one week ago ; Can you, can you hear me say? [ sasha&jaden]

Защо животът бе такъв ? Защо едни  трябваше да страдат ,а други не ?И голямата тегнеща агония ,която отбелязваше как всичко лошо ходеше само по – добрите хора . Писък на спирачки ,една огромна суматоха и жертва . Поредните жертви убити на публично място  пред всички онези хора . Кръв , кръв и пак кръв толкова много пролята кръв навсякъде .Цялата улица бе в покрита от безжизнени тела . Какво се случваше в този град по дяволите ?
- Быков има подаден сигнал централна улица . – долавяше се онова притеснение на отсрещната страна мъжкия леко хрипъв глас от слушалката бе шефът на полицията рядко се случваше да потърсят някого ,като агент Быков при условие ,че в града бе „фрашкано” с полицаи ,които работа бе точно тази да се отзовават на местопрестъплението .
- Намирам се на мястото положението е грозно , доколкото виждам хората ви пристигат затова мисля, че мястото ми не е тук вече . – секунди преди отсрещната страна да проговори сигналът бе изключил. Млада русокоса дама не си падаше по – тези неща масовите убийства не бяха по -нейната част  ,а и знаеше ,че никога няма да хванат извършителите поне не и с тези хора ,които всъщност били професионално обучавани за точно това . Мразеше „ченгетата” и чисто и искрено не искаше да общува с никого от тях  ,недопускаше нищо от работното си място да влезе в личния й живот ,а и по скоро личния й живот нямаше нужда от никого .Човек можеше да се учуди само как едно такова малко създание се държи по- онзи особено гаден начин неприличаш на нито една дама . Непознатите лица говорят ! Быков знаеше това ,но честно казано не я вълнуваше мнението на познатите камо ли на непознатите .Никой не знаеше какво е преживяло момичето след онези статии в вестниците все още и след всичките години никой не разбра името на насиленото момиче .Кой можеше да се досети ,че агент на ФБР е момичето от жестокото групово изнасилване от трима служители на реда . А и за бога кой нормален би се наказал да работи това ,което най – много презира . Казват ,че не всички са еднакви всеки човек отговаря сам за себе си с постъпките и действията си . Определено бе лошото на онези хора бе ,че поне един от тях се бе разкайвал за стореното и все пак не можеше да живее с това ,което е направил .Но от друга страна имаше хора като главен инспектор Контън обвинен в изнасилване и подстрекаване на хора с психично състояние към убийство , на когото очевидно му се бе разминало поради обезателно смешни  причини .Колата профуча с определено надвишена скорост  за мястото завивайки в отсечка водеща из дебрите на големите гори извън града . Какво по дяволите търсеше там? Имаше нужда от една огромна почивка ,която никога не си даваше бе изцяло погълната от работата си ,но винаги и оставаше време и за размисли и мисли за Контън ,който все още бе на свобода и то все още бе жив . Как ли щяха да реагират хората ,когато научат ,че агент на ФБР предумишлено е убил бивш главен инспектор на ФБР и останалото естественно щеше да се свърже .Как малката невинна  и  очарователно красива на вид агентка предумишлено планирала убийството на своя главен изнасилвач . Всъщност след всичката тази драма ,коята очевидно щяла да се случи Быков не само щяла да бъде наказана с присъда ,а и по дяволите на нея никак не й пукаше за проклетата присъда . Само това ,че всички онези хора ще започнат да я съжаляват за случилото й се ,това което най – много мразеше и не искаше да се случва .Не искаше съжалението на никого .Да не бе преживяла стореното й и може би никога нямаше да го преживее ,като недопускаше никого до себе си ,но надали щеше да понесе съжалението на хората .Колата спря пред доволно голяма вила намираща се на адски необичайно местенце в дебрите на огромната гора . Младата дама занервничи поглеждайки към часовника си очакваше поне този ,многознайко който се забъркваше в ужастни неща да е поне малко точен .Оглеждайки се из всички страни извади нервно полу празната кутия с цигари и запали ,дръпка след дръпка  усещаше как отровата изпълва дробовете й и как цигарата изгаря между пръстите й .Нямаше намерение да чака господинът ,който евентуално я бе извикал незабавно с онзи неговов притеснен тон ''Спешно е'' . Джейдън Рийд хлапето ,което видимо не харесваше Саша всъщност странното бе ,че когато трябваше да  говори с някого и тя и той винаги абсолютно винаги се търсеха един с друг .Знаеше всичко за нея объркващото бе ,че всъщност и тя си мислеше ,че знае всичко за него ,но определено не бе така .
- Хайде , хлапе къде си .. – прокашляйки тихичко промълви почти недочуемо за никога ,а и наоколо нямаше никой ,който да я чуе .

Пистолетът пушеше в ръката ми.

Бях заобиколен от проснати по земята чучела, огромното помещение все още отекващо от звука на халосните патрони. Намирах се в огромен, стар и изоставен склад. Такива имаше безброй из Ел Ей и на мен не ми беше никак трудно да ги откривам, когато ми се щеше да поизпусна парата, но и да се поддържам във форма, защото в нашия свят да омекнеш означаваше сигурна смърт - нямаше място за грешки, а когато допуснехме таква, обикновено плащахме за нея с болка, кръв и пот. И после трябваше да направим каквото се налага, за да я компенсираме.
Е, беше излишно да казвам, че грешки от моя страна липсваха, но все пак и аз бях човек, та ми се налагаше да поддържам тренинга си, за да пазя репутацията си. Не, че тези неща ме интересуваха де, но все пак. Телефонът ми иззвъня.
Поглеждайки към екрана, повдигнах вежди, тъй като не разпознавах номера - нещо изключително необичайно. Обикновено знаех на изуст всички цифри на телефоните на тези, които ме наемаха, тези, които бяха престъпници като мен и дори на тези, които бяха представители на реда, макар те пък да се брояха на пръсти. Затова и се намръщих, взирайки се в екрана и натиснах копчето за отваряне на съобщението, което съдържаше единствено адрес, но обозначен с подробности. Прибирайки пистолета си в кобура, наметнах коженото си яке на раменете си и излизайки от склада с небрежна стъпка, се насочих към мотора си. Качвайки се на него, бързо го запалих и докато пътувах към посочения адрес, обмислях вариантите. Това можеше да е капан, който някой достатъчно глупав идиот е замислил да заложи. Беше първата ми мисъл, разбира се. Втората беше, че някой от информаторите ми ме вика, но все пак знаех и техните номера наизуст. Третата ми мисъл беше, че някой търсеше услугите ми и искаше да ме наеме за работа. Да видим кое щеше да се окаже.
Паркирайки мотора си пред оказания адрес, забелязах, че той всъщност представляваше малка, забутана и разнебитена кръчма в покрайнините на Ел Ей. Огледах се, очаквайки атака във всеки един момент и наостряйки сетивата си в бойна готовност, слязох от мотора и прекрачих прага на жалкото място. Поръчах си бира от бара и държейки бутилката, но без да отпия, се отправих към най-отдалечения ъгъл на заведението, където една фигура в сенките ми кимна с глава. Закрачих натам и сядайки насреща му, тъй като с лекота определих, че е мъж, макар и нито частица от лицето му да не се виждаше, попитах директно, минавайки направо на въпроса
-И така, кой по дяволите си ти, какво искаш от мен и как по-точно се сдоби с номера ми?
Накланяйки леко глава на една страна, вече бях насочил малък пистолет към него под масата, както си бях заел съвсем небрежна стойка, правейки тялото си да изглежда отпуснато. След точно половин час мъжът напусна помещението и аз имах отговори на въпросите си и бегла представа за положението на нещата. Както и че мъжът беше агент на ФБР. Мамка му. Излизайки бързо от кръчмата на свой ред, но след непознатия мъж, който ме беше извикал тук, бързо набрах нов номер и й оставих съобщение, че е спешно. Качвайки се на мотора си, запалих двигателя наново и се запътих към мястото, където обикновено се провеждаха срещите ни с нея - малка, отдалечена от града вила, която се водеше ничия собственост и двамата с нея я бяхме вкарали в употреба.
Агентката на ФБР не беше точно първия човек, с който някой би очаквал именно аз да общувам, но странно защо нея поне нямах желанието да я гръмна, да й извия врата или пък да запратя някой нож между очите й. Тя не беше като другите ченгета, въпреки факта, че с нея не се харесвахме особено. Все пак обаче и двамата се намерихме незнайно как общуващи с другия, колкото и учудващо да беше и за двама ни - все пак нито тя, нито аз бяхме от най-общителните. Но пък за сметка на това си приличахме. Тя знаеше как мисля, знаеше за вижданията ми и ако някой имаше някакъв шанс някога да ме пъхне зад решетките, то това беше тя. Но за сметка на това пък аз знаех всичко за нея, както и я бях оставил да се заблуждава, че и тя знае за мен. Което, все пак, отчасти беше така, но имаше много, което не й бе известно.

Паркирайки пред вилата, забелязах колата й там. Очертанията на фигурата й ясно се очертаваха, както и това, че тя пушеше. Слизайки от мотора, свалих предпазителя на пистолета си, просто за всеки случай и закрачих към нея с думите
-Саша. Подранила си. Което обаче е добре, тъй като трябва да поговорим. Току що проведох малка и неочаквана среща с агент на ФБР. Можеш ли да познаеш какво искаше от мен?
Усмихвайки се студено, се пресегнах и отметвайки кичур от косата й назад, срещнах погледа й открито.