Something in the night is dangerous.

Скръстил ръце пред гърдите си, се бях облегнал на мръсната стена в пустия склад, наблюдавайки двете горили, които се оглеждаха за мен. Бяха част от наркодилърната организация, с която рядко си имах вземане даване, но тъй като този, който ги водеше, имаше глава на раменете си и знаеше как да я използва, за разлика от останалите, то понякога разменях информация с него. Исканата в замяна цена беше солена и всеки път ме дразнеше, но какво да се прави. Ако жалкия мафиот нямаше своето предназначение в работата ми, досега отдавна щях да съм му прерязал гърлото, пък последиците от това да вървят по дяволите.
Огромната врата на запустелия склад беше открехната и когато видях през нея да навлиза малка, слаба и фина фигура, веждите ми се стрелнаха нагоре. Първоначалната ми изненада се превърна в лека развеселеност - беше сякаш гледам как мишка попада неочаквано в капана със сиренцето и се опитва да се измъкне, колкото и безнадеждна да беше ситуацията.
Не помръднах от мястото си, въпреки недвусмисленото кръжене на двамата мъже около нея, които я дебнеха, без съмнение готови да й се нахвърлят всеки момент като изгладнели лъвове на прясно месо. И дефакто тя беше наистина в капан, очевидно осъзнавайки го, след като започна да отстъпва назад, думите й очевидно оставайки незабелязани, въпреки че отекнаха ясно в огромното помещение. Хм .. това щеше да е скучно. Знаех какво предстоеше да й се случи и честно казано нямаше никак да се поинтересувам от ставащото, но грозната картина, на път да се разрази пред очите ми, щеше съвсем да ми развали настроението. А ако това се случеше, нямаше да имам търпението да изтрая досадния им шеф, така че да получа желаното от него. По дяволите.
Наблюдавайки русата, не ме учуди това, че изражението й бързо премина в уплашено. Изненада ме това, че в следващия момент се обърна, погледа й впивайки се в моя - безпогрешен признак, че ме беше видяла. Как, по дяволите, беше успяла да ме различи в сенките? Дори двете "гениални" горили пред нея не бяха успели да ме разкрият, въпреки трескавото им оглеждане в търсене на мен, продължило повече от час. А ето, че тя ме забеляза, при това само за няколко минути .. Малката имаше остро чувство за ориентация, признавах й го. И докато очите й ме гледаха, търсейки помощ, умолявайки и надявайки се да я получи от мен, то аз не помръдвах. Не бях от тези, които предлагаха помощ на другите. Не бях от тези, които изобщо изпитваха нещо, нито пък се трогваха от най-малкото нещо. Не бях от тези, които хабяха усилията си, въпреки ясното съзнание, че нямаше да получат нищо в замяна. Нее, аз бях егоистично копеле.
И въпреки това го направих.
Запратих две остриета по тях, като мятането беше дотолкова точно, че дръжките на остриетата да се забият отзад в тила им, пращайки ги в безсъзнание, сякаш бяха ударени с дръжката на пистолет там. Телата им се свлякоха в несвяст на земята, като доста ми се искаше да ги бях убил, но знаех, че не можех. Не и все още.
-Попаднала си на неподходящото място в неподходящото време, малката.
Гласът ми беше студен, докато все така не помръдвах от мястото си. Накрая, след дълъг момент тишина, пристъпих бавно и заплашително към нея. Как смееше да изниква така, позволявайки си да застрашава сключването на сделката ми? Мръщейки се, нарочно наруших личното й пространство, надвесвайки се заплашително на сантиметри над нея. Ръката ми повдигна брадичката й леко нагоре, така че да огледам лицето й, а когато успях рязко да видя очите й, изражението ми премина от недоволно в ядосано - само един поглед ми беше достатъчен, за да разбера какво търсеше тук. Тази групировка предлагаше наркотици и не беше трудно да се види, че тя беше дошла именно за да си ги набави. Пуснах я рязко и отстъпих назад от нея, някак с неприкрита антипатия
-Съветвам те да се възползваш от шанса да се махнеш оттук колкото се може по-скоро. Не понасям зависими.
И побързах да я подмина, без дори да я погледна повече. Дори информацията ми можеше да почака в сравнение с това да стана свидетел как някой купува или взема наркотици - имах конкретна омраза към цялото това нещо и всичко, свързано с дрогата. Лоши спомени, ако щете го наречете. Крачейки надолу от пустия склад, се запътих към мястото, където бях паркирал мотора си недалеч от него.