one month ago; jaden & daria

Дните минаваха неусетно, сякаш някой от горе нижеше броеница. Денят се сменяше с нощта, докато изпиеш чаша с горещо кафе, изгревът предвещаваше залеза все по-бързо с всяка зачеркната дата на календара. Не правеше нищо смислено с живота си; ако се обърнеше назад, нямаше да види голяма промяна в ежедневието си, а беше минало толкова много време.. Случваше се нещо странно. Сякаш света бе започнал да се движи една идея по-бавно, или просто това беше някаква паралелна реалност, в която поради някаква причина Дариа бе попаднала. Чувстваше се сякаш сънува. Вървеше бавно покрай остъклените витрини наоколо.Нямаше представа защо просто не изчака превоз, съзнанието ѝ казваше, че това е най-рационалното решение, но поради някаква причина, краката ѝ продължаваха да се движат, без главата ѝ да знае къде отива. Нямаше представа защо вървеше, нито какво се случваше с времето. Около нея, предметите се движеха бавно, а може би не те се движеха, а тя. Всичко бе твърде объркано, а мисленето караше главата ѝ да се замайва. Не искаше да се прибира в къщата на братството, в което се намираше. Изобщо имаше ли нервите и спокойствието да отговаря на въпроси от сорта на "Къде беше?". Засмя се сякаш на себе си и отмести вратата пред нея, като влезе в един от баровете, тези които бяха пълни с дим и отчаяни хора, а миризмата беше остра и неприятна.Такава ли беше и тя? Отчаяна? Де да можеше да я види майка й, която се надяваше че поне дъщеря й е добро момиче. Червенокоската се настани на бара, като си поръча малка водка, все от някъде трябваше да се започне. Дали изглеждаше отчаяна или тъжна, както хората наоколо й? За пореден път си задаваше въпроса, но не намираше отговор. Сякаш нямаше и следа от онова жизнено и усмихнато момиче, на нейно място се намираше рижава дама, която беше свъсила вежди и едвам крепеше клепачите си, които умираха да се затворят. Отпи от течността, която прогори гърлото й и леко се прокашля. Сякаш сега се събуждаше, но вместо да усеща приятна отпочинала тръпка, разлята по тялото си, усещаше тежест надвиснала на раменете ѝ. Изправи се, претърсвайки с поглед къде се намира тоалетната, но вместо това усети сблъсък.
- Аз... - проговори Дариа, но усещайки гласа си слаб, замлъкна и се прокашля. - Извинявай- измърмори шепнейки момичето, след което събра кураж да погледне мъжа в очите. - Извинявай, че реагирах грубо. Моментен шок. - добави тя, връщайки се на местото си. Явно съвземането, което правеше всяка сутрин щеше да почака малко. Чувстваше се засрамена, но често и се случваше.

-Помисли пак, преди да избереш да ме предадеш, глупако!
Острието се плъзна по гърлото му, минавайки гладко, но толкова дълбоко, че едва не отдели главата от раменете му. Очите ми блестяха, както от гняв, така и от тръпката на убийството. Ха. Като че ли един такъв нищожен червей можеше да ми навреди по какъвто и да било начин - въпреки че беше един от информаторите ми и беше жалко да го убия, но все пак нямаше как да оставя безнаказано опита му да вземе парите ми, да ми предостави фалшива информация и да ме вкара право в очакващите ръце на враговете ми - най-вече конкуренти в работата. Това вече нямаше как да го оставя безнаказано; мръсният, измамен плъх трябваше да умре. И си беше получил заслуженото.
Навеждайки се, избърсах кръвта по ножа в дрехите на вече изстиващия труп и се огледах. Добре, никой не ме беше видял - малката уличка си оставаше все така пуста. Подсмихнах се, изражението ми студено, но доволно, тъй като убиеца в мен беше на повърхността. И не само това - едно небрежно убийство никак не ми беше достатъчно. Решавайки, че ще е по-добре да се овладея и да потисна инстинктите си, се запътих към един от долнопробните барове в града, за да поуспокоя страстите чрез малко евтин, но чист алкохол.
Влизайки в бара, както винаги по навик сканирах обстановката - заведението беше пълно с цигарен дим, мирис на спирт и алкохолни изпарения и редица долнопробни мъжаги, пиещи усилено на бара или вече налягали по масите и под тях в съвсем нетрезво състояние. Понамръщих се, но бях що годе доволен - това място щеше да ми свърши работа, а и исках да се слея с мнозинството, да изпия няколко чаши алкохол, за да се върна във форма и да си тръгна незабелязан. Дефакто, нито исках да привличам внимание, нито исках да бъда обезпокояван от който и да било.
Тръгнах измежду масите, отправяйки се от вратата към бара, зад който имаше мъж, полиращ някаква чаша с парче плат. Целта ми беше да си поръчам така нужния ми в момента алкохол, но пътя ми беше пресечен от непознато момиче, което се блъсна в мен, изправяйки се от една от масите, на която очевидно беше седяла допреди малко. Тя като че ли се смути, а аз внимателно обхванах раменете й, за да съм сигурен, че няма да се строполи на земята в следващия момент. Смръщих се, свеждайки леко настрани глава, за да я огледам по-добре и да преценя беше ли наистина пияна, или сблъсъка ми с нея си беше чист инцидент.
-Добре ли си? - попитах, докато побързах да я пусна, все още мръщейки се. Погледа й срещна моя за момент и тя като че ли кимна, но толкова бегло, че нямаше как да съм сигурен.
Не ме разбирайте погрешно сега - не беше като да ме интересува наистина дали е добре, но не исках да привлека погледите на целия бар, ако момичето пред мен решеше, че съм бил груб и ми се развикаше - нещо, което преди ми се беше случвало, когато се държах пренебрежително към представителка на нежния пол. Повдигайки рамене, само се уверих тя да не се препъне някъде отново, докато погледа ми се отправи към бара пред мен и аз мислех за така жадуваното питие, което исках да си поръчам. Чисто, двойно, без лед.