thea j. cohen
administrator
marissa kelly
administrator
Latest topics

Starbucks

Предишната тема Следващата тема Go down

Starbucks

Писане by Thea J. Cohen. on Съб Авг 09, 2014 1:08 pm


_________________
it's my duty to drain you
She was perfect, pure m a d d e n i n g sex, and she knew it, and she played on it, dripped it, and allowed them to s u f f e r for it — was it so strange that one was half mad and the other drinking himself to death?

avatar
Thea J. Cohen.
the big boss
the big boss

Posts : 359
Points : 1921

http://countyoursins.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by - alek. on Съб Апр 11, 2015 9:03 pm

Je suis désolée. Lo siento. Ik ben droevig. Sono spiacente. Perdóname...

Нямах право да се оплаквам, нали? Може би пък нямаше да оправдае очакванията ми и да излезе пълна таткова дъщеричка - хранена със сребърна лъжица през целия си живот. Не възнамерявах да се превръщам от проста охрана, колкото да не стъпи накриво и да си счупи токчето, в семейната детегледачка, която търчи подир пиклата и върху която накрая винаги увисва вината.
Не беше обелила и дума откакто баща й я повери на мен до края на вечерта. Поне това бе претекста му пред нея. Всъщност трябваше наистина да я наблюдавам като орел децата си. Поне това дължах на господин Коен. Беше невероятен човек, когото страшно уважавах и близък приятел на татко, което означаваше, че не можех да си позволя да разочаровам нито един от двамата. Колкото до въпросната мис Теа Коен, никога досега не бях отпускал поглед върху нея, не бях се интересувал от историята й, от положението й, дори не мислех, че е някоя важна персона, докато не бях назначен да я пазя. На пръв поглед не изглеждаше кой знае колко приказлива и все още не можех да преценя добре характера й, все пак... вървяхме само от десет минути, а се запознахме преди петнадесет. 
Обувките й отекваха по равния булевард, а моите се усещаха като избледняващи сенки на нейните. Донякъде ситуацията беше неловка и това беше съвсем нормално - двама непознати, възложени да се едва ли не харесват, за да могат да дишат в едно помещение, без да се нападнат било то физически или словом. Така или иначе трябваше да се държа съвсем професионално и делово, да не показвам каквито и да било емоции пред нея. "И най-важното - гледай да не си изтървеш нервите пред нея." ме беше предупредил баща ми. Беше го казал като, че ли зависеше изцяло от мен и едва ли не това би го посрамило пред целия свят. За Бога, защото Александър за пръв път щеше да е в компанията на някое момиче.
- Заповядайте. - Отворих вратата на всеизвестното заведение и проследих момичето с поглед. Русите й вълнисти коси се развяха феерично при завоя към "Старбъкс" като че ли беше плащ на тореадор, само че не червен, а златист. За съжаление нямаше кой да играе ролята на бика точно в този момент, в тази ситуация... за сега. Принципно не си "изтървах нервите", както баща ми казваше, но не бих позволил дори на президентската дъщеря да ме прави на глупак, само защото татенцето й е голяма работа. Погрижих се да се настани удобно - дръпнах стола, приплъзнах го обратно и седнах точно срещу нея. Мислех, че се подразбираше това, че очаквах да ми каже какво ще пие, за да го поръчам, все пак тази вечер бях личната й охрана, сервитьор, може би дори стилист или пиколо. Потиснах желанието си да завъртя очи или да изпръхтя отегчено от раздразнението, което се надигна в мен посредством мълчанието й. Вместо това сключих пръсти и се подпрях здраво на лактите си. - Какво ще желаете?
avatar
- alek.
above the law
above the law

Posts : 6
Points : 30

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by Thea J. Cohen. on Съб Апр 11, 2015 9:28 pm

"Това е Алек. Той ще ти... прави компания до края на вечерта."
Супер! Просто страхотно. А защо не ми и намекна, че съм напълно некоординирана и лишена от всякакво чувство за самосъхранение истеричка? Нямах нужда от детегледачка, нямах нужда от шибана детегледачка. Последното изречение, което се откъсна от устните на баща ми, се повтаряше сякаш на лента в съзнанието ми, а с всеки край, отекващ като глухо ехо, следваше ново начало, движещо омагьосания кръг до полуда. Ако само до преди минути бях готова да дам... добре де, не всичко, но да кажем доста голяма част от имуществото си, за да успокоя Нейтън и да се опитам да го вкарам в релсите, то сега единственото ми желание се състоеше в това да му се развикам, изкарвайки наяве всички аргументи "против" това да имам личен охранител, какъвто вероятно ми се водеше младежът до мен. Наистина си спечели няколко черни точки с тази своя постъпка. Разбирам, че
може би точно сега го е налегнал моментът, в който осъзнава, че може би не е дал всичко от себе си в отглеждането ми, може би не е най-нагледният пример за перфектен баща и може би не ми е отделял достатъчно внимание през годините. Разбирам и факта, че това вероятно гризе съвестта му отвътре бавно, но осезаемо и болезнено. Но вече е късно. Минало-заминало. Не съм дете, от отдавна му го бях доказала.
Мога да се грижа за себе си, по дяволите!
Неловкото мълчание помежду ни стана една идея по-неловко, когато се оказахме само двамата. А сега накъде? Не смеех да попитам, вероятно баща ми вече имаше план и предначертана карта с улиците, по които можех да се подвизавам и тези, които бе по-добре да отбягвам. Опитвах се, наистина се опитвах да задържа отегчението за себе си, но то просто се четеше толкова ясно във всичките ми действия, че трябва да си Нейтън Коен, за да не го забележиш.
Напълно погълната от емоции, които трудно биха могли да бъдат обрисувани в думи, съвсем не усетих кога стигнахме до желаната дестинация. Старбъкс? Сериозно? В десет вечерта? Добре, все тая. Така или иначе вече играех по свирката на баща ми, поне да го правех, както трябва. Досега не бях отделила и секунда да огледам мъжа, с когото трябваше да споделя следващите часове. Разбира се, беше перфектният джентълмен, но друго не се и очакваше от него. Най-вероятно получаваше доста доволна сума пари само за да ми отваря вратите наляво-надясно.
- Какво ще желаете? - попита ме в мига, в който седна на стола срещу мен.
- Нищо - отвърнах троснато. - И не ми говори на "вие", звучи много неестествено.
Оценявах престорената му любезност, но въпросният Алек можеше да си спести всички тези етикеции, защото бях сигурна, че на него му се седеше тук точно толкова малко, колкото и на мен.

_________________
it's my duty to drain you
She was perfect, pure m a d d e n i n g sex, and she knew it, and she played on it, dripped it, and allowed them to s u f f e r for it — was it so strange that one was half mad and the other drinking himself to death?

avatar
Thea J. Cohen.
the big boss
the big boss

Posts : 359
Points : 1921

http://countyoursins.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by - alek. on Съб Апр 11, 2015 11:50 pm

Въздъхнах някак с насмешка и повдигнах вежди, при което лицето ми придоби гримаса тип "О, не думай." Подсмихнах се на себе си и раздалечих дланите си. Ако си мислеше, че бих й противоречал на думите, жестоко се лъжеше. Наистина тази учтива форма, не беше по вкуса ми, винаги съм я използвал по принуда - било то в обществото, на коктейли, вечери, срещи с важни клечки, приеми и прочее. Но никога не бе звучало толкова неестествено, колкото в нейно присъствие. Та тя беше с поне пет-шест години по-млада от мен. Първо, че не я познавах достатъчно, за да си заслужи уважението и честта да й говоря на "вие" и второ - това е все едно някой завършващ средно образование да се кланя на първокласник. Беше смешно, странно... неестествено, както се изрази младата Теа. Къде, за Бога, се бях набутал?
- Знам, че предпочиташ просто да си тръгна и да продължиш да правиш... каквото там си искаш. - подех и се вгледах за момент в нея. - Но знаеш... всъщност не, не знаеш. Искам да кажа, че съм длъжен - баща ти е добър човек, който просто иска да стоиш далеч от опасности, да си защитена. Не му казвай, че съм ти го казал, защото ще отрече още след първата дума, но за един баща няма по-ценно от дъщеря му или дъщерите му. И въпреки, че доста често не го показват по най-добрия и подходящ начин... - Усетих се, че говоря прекалено много - навик, който се проявяваше, когато се чувствам неловко. Заприличвах на досадна касета, пригодена за промиване на мозъци, на... родител едва ли не, което си беше до голяма степен ужасно плашещо и смущаващо. - Както и да е. Сигурна ли си, че не искаш нищо за пиене?
Не дочаках отговора й, а се изправих и отидох до младия касиер, който най-вероятно бе на нейната възраст. Е, добре де, тук просто ми се налагаше да използвам учтивата форма, понеже все пак не бях поредния селяндур, който говореше на "мой човек" или "к'во стаа" на всеки втори, че и първи срещнат. Бях добре възпитан, за което бях доживотно благодарен на майка си и това не възнамерявах да се променя никога.
- Добър вечер. - поздравих момчето и се усмихнах за част от секундата, колкото да го отметна от протокола за учтивост. Беше висок колкото мен, но малко по-слаб, с черни къдрици, подаващи се под зелената шапка с козирка. Светлите му очи контрастираха под сянката от шапката и просвяткаха леко, отразявайки всякаква останала светлина. Поръчах две произволни неща от менюто им. Кълна се имената на напитките бяха в пъти по-сложни от съставките на самите съдържания на чашките. Като стана дума за човешки прищявки и глезотии, а? За миг извърнах поглед към Теа и се усмихнах сковано в отговор на отегчената й почти до смърт физиономия. Какъв му беше проблема на това момиче? Останалите на нейната възраст не се оплакваха от компанията ми. Вярно, че и тя не го бе направила досега, но нещо в начина, по който ме гледаше загатваше точно това - "Кой си ти, господин-мисля-си-че-всички-припадат-по-мен, та да ми губиш времето?"
- Благодаря.
Поех чашите, в които нямах никаква представа какво имаше, но имаше ли изобщо някакво значение и ги поставих пред нея, така че да си избере някоя, а пък аз щях да се задоволя с каквото има в другата. Да, най-вероятно не подозираше какви компромиси правех в момента, но пък хей... тя беше принцесата, а аз покорния лъскав рицар в този сценарий, нали?
avatar
- alek.
above the law
above the law

Posts : 6
Points : 30

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by Thea J. Cohen. on Нед Апр 12, 2015 2:40 am

Бас ловя, че Алек никога не би предположил, че открих притеснение в очите му. Това, до една известна степен, доста ми се нравеше, дори леко галеше егото ми, но най-вече ми даваше преднина. Не можех да преценя какво по-точно го тревожеше - дали напълно непукистичното ми отношение или факта, че вече не точа лиги по него, молейки го със светнали очи да пипна бицепса му. Не се и съмнявах, че повечето празноглави момичета му бяха в кърпа вързани още с първото "Здрасти", но при мен проблемът беше тотално различен и по никакъв начин не бе свързан с него - на мен просто искрено не ми пукаше за нищо. Бях достатъчно афектирана емоционално от вечерта, преживях крайни състояния на гняв, разочарование, различни разновидности на отвращение и още няколко, спадащи в същата категория. Да, може би в началото все пак се забавлявах, а и алкохолът доста помагаше за отварянето на очите ми, разширяването на мирогледа (въпреки че бе малко по-размазан от обикновено) и активирането на най-искрения смях на света. Но не, всичко това приключи, дори моментното ми опиянение напълно ме напусна. Честно казано, даже ме наболява главата.
Някъде дълбоко в съзнанието ми започна постепенно да се заражда впечатлението, че Александър може би не схващаше напълно нещата. А и, честно казано, го разбирам напълно. Представям си как изглежда следната ситуация отстрани: богатият баща, склонен да направи всичко за малкото си русо момиченце, което нарича своя принцеса, а то постепенно пораства, изгражда независим и по-своенравен характер, който от по-голямата част от хората се тълкува като невъзпитание или разглезеност; още с влизането си в гимназията започват проблеми около нея: алкохол, на по-късен етап наркотици. И какво? Искаш да ми кажеш, че тази истинска лигла след три години се е променила, защото е влязла в колеж и уж се изявява като актриса? Моля те. Показвайки подобна интерпретация на историята, дори аз не си вярвам. А това, за жалост, далеч не е истината. Защото частта, на която наблегнах преди малко, е вярна. Да, изградила съм силен характер, но инатът ми понякога ми изиграваше доста лоша шега. 
Както и в случая - естествено, че нямаше да си поръчам нищо. Не се учудих, че Алек все пак се насочи към касата и поръча някакви напитки. Това ми позволи да се отпусна за миг, оставяйки се на умората да ме обгърне изцяло. Загледах се в обстановката - няколко от сепаретата бяха пълни; имаше двойки, събрали се компании, които очевидно се веселяха и въобще всичко предразполагаше към щастие и усмивки, но при мен сякаш не се получаваше.
Когато моят пазител се върна, леко се сепнах и се изправих на стола. С недоверие изгледах съдържанието на хартиените чаши пред мен. Някак нито аромата на карамел, нито този на ванилия ме грабваше особено в момента, но все пак пресегнах дланта си към втората чаша и я доближих към носа си. На лицето ми се появи недоволна физиономия, а погледът ми нервно затършува момчето зад касата. Рязко станах с кафето в ръка.
- Извинявай, би ли ми сипал сто милилитра уиски вътре, ако обичаш? - попитах го най-учтиво, но все пак със заповеднически тон, повдигайки напитката на нивото на очите му. 
Едва ли имаше шанс да ми откаже, но нещо го притесни. Усетих как сякаш погледна Александър за одобрение, което предусещаше, че няма да получи, а след това смутено върна погледа си върху мен .
- Ти сериозно ли? - идваше ми да използвам по-циничен израз, но реших да не се излагам още първите двадесет минути с мъжа, с когото очевидно щях да прекарам известно време. 
ЕБАВАШЕ ЛИ СЕ С МЕН?
Наистина ли го погледна? Тръшнах чашата пред него.
- Сипи ми го веднага! - повиших тон и усетих как няколко души се обърнаха към мен. Долавях критични коментари, вмятания, разочарование, насмешка - веднага са готови да критикуват без да са чули какво точно казваш, без да знаят дори името ти. Е, не е като да ми се случва за първи път... тази вечер.

_________________
it's my duty to drain you
She was perfect, pure m a d d e n i n g sex, and she knew it, and she played on it, dripped it, and allowed them to s u f f e r for it — was it so strange that one was half mad and the other drinking himself to death?

avatar
Thea J. Cohen.
the big boss
the big boss

Posts : 359
Points : 1921

http://countyoursins.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by - alek. on Вто Апр 28, 2015 7:57 pm

Не очаквах да й хареса избора ми на напитки, нито очаквах да каже и едно просто "благодаря", ей така... от учтивост. Всъщност знаех, че ще започне да недоволства, да се бунтува, да се държи лигаво и прочее, но със сигурност не бях видял момента, в който ще се провикне като дива пияна тийнейджърка, излагайки не само себе си по този начин, но и всички около нея. В случая тези всички се явявах само аз, разбира се, но все пак.
Преглътнах нервно, когато се изправи и поиска да й буустнат кафето или каквото там беше с уиски. Мислех, че няма да привлече особено внимание. Внимателно присвих очи в отговор на въпросителния поглед на касиера. Как пък нямаше да я оставя да си прави каквото поиска. За Бога, не исках да съм детегледачка, но на там се очертаваха нещата и то не по моя вина.
- Господи... - прошепнах на себе си и затраках нервно с пръсти по масата. Погледнах високата й фигура отдолу, протегнала напълно ръка към момчето. Понечих да й кажа да седне, но преди да успея да процедя и звук през устните си, тя се разкрещя като изтървана от лудницата. Дори отиде до служителя и му тръсна чашата пред очите, заповядвайки да й сипе уиски.
Изправих се рязко, защото странните неодобрителни, но в същото време любопитни погледи и подшушванията, примесени с огромни дози насмешка, съжаление и сеир не фигурираха изобщо в плана за тази вечер. Хванах здраво китката на Теа и се насилих да се усмихна, но по-скоро усмивката ми заприлича на гримаса, която само Джокера би направил.
- Добреее... - изсумтях леко изнервено и я дръпнах от касата. - Съжалявам много. - обърнах се към момчето и върнах погледа си към нея. - Това беше най-глупавото нещо, което може би си правила през живота си. Глупости... най-вероятно не е, но все пак. Защо? Нарочно ли искаш да ме издъниш? Заслужавам ли го? С какво?!
Не дочаках отговор и я извлачих извън заведението като малко дете, направило грандиозна беля насред площада пред целия град.
avatar
- alek.
above the law
above the law

Posts : 6
Points : 30

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите