все още го мислеше, но ако някой щеше да се търка в скута на Нейтън, предпочиташе да е поне някоя на нейното ниво. Не искаше да си мисли, че „съществото“ от преди малко, дори не можеше да я нарече жена, беше същото като червенокосата в неговите очи.
avatar
Meg

Posts : 87
Points : 347

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Nathan Cohen on Пон Апр 13, 2015 9:48 pm

Дам, положението се беше така оплескало, че сигурно щеше да ми коства година-две да го поправя. Така че вече бях до шия в кал, защо просто не стана и да не го свърша като хората.
Свалих вратовръзката, запокитих я и пооправих яката си. Оправих косата си, запуших виното и заедно с чашите се отправих към кухнята.
Нахлух рязко, оставих чашите в мивката, като всеки неразбиращ нищо от миене мъж и тропнах бутилката на масата до храната на момичето. Появих се с нови две чаши и каменно изражение, преди да е казала дори What the fuck, mr, Cohen. 
- Холандско вино - обявих като в реклама и поставих чаша пред нея, - Надявам се, че гледката преди малко не те е отвратила до толкова, че да не искаш да пийнеш нещо. 
Застанах срещу нея от другата страна на масата и започнах да наливам със сериозно изражение.
- Не искам да си мислиш, че съм някой мръсник - започнах със учудващо спокойствие. Наричах подобно отношение "Смелостта на отчаяния". Сигурно така щях да звуча, когато прокурора на върховния съд във Вашингтон ме закопаеше, ако въобще се стигнеше до там. - Аз съм на 43 и съм разведен. Не искам да звуча, сякаш се оправдавам, макар че точно така звуча... но не искам да мислиш, че съм го направил нарочно, за да те уязвя или обидя. Просто загубих представа за времето. И се надявам и тя да не те е обидила...
Макар че имах основания да мисля, че го е направила. Стоях прав пред нея и пренебрегнах факта, че все още върха ми се мъчеше да поеме към джоба. Дори не обърнах внимание, докато наливах.
avatar
Nathan Cohen

Posts : 89
Points : 364

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Meg on Пон Апр 13, 2015 10:00 pm

Да не би да му беше жена, че да й се обяснява така. Много й дремеше на нея какви ги вършеше и с кой, стига само той самия да не предложеше да се забавляват заедно, това наистина щеше да я обиди. Оценяваше се по-високо от дамата, която напусна къщата и силно се надяваше и неговото мнение за нея да беше такова. Но вместо да се заинтересува, тя вдигна ръка, за да спре всичко това и съвсем спокойно побутна една вилица към него. На лицето й се появи лека усмивка, която все пак беше искрена.
- Не е моя работа. А и честно казано, не ме вълнува – тук малко поизлъга, но кой би я винил – Ядоса ме факта, че не можахте да отложите срещата си, за след като планирате партито на любимото ви момиче. И може би малко ми пречи факта, че члена ви продължава да ме сочи …
Не искаше да му прави забележки, но това наистина я притесняваше, а той сякаш не разбираше от намеци. И вместо да го остави да се оправи още малко, Мег взе последна хапка от пилешкото, след което се изправи и се приближи към него. Започна да му обяснява за кетъринг компаниите, на които се беше спряла, докато оправяше яката му, която леко стърчеше отзад. После премина към избора на цветя и прокара пръсти през косата му, като леко я разроши. Така й харесваше много повече. А най-накрая просто разкопча най-горното копче на ризата му и се усмихна широко.
- Мисля, че Гладиолите са идеален избор, но все пак съм подготвила няколко варианта – каза спокойно накрая тя, като взе чашата вино и пробва вкуса му.
avatar
Meg

Posts : 87
Points : 347

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Nathan Cohen on Пон Апр 13, 2015 10:20 pm

Свих рамене с раздразнение.
- Ама и ти си ми една монахиня - изръмжах, просто за да прикрия недоволството си, че имаше нахалството и да ми се сърди. Половината момчета на нейната възраст не можех да се похвалят с подобно съоръжение на долните си етажи, а тя пък мислеше, че ще ми вдига морални ценности. По принцип бих казал, че е точно така, че беше непристойно от моя страна, но днес бях преживял много дразнене, бях незадоволен, пийнал и освен това дълбоко подкрепен от това, че колкото и да не беше доволна от появата на, пардон, "члена" ми, се беше втренчила в него като в сладолед ан клечка. 
Стърчах, във всеки възможен смисъл на думата, до нея и завъртях вилицата между пръстите си като нинджа, ако нинджите въобще имаха вилици, ако не се броеше онова оръжие на Рафаел от Костенурките Нинджа. Забодох  прибора в едно сериозно парче репичка и заразглеждах предложенията ѝ. 
- Не знам, може би е лош избор да го правим с толкова много цветя. Все пак правим рожден ден, не сватба... Не искаш да ми кажеш, че...
В следващия момент нещо запищя в съседната стая и ме накара да изляза, подхвърляйки през рамо някакво извинение, ходейки с приятното усещане, че поне арматурата ми се свива. Нямаше да стоя до нея като някой от ексхибиционистите, дето се притискат в случайни хора в автобуса.
avatar
Nathan Cohen

Posts : 89
Points : 364

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Meg on Пон Апр 13, 2015 10:30 pm

Ама голямо мрънкало беше. Хем не разбираше нищо и имаше нужда от помощта й, хем се правеше на много компетентен. Той да не би да очакваше няколко кега с бира и шотове? Теа беше прекалено изискана за подобно парти, затова заслужаваше прекрасна вечеря, скъпо шампанско и много цветя. Рожденият й ден отбелязваше разцъфването й като млада дама, а той искаше да го претупа. Ако нямаше нужда от мнението й, можеше да помоли пачаврата си да му помогне. По принцип дори и не си помисляше подобни неща, но по принцип никой не я караше да ревнува толкова много.
- Разбира се, че трябва да има цветя! – отбеляза строго тя, като се провикна след него, но той май не я отрази.
Къде отиваше? Не трябваше да я оставя така сама. Мег седна сърдито на стола си, като допи за секунда виното си и осъзна, че наистина беше сладко и главозамайващо, но това не й пречеше да си сипе още една чаша, докато чакаше Нейтън да се върне. Продължи да си хапва, прелиствайки папката, като оглеждаше идеите си и стигаше до заключение, че е достатъчно компетентна. Той да говореше каквото иска, тя щеше да спретне най-прекрасното парти за приятелката си. Щом беше достатъчно добро за нея, очакваше и Теа да го оцени.
avatar
Meg

Posts : 87
Points : 347

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Nathan Cohen on Пон Апр 13, 2015 10:45 pm

Вдигнах телефона и голямата купчина боклук на вечерта се стовари върху мен като скала. НЕ мога да кажа, че го очаквах. Не мога да кажа, че дори ставаше за нещо... но беше удар под кръста и то от муле.
Общо взето в кухнята се чу само:
- Какво?! Ти се шегуваш! Не може да говориш сериозно...
Последвано от една от онези мрачни паузи, които карат човек да си каже, че ако ще подслушва, сега е времето да се включи. А като сме на ясно, че става дума за викове, дори не се налага да се напрягаш за да слушаш.
- Не можеш да ми го причини! Да не си посмяла! Тя ми е дъщеря и аз подготвям празненство... Не ми излизай с този тон. Не искам да чувам и дума от теб. Всичко това звучи точно като бракоразводното дело. Само дето сега си още по-голяма кучка от тогава!
Направо кипях от вътре. Работата приличаше на петък тринадесети, само дето днес беше сряда. 
- Достатъчно, щом искаш така, така да бъде. Но можеше просто да дойдеш и да го направим заедно, вместо да ми въртиш тези номера. Липса на комуникация, това е работата. Същото каза и консултанта. И макар че беше жена, обвини теб. Хубаво... Напротив, ще ти държа какъвто тон искам. Дъщеря ми е вече почти на 23, а ти имаш нахалството да ми вдигаш гълъби тук. Стига... достатъчно, дочуване.
И в следващия момент, запокитих телефона към другия край на стаята. Нещастната Моторола се удари в стената и се отвори, разхвърчавайки се на парчета по лъскавия под. Върнах се обратно със зачервено от гняв лице и навити ръкави на ризата. Бях стигнал дъното днес. Абсолютното дъно на най-големите изцепки.
avatar
Nathan Cohen

Posts : 89
Points : 364

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Meg on Пон Апр 13, 2015 10:55 pm

Въпреки, че викаше след него, не се беше ядосала наистина, просто се опитваше да привлече вниманието му, но вече нямаше никакво желание да го прави. Само по гласа му разбра, че беше достатъчно ядосан, за да изплаши дори и нея, но вместо да се свие като мишчица, Мег почака Нейтън да се върне и още от вратата постави онова невинно личице, което изразяваше съчувствие. Изправи се веднага, като с любопитни очи се приближи към него и сложи ръката си на рамото му, но не я задържа там. Вдигна я бавно нагоре, като погали врата му, стигна до бузата и го застави да я погледне.
- Наред ли е всичко? – попита наистина загрижено тя, като се насили да се усмихне.
Точно в този момент й се видя страшен, плашещ и в същото време, невероятно секси. Дори и не си помисли да му го каже, не искаше да го ядоса още повече, но това беше самата истина. Червенокосата бе привлечена от звяра в него и точно в момента го желаеше толкова, колкото и се страхуваше. Точно тази тръпка я караше да прави глупости и да го докосва така, сякаш беше неин, а дори не се осъзнаваше. Наистина ли искаше да го накара да се почувства добре или по-скоро целеше нещо друго. Никоя жена не правеше така, просто от съчувствие. А може би Мегара беше различна?
avatar
Meg

Posts : 87
Points : 347

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Nathan Cohen on Пон Апр 13, 2015 11:24 pm

Кимнах няколко пъти, за да успокоя и нея и себе си. Всичко от вътре ми кипеше. Опрях ръце на плота и наведох глава, издавайки дълъг, въздъхващ звук като от издъхващия карборатор на любимият ви автомобил, втора ръка, който сте купили от мазния тип в предградията на невъзможно висока цена, но ви е струвало безумно много тогава.
- Жена ми... - казах дрезгаво, преминавайки в хриптящо мрачно мърморене, - Бившата ми жена е срещнала Теа днес. И познай какво...
Посочих купчинката папки до ръката си. Бутнах ги с пръст, сякаш бяха кула от карти.
- Няма да има парти... ЗАЩОТО СКАПАНАТА МИ БИВША Е ЗАВЕЛА ТЕА В ПАРИЖ ДО КРАЯ НА МЕСЕЦА.  
Последното изкрещях толкова гневно, че гласът ми отекня поне два пъти в широкото помещение. Вдигнах ядосано ръка и я стоварих върху бялата повърхност, вдигайки малко повече шум от колкото исках, предизвиквайки двете ни вилици да подскочат. Това не освободи гнева ми, но ме накара да се отлепя от масата, да мина пълен кръг и да се върна до обърканата Мег и да ръмжа, хванал китката си, не толкова защото ме боли, макар че ме болеше (моля ви, не удряйте автентичен мраморен кухненски плот от високо, не е полезно за костите), а понеже ме беше яд, та две не виждах.
- Не е 18-годишнината, не е дори кръгла годишнина. Просто пристига, завива ѝ главата с Париж, на другия край на земното кълбо и изчезва, само като ми праща едно телефонно обаждане, без дори да ми даде да говоря с нея. Ако не я е излъгала, че ме е предупредила и че аз участвам в това, наречи ме Гизмо и ми ми дай да раздавам балони в Лонг Айланд. 
avatar
Nathan Cohen

Posts : 89
Points : 364

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Meg on Пон Апр 13, 2015 11:34 pm

Не знаеше какво да каже, за да го успокои. Само стоеше и го гледаше невинно, като той обикаляше и потропваше нервно, сплашвайки я още повече. Дори подскочи, когато той тропна по плота, но продължи да го следи с поглед и да се опитва да помогне. Не можеше просто да пренебрегне факта, че той имаше нужда от някого в момента и да си отиде, защото вече нямат работа по партито. Новата й задача беше да го успокои, да го накара да се почувства по-добре, а всички знаем колко сериозно приемаше Мег задачите си.
- Мога ли да направя нещо за вас? – попита плахо червенокосата, като му подаде чашата и се усмихна леко – Защо не хапнем първо, а после ще измислим как да оправим проблема.
Личеше си, че наистина беше загрижена за него, а не просто да се правеше на учтива. Ако трябваше лично щеше да отиде до Париж, за да върне Теа обратно, стига да знаеше, че това щеше да му помогне. Сърцето й се свиваше да го гледа така тъжен и в същото време й допадаше гневният пламък в очите му. Но целта не беше да се наслаждава на мъките му, а да помогне да оправят нещата. Искаше Нейтън да знае, че можеше да разчита на нея и тя щеше да бъде там, ако той имаше нужда. Просто трябваше да го каже.
avatar
Meg

Posts : 87
Points : 347

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Nathan Cohen on Пон Апр 13, 2015 11:53 pm

Най-после събрах сили да седна и да ви кажа, не беше лесно. Всичко от вътре ми играеше и ми се искаше да стоваря небостъргач върху тъпата физиономия на жена си. Искам да кажа, да - тя не можеше да живее с "Мафион, гагстер и престъпник", но това не ѝ пречеше да превръща всеки миг от жалкия ми живот в непрестанно страдание. От развода ни до ден днешен, тя бъркаше там, където дори закоравели престъпници не смееха. Първо отне едната от дъщерите ми, не преди да се опита да отмъкне и двете, плюс колкото може повече пари, но сега продължаваше да ме тормози, почти 5 години след развода.
- Не... - вдигнах ръка с насилено спокоен глас, звучейки като Тони Старк, след като получи кризата в началото на Железният Човек 3. - Всичко е под контрол, извинявай, че избухнах така. 
Стиснах зъби и погледнах на страни, захапвайки палеца си. Как можеше да стане толкова лошо днес. А ако не се бях опитвал да изгоня Теа целия ден, може би щях да успея да спра проклетата си бивша вещица от станалото сега. 
- Просто имам нужда от малко успокоение и може би нещо разхлаждащо.
Вдигнах очи към Мег с мрачен и почти прогарящ пламък в очите и подхвърлих искрено:
- Искаш ли нещо по-твърдо от виното. Днес съм в настроение за скоч.
avatar
Nathan Cohen

Posts : 89
Points : 364

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Meg on Вто Апр 14, 2015 12:12 am

Скоч? Щом това желаеше, това щеше да има. Без да каже каквото и да е било, Мег само кимна и му обърна гръб. Знаеше къде седеше всичко в тази къща, тъй като прекарваше поне два дена от седмицата тук. Веднага намери питието, което донесе с три чаши. В две от тях сипа скоч, а третата напълни с лед, но вместо да му ги връчи, продължи да ги държи.
- Нека отидем в хола – предложи червенокосата, като му подаде чашата с леда и с вече свободната си ръка, хвана нежно неговата. Кожата му беше нежна и влажна, така че пръстите й само се плъзнаха по дланта му и се сплетоха с неговите – Ще си пуснем музика и ще пийнем.
Ако желаеше, можеше и да хапнат, но това едва ли беше най-големият му приоритет. Тя също можеше да пренебрегне храната и без това беше хапнала малко, като обърне повече внимание на неговите нужди. Тежък алкохол и спокойна музика бяха добро решение, а нейната компания беше и хубаво допълнение. Поне тя така мислеше и силно се надяваше да не е единствената. Затова леко го подръпна към хола, като продължаваше да го държи за ръка, преплела пръстите си с неговите. Остави го да се настани на дивана, като най-накрая му даде чашата и остави своята на масата. Накрая пусна и тиха музика, намали осветлението и въпреки, че всичко това изглеждаше като свалка, просто се опитваше да го успокои.
- Така по-добре ли е? – попита загрижено Мег, като бавно се върна при него и се настани на дивана, точно до хубавия му задник.
avatar
Meg

Posts : 87
Points : 347

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Nathan Cohen on Вто Апр 14, 2015 12:26 am

Взех чашата с тихо "Мерси" и я ливнах в устата си. Ако беше комедия, някой щеше да сложи едно ясно "ДИНГ" към означението на сцената. Направих физиономия, когато огнената вода премина през гърлото ми и се стовари в стомаха ми като бомба. Огнената вълна се разгоря като огъня в пещта на локомотив от миналия век. Май не трябваше да изстрелвам едно от тези, чувствах се като че някой е хвърлил граната вътре. Такова питие не се пиеше на един изстрел. За това гримасата ми премина в откровено изкривяване на лицето от киселинния ефект на алкохола. Добре, че не се закашлях. Все пак намерих сили да я погледна и изгълголих ядосано:
- Не исках да ме виждаш така днес. Първо онази мръсница, сега как се наливам като смог... Живота ми е жива мъка от почти цяло десетилетие, а единственото, което мога да направя е да седя тук и да не се оплаквам на никого, за да не звуча като хленчещо момченце пред магазин за сладолед. 
Размахах празната чаша като диригент, на който са му отнели препитанието две години преди пенсия. Наистина, днес ставаше все по-зле.
- А ако седна да го правя, е пред единствения човек, на който му дремеше достатъчно, че да ми помогне да направя празненство за рождения ден на дъщеря си и който сигурно би предпочел да прекара това време някъде другаде, пред това да зяпа пияната ми мутра или надървената ми патка. 
avatar
Nathan Cohen

Posts : 89
Points : 364

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Meg on Вто Апр 14, 2015 12:36 am

Не желаеше да бъде никъде другаде, особено когато той се чувстваше така. Щеше да остане колкото се налагаше, докато не му помогнеше да се почувства по-добре или докато на него не му писнеше и не я изгонеше. Знаеше, че нямаше да си признае, дори да беше така, но може би предпочиташе компанията на някоя по-отворена за приключения жена, но това беше най-доброто, което можеше да получи в момента. Ако не друго, Мех щеше да се опита да го успокои, да го изслуша и в крайна сметка да проведе интелигентен разговор с него. Може би секса с някоя „мръсница“ би му се видял по-приятно изживяване, но точно в момента нямаше друг избор.
- Мисля, че бях достатъчно ясна още онази вечер, когато ви казах, че ще ви е много трудно да ми развалите мнението за себе си – прошепна тя с мила усмивка, като сложи ръката си върху неговата и нежно я погали – Въпреки всичко имам високо мнение за вас и знам какво е да имаш лош ден. Утре всичко ще бъде по-хубаво. Повярвайте ми!
Беше решена да се погрижи за това и ако трябваше, щеше да доведе Теа до изгрев слънце, само за да види онази сладка момчешка усмивка на лицето му. Но преди да прибегне до крайни мерки, щеше да опита по неговия начин, затова просто взе празната чаша от ръцете му, като му подаде нейната – все още пълна и недокосвана. На свой ред тя се върна в кухнята за бутилката, която беше забравила и без да се притеснява или гнуси, си сипа в неговата чаша и най-спокойно долепи устните си там, където до преди минута бяха неговите. По-сладко ли й беше от тази чаша или така й се стори?
avatar
Meg

Posts : 87
Points : 347

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Nathan Cohen on Вто Апр 14, 2015 1:01 am

Изчаках я да се върне и чаках без успех алкохола да ме прекара във веселата половина на делириум тременз, когато тя ми връчи другата чаша. Погледнах я с искрящия поглед на сломена душа от ада, гледаща нагоре към дупката, от къде я бяха хвърлили в него и премляснах на сухо няколко пъти.
- Вече се чувствам по-добре. Просто не исках да ме виждаш така. Просто не е редно... едно момиче в ранните двайсет да гледа бащинска фигура в живота си да се разхожда в това състояние. Не мога да кажа защо, но това ме депресира някак си. Разваля ми собственото мнение за мен, остави твоето...
Поклатих глава, докато пред очите ми започна да се върти  на посоки изображението, сякаш съм слязъл от скоростно влакче в Дисниленд. 
- Искаш ли да знаеш нещо, което наистина ми развали мнението за мен самия? - допълних без да размишлявам, загледан в нейното загрижено лице, - Това, че не бях искрен с теб. Вчера, в кабинета си бях неискрен с теб. Не исках да пренебрегваме този момент с целувката. Не исках Теа да научи, не исках да мислиш, че съм зажаднял за младо месо стар коцкар, не исках да се превръщам в това, в което ме обвиняваха всички, които ме гледаха да говоря с приятелките на Теа, докато я чаках пред колежа... Но истината е, че наистина те харесвам, макар и да гледам на теб като на дъщеря. Приеми го както искаш, не виждам смисъл да се крия. Просто макар да те обичам като дъщеря... бих предпочел да съм тук с теб пред това да съм с някоя като бар-дамата, която завари с мен. Или с две като нея... или три. Или десет...
avatar
Nathan Cohen

Posts : 89
Points : 364

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Meg on Вто Апр 14, 2015 1:25 am

Мег се изкикоти закачливо. Алкохолът наистина развързваше езика му, но в това нямаше нищо лошо. Точно в този момент можеше спокойно да каже, че не би предпочела да е никъде другаде. Разбира се, беше много трудно да обясниш това на Коен, но вместо да занимава и да спори с него, реши просто да си замълчи. Рано или късно щеше да се умири да я гони и да се примири с обстоятелствата.
Но всичко това изгуби своя смисъл, когато Нейтън премина към същинската част. Изведнъж всичко утихна и единственото, което чуваше, беше гласът му и лудият ритъм на сърцето си. Защо й действаше така, дори и тя не можеше да си го обясни, но и нямаше вид на човек, който да полага някакви особени усилия. Просто се отдаде на момента, като се усмихна широко, въпреки че той нещо недоволстваше от себе си.
- Г-н Коен, нека си говорим честно. Аз съм страхотна жена и всеки би ме предпочел пред десет като онази, която напусна къщата ви – каза Мег с широка усмивка, но напълно сериозно. Имаше високо мнение за себе си и знаеше, че при него също е така, но не това я интересуваше – Въпросът е – прошепна закачливо тя, като се приближи бавно към него – Бихте ли ме предпочел, ако можехте да имате десет като мен?
Въпреки, че се усещаше закачлива нотка в гласа й, на края на изречението, вече беше сериозна. Отговора наистина я вълнуваше и щом той съжаляваше, че не бе честен с нея, то тя му даваше шанс да й се реваншира.
avatar
Meg

Posts : 87
Points : 347

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Nathan Cohen on Вто Апр 14, 2015 1:40 am

Беше прекалено близо. По-точно беше толкова близо, че имаше голям шанс да я обгазя с алкохолния си дъх, ако не беше пила поне вино. А и аз не бях достатъчно със всичкия си за да ми направи впечатление или да се опитам да си го помисля дори. 
- Ти шегуваш ли се? - отвърнах с натежал глас, вибриращ силно в гърлото ми, - Не бих те заменил за никоя като теб, защото не е възможно да има друга като теб. А дори да имаше, всяка щеше да бледнее пред това, което споделям с теб. 
Не можех да мълча, не можех да спра, чувствах се, сякаш поемам по дълъг тунел с бясно движещ се влак, без спирачки и кой знае защо - без да м дреме какво ще стане като срещна стената. 
– Мег... знам, че звучи адски изтъркано и захаросано... но...

Вдигнах ръка и прихванах леко брадичката ѝ с пръсти, толкова близо до това, което бях направил в стаята ѝ преди дни, че почти ми се искаше да изтрезнея. Не можех да кажа точно тогава какво ме спира просто да се надигна и да се впия в устните ѝ като пиявица, но просто не бях в настроение да бъда мръсен. Чакай, кой не е в настроение да бъде мръсен?
- Но от както се случи това нещо... тази целувка в апартамента ти, не мога да спра да мисля за това. Като някакъв обсебващ фетиш е, който си опитал и докато не го направиш пак и пак няма да спреш да си мечтаеш да го направиш... И съм сигурен, че ти изпитваш нещо подобно. Защото доста време гледаше натам.
avatar
Nathan Cohen

Posts : 89
Points : 364

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Meg on Вто Апр 14, 2015 1:53 am

Може би просто не беше срещала истински мъж до сега. Начинът по който докосваше и начинът по който говореше, я караха да се разтопи в ръцете му, готова да изпълни всичко, което би могъл да поиска. Не знаеше какъв е бил на нейната възраст, дали и тогава е бил така умел с думите, но сега беше просто перфектен и изведнъж годините му, семейството му и всичко останало, започваха да губят смисъл. Нищо друго не й се виждаше достатъчно важно, както този момент и това може би беше единствения случай, в който Мег наистина се радваше, че Теа я нямаше.
- Тогава какво чакате, г-н Коен? Направете това, което толкова желаете, а ако не ви стигне, го направете отново и отново и отново.
С всяка следваща дума, гласа й ставаше все по-тих и гальовен. Но не можеше да го чака, предпочете да вземе контрола и просто премахна разстоянието между тях, докосвайки устните му. Първо премина през тях с език, като се наслади на алкохолният им вкус, а след това впи устните си в неговите, позволявайки му да се включи … ако желаеше, разбира се. И все пак, ако имаше смелостта да я отхвърли, след като го бе видяла да се натиска с онази проскубаната, щеше направо да вдигне къщата с викове. Все пак, трябваше да затвърди думите си и да й покаже, че не говореше просто колкото да не заспи.
avatar
Meg

Posts : 87
Points : 347

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Nathan Cohen on Вто Апр 14, 2015 6:09 pm

Награбих я в отговор. Не особено стилно или романтично, но за сметка на това - красноречиво. Дланта ми плъзна топло по шията ѝ, премина в косата ѝ и придърпа грубичко тила ѝ към мен. Не се опитвах да я нараня, не дай си боже, но бях чакал дълго и за първи път от дни се чувствах по-доволен от колкото очаквах. Вярно, можеше да е неразумно от моя страна, можеше да съжалявам на другата сутрин, но на кой му дреме? Сега бях щастлив, учудващо щастлив и напълно на ясно с целта и намеренията си. А те не бяха никак чисти.
Другата ми ръка премина по бедрото ѝ, драскайки нетърпеливо в кадифения плат. Най-после стигнах до блузата и проникнах под нея. Не че бях толкова съобразителен, че да не късам, просто не е толкова лесно, колкото си мислите да се къса дреха, а освен това не бях голям почитател на съответната дейност. Съсипването на дрехите беше чест, която се отдава на футболните звезди в колежа и в редки случай - на момчета приличащи на 1Дирекшън изпълнители. Никой не може да го обясни, но мъжа със стил и опит знае по-лесни начини. 
Дланта продължи да пълзи нагоре, обхващайки повече и повече от кръста ѝ, сякаш завладявах чужда територия - властно, непреклонно и без особени колебания. Надигнах се, не ме питайте как успях, и сгънах крак, опирайки крака си, почти над коляното между бедрата на Мег. Опрях пета в дивана и почти я отлепих от позицията ѝ, след което придърпах горещото ѝ, започващо да диша все по-тежко тяло към себе си. Завъртях се с нея и я оставих да се отпусне по гръб на дивана, надвесвайки се над нея застрашително.
avatar
Nathan Cohen

Posts : 89
Points : 364

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Meg on Вто Апр 14, 2015 6:36 pm

Действаше невероятно бързо и за момент успя да изплаши Мег, но ръката му докосваше така приятно, че просто не можа да се възпротиви. Чувстваше се толкова малка и покорна в ръцете му, че просто се разтапяше и отвръщаше все по-страстно на целувките му. Ръцете й бяха плъзнали по тялото му, като се наслаждаваха най-много на гърбът, раменете и прекрасните му гърди. От време на време дясната тръгваше нагоре и се заравяше в меката му коса, а когато я надигна, се хвана здраво за врата му и уви дългите си крачета, около кръста му.
Въздъхна от възбуда, когато той се настани върху нея и започнаха да притискат телата си едно в друго. Устните й се наслаждаваха на вкуса му, а езичето й се разхождаше между тях, като след време реши да опита и от вратлето му. Целувките й бавно се спускаха към раменете му, а тя изгаряше да слезе малко по-надолу и да прокара език по стегнатия му корем. Още не го беше видяла, но винаги си беше мислила за това, макар и да не го осъзнаваше.
- Г-н Коен – простена тя между целувките, като сложи ръка на гърдите му и го избута нагоре – Мисля, че се разбрахме, че не съм от жените, които желаят да бъдат оправени на диван.
Най-накрая заяви намеренията си и дори тя се изненада от факта, че наистина щеше да спи с него. Не беше от най-свенливите, но не правеше подобни неща още след първата целувка. И все пак, Нейтън я подтикваше да прави много неща, които тя не очакваше от себе си.
avatar
Meg

Posts : 87
Points : 347

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Nathan Cohen on Вто Апр 14, 2015 6:50 pm

Опрях ръце на дивана и се надигнах от нея. Ако се притиснах в нея още малко, щях да я направя двуизмерна. Опрях крак в дивана и ѝ отнех преднината, изтегляйки се назад, Така ръцете ѝ на гърба ми можаха да хванат ризата ми и двамата с общи усилия я изтеглихме през врата ми. Вярно, вече е изглеждах както когато работех по хиподруми, пристанища или когато се бих за пари в продължение на 3 месеца. Но независимо от това по мен нямаше висящи кожи или меса, ако не броим стърчащите ми от изненадващия хлад зърна. 
- Права си - изръмжах с особено закачлив и дрезгав глас, - По-скоро ми приличаш на момиче, което си е мечтало да го прави на пода. 
С тези думи, аз я сграбчих и се изтърколих с нея на земята. Гърбът ми се удари в килима с меко тупване и се зарадвах, че не беше гол под, който щеше да ми изкара въздуха и да чуя как кожата ми изплясква смешно в него. Извих гръб назад и опрях ръце от двете страни на лицето ѝ. Погледнах право в очите ѝ, усещайки как рубинения залез бавно се отдръпва, преминавайки в индигово синьо, карайки очите ѝ да светят ярко зелено или синкаво, като на котка. Поставих ръка на корема ѝ и започнах да навивам широката блузка на дланта си, движейки френетично в отговор слабините си, опрян в нея. 
- Който гледа надолу... - прошепнах дяволито, -  си мисли за голо.
Намеквах, че колкото и да е скромна, си е мислила доста мръсотийки, макар че едва ли щеше да си признае.
avatar
Nathan Cohen

Posts : 89
Points : 364

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Meg on Вто Апр 14, 2015 7:05 pm

Никога през живота си не бе правила секс извън леглото. Ценеше се високо и не позволяваше на момчетата да правят какво си поискат, където им дойде музата. Беше винаги готова за забавления, но си имаше място за тях и това беше спалнята. Но вместо да се скара на Нейтън или направо да го отблъсне, тя усети как горещото място между краката й се намокри и просто се отдаде на удоволствието. За всичко имаше първи път, а какъв по-добър момент от този? Едва ли щеше да срещне по-опитен мъж, който да я накара да прави подобни неща.
Леко се притесни, когато започна да я разсъблича. Беше сигурна, че щеше да хареса това, което се криеше отдолу, но като всяка жена, се беше развълнувала. Затова се надигна леко и прикова вниманието си в неговото тяло, докато той се отърваваше от потника. Корема му наистина беше забележителен, затова без да гъби повече време, просто вдигна ръце и щом усети Коен да надига горнището, се изниза надолу. След секунда той вече държеше празното парче плат над себе си, а устните й вече се разхождаха по релефа около пъпчето му.
Мег оставяше влажни следи от страстни целувки, като ръката й се спусна надолу и най-накрая си позволи да го сграбчи за пакета. За момент се почувства употребена, точно като жената, която беше заварила, но мъжа под нея просто действаше силно на всяка. Харесваше й да го опипва, харесваше й да го целува, харесваше й и той да я гледа, останала само по сутиен и тесните й панталонки, които се смъкваха всеки път, щом се наведеше да оближе стегнатото му коремче.
avatar
Meg

Posts : 87
Points : 347

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 4 1, 2, 3, 4  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите