Преди две седмици /Gabrielle&Chris/

Очите на Крисчън се впиха в тези на момичето пред него. Крайчетата на устните му се извиха в лукава усмивка.
- Не се ядосвай, скъпа, не е като да е час - рече подигравателно Крис и огледа момичето от главата до петите.
Можеше да я опише като красавица ... всъщност не можеше да отрече този факт, колкото и да му се искаше. Все пак тя бе красива, а той имаше слабост към красиви и млади жени. Щеше да е цяло чудо, ако не й налетеше съвсем скоро.
- Е, ще тръгваме ли, скъпа? - попита той, като наблегна на 'скъпа'. - Колата ми е малко по - надолу. Днес сладурът Том е на прием ... ще трябва да се преоблечеш - каза Крис и се изсмя.
Обърна се с гръб към момичето и тръгна към колата. Надяваше се, че тя ще го последва ... знаеше, че ще се инати за това щеше да се постарае да не обръща особено голямо внимание на думите й, особено ако щеше да се оплаква през цялото време. Все пак красивите жени винаги си намираха проблем ... това бе един от минусите им. Нещото, което Крисчън мразеше у тях. Не бе толкова трудно просто да изпълняват това, което им се кажеше. Едва ли щяха да умрат, ако направеха нещо такова.
След минутка, две Крисчън вече седеше в колата си и чакаше тъмнокосата красавица да дойде и да се качи ... сега тя закъсняваше. Всъщност той нямаше намерение да я чака; щеше да действа. Сигурно бе убидена и не искаше да идва, за това щеше да продължава да се инати и да стои на едно място като дете, което туко що е било наказано.
Крисчън завъртя ключовете, натисна газта и се отправи към мястото, на което бе срещата им. Нямаше намерение да продължава да губи времето си. Колата спря точно на метър разтояние от красавицата. Крис спусна огледалото, засмя се подигравателно и рече:
- Закъсняваш, скъпа.

- 'Скъпи' ми харесва повече, скъпа - рече Крисчън, игнорирайки всяка друга дума, която излезе от устата й.
На лицето му се появи закачлива усмивка, а погледът му погали тялото на момичето, а ръцете му стиснаха силно волана ... наистина срещите с красиви жени изобщо не му влияеха добре.
Натисна газта за пореден път днес и потегли, като се опитваше да прогони всяка своя мисъл свързана с момичето. Толкова му се искаше да спре колата и да й се нахвърли ... да я остави без дъх. Да я накара да преживее едно страхотно изживяване с него, което щеше да помни доста дълго време.
Колата спря да се движи. Крисчън излезе и отиде от другата страна, за да отвори вратата й. След като го направи я хвана за ръката и я придърпа към себе си.
- Сега ще отидем на пазар - рече мъжът и на лицето му отново се появи усмивка. - Успокой се, скъпа ... трябва да изглеждаме добре ... споменах ли, че ни остава само час?
Погледът му се плъзна по сградата, която стоеше пред тях – молът. Не знаеше откъде тя купува дрехите си, за това днес щеше да се задоволи само и единствено с това, което Крисчън предлагаше.
- Аз плащам … да вървим – рече Хамилтън и тръгна напред. – Ако искаш можеш да се откажеш, но ще те чакам пред заведението в осем.
След всичко, което направи не можеше да я съди, ако си тръгнеше, но лукавата му усмивка не пропусна и този път да се появи на лицето му. Обърна се и погледна в очите й, а след това към устните й.
- Но във всеки случай ще е по – добре, ако останеш с мен – каза мъжът и на лицето му се върна сериозното изражение, което определено бе изгубил, когато я видя.

- Ще уважа решението ти, скъпи - отвърна му тя отново с недоволен тон като му се усмихна някак си насилствено. Определено не й се хареса неговото държание, но някак си силно го желаеше, но не го показваше. Той натисна газта и потеглиха
След малко колата спря. Мъжът, като кавалер й отвори вратата. На Габи й хареса как той я придърпа към себе си, тяхната близост, съвсем малкото разстояние от лицата ми. Но не искаше той да я мисли за лесна или нещо от този сорт. Кой знае какво са му се е въртяло в колата по пътя? Остави го да приключи и след това го избута от себе си и той падна на земята.
- Ти за каква ме мислиш? Мислиш си, че веднага ще ти падна в краката и ще правя каквото искаш. Е, жестоко си сгрешил! - рече ядосано тя. - Копеле!
Мразеше мъже, които се държаха така с нея. Мислеха си, че тя е поредната кукла без мозък, която ще им ходи по акъла. Габриела не бе такава. Тя бе сдържана жена. Единственият, който е обичала през живота си бе Итан. Той бе истински мъж, което в днешно време не се срещаше често. Мъжът пред нея бе живото доказателство.
- Хайде ставай! Сам каза, че имаме един час. Трябва да напазаруваме - отговори му тя подигравателно и му се измя в лицето. Смили се над него и го дръпна грубо за ръката. Те влязоха в мола. - След половин час ще ме чакаш при колата. - каза му тя и се запъти към един от магазините.
Започна да разглежда внимателно дрехите. Може би й отне двайсет минути колкото да ги разгледа и накрая намери идеалната рокля. Влезе в съблекалнията и я облече.
***
Когато се нагласи, тя излезе от магазина и тръгна към мястото на срещатата. Този път тя бе закъсняла с десет минути, но пък изглевдаше перфектно. Тъмнокосият я чакаше в колата...

Крисчън я чакаше доста дълго време. Всъщност той бе готов за много кратък период от време. Може би му отнеха само десетина минути, за да се докара до образа, в който трябваше - богат милионер, какъвто беше, който отива на прием на един от своите 'приятели', заедно с жена си. Усмивка се появи на лицето му, когато се сети за нещата, които й бе спестил и определено щеше да се радва на всяка нейна реакция, когато тя разбереше.
Усмивката не слезе от очите му и когато я видя. Искаше му се да й се изсмее в очите и да я накара да съжалява за това, че го е накарал да чака. Той можеше да си позволява този лукс, но тя не можеше. Засмя, когато момичето се качи в колата. Направи го напълно умишлено. Искаше да я подразни още повече, защото знаеше, че ще му се получи. Изглежда бе от сприхавите момичета, което си имаше и своите плюсове ... нямаше да му бъде скучно.
- Изглеждаш добре - подхвърли Крис и изведнъж по лицето му не остана и след от усмивката.
Смени много бързо физиономията. Сега изглеждаше сериозен. Сякаш от това, което предстоеше зависеше живота му. Потегли ... искаше да пристигне, колкото се може по - бързо. Не трябваше да кара политика да продължава да чака.
Не след дълго бяха там. Погледна я и й направи знак да слиза. Очите му погледнаха през отворените врати на голяма сграда. Имаше толкова много хора, а на тях им трябваше само един, което трябваше да търсят сред всички тези. Крис оправи вратовръзката си и тръгна пред момичето.
- Почакай - рече той и се приближи до нея.
Преди да преминат прага, една жена ги спря и поиска имената им. Крисчън тихо и спокойно каза просто 'Семейство Хамилтън'. Жената му се усмихна и ги пусна да влязат.
- Прави се на влюбена 19 - годишна, докато не намерим този сладур, ясно ли е? - попита мъжът и я погледна студено, а в същото време на лицето му се появи една фалшива усмивка.