There's always something different going wrong; The path I walk's in the wrong direction; There's always someone fucking hanging on; Can anybody help me make things better? [Bianca & Gray]

by **Bianca Romanova.** Вто Авг 26, 2014 12:17 am

Мрака се бе разтелил над Ел Ей, но някои части на града бяха все още осветявани от ярките светлини на клубовете или пък нагъсто разположените улични лампи. Луната се бе настанила кротко на нощното небе, а звездите я бяха наобиколили, сякаш бяха пазачи, които я охраняваха. Но макар и слабата сребриста светлина, която разпръскваха, за момичето ориентирането в момента представляваше едно голямо предизвикателство.
Естествено, Бианка имаше невероятният късмет да се изгуби из онези тъмни улички на града. Живееше тук от достатъчно дълго време, че да знае кое къде се намира и да може да се прибeре благополучно. Но за всичките тези години все се надяваше никога да не ѝ се отдаде възможността по средата на нощта да се разхожда из тъмните улички, които винаги се оказваха задънени. А за да бъде пълна картинката, телефонът ѝ нямаше никакъв обхват.
Някак започна да се чувства сякаш притисната натясно. За пръв път осъзнаваше колко прав беше Джейдън – тя беше толкова беззащитна. И ситуацията, в която се намираше изобщо не ѝ вдъхваше дори най-малка увереност.
Странното чувство, че някой я наблюдава или следи или и двете, бавно, но сигурна се загнездяваше в нея и упорито отказваше да я остави на мира. Вмъкна се в поредната тъмна уличка, надявайки се, че поне тази ще я изведе до някое по-осветлено място, от където може би щеше да успее да се ориентира до дома си. Уличката бе между две не особено високи сгради и от някъде се чуваше приглушена музика. До стените имаше захвърлени дрехи, опаковки от храни, счупени стъклени бутилки от алкохол.. Май все пак се намираше в близост до клуб.
За щастие този път зловещата уличка я отведе до една от главните улици, на които, естествено бяха разположени множество нощни клубове, пред които се нижеха километрични опашки от чакащи да влязат вътре тийнейджъри. Не можеше да разбере какво толкова намираха в тези заведения. Беше претъпкано, рядко пускаха свястна музика, а да не говорим за непоносимата миризма на пот и твърде много парфюм, носещ се от някои индивиди. Разбира се, като всеки нормален човек, стараещ се да води близък до нормалния живот, Романова също беше ходила по баровете, но предпочиташе местата, където няма толкова много хора.
Русокоската се огледа, чудейки се в коя посока да поеме. Накрая се обърна надясно и премина покрай входа на едното от заведенията, след което подмина опашката от чакащи и сви зад ъгъла. Направи още няколко крачки и осъзна, че върви в съвсем различна посока от тази, в която всъщност трябваше да тръгне. Обърна се рязко и в същия момент се сблъска с някого. Загуби равновесие и отстъпи крачка назад, опирайки се на стената за да не падне.
- Господи, толкова съжалявам.. – каза притеснено, вдигайки глава към мъжа, стоящ срещу нея.

by **Gray.** Вто Авг 26, 2014 11:05 am

Грей бе приключил късно работа, макар че работното му време бе изтекло преди доста часове, но той просто предпочиташе да е на работа отколкото вкъщи или в компанията на някои крайно неприятни за него хора. Мрака вече се бе спуснал над Ел Ей и сега беше пълно с хора които са се запътили към някой от многото клубове готови да се впуснат във веселбата. Веселба? Дали това всъщност беше правилната дума да се опише какво точно се случваше по тези места. Може би не и за Джон. Той не беше от хората които обичат да се забавляват, но това не означаваше че от време на време не посещава тези места. Всъщност предпочиташе да си седне кротко на бара, да си пие питието и ако някои го изнерви да стане и да му срита задника, което му носеше голямо удоволствие. Обичаше да сритва задниците на малките момченца които се правеха на големи мъже. А да, понякога се случваше и някоя заблудена девойка да предпочете да му прави компания, но в повечето случаи не разговаряха много много. Е и Грей не беше един от най разговорливите.
Джон караше колата към дома си, но точно преди да завие в улицата към дома му реши че днес е една от нощите които иска да прекара в някой бар. Рязко зави в другата посока и се отправи към една от улиците която беше препълнена с барове. Паркира колата си и тръгна да се разхожда по улицата за да си избере бар. Изведнъж някой реши да се блъсне в него, което доста го раздразни. Видя пред себе си русо момиче което го гледаше някак притеснено докато му се извиняваше. Грей я погледна със студения си поглед.
-Може би нямаше да ти се наложи да ми се извиняваш ако внимаваше къде ходиш..-каза а раздразнението му се усещаше в гласа му. Хмм момичето беше красиво. Стори му се добра компания за една нощ в която нямаше да има много разговори.
-Но пък би могла да се извиниш като дойдеш с мен в един от тези барове.-всъщност очакваше тя да му се развика или веднага да откаже, но него точно това щеше да го забавлява. Забавляваше се с раздразнението на хората.

There's always something different going wrong; The path I walk's in the wrong direction; There's always someone fucking hanging on; Can anybody help me make things better? [Bianca & Gray]

There's always something different going wrong; The path I walk's in the wrong direction; There's always someone fucking hanging on; Can anybody help me make things better? [Bianca & Gray]

Re: There's always something different going wrong; The path I walk's in the wrong direction; There's always someone fucking hanging on; Can anybody help me make things better? [Bianca & Gray]