In love with his own victim.

Ронан крачеше несигурно из огромното имение, което притежаваше. Той тъкмо бе получил новата си задача, която щеше да му осигури голяма парична сума. Мускулестото му тяло се свлече на дивана и той отпусна ръце в страни. Въпреки, че правеше това сякаш от цяла вечност, той винаги се притесняваше всеки път, когато му се възложеше нова задача. Тъмнокоското премисляше всички възможни начини ситуацията да се обърка и да завърши зле и се опитваше да направи така ,че те да не могат да се случат. Татуираната му ръка се пресегна към малката холна масичка и сграбчи средно голяма снимка. На нея бе изобразено красиво момиче с шоколадово кафява коса, красиви очи и слаба фигура. Мариса Кели - новата му жертва. Понякога му се щеше  мишените му да не бяха толкова привлекателни и млади, защото това само задействаше съвестта му и пречеше на работата му. Но той никога не позволяваше на човещината да се покаже, потискаше я надълбоко и вършеше дадената му задача.Стон на недоволство и умора се откъсна от плътните му устни, а очите му се затвори за миг, отдавайки се на тъмнината. Тъмнина - тя бе единствения му приятел. Тъмнината го обгръщаше с черните си завеси и му даваше необходимото спокойствие, а също така и защита. Той я обожаваше, защото се чувстваше уютно и сякаш не бе сам. Обгърналата го тъмнина му докара сън, изпълнен с кошмари, кратък и незначителен, но достатъчно дълъг, че да си поиграе със съзнанието му. След няколко часа се събуди посред нощ, точно на време да се залови за работа.

Навън също бе тъмнина и това го караше да се чувства по-сигурен и уверен в себе си и това, което върши. Ръката му се устреми до тялото и той докосна заредения пистолет на хълбока си. В джоба си имаше кърпа с упойващо вещество, което щеше да улесни отвличането. Ронан премисли плана си още няколко пъти за времето, за което стигна до залата, в която щеше да се проведе въпросния концерт. Той изобщо не си падаше по подобни шумни, претъпкани събития, на които пияни тинейджъри клатеха потните си тела в ритъма на някаква сбъркана рок или поп група. Грифит бе облечен в черни джинси, сива тениска и любимото си кожено яке, а татусите, които пълзяха по ръцете и врата му, правеха вида му заплашителен и арогантен. Момчето се промъкна в огромна зала през стоманената врата, която се тресеше от басовете на тонколоните. Изражението му стана още по-навъсено, а вените на ръцете му изскочиха от напрежение. Той се заозърта, търсейки с поглед жертвата си. Обходи тълпата няколко пъти, а също и няколко пъти се припозна. На четвъртия път обаче явно бе улучил. Брюнетката танцуваше в ритъма на музиката, отдала се на пълното блаженство. За секунди той се наслади на гледката, нещо, което по принцип не би си позволил, но тя бе толкова красива, че не се усети какво прави. Наложи се и той самият да започне да танцува, за да може да се слее успешно с тълпата и с плавни движения се доближи до нея.
-Не можех да не отбележа, че танцуваш възхитително! -изкрещя почти той пред момичето и половинчата усмивка се плъсна по устните му, правейки го да изглежда още по-привлекателен.