thea j. cohen
administrator
marissa kelly
administrator
Latest topics

Преди година, нощен клуб "Galaxy" (Ториф и Джейлин)

Предишната тема Следващата тема Go down

Преди година, нощен клуб "Galaxy" (Ториф и Джейлин)

Писане by Jaylin Sung on Пет Авг 15, 2014 9:30 pm

"Не мога да променя миналото, но мога да променя бъдещето" - думи, които танцуваха в съзнанието на Джейлин през целия път към поредната мисия. Разбира се, че я беше страх - малкото невидимо човече оставяше след себе си нервно потропващи крака, потящи се длани и свит стомах. Преди таен агент Джейлин беше просто неопитно момиче - със страхове и съмнения, с кошмари и тревоги. Това, което я отличаваше обаче от обикновените хора, беше дългът, който бе поела с получаването на значка и униформа - дълг, че ще служи на страната, като захвърля страховете си в името на общото благо. Звучеше клиширано и дори насмешливо, имайки предвид настоящата ситуация, в която именно служителите, грижещи се за реда в обществото, са тези, които го нарушават. Бяха ли останали достойни полицаи, в чиито сърца е гравирана справедливостта? Джей все още искрено се надяваше да е така, макар надеждата бързо да умираше. Единственото, което можеше да прави, бе да си върши работата както трябва и да се моли времето да не промени и нея.
 Плавното спиране на служебния сив бус накара Джейлин да се откъсне от мислите си, които препускаха като експресен влак. Значи беше време - първата ѝ официална мисия, в която тя трябваше да играе ролята на момиче за платена любов, а моделът ѝ за подражание на име Ториф - на неин сводник. Бяха се подготвяли няколко месеца - непрестанни проучвания, 24-часово следене на престъпната група и всеки един от 4-мата членове, статистики за броя на хората, станали жертви в канала за трафик, държавите, в които биваха отвеждани. Цялата информация се трупаше с времето върху дъбовите бюра в участъка, а огромните червени папки, в които се съхраняваха, се бяха превърнали в неизменна част от интериора на помещението.
 Ето че трудът си заслужаваше - очакваше се тази вечер отново да задействат канала с нови попълнения от жрици на любовта. Трябваше и да е последен.
 Джейлин стисна ръцете си в юмруци и хвърли последен поглед на отражението си в огледалото на колата - опушен грим, подчертаващ очите ѝ, изкуствени мигли, които всеки момент щяха да паднат, както и тъмночервено червило, с което нямаше как да не привлече погледите. Джейлин, която всъщност не беше Джейлин. Интересно.
  - Ще се справим, нали? - колебливо попита след миг тя, измествайки поглед върху младия мъж, чието лице не издаваше и нотка страх или съмнение. Кога беше станал толкова твърд?
 Единственото, което Джейлин получи, бе окуражително кимване и бегла усмивка. Е, май щеше да се наложи да събере разпръснатите си мисли с едно кимване.
 Лекият полъх на летния вятър посрещна момичето, напомняйки ѝ, че черната ѝ рокля, държаща се на две тънки презрамки и с гол гръб, стигаше едва колкото да покрие горната част на бедрата ѝ. Усети здрава мъжка ръка да обвива раменете ѝ - дори и в тъмнината можеше да познае чия беше. Джей искаше да изкрещи, че се отказва; искаше да събуе неудобните сребристи токчета и да избяга - беше на път, но същата онази здрава ръка я държеше все по-силно, не позволявайки ѝ да мръдне и на сантиметър. Тиха въздишка се откъсна от устните на Лин, щом усети как буквално бива влачена към входа на клуба от Ториф.
 Силна музика, която заплашва всеки момент да взриви помещението, ярки цветни светлини, преплитащи се и окъпващи пияните хора в различни цветове - перфектното място за престъпление. Потенциалните свидетели са твърде пияни и улисани в ритъма на миксовете, за да разберат какво точно се случва; силната музика заглушава виковете на жертвите;малки стаички за усамотение - наистина перфектно място за престъпление.
  - Ето го там. - равният глас на Ториф  погъделичка ухото ѝ и я накара да проследи погледа му - ярките светлини играеха по кожената тапицерия на сепаретата и, макар и бегло, осветяваха лицето на седналата персона. Същият извратен негодник, който правеше пари, третирайки жертвите си като вещи. Вълна от гняв заля Джейлин и единствената мисъл, която кънтеше в ума ѝ, бе "ще те убия". Ръцете ѝ копнееха да се пресегнат и да извадят от малката чантичка пистолета, скрит вътре, но побутването от страна на партньора ѝ, както и последвалото неодобрително поклащане на глава, бяха ясен знак, че това не беше добра идея.
  - Така, какъв е планът? - опита се да звучи твърдо Джейлин, сключвайки вежди, но треперенето в гласа ѝ ясно можеше да бъде усетено, въпреки силната музика.
avatar
Jaylin Sung
fbi
fbi

Posts : 58
Points : 305

Върнете се в началото Go down

Re: Преди година, нощен клуб "Galaxy" (Ториф и Джейлин)

Писане by Ториф Орфин on Пет Авг 15, 2014 11:55 pm

Ако само преди година някой му беше казал, че ще работи като таен агент Ториф най-вероятно би се изсмял и решил, че му хлопа дъската. Вярно, че вече бе оставил зад гърба си кражбите и престъпния начин на живот, но чак такава крачка определено му се виждаше прекалена. Но...А в началото на тази крачка стоеше отмъщението. Отмъщение за убийството на човека, който му беше духовен баща. Е, това е минало, сега го чакаше мисия. Заедно с партньорката си - азиатско момиче на име Джайлин трябваше да се правят на проститутка и нейния сводник и да опитат да се внедрят в канал за трафик на хора. Трафик, който се надяваха тази вечер, след няколко месеца наблюдение да унищожат.
- Ще се справим, нали - попита го момичето, а той само леко се усмихна и й кимна окуражително. После обгърна раменете й с ръка и я вкара в клуба. Вътре бързо, но и дискретно приложи правилото, което бе прочел в една книга като тинейджър и което често му беше помагало. "Когато влезете някъде се оглеждайте внимателно, защото може да ви се наложи да си тръгнете бързо и то не откъдето сте дошли". Силна музика, голяма част от клиентите пияни, усамотени сепарета - въобще клубът бе идеално място да отвлечеш някого
- Ето го - гласът на младия мъж насочи погледа на  партньорката му към главата на престъпната банда. Междувременно при огледа бе забелязал още двама от общо четиримата й членове. Единият - счетоводителя седеше и пиеше любимият си бърбан, а на бара говорейки с една от келнерките се бе облегнал другия. Той пък притежаваше размерите на гардероб, много малко сиви гънки и бе непоклатимо верен на шефа си.
- Търпение - отвърна Ториф на въпроса й, какъв е плана. - Първо ще привлечем вниманието.
avatar
Ториф Орфин

Posts : 44
Points : 230

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите