thea j. cohen
administrator
marissa kelly
administrator
Latest topics

Cohen's house

Страница 3 от 4 Previous  1, 2, 3, 4  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Cohen's house

Писане by Thea J. Cohen. on Съб Апр 11, 2015 7:12 pm

First topic message reminder :



Spoiler:





1







_________________
it's my duty to drain you
She was perfect, pure m a d d e n i n g sex, and she knew it, and she played on it, dripped it, and allowed them to s u f f e r for it — was it so strange that one was half mad and the other drinking himself to death?

avatar
Thea J. Cohen.
the big boss
the big boss

Posts : 359
Points : 1921

http://countyoursins.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down


Re: Cohen's house

Писане by Meg on Съб Апр 18, 2015 2:36 pm

Надигна се съвсем леко, когато той дръпна щорите, но при тази притъпена светлина, той не можа да я види. Мег само го изгледа сърдито, как я оставя и се опита да разбере смисъла на самото събуждане. Защо въобще го беше направил, след като не възнамеряваше да си поиграе с нея. Тръшна се като сърдито дете в леглото, като започна да се върти и да пуфти, в продължение на доста време. Когато Нейтън се върна, тя все още не беше станала, но май беше време.
- Има ли мляко – промърмори червенокосата, като се надигна и прокара пръсти през косата си.
Завивката се спусна бързо надолу, като оголи прекрасните й гърди, които щръкнаха закачливо, сочейки мъжа срещу нея. Въпреки, че беше свенлива, Грифин не се притесняваше от голотата си, особено като се имаше предвид, че снощи му беше показала абсолютно всичко. Дори напротив. Харесваше й да усеща как погледа му играе по тялото й и си представи всеки път, когато го бе виждала в компанията на Теа. Дали я беше оглеждал? Някога беше ли се чудел каква форма имаха гърдите й и колко щръкнали са зърната й. Само мисълта за това я караше да се разсъни доста бързо.
avatar
Meg

Posts : 87
Points : 347

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Nathan Cohen on Съб Апр 18, 2015 2:50 pm

Погледнах чашата си с виновно изражение. Аз пиех кафето чисто, Теа го пиеше навън,обикновено някое от онези безумно скъпи комбинации, които правеха кафенета като Старбъкс. Бях доволен, че поне не си прави снимки с него за да ги шиба на места като Туийтър, Тъмблър или Инстграм. Поне до колкото знаех аз. 
- Сега ще донеса, ако държиш - казах с малко притеснен вид, като ученик, когото са спипали без домашно и понечих да стана. Оставих чашата на масата и щях да продължа нататък, ако не се бях сетил нещо. Обърнах се към нея, внимателно взех чашата ѝ и докато двамата гледахме към нощното шкафче, където щях да я оставя до моята, аз я хванах под брадичката със свободната си ръка, така че притиснах бузите ѝ, нацупвайки устните ѝ, преди да и плесна една от зашеметителните си целувки. Не казвам, че бях ЧАК толкова добър... но бях. Дори много добър. Когато най-после я прекъснахме, при това с нежелание и от двете страни, аз само прошепнах:
- Това беше, ако не ти достига захар. 
След което станах и поех към вратата по минималния си поход до хладилника. Поне можех да си остана с няколко дребнички номера, за да я поддържам загрята за по-дълго. 
avatar
Nathan Cohen

Posts : 89
Points : 364

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Meg on Съб Апр 18, 2015 3:06 pm

Целувката успя да й завърти главата отново, карайки я да се чуди, как до сега не се беше замислила за тях двамата. Вярно, че последното нещо, за което мислиш, когато видиш бащата на най-добрата си приятелка, е секс, но все пак … той беше невероятен. Изстрелваше я в небесата, а после я хващаше грубо и я тръшкаше на пода, започвайки отново. Добре, може би не трябваше да го мисли точно така, защото усети как онова горещо място между краката й се навлажни, а Нейтън вече го нямаше. Затова само се тръшна силно на леглото, като сложи възглавницата върху лицето си, притисна я силно към себе си и изкрещя с всичка сила, приглушавайки звука. Мамка му, той знаеше как да я подлуди.
Не знаеше, дали Коен я беше чул, но все пак не искаше да я завари така, като някоя разгонена тийнейджърка, макар и точно така да се чувстваше. Изправи се бързо от леглото и започна да обикаля, намирайки повечето си неща в банята. Бяха се развихрили толкова много, че дори не се сетиха да ги приберат, включително и потника й, който още беше на земята пред дивана в хола. Не можеше да се облече и само отгоре да остане гола, затова с леко неудобство се разрови из нещата му, като бързо намери една тениска, която се надяваше да е негова, тъй като не го бе виждала в подобно нещо, и я облече. Това й беше напълно достатъчно.
avatar
Meg

Posts : 87
Points : 347

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Nathan Cohen on Съб Апр 18, 2015 3:21 pm

Върнах се с каничката за мляко - малко стъклено съоръжение, приличащо на халба. Когато се върнах с нея и кутийката със захарчета, заварих едно наведено дупе да се навежда да събира неща от пода. Направих няколко тихи и широки крачки към нея, оставяйки двата си товара на шкафчето, после стъпих на леглото и с почти лъвски скок (ако има много тромави лъвове махмурлии) и сграбчих едвам нахлузените тънки впити панталонки с длани, смачквайки закачливо двете ѝ бузки.
- Къде тръгна, няма ли да останеш за закуска? - попитах весело - Не искам да те задържам ако имаш работа... но ще ми липсваш толкова скоро ако си тръгнеш. 
С кикот и писъчета, аз вдигнах с учудваща лекота тялото на младата госпожица и с почти кеч-хватка, двамата се стоварихме в леглото. Нещастната мебел издаде жално скибуцане, когато пружините на матрака зазвъняха от боричкането ни. Едвам успях да пропълзя до лицето ѝ, за да се окажа лице в лице с рошавата ѝ глава, с бляскава, макар и след сутрешно рошаво състояние, махагонено червена коса.
- А ако не те пусна? - попитах с усмивка, - Може да те завържа в мазето и да те оставя моя робиня докато не станеш на 80? 
Колкото и налудничаво и направо зловещо да звучеше съдържанието на израза, беше закачливо и се надявах да ме разбере и да не ми се сърди за това. Щеше да разбере, че е шега, освен ако не беше тайната ѝ надежда да ползвам вериги и камшици, но това вече са 50 нюанса на сивото, а аз не харесвах тази книга.
avatar
Nathan Cohen

Posts : 89
Points : 364

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Meg on Нед Апр 19, 2015 10:35 am

Детски писък се откъсна от алените й устни, когато той започна да я подмятка и да си играе с нея. Не беше честно, тя не спадаше дори към леката категория, а за него … с това тяло, което честно казано я изненада доста снощи, можеше само да се съблече и щеше да я е повалил, без да се налага да я пипа. Затова и Мег не се дърпаше много, макар и да се опитваше да се включи в цялото това боричкане. Знаеше, че така или иначе не можеше да го надвие, но и не й пречеше. Харесваше й надмощието и контрола, който той имаше над нея.
- Съжалявам, че ще разбия мечтите ти, но силно се съмнявам ти още да си тук, ако аз доживея 80 …
Каза го с усмивка и също като него се надяваше да не се обиди, тъй като шегата й беше далеч по-гроба, но фактите си бяха факти. Той беше много по-възрастен от нея и това беше абсолютно невъзможно. Важното все пак бе, че тя очевидно го приемаше много добре и дори беше склонна да се шегува и смее, вместо да го приема като някакъв голям проблем. Годините бяха просто една цифра, а мъжа над нея бе на не повече от 25. Беше енергичен, забавен, малко смахнат и много красив. Не приличаше по нищо на мъжете над 40.
Мег събра всички сили, опитвайки се да се измъкне, тъй като все още се намираше под силното му тяло. Разбира се, това не стана, докато Нейтън не й позволи да го направи, а тя се престори, че не го забеляза и започна да се фука, че го е надвила. Възседна го яростно, като хвана ръцете му за китките и грубо ги притисна в меката завивка над главата му, след което се наведе и му даде една от онези ненормално сладки целувки, както той беше направил преди малко. С неговите камъни, по неговата глава.
- Но виж, нищо не ми пречи аз да те завържа и да се възползвам от теб, докато не станеш на 80 – прошепна с усмивка тя, след което пусна ръцете му, обвивайки нежно лицето му със своите и продължи да го целува все така настървено и отдадено.
avatar
Meg

Posts : 87
Points : 347

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Nathan Cohen on Нед Апр 19, 2015 9:19 pm

В отговор аз изщраках със зъби към нея. 
- Не ме предизвиквай... може да се съглася. 
При което се надигнах и залепих една нова целувка малко под ключиците ѝ, макар че устните ми опряха в плата на тениската. За да подсиля ефекта, просто гризнах и издърпах момичето за плата, като куче. После я пуснах рязко, при което зъбите ми изтракаха пак.

- Не знаем... може пък да си по-добра в доминирането от мен. Представи си, че съм изцяло твой и можеш да си правиш с мен каквото поискаш.. 
С тези думи направих малка престорена пауза и не се стърпях да не се ухиля хлапашки, някак без да ми отива на годините, но някак си ми дойде от вътре.

- А, чакай, това няма нужда да си го представяш... това го правихме по едно време снощи...
След което взех да се кискам, доста по-буйно от колкото ми се искаше или беше прилично, но просто не можех да се стърпя. Вместо това извих крак и го вкопчих в нейния, заклещвайки я отгоре си. Прошепнах шумно:
- Искаш ли да го пробваш още сега?
avatar
Nathan Cohen

Posts : 89
Points : 364

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Meg on Нед Апр 19, 2015 10:09 pm

Очевидно беше в настроение за продължение, което доста поласка нашето момиче, но не желание й липсваше. Не беше късно и все пак имаше някакви задачи, които трябваше да изпълни по някое време на деня. Да не говорим за колежа, от който като цяло зависеше живота й тук. Оставаше й още малко, а и тя никога не бе позволявала на връзките й да й пречат в това отношение, затова само се наведе, целуна го нежно и сладко, след което се изправи и се отдръпна от леглото.
- Съжалявам, че ще те разочаровам, но не бих могла да остана за повече от кафе.
Най-накрая закопча панталона си, като започна да се обува и след по-малко от минута беше във високите си обувки. Обърна се към нощното шкафче, където я чакаше кафето, като сложи малко захар и го пробва. Усмихна се доволно, като се обърна към Нейтън и държейки кафето с една ръка, му подаде свободната си. Възнамеряваше да го заведе в кухнята, хола, а може би на терасата, където щяха да се насладят на вестник, списание или телевизия и може би да изпият по една чаша сок след това. Звучеше освежаващо и доста приятно. Не искаше така бързо да си ходи, затова щеше да се наслади на всеки момент с него.
avatar
Meg

Posts : 87
Points : 347

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Nathan Cohen on Нед Апр 19, 2015 10:30 pm

Не мисля, че исках да си ходя. Даже, ако искате да знаете - бих дал всичко да не си ходи. Не мога да обясня, но не исках да я пускам.
- Е, не, няма да те задържам, ако наистина е толкова важно... но искам да изпиеш кафето си на спокойствие. 
Тези думи казах вече на стълбището за долния етаж. Но вместо да запазя позиция на спокоен и уравновесен възрастен, аз само я улових през кръста, събрах ръцете ни държащи чашите и и със силно звънтене, двамата се хванахме в нещо като валс на стълбището. След това я завъртях, застрашавайки и двама ни, като двамата с въртящо се движение, дотанцувахме до долу, разливайки съвсем малко кафе по ръбовете. Вече долу и леко замаяни, аз чукнах отново чашата на Мег с моята, като за идиотски тост и засърбах вече изстиващата напитка.
- Ако имаш работа... може би трябва да си уредим среща? Нещо неангажиращо, за да не будим подозрение? Какво ще кажеш за хотела... офиса ми, някъде около девет? 
Вече говорех за следващата ни среща. Като някой стреснат тийнейджър, който се чуди дали ако пропусне да уреди следващата среща, тя няма да му се обади повече.
avatar
Nathan Cohen

Posts : 89
Points : 364

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Meg on Нед Апр 19, 2015 10:52 pm

Не очакваше от него да се държи толкова детски, но все пак й беше весело, затова по време на танца, просто отпусна глава назад и се посмя добре. Успяваше да я развесели, макар и да беше от момичетата, които предпочитаха до прекарат всяко допълнителна минутка в леглото. Може би следващия път … довечера в девет, а може би не съвсем. Не знаеше кога точно щеше да се освободи и дали щеше да прекара вечерта с него. Доколкото разбра, Теа нямаше да я има цял месец, така че нямаше защо да бързат. Но все пак не искаше да го засегне, затова се усмихна мило и реши да си помисли.
- Ами … ще ти се обадя, когато свърша – каза спокойно тя, а след като получи неговото съгласие, се настани на дивана и започна да разглежда някакво клюкарско списание, което приятелката й бе оставила там.
В продължение на половин час, тя правеше това, докато пиеше кафето и се закачаше с Нейтън. От време на време разменяха по някой закачлив коментар, някое друго заиграване с щипкане и подобни неща. Но рано или късно забавата трябваше да свърши, ако искаха да дойде ред на тази така наречена „среща“. Затова Мег най-накрая облече потника си, намери малката чантичка, повика си такси и се оправи към изхода, като преди да отвори вратата, лепна една сериозна целувка на Коен, увивайки здраво ръце около врата му.
avatar
Meg

Posts : 87
Points : 347

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Nathan Cohen on Нед Апр 19, 2015 11:03 pm

Беше отлично. Беше перфектно. Нищо насилено, нищо объркано, всичко върви по нормланата система. Всеки си гледа работата, обаждаме се от време не време, закачаме се, лигавим се, беше си като двойка, без да се налага да се напрягаш, за да измислиш начин, да накараш човека до теб да се забавлява или да искаш да изглеждаш готин, или кой знае какво. Просто излизаш и правиш всичко, както винаги си искал. Без проблеми, без издънки...
- Ще чакам с нетърпение, - признах аз. 
Наложи се да я изпратя, за да ме остави, но както казват в прочута детска книга - Трябва да си идеш, защото ако не го направиш, няма да можеш да си дойдеш... което би било жалко. И от тук нататък, денят изглеждаше далеч по-добре. Много по-слънчев и весел. И с много по-малко изнервяне. Можех само да очаквам вечерта, когато щяхме да говорим отново.
avatar
Nathan Cohen

Posts : 89
Points : 364

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Nathan Cohen on Сря Апр 22, 2015 6:20 pm

С веселото ни завръщане, бързо стана всичко. Първо - преминахме през огън и жупел, под което разбирайте неистовото ми желание да притисна в нея устни и да го отлепя, когато започне да се разтича наоколо като ледено кубче от коктейл. Но трябваше да го направя бавно, спокойно и да съм миличък и сладичък, за да не я стресна. Вече я бях извлякъл навън, едвам позволявайки ѝ да си вземе чантата. Не мога да кажа нито защо бях побеснял толкова, нито дори дали се беше намерило време за мен да я оставя да си вземе книга или да си оправи нещата. 
Когато набирахме скорост, аз я погледнах с крайчеца на очите си, гледайки как си ровичка в телефона.
- Ако поръчваш вече храната за вкъщи - подхвърлих, - гледай да е нещо сухо, за да не намажем страниците. А за четенето, не се притеснявай. Ще ти чета колкото искаш, каквото поискаш. Имам мисля един електронен четец, ще измъкнем нещо от И–Бей, за да те забавлявам. Иначе ще трябва да ти чета гангстерските любовни романи, дето ми останаха от преди време.
Изглежда тя не повярва, че имам гангстерски любовни романи, защото взе да се смее и да ме боцка с пръстче, все едно я подбъзиквах, при което остатъка от пътуването се оказа по-весело, от колкото си мислех. Не че в нейното състояние можех да остана сериозен, а тя - дори още по-малко.
Пристигнахме заедно с доставчика, който тъкмо се чешеше замислено по тила, държейки масивни на вид хартиени пликове със знака на местен ресторант. Погледнах я скришно и подхвърлих:
- Искаш ли да се изгаврим с него? Не смееш!
avatar
Nathan Cohen

Posts : 89
Points : 364

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Meg on Сря Апр 22, 2015 6:34 pm

Реши да не му казва, че носеше книга, предпочиташе да го изненада. Както споменахме по-рано, Мег носеше четивото в чантата си и със сигурност не би го заменила за нищо друго. Беше една от любимите й книги, в която се потапяше изцяло, най-вече в подобно състояние. Пълна с небивалици, бе идеална за всяко малко дето и за всеки голям човек, който се чувства като пет годишно. Но очевидно Нейтън беше малкия в момента. Още не се беше присъединил към „веселите“ хора, а вече беше готов да се закача с всеки. Може би тревата беше заразна. Хваща те от настроението на другите, без всъщност да си употребявал.
- Няма да го сгазиш, нали? – попита уплашено червенокосата.
Очевидно това й беше дошло на ум, което само по себе си показваше, че не биваше да й се дава да кара в такъв момент. Щеше да направи нещо глупаво, затова кротко си остана на мястото, оставяйки Коен да прави каквото пожелае с горкото момче. Разбира се, тя се сещаше и за други неща, но те май щяха да подразнят повече мъжа до нея, отколкото доставчика. Не искаше да си играе с нервите му, не само защото не знаеше как щеше да реагира, а и защото не желаеше да се „гаври“ точно с него.
avatar
Meg

Posts : 87
Points : 347

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Nathan Cohen on Сря Апр 22, 2015 6:47 pm

Поклатих глава, притеснен.
- Не, извинявай... мислех просто да се пошегувам с него. Но може да е много детинско от моя страна... Сигурно не ти се гледа някой на моята възраст и положение  да се лигави така.
И бавно завих на страни и паркирах пред гаража, изгасих двигателя и погледнах през рамото на Мег към предната страна на къщата. На метри и метри от нас, момчето гледаше през прозореца, може би чудейки се дали някой ще му отвори. Това накара и Мег да погледне и аз издебнах момента и шляпнах една целувка право на ухото ѝ, шумно и мокро, като куче, което се радва на стопанката си, дошла си след дълъг път. 
Преди обаче да може да ми се скара, само свивайки шия, като че я бях ощипал, аз се измъкнах навън и махнах на разносвача. Преди да е казала и дума, аз връчих на човека петдестачка, той се ухили, измрънка нещо за 45 и 99, но аз го пратих да пасе, понеже имаше две много положителни качества. Първо - беше по-грозен от мен и второ - изглеждаше по-смачкан от мен. Сигурно тези пет долара щяха да му помогнат да си купи крек или да спести за някоя книга в обществения университет. Преди да оценя добре младежа, който се връщаше към колата си, Мег ме шляпна по задника, при което аз почти се изправих на пръсти.
avatar
Nathan Cohen

Posts : 89
Points : 364

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Meg on Сря Апр 22, 2015 7:57 pm

Едва влязоха, а Мег вече се беше настанила на дивана, хвърлила небрежно чантата си на пода. Опитваше се да се справи с опаковката на втората вафла, макар че пред нея имаше приятно ухаеща храна, на която също щеше да види сметката. Искаше да изчака Нейтън, тъй като беше неучтиво да се тъпче сама, при положение, че си бяха взели вечеря за двама … или по-скоро за петима. Но пък не можеше да издържи. Искаше да яде нещо, затова агресивно нападна втората вафла, чакайки Коен да се присъедини към нея.
- Донеси вилици – провикна се с пълна уста, като чак сега осъзна, че искаше чантата.
Събу мързеливо обувките си, настъпвайки пети, след което се протегна с вече босо краче и успя да го пъхне под дръжката. Вдигна чантата и естествено я изтърва, а това нещо се повтори поне пет пъти, докато най-накрая не успя. Разбира се, изглеждаше много по-сложно да стане и да я вземе. Сега спокойно се разрови из нея, като извади поне още пет вафли, три шоколада и още някакви сладки работи. Беше се заредила добре, но най-важното дойде накрая. Малка метална кутийка, в която се намираше „забавлението“ за останалата част на деня.
avatar
Meg

Posts : 87
Points : 347

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Nathan Cohen on Сря Апр 22, 2015 8:21 pm

Гледах с учудване начина, по който тя се нахвърли. Не беше лакомо, но пък не можех да отрека, че го правеше с апетит. Свалих сакото си и го метнах на някъде, и като по магия, то се закачи за ръба на нещо като скринче или масичка, не мога да кажа, дизайна ми беше слаба страна. 
Преминах спокойно през стаята и се върнах с две вилици, мъчейки се да ги завъртя артистично между пръстите си, но не се получаваше. Бяха нещо издизайнери и тях, нарушавайки техния баланс или нещо подобно. Или просто аз бях много зле във въртенето на вилици. 
Щом се върнах връчих едната на нея и със изражението на дете, отварящо подаръка си за Коледа, аз зарових в торбата. Изватих кутия с нещо, приличащо на пиле, но за което твърдяха, че било яребица. 
- Това е яребица... - обясних глупаво на Мег, сякаш изнасях лекция, - Прилича на пиле, но е по-малко на размери от пилето.
Отворих широко и зачовърках с вилица, докато не откъснах зачервено до златисто късче и го опитах. Подъвках малко и заявих отново, все така авторитетно:
- Не, пиле си е... 
Изтръгнах още малко и посочих Мегара с вилицата си. 
– Искаш ли?
avatar
Nathan Cohen

Posts : 89
Points : 364

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Meg on Сря Апр 22, 2015 8:31 pm

Сериозно ли му приличаше на човек, който не знаеше разликата между пиле и яребица? Е, едва ли щеше да го различи в сготвен вид, тъй като не бе кулинарен експерт, но все пак това бе всеизвестна птица. И все пак не това я подразни, а самия факт, че Нейтън ядеше. Да, чакаше го, но не за да седнат и да се натъпчат. Затова грабна грубо кутията от ръката му, после взе и вилицата, понечи да ги остави на масата, замисли се … хапна късчето месо, набучено на прибора и чак след това ги остави.
- Правиш го грешно – каза тя, като взе металната кутийка и с едно премятане на крачето, се настани в скута му, с лице към него – Има си ред.
Пренебрегвайки изцяло така сексуалната поза, Мег отвори кутийката и извади една вече свита цигара. Не можеше да се занимава с такива неща, след като веднъж изгубеше представа за реалността, затова още в началото на деня, приготвяше всичко. Сега определено беше доволна, защото нямаше никакво желание да я гледа в ръцете, докато се опитва да го приготви. Единственото, което беше нужно в момента, бе просто да го запали, а след като го направи и си дръпна, му се усмихна закачливо, знаейки какво следва.
Наведе се бавно към него, като затвори очи и долепи устни до неговите, но вместо да го целуне страстно, издиша бавно дима в устата му. Не знаеше защо, но това й се виждаше толкова секси, колкото и той самия. Харесваше й да експериментира с него.
avatar
Meg

Posts : 87
Points : 347

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Nathan Cohen on Сря Апр 22, 2015 9:06 pm

Бях малко стреснат как спокойно се шмоцна в скута ми. Не казвам, че беше неприятно, но ми дойде като гръм от ясно небе. Наблюдавах с интерес движенията ѝ. Не знам как можех да различа яребица от пиле по грешния начин, но щом видях цигарката, малко смачкана, ръчно направена и особена на вид, загрях за какво говореше. Ухилих се и поставих собственически ръка на коляното ѝ и наблюдавах как запали. Не мога да го обясня, но дори нещо толкова просто, като паленето на цигара изглеждаше някак примамливо, щом го правеше тя. Не знам защо обаче. Предполагам, че причината се криеше главно в това, че между нас имаше нещо... тайно, забранено, а следователно - примамливо и дръзко. Чудна работа - за хотелиер/мафиот, много ме теглеше философстването с момиче в скута.
Но щом залепи устни за моите, учудването ми премина в пърхащо задоволство, а издишания от нея дим ме изненада, при това приятно. Не го бях правил... до колкото си спомням, но беше особено, някак палаво и накара корема ми да се свие, както не го беше правил от гимназията. 
Задържах дъха си, докато не издишах шумно и мъгливо през ноздрите си, покривайки ни с тънък, синкав облак, ухилвайки се до уши.

- Ах ти, лошо момиче - изгълголих аз и се закашлях мъничко, - Дори не го смесваш с тютюн. Това ще отнесе главата на стареца. 
И без предупреждение, вдигнах другата си ръка и я пипнах за тила, придърпах я и залепих устни за нейните. Не си играх на издишвания, а просто поставих всичкото си желание в една наелектризираща целувка, не толкова със сексуален подтекст и намек, колкото за да накарам Мег да усети, колко много я искам и ми е приятно с нея.
avatar
Nathan Cohen

Posts : 89
Points : 364

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Meg on Сря Апр 22, 2015 9:41 pm

Беше ужасно, когато трябваше да избираш между три толкова хубави неща – храна, цигара и устните на Нейтън. Естествено, последното й се видя най-сладко, затова си позволи един по-дълъг момент на удоволствие. Но все пак не трябваше да се забравят. Както казахме, всичко си имаше ред и не можеше просто така да започнат от десерта, затова тя се отдръпна от него и го скастри с поглед. Дръпна си отново, като този път просто му подаде цигарата, но остана в скута му, като дори започна да се закача с него, мърдайки с дупе. Сякаш се опитваше да го разсее.
- Естествено, че няма тютюн – каза някак гордо тя, като вирна носле – Нали самият вие, г-н Коен, ме посъветвахте да не се отдавам на този … грях.
Едва завърши изречението и избухна в смях. Опитваше се да се държи сериозно, да говори като деловата Мег, но точно в момента беше ТОЛКОВА трудно. Но и защо да го прави. С него можеше да се отпусне и да се държи както си поиска. Затова просто взе цигарата от ръцете му, разбира се след като го изчака той да си дръпне, продължавайки с „развеселяването“. Едва ли можеше да я хване повече, но от опит глава не боли.
avatar
Meg

Posts : 87
Points : 347

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Nathan Cohen on Сря Апр 22, 2015 10:01 pm

В отговор аз просто я погледнах сериозно право в очите и оставих една дълга пауза. Двамата се гледахме, макар и малко разфокусирано известно време, сякаш се чудехме кой може да е човека срещу нас. Но напрежението внезапно прекъсна, когато просто се оплезих на момичето срещу сее си и взех цигарата от устните ѝ и дръпнах силно, задържах и после издухах на страни нова струйка от синкавия дим. 
- Одобрявам. Не хабиш хубава трева за да я разреждаш. Ако пиеше така алкохол, щях да те помисля за рускиня.
Целунах няколко пъти шията ѝ, докато вдигнах пръсти и внимателно ѝ дадох да си дръпне. Нещо се бяхме размързеливили. Не знам, можеше да е от тревата, но се почувствах някак си мекичък и желеподобен, а това, че имах нея до себе си, ме караше да се червя и да се хиля, сякаш бях попаднал в най-продължителната коледна сутрин възможна.
Ръката ми се плъзна по врата надолу и спря на средата на гърба, където бавно започнах да масажирам една точка с два пръста, сякаш очаквах тя да измърка... честно, не знам какво ми беше, но много се бяхме отпуснали.
avatar
Nathan Cohen

Posts : 89
Points : 364

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Meg on Сря Апр 22, 2015 10:13 pm

Ооо беше толкова приятно, че след като си дръпна, просто се наведе напред и опря чело в неговото, затваряйки очи. Усещаше как се отпусна в ръцете му, сякаш всеки момент щеше да се разтопи, но преди да е заспала, се надигна отново, отпусна глава назад и издиша дима в силна струйка нагоре, сякаш беше фонтан. Погледна го отново и леко се олюля, което я накара да се засмее мързеливо. Като допълним, че едва успяваше да го фокусира, май беше време да спре, но Мег реши да направи една последна дръпка, след което стана с ОГРОМНИ усилия, излегна се по гръб на дивана и нежно положи глава в краката му. Искаше да го вижда и тук гледката беше идеална.
- Искам вода – простена немощно тя.
Какво да се прави, никак не държеше на подобни неща, а беше забравила най-важното. Разбира се, шоколада в подобни моменти беше от голямо значение, но нямаше нищо по-гадно от пресъхването. Имаше чувството, че гърлото й залепва и не може да диша, но вместо да се паникиоса, тя просто се усмихна на Нейтън. Протегна ръка нагоре и започна да го гали по брадичката, по-скоро да го чешка, сякаш беше някакво куче. Не знаеше защо го прави, дори й беше трудно да си държи ръката вдигната, но сякаш искаше да му върне жеста. И все пак не можеше в един и същ момент да очаква да й донесе вода и да не спира да го закача.
avatar
Meg

Posts : 87
Points : 347

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Nathan Cohen on Сря Апр 22, 2015 10:37 pm

Малко смазан от тревата аз издадох гърлен звук, който звучеше като мъркане, само ако котката е колкото танк. За да избегна излишни разправии, аз протегнах ръка назад, сякаш за да получа помощ от джедайската сила и да взема вода. После обаче задръстеният ми с марихуанен дим мозък си спомни част от поръчката и зачовърка из кафявите пликове. Двете студени, запотени бутилки с трапезна вода, която твърдяха, че била от Кьолн, се измъкна гладко от калъфа, който я държеше студена. Започнах да се боря с капачката, но беше влажна, а пръстите ми - поотмалели. Отвори се и аз разклатих блестящата като кристал пластмасова, запотена бутилка над нея.
- Можеш ли да се изправиш? - прошепнах, осъзнавайки, че малко завалям думите. Не знам от къде беше докопала това, но ако аз внасях нещо толкова силно, трябваше да му вдигна цената, веднага що поизтрезнея. 
Ако се наложеше, можеше да я издърпам и за косата, но не бях още чак толкова накюмюрен, че да не успея да се сетя, че това е лоша идея. Вместо това ѝ помогнах да се изправи, докато лактите ѝ опрат в дивана, а аз да се мъча да държа бутилката, докато тънки капки от ледената чиста течност се процеждаха между пръстите ми, заплашвайки да цопнат на врата или в яката ѝ.
avatar
Nathan Cohen

Posts : 89
Points : 364

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Meg on Сря Апр 22, 2015 10:50 pm

Не, сега като гледаше бутилката и само обмисляше как да я стигне, вече й се видяха прекалено много усилията. Все пак усети помощта на Нейтън и не искаше да изглежда толкова смешна в неговите очи. Можеше да се надигне, затова събра всички сили и макар че не успя да се изправи напълно, хвана бутилката и отпи не половин, а сигурно една четвърт от една глътка. Толкова усилия за толкова малко и все пак имаше ефект. Но за всеки случай реши да задържи бутилката, като я опря на коремчето си и се тръшна обратно. Беше безсмислено да я затваря, тъй като след малко пак щеше да й се допие.
- Невероятен си – каза тя видимо по-жизнена, като отърка буза в коремчето му.
Сега вече беше идеалният момент за ядене. Мег вдигна ръката си и без да вижда, започна да опипва масата, докато изведнъж не набара шоколада. Обикновен чист млечен шоколад, който разбира се подаде на Коен, тъй като беше рисковано да пуска бутилката, за да го отвори. А определено нямаше сили да я сложи на масата, че после да си я вземе обратно. Просто зачака търпеливо, надявайки се, че щеше да я съжали и да пусне поне едно редче в устичката й.
avatar
Meg

Posts : 87
Points : 347

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Nathan Cohen on Сря Апр 22, 2015 11:02 pm

Затворих очи, усещайки как се наводняват за миг и лек хлад парна по ръбовете на клепачите ми. Не ми се спеше, но бях толкова мързеливо настроен, че исках да се пробвам да спя. НО не можех. Защото дори да решех да го правя, имах момиче в скута си, което можеше да поддържа влюбения ми поглед отворен колкото си иска. Честно казано, исках да я гледам как се усмивка... усмихва... хили, желе, кученце, да, тя беше сладка. Леко изкрейзвах.
Поех подаденият шоколад, с вид сякаш най-малко държах Свети Граал и започнах да се боря с опаковката. Макар да постигнах ефекта, който исках, станиола и картона се разкъсаха грозно, както обикновено не отварях шоколад. Внимателно поставих пръсти на него и ми отне малко време, за да се усетя, че се мъча да си отчупя палеца. Това ми се видя смешно, защото започнах да се треса от смях като вибриращите седалки в скъпите коли и самолети. Най-после освободих първия ред, но кафявият материал се стопи и залепна за пръстите ми. 
Вдигнах парчето над Мег, сякаш ловях пирани. Разклатих го застрашително и се постарах да се прицеля:

- Идва самолетчето - изтананиках неясно и се насочих към лицето ѝ. Боцнах долната ѝ устна нескопосано с парченцето, после пак взех да се кискам беззвучно.
avatar
Nathan Cohen

Posts : 89
Points : 364

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Meg on Чет Апр 23, 2015 2:02 pm

Зарадва се, че не само тя се бе размазала, тъй като щеше да се чувства неудобно да му се лензи така. Естествено, нямаше никакъв проблем, ако и двамата са неадекватни, тъй като едва ли щяха да помнят много. Спомените щяха да са само отгоре отгоре, без дребни детайли, освен може би на моментите, които им правят най-голямо впечатление. Затова може би беше време да преминем към най-важната част – четенето.
Докато си хапваше шоколадче от не чак до там точната ръка на Нейтън, Мег започна да рови из чантата, която бе на дивана до нея и извади една доста стара книга, с твърда бяла корица, обвита в плат. От нея стърчеше едно розово картонче, което показваше до къде беше стигнала, в случая дори не бе преминала първата половина. Но в това нямаше нищо лошо, тъкмо щеше да му е по-лесно и на него да се потопи в историята, макар че едва ли имаше човек, който не я знаеше.
И след като отвори мистериозната книга без надпис, остави бутилката на масата и зачете спокойно с равен глас:


Под едно дърво пред къщата бе наредена маса, на която Мартенския Заек и Шапкаря пиеха чай. Между тях имаше една Катерица, заспала дълбоко; върху нея, сякаш бе възглавница, и двамата бяха облегнали лакти и приказваха.
„Много неудобно за Катерицата - помисли си Алиса. - Но сигурно не чувства нищо, щом е заспала.“
Масата беше голяма, но и тримата бяха притиснати на единия й край.
- Няма място! Няма място! - извикаха те, като видяха, че Алиса иде.
- Има много място! - каза Алиса възмутена.
И тя седна в едно голямо кресло на другия край на масата.
- Ще пиете ли малко вино? - покани я Мартенския Заек.
Алиса огледа масата, ала на нея имаше само чай.
- Не виждам никакво вино - забеляза тя.
- Няма вино - рече Мартенския Заек.
- Тогаз не беше толкова учтиво от ваша страна да ми предложите да пия - каза Алиса ядосана.
- Не беше толкоз учтиво от ваша страна да седнете, без да сте поканена - рече Мартенския Заек.
- Не знаех, че масата е ваша - каза Алиса - Наредена е за повече от трима.
- Косата ви трябва да се подстриже - каза Шапкаря.
Той се бе загледал в Алиса с голямо любопитство и това бяха първите му думи.
- Трябва да се научите да не правите забележки на хората - отсече строго Алиса. - Вие сте невъзпитан.
Шапкаря отвори широко очи, като чу това, ала каза само:
- Защо гарванът прилича на писалищна маса?
„Ето, сега ще се позабавляваме! - помисли Алиса. - Радвам се, че почнаха да задават гатанки.“
- Мисля, че мога да отгатна - добави тя гласно.
- Значи мислите, че можете да кажете отговора? - рече Мартенския Заек.
- Точно тъй - отвърна Алиса.
- Тогаз кажете туй, което мислите - продължи Мартенския Заек.
- Това и правя - бърже отвърна Алиса. - Поне... поне мисля туй, което казвам... то е все едно, нали...
- Ни най-малко не е все едно! - каза Шапкаря. - Та вие значи искате да кажете, че „Аз виждам туй, което ям“ е все едно като „Аз ям туй, което виждам“!
- Значи искате да кажете - добави Мартенския Заек, - че „Аз харесвам туй, което получавам“ е все едно като „Аз получавам туй, което харесвам“!
- Значи искате да кажете - добави Катерицата, която изглежда говореше в съня си, - че „Аз дишам, когато спя“ е все едно като „Аз спя, когато дишам“!
- Все едно е при тебе - каза Шапкаря.
avatar
Meg

Posts : 87
Points : 347

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Nathan Cohen on Чет Апр 23, 2015 6:24 pm

 Мързеливо се наместих на мястото си. Беше си живо чудо, че искаше да чете тя, след като вече един път си беше дърпала, преди да дойда, и после беше продължала. Учудих си не толкова, че искаше да чете, а че можеше и то толкова гладко. Разпознах историята от самото начало. Беше Алиса в Страната на Чудесата на Луис Карол, преди Джои Деп да я съсипе. Не, не я беше съсипал, просто някак си ме плашеше повече от колкото беше нормално за уж... детски филм.
Заслушас се внимателно и с учудване забелязах, че димът в стаята ми прилича много повече на парата от чайника на масата на Лудия Шапкар и Мартенския заек. 
Не исках да я прекъсвам, аз внимателно свих шоколадовата опаковка, сякаш сгъвах писмо за чужбина - грижливо и стегнато. Търкулнах остатъка по облегалката на дивана и внимателно погалих челото и косата на Мег. Беше ми странно да ми чете, защото последно ми бяха чели на около осем години. НО пък не можех да отрека, че виждах ясно всичко пред себе си, точно както го описваше. Беше малко плашещо, защото вместо Шапкаря виждах себе си в ужасен костюм на карета, вместо Алиса - Мег в синьо, което много приличаше на червената ѝ коса, вместо заека, Теа, която изглеждаше сякаш щеше да заспи всеки момент. А катерицата приличаше на един от букмейкърите ми - мъж с мише лице и големи предни зъби, който си приличаше на гризач още преди да си подплатя с тревата. 
avatar
Nathan Cohen

Posts : 89
Points : 364

Върнете се в началото Go down

Re: Cohen's house

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 3 от 4 Previous  1, 2, 3, 4  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите