-californicaton
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
thea j. cohen
administrator
marissa kelly
administrator
Latest topics
» Become our friend
Пустите части EmptyПон Яну 09, 2017 3:07 am by Thea J. Cohen.

» Промяна на лик
Пустите части EmptyНед Юни 14, 2015 4:53 pm by Paige

» sophia & alexander
Пустите части EmptyНед Май 10, 2015 9:20 pm by sophia.

»  i'm not going to give the first hug hun |Cohen sisters|
Пустите части EmptyСъб Май 09, 2015 3:02 pm by Thea J. Cohen.

» Cohen's house
Пустите части EmptyНед Май 03, 2015 1:37 pm by Nathan Cohen

» danger never looked so sweet
Пустите части EmptyСъб Май 02, 2015 3:23 pm by jaden.

» Starbucks
Пустите части EmptyВто Апр 28, 2015 7:57 pm by - alek.

» "I know what kind of crazy I am. But, this isn't that kind of crazy." | auburn & kyle
Пустите части EmptyПон Апр 27, 2015 12:33 pm by auburn g. maverick

» I fear the fire, burning below. It is gonna trick you, swallow you whole. Maybe you should go? Cause I can not control it. And it wants to kill you, it wants to tear you apart.
Пустите части EmptyНед Апр 26, 2015 6:02 pm by auburn g. maverick


Пустите части

5 posters

Go down

Пустите части Empty Пустите части

Писане by Thea J. Cohen. Пет Авг 08, 2014 6:07 pm

Пустите части Large
Thea J. Cohen.
Thea J. Cohen.
the big boss
the big boss

Posts : 359
Points : 1921

https://countyoursins.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Пустите части Empty Re: Пустите части

Писане by jaden. Чет Авг 21, 2014 6:40 pm

Мракът бавно падаше.

Стоях прикрит сред купчина скалисти камъни, наблюдавайки жалката групичка недалеч от мен, скрит в сенките. Следях русокосата госпожица още преди да залезе слънцето, наблюдавайки процеса на разходката й, приключила на плажа, където тя седна в едно от заведенията, пръснати по брега му. Разбира се, почти веднага след това привлекателен мъж я приближи и аз гледах развилата се сцена от разстяние. Мишената ми беше тя – Бианка Романова. Прочутата руска фамилия, чиято слава се носеше дори и тук, в Ел Ей, прошепвана сред престъпниците и хората извън закона. А дори и сред представителите му... Фамилията им наистина беше прочута. Това, разбира се, никак не ми правеше впечатление лично на мен – все пак, ни най-малко не ме интересуваше, докато не го направиха мой проблем. Наеха ме да пазя русокосата представителка на фамилията, по-скоро една от двете, де. Нещо, което обикновено бих отклонил, без повече да се замислям или занимавам с подобен вид скучна поръчка. А и мразех това – навяваше ми спомени... Спомени, които не исках в главата си, нито сега, нито никога. Не исках да си припомням. Само че да съм куче пазач на прочутата госпожица беше задача, която ми бяха наложили – някой имаше доста сериозни връзки на влиятелни и високи места сред престъпния свят и ми бяха обещали солидно количество информация – интел, който ми трябваше и за жалост ми бяха отправили оферта, която не можах да откажа. А на всичкото отгоре бяха включили и изплащането на услуга, която дължах на бивш бос на престъпна организация – е, водачът им отдавна вече беше мъртъв де, но дългът ми си оставаше и да го изплатя беше една от причините, поради които не можех да откажа задачата, въпреки скуката й и факта, че за мен не представляваше каквото и да било предизвикателство.

Следейки блондинката, забелязах въоръжените мъже, още преди да я приближат и в главата ми се заформи план на секундата – беше импулсивен и недообмислен, но понякога тези планове си бяха наложителни. Както и в момента, впрочем, тъй като виждах как едрият мъжага от двамата костюмирани наемници тикна пистолет със заглушител в ребрата на момичето и бързо прошепна няколко думи до ухото й. Тя се скова, страха изписвайки се за момент на красивото лице – паника и разширяване на зениците, леко избила пот по челото и сковани, бавни движения. Наемниците я завлякоха извън заведението и аз ги последвах, стигайки до пуст район на плажа, където нямаше жива душа – значи тук планираха да пуснат куршум в мозъка й, оставяйки тялото й да бъде полюшвано от вълните. Чисто, спретнато и просто убийство, признавах им го. И като идея не беше лошо, на теория често давайки ефикасни резултати. Ако не смяташ мен в уравнението, де.

Наблюдавайки как единия грубо я избута, проклех наум – не беше хубаво да се държиш така към една дама. Е, не че аз притежавах някакви маниери, но все пак, русокоската се предполагаше да е ‚важна клечка‘, та не разбирах суровото им отношение към нея.

Виждайки как наемника опря пистолета в главата й и се канеше да дръпне спусъка, действах бързо, ефикасно и премерено – още преди дори да ме забележат, двамата вече лежаха на пясъка с по една кама точно между очите; моят начин да направя убийствата поне малко интересни и да се опитам да избягам от цялата тази скука, въпреки съзнанието, че нямаше да се получи.

Излизайки от сенките, закрачих бавно към момичето, виждайки как тя ме гледаше с разширени от изненада очи, страха все още ясно видим сред синия им нюанс. Студена усмивка от моя страна.

Навивайки съвсем небрежно ръкавите на сивата риза, която носех, повдигнах съвсем леко вежди и заставайки пред нея, казах, тона ми пропит със сърказъм

-Бианка Романова. Каква чест.

Удържах се от импулса да се поклоня пред „Нейно Величество“, се усмихвах студено насреща й, без дори и един единствен поглед към труповете в краката й. Докато тя ги гледаше втренчено.

-Спокойно, принцесо, нает съм да те пазя. Считай ме за своя нов „бодигард“.

Изсмях се на самата идея и абсурдност на това и като прехапах долната си устна, хванах китката й и я задърпах обратно към по-оживените места на плажа. Тя, разбира се, се измъкна от хватката ми. Въздъхнах.

-Отиваме у вас, където ще те чакат запечатани, заверени и достоверни документи, в които се казва, че съм нает да те „пазя“. – направих кавички във въздуха с ръце, тонът ми леден. Честно, мразех това. Сякаш трябваше да изпълнявам, без право на избор. Без право на мнение. Твърде много ми напомняше за миналото.

Кимвайки на русата да ме последва, не направих повече опити да я докосна. Хвърляйки й небрежен поглед през рамо, ми беше достатъчен, за да си направя изводите за нея и да й лепна етикета – „госпожица наивна“. Беше напълно нормална, съвсем обикновен човек, извън нашия свят, извън нашите представи, извън нашите закони. По дяволите. Най-много мразех „цивилните“, които живееха в абсолютно неведение – защо, да му се не види, трябваше да ме поставят в ситуация, където да съм замесен именно с такава личност? Това никак, ама никак не ми харесваше. И ако трябваше да съм откровен, бих предпочел да съм навсякъде, но не и тук с нея в този момент. Де да можех само да променя това... Но не можех. Крачейки забързано по пясъка, се запътих обратно към дома й, погледа ми присвит и в напрежение за опасност от всяка една страна във всеки един момент. И в същия миг дочух тихия хлип зад себе си. Убийте ме... всичко друго, но не и това. Тя плачеше ли? Не се обърнах, за да се уверя, а и не дочух втори хлип от нейна страна, но в същото време усетих нейната ръка да ме докосва. Май тя беше в шок, или както там й казваха на въпросната реакция, когато нормалните хора станеха свидетели на нещо травмиращо. Май... нямаше как да съм сигурен, де. Все пак не познавах цивилните като нея и нямах и желание да ги познавам, та не можех и да възприема реакциите им... За мен тя беше като извънземно – от друг свят, с други виждания и с други закони, различни от моите.
jaden.
jaden.
criminal
criminal

Posts : 152
Points : 780

Върнете се в началото Go down

Пустите части Empty Re: Пустите части

Писане by Bianca Romanova. Чет Авг 21, 2014 8:28 pm

Днес искаше да си даде почивка от всичките тези непрестанни опасения за живота ѝ. Откакто си тръгна от онази сграда бе сигурна, че ще я очистят. Както направиха и със сестра ѝ. Всъщност не знаеше дали са я убили. Но ясно помнеше думите на плешивият мъж, който я уведоми, че „скъпата” ѝ сестра ще живее, само ако Бианка приеме предлоожението им. А тя не го направи.
Двете бяха единствените наследници на фамилията Романови, или поне така се говореше. А Владимир .. Той едва ли ставаше за нещо. Сигурно бе продължил да пие, да проиграва пари и да затъва все повече в дъллгове.
Измина доста време от онзи ден, а все още беше жива. Но откъде можеше да знае, че точно днес това, от което се страхуваше, щеше да се случи.

Излезе навън, без панически да се оглежда във всички посоки. Искаше да отиде на някое по-спокойно място, далеч от претъпканите заведения. Там не беше толкова възможно да срещне някой, с непреодолимото желание да отнеме живота ѝ, нали?
Насочи се към плажа и седна в един от онези крайбрежни барове, от който се носеше тиха, ритмична музика, която все пак често бе заглушавана от крясъците на малките деца, тичащи наоколо. По някаква странна причина шестото ѝ чувство започна отново да се появява, но Романова не го удостои с особено внимание, защото досега нищо не се беше случило. Някакъв мъж се доближи до нея, предлагайки ѝ да ѝ прави компания, защото „такава красива дама не трябва да остава сама”. Очевидно не знаеше нищо за нея, заащото иначе изобщо не би я доближил. И все пак Бианка просто извърна глава в другата посока, игнорирайки всеки опит на мъжа да завърже някакъв разговор.

Изведнъж съзря костюмираният в черно мъж, който бавно се приближваше, впил поглед в нея. Понечи да стане от високият стол, но тогава усети нещо твърдо, което се допря до ребрата ѝ. Друг, също костюмиран мъж, но по-едър от съучастника си, държеше пистолет, а показалецът му бе върху спусъка, готов всеки момент да го натисне. Приведе се към нея и прошепна:
- Изправи се бавно, без резки движения и без излишни викове.
Усети как цялото ѝ тяло се сковава, зениците ѝ се разшириха.. Бавно се изправи и тръгна напред. Все още усещаше огнестрелното оръжие, въпреки че другият здраво я държеше за лакътя, казвайки ѝ накъде да върви. Както и предположи, отведоха я до един от пустите райони на плажа, където рядко стъпваше човешки крак и съвсем необезпокоявано можеха да я убият. Единият грубо я избута напред, а другият изпъна ръка, опирайки оръжието до слепоочието ѝ. И в този миг наемниците се строполиха на земята, а между очите им бе забита кама. Не знаеше кой го беше направил, но беше спасил живота ѝ. Огледа се и видя мъж, може би малко по-голям от нея, който излизаше от сенките, навивайки ръкавите на ризата си.
- Бианка Романова. Каква чест. – саркастично каза той. А Бианка сякаш не можеше да откъсне очи от мъртвите тела в краката ѝ, колкото и да ѝ се искаше. – Спокойно, принцесо, нает съм да те пазя. Считай ме за своя нов „бодигард“.
Щеше ѝ се да каже, че не се нуждае от пазачи, но предвид случилото се преди минута, щеше да прозвучи много глупаво от нейна страна. Хвана я за китката и задърпа нанякъде, но тя се отскубна от хваатката му. Добре, спаси ѝ живота. Чудно. Не можеше ли вече да я остави сама. Точно сега нямаше голямото желание да завързва нови приятелства. Уводоми я, че ще я заведе до дома ѝ, където я чакахаа документи, които щяха да я убедят, че той е нает да я „пази”. Е, на нея не ѝ трябваха документи – просто искаше да остане жива, колкото се може по-дълго. И все паак тук беше твърде пусто. Нищо нямаше да ѝ стане, ако вървеше с него до указаното място, а после той щеше да си тръгне, а тя щеше да си намери някакво занимание. Не искаше да остава сама в празната къща, затова ѝ нямаше намерението да се прибира.

Вървяха в пълно мълчание. Бианка подритваше камъчетата изпречили се на пътя ѝ, но единия от тях се оказа доста по-обемен от другите и тя се препъна с него и без да иска ръката ѝ се докосна до ръката на мъжа пред нея. За щастие той не обърна внимание на случилото се. Скоро достигнаха къщата ѝ, на чиято алея все така бе паркирана колата ѝ. Трябваше само да пресече улицата и щеше да се прибере. Но Романова се закова на място, а мъжът, очевидно забелязал това, също спря, извъртайки се към нея.
- Добре, спаси ме, благодаря ти. Сега вече можеш да си вървиш. – каза и търпеливо зачака да се отдалечи.
Bianca Romanova.
Bianca Romanova.
normal person
normal person

Posts : 52
Points : 275

Върнете се в началото Go down

Пустите части Empty Re: Пустите части

Писане by jaden. Чет Авг 21, 2014 9:07 pm

Единствената ми реакция, когато стигнахме дома й и тя ми "заповяда" да се омитам, беше да повдигна вежди. О, това наистина беше безценно. Нима малката принцеса си мислеше, че може да ми дърпа конците? За мой "късмет", тя беше дори още по-наивна, отколкото предполагах допреди малко. Наклоних глава, наблюдавайки я мълчаливо. Студено. Присвих очи.

-Повярвай ми, кукло, нищо друго не искам повече от това да си тръгна и да те оставя да срещнеш смъртта си. Само че, малката, не си ме наела ти. Не ми дърпаш ти конците. За жалост си заклещена в компанията ми и честно, точно както и на теб, на мен това също никак не ми харесва. Ама никак.

Повдигнах вежди, хващайки "Нейно Величество" малко над лакътя и буквално я завлякох към къщата с мен. Е, дотук с упрека ми, отправен към онези двамата наемници, че са се държали грубо към нея. А и сега ги разбирах. Русокоската беше като трън на едно много неудобно място, а бях в компанията й едва от минути. Как ли щях да издържа, докато мисията ми с нея приключи? За Бога, май се бях подложил на доста по-голямо мъчение, отколкото мислех досега.

-Използвай мозъка си, малката. Да речем, че те оставя сега и си тръгна. След точно няма и двайсет минути ще имаш нов пистолет, ръгащ те в ребрата и нов чифт наемници, канейки се да те убият. Ама честно, вие от "богатите" фамилии не притежавате ли проста човешка логика? Е, вярно, че си руса, но мислех, че си по-умна от това...

Изцъках с език, фалшифицирайки върху изражението си разочарование и поклатих леко глава. Бъркайки в джоба си, извадих ключове, които бяха за къщата, още едно доказателство, че бях тук, за да я пазя и отключих входната врата. Бутнах я вътре, след което я затворих и заключих здраво, като следващото ми действие беше да се ослушам и да огледам и най-малкото ъгълче за евентуална дебнеща заплаха. Когато открих, че такава няма, се обърнах към нея

-Наистина ли си толкова... необучена, че да не можеш дори да се пазиш сама? Сестра ти е легендарна, знаеш ли, особено в умението си да убива. Чувал съм за нея... наистина е добра, като един убиец към друг, съвсем откровено мога да й го призная. И макар да не сме се срещали с Катерина, славата й се носи, че е наистина хладнокръвен убиец, при това една от най-добрите. Докато ти... сестри сте, споделяте еднакво ДНК, а дори не можеш да елиминираш една такава елементарна заплаха под формата на двама идиотски наемници? Направо не е за вярване...

Клатех глава, докато говорех, дума след дума. След което се усмихнах студено и като пристъпих навътре в къщата, се оглеждах с прецизност, за да запаметя терена, местоположението и обзавеждането на стаите. Трябваше ми само един поглед, за да запомня всичко, така че малката ми обиколка на дома й приключи бързо. О, как ми се искаше да ми се налага да работя със сестра й, а не с нея... Катерина поне щях да знам как да посрещна, защото тя споделяше вижданията и законите на престъпниците. Но тази тук... Честно, беше като направена от порцелан. Или от онези пластичните кукли, май се наричаха Барби, които честно казано според мен бяха зловещи, но какво ли знам аз...
Впивайки безразлично поглед в очите й, повдигнах рамене и накрая казах с нежелание

-И на двамата не ни харесва, но за момента си заседнала с мен.

След което й обърнах гръб, запътих се към подноса с писма и измъкнах от там документите, за които говорех по-рано. Не ме интересуваше дали ще ги прегледа или не, аз държах да следвам указанията, дадени ми от влиятелната и мистериозна личност, която ме нае, затова и трябваше да пазя досадните късчета хартия, които обикновено бих пренебрегнал.
jaden.
jaden.
criminal
criminal

Posts : 152
Points : 780

Върнете се в началото Go down

Пустите части Empty Re: Пустите части

Писане by Bianca Romanova. Пет Авг 22, 2014 11:28 am

Реши да игнорира напълно грубото му държание към нея. Знаеше, че може да бъде непоносима и макар, че дори това не го опровергаваше напълно, го разбираше. И все пак така и не разбра как се е сдобил с ключове от къщата ѝ. Добре си спомняше, че никога не бе давала копия на друг.
Търпеливо изчакваше да приключи обиколката си из къщата, проверявайки за потенциална заплаха и когато приключи, той се обърна към нея, отново говорейки толкова надменно.
- Наистина ли си толкова... необучена, че да не можеш дори да се пазиш сама? Сестра ти е легендарна, знаеш ли, особено в умението си да убива. Чувал съм за нея... наистина е добра, като един убиец към друг, съвсем откровено мога да й го призная. И макар да не сме се срещали с Катерина, славата й се носи, че е наистина хладнокръвен убиец, при това една от най-добрите. Докато ти... сестри сте, споделяте еднакво ДНК, а дори не можеш да елиминираш една такава елементарна заплаха под формата на двама идиотски наемници? Направо не е за вярване...
Той не разбираше. Естествено, че нямаше да разбере. Той беше като тях – хората, от които Бианка се стараеше да стои колкото се може по-далеч. А беше обещала на себе си и на майка си, че ще държи и Кат колкото се може по-далеч от тях. Но се беше провалила. А сега се оказваше, че тя всъщност се е превърнала в хладнокръвен убиец, за който знаят всички. И какво като имаха еднакво ДНК. Нима това значеше, че тя също е била родена да убива. Не, това просто опираше до личен избор. Катерина бе избрала този път, а щом още не бе потърсила Бианка, значи ѝ харесваше как живее. Но не знаеше защо точно нея искаха да убият. Тя нямаше власт, не притежаваше парите на фамилията им, поне докато баща ѝ все още беше жив, а дори и на смъртно легло той едва ли би завещал парите си точно на нея.
- Не съм беззащитна .. – тихо прошепна и рязко вдигна глава, хващайки мъжът за китката и повличайки го към единствената стая под къщата, за която никой, освен Бианка, не знаеше. Слезе по стълбите и мина по тесния коридор, в края на който имаше врата. Романова я отвори и спря на едно място. Смътно си спомняше, че имаше по-малко кашони последният път, когато дойде. Започна да ги премества един по един, слагайки ги върху други и скоро се оформи тясна пътечка, водеща към друга, тежка, метална врата. Въведе кода бързо и вратата щракна, позволявайки на момичето да я отвори лесно. А вътре по стенните и по малките метални масички имаше всякакви видове оръжия – пистолети, ками, лъкове...
Бианка се отдръпна  от вратата, показвайки и на мъжа какво всъщност се крие в стаята.
- Мога да използвам почти всяко едно от тези оръжия. Естествено, не съм хладнокръвен убиец като сестра си, но мога поне да се опазя жива. А и искам да стоя по-далеч от мафиотския свят.
Беше наистина наивна щом си помисли, че след като Владимир си бе тръгнал, а Катерина бе израснала далеч от него, вече нямаше да имат допирни точки с  мафиотските организации и щяха да водят нормален живот. Очевидно, това бе нещо невъзможно.
Романова се обърна и тръгна обратно по коридора, след това изкачи тесните стълби и когато отново бе над земята, русокоската се насочи към подноса с писма, взимайки въпросните документи и преструвайки се, че ги разглежда с небивал интерес. Чу тихите му стъпки зад себе си и, поемайки си въздух, попита:
- Наистина ли Катерина се е превърнала в убийца?
Bianca Romanova.
Bianca Romanova.
normal person
normal person

Posts : 52
Points : 275

Върнете се в началото Go down

Пустите части Empty Re: Пустите части

Писане by jaden. Пет Авг 22, 2014 9:24 pm

Единствената ми реакция на отговора й, че не е беззащитна, беше просто да повдигна вежди. Да бе, а пък аз съм великденския заек. Ако можеше да се защитава, то надали тогава щеше просто да чака смъртта си на плажа, скована неподвижно като статуя и на милостта на двамата наемници. Надали щеше да не направи нищо, за да предотврати това той да натисне спусъка. Но не, тя просто си стоеше там и чакаше да я гръмнат. Ха.
При вида на помещението с оръжия обаче очите ми светнаха развълнувано - ето това вече си беше гледка, достойна за съзерцаване. Почти толкова, колкото и мотора ми. Усмихвайки се студено срещу оръжията, всяко едно от които познавах до болка и насън да ме бутнат, скръстих ръце на гърдите си и все така не казах нищо, докато не се върнахме над земята. Е, признавам, добре беше да знам, че в къщата има и нещо полезно в случай, че попаднем под атака. И сега бях наясно, че винаги можех да презаредя запасите си от оръжия, които обикновено носех по китките, глезените и кръста си, в случай, че бяха на изчерпване, което обикновено рядко се случваше, но все пак - не вредеше да имам резервен вариант.
Заставайки зад русокоската, чух думите за сестра й, но ги игнорирах. Мразех, когато някой си позволяваше да ни съди. Да смята, че знае какви сме, да ни приспада веднага като "лоши" и да се мисли за толкова по-добър и над нашето ниво. Хмм .. тя наистина беше наивна.

-Кажи ми, след като не си толкова беззащитна, защо просто седеше и чакаше онези да те очистят? Да, имаш стая с оръжия под къщата си, но как си в ръкопашна схватка? Можеше да изриташ пистолета, който онзи беше опрял в главата ти и да ги атакуваш директно - поне аз така бих постъпил, ако бях на мястото ти. И вярвай ми, щях да съм ги очистил без да използвам каквото и да било оръжие, не се подлъгвай от ножовете, които хвърлих по тях.

Повдигнах отегчено рамене, докато й обяснявах какво точно й липсваше. Защо беше беззащитна. И колко наивна беше, че да ходи невъоръжена и да позволи да я изненадат по този начин, лесно оставяйки се да я завлекат към смъртта й, която със сигурност щеше да я сполети, ако не се бях появил тогава. А и се бях доверил на ножовете си, защото исках да използвам момента на изненадата тогава. Пък и да не го бях направил, двамата идиоти пак не представляваха заплаха, тъй като срещу мен нямаха какъвто и да било шанс, а след като така и така щяха да свършат мъртви накрая .. Бях предпочел да действам по бързата процедура, вместо да се отегчавам още повече с бавната.
И докато тя разглеждаше документите, оповесяващи ме за неин 'бодигард', аз се облегнах на стената в коридора и наново скръстих ръце пред гърдите си. Оръжията под ризата ми се очертаха ясно, но не ми пукаше дали тя щеше да ги забележи или не. Присвих очи.

-Не смей да съдиш сестра си за това, което е трябвало да направи, за да оцелее. Не знаеш нищо за нас, малката, а все пак се мислиш за толкова по-добра, навирила важния си нос до небесата. Всеки престъпник е имал причина, която го е довела до този избор. Ние сме това, което сме. И все пак, никой от нас не се е родил убиец. Най-често ни превръщат в такива. Но после сами си носят последствията от това.

В погледа ми присветна ярък блясък, но само за момент, преди да го прикрия и да се овладея. За момент ме беше завладял импулса да убивам, но се контролирах. Въпреки това обаче не можех да отрека, че имах непреодолимото желание да й извия врата - буквално. Госпожица 'Важна' очевидно не разбираше нищо. И как би могла? Не споделяше вижданията на един престъпник, все пак. Нямаше как да ни разбере. Всичко, което виждаше тя, беше титлата 'Убиец', която така бързо ни лепваше и не си правеше труда изобщо да се замисли над това. Извън това. А малката съдеше собствената си сестра .. За разлика от нея обаче, аз разбирах Катерина. Тя беше станала убиец - и какво от това? Всички бяхме нещо. Каква глупост само - малката си мислеше, че може да ни приписва имена, а самата тя очевидно не се поглеждаше в огледалото, след като не можеше да види колко глупава, наивна и беззащитна е тя самата. Ако имах чувства, вероятно щях да се ядосам. Вместо това обаче просто отметнах думите й с небрежност и като закрачих по коридора, я подминах съвсем безцеремонно и се запътих към кухнята й - бях гладен и бих убил за сандвич с фъстъчено масло. Отваряйки хладилника й без да ме интересува дали е редно да го правя или не, забих главата си вътре, оглеждайки храната, замислен какво да избера.

-Какво?

Без изобщо да помръдвам и със сантиметър, бях усетил как тя ме е последвала в стаята и се канеше да заговори. Вероятно имаше въпроси относно документите, но не бях длъжен да отговарям на тях. Ако тя искаше отговори, можеше да се обърне към личността, която ме беше наела, не към мен.
jaden.
jaden.
criminal
criminal

Posts : 152
Points : 780

Върнете се в началото Go down

Пустите части Empty Re: Пустите части

Писане by Bianca Romanova. Нед Авг 24, 2014 11:27 pm

Усети, че за момент гнева започна да я завладява, но нямаше намерение да си отваря устата. Поне не повече от допустимото. Все пак, не бяха особено различни, като изключим пътя, по който всеки от тях бе избрал да поеме. Както той, така и тя трябваше да понесе последствията от направените до сега избори. А всъщност до сега тя нямаше право на никакъв избор – нито можеше да избере детството си, нито смъртта на майка ѝ, нито бягството на сестра ѝ, нито компанията, в която се намираше в момента.
- Виж какво, не е нужно да претендираш непрестанно с това какво можеш и какво би направил, ако бе на мое място. Писна ми, ясно? Нито съм искала да съм от тази фамилия, нито да бъда част от този свят. И по дяволите, спри да се държиш толкова надменно с мен!
За Бога, тя не бе някаква разглезена принцеса. И не можеше да разбере защо той правеше нея и сестра ѝ да изглеждат толкова различни. Бяха израснали в едни и същи условия. Всъщност, Катерина имаше много по-добро детство. Бианка не знаеше къде точно се беше появила тази малка грешка, която преобърна животите им на сто и осемдесет градуса.
Все още загледана в белите листове, русокоската изобщо не обръщаше внимание на думите, напечатани върху него. Единственото, което прочете и реши да запомни бе името му – Джей Рийд.
- Не смей да съдиш сестра си за това, което е трябвало да направи, за да оцелее. Не знаеш нищо за нас, малката, а все пак се мислиш за толкова по-добра, навирила важния си нос до небесата. Всеки престъпник е имал причина, която го е довела до този избор. Ние сме това, което сме. И все пак, никой от нас не се е родил убиец. Най-често ни превръщат в такива. Но после сами си носят последствията от това.
Романова прелисти страниците, след което се обърна, погледна към Джей, отново върна погледа си в листовете и каза учудено:
- Странно.. Пише, че си нает за мой „бодигард”, но не и за психолог.
Погледна го ядосано и забеляза лекият блясък в очите му, който ясно показваше раздразнението му. Виждаше и оръжията, които се очертаваха под ризата му. Но дори това не би могло да я уплаши достатъчно, че да загуби достойнството си.
Направи няколко крачки до подноса за писма и остави внимателно документите върху него, сякаш бяха бомба, която можеше да избухне в ръцете ѝ при едно погрешно движение. След което се изправи и погледна към мъжът с презрителен поглед.
- Знаеш ли какво, Рийд? Всъщност ти съдиш мен твърде прибързано. Прекара няколко шибани минути в една къща с мен и вече аз съм „разглезената, наивна, глупава, богата блондинка”. Но ако си беше направил труда да забравиш егото си за поне една минута, може би щеше да разбереш, че аз никога не бих съдила сестра си. За каквото и да било. Прекарах три проклети години, мислейки си, че тя е мъртва. Но се появяваш ти, вирнал носа си до небето, и ми съобщаваш, че тя е  един от най-хладнокръвните убийци в Ел Ей. Но не ми пука. Дори да се беше превърнала в психопат, който съдира жертвите си, не ме интересува. Защото тя все още е моя сестра.
Но той сякаш изобщо не се трогна от думите ѝ. Просто я подмина и, вървейки по коридора, се вмъкна в кухнята. Много грубо от негова страна. Имам предвид и игнорирането на думите ѝ, и наглото разхождане из къщата.
Бианка го последва в помещението, където го завари най-спокойно да тършува из хладилника ѝ.  Очевидно беше усетил чуждото присъствие, но не си направи труда да помръдне и с милиметър.
- О, нищо. Просто се чудех кога най-накрая ще спреш да се разхождаш из къщата, сякаш е твоя.
Русокоската отвори един от шкафовете, обвивайки пръсти около една от по-малките стъклени чаши. Постави я на плота и избута Джейдън от хладилника, взимайки полу-празната бутилка уиски. Отвори я и напълни чашата до половина. Нямаше намерение да прекалява с алкохола, още повече щом имаше някой друг, който не познаваше, в къщата ѝ.
- Нещо за пиене? – попита, поглеждайки леко през рамо към мъжа зад нея.
Bianca Romanova.
Bianca Romanova.
normal person
normal person

Posts : 52
Points : 275

Върнете се в началото Go down

Пустите части Empty Re: Пустите части

Писане by jaden. Пон Авг 25, 2014 10:12 am

Извъртях очи. Беше ли права? Беше. Пукаше ли ми? Ни най малко.

За разлика от нея, аз бях спокоен. Гледах я, виждайки проблясъка на гняв в очите й, като тя представляваше едно наивно кълбо от емоции, докато аз бях напълно спокоен. И си оставах такъв. Тя комично ми напомняше на една полицайка, но беше доста по-глупава. Необучена. Горда. А сама съдеше мен? Какво ли, да му се не види, й беше дало правото да го прави? Е, не я попитах на глас. Надали би разбрала иронията в тона ми. Или пък сарказма, в това число. Грешката й беше да си мисли, че може да ми влияе. Че може да ме подразни, ядоса. Всъщност, надали беше способна да предизвика каквато и да било емоция у мен, каквото и да ми кажеше. В каквото и да ме обвинеше. Подсмихвайки се студено, наклоних леко глава на една страна, докато наблюдавах русокоската студено, с неприязън и омраза. Нейно Величество си напълни чашата, като ме изненада, че изобщо си прави усилията да показва маниери, учтивост и гостоприемство, като ми предлага нещо за пиене. Погледа ми се плъзна от върха на русата й коса до върха на пръстите на краката й, сякаш тя не е нищо особено и представлява прост предмет в моите очи. Което, дефакто, си беше и точно така. Пристъпвайки към нея, повдигнах кичур от косата й, плъзвайки го между пръстите си.

-Само един съвет, кукло. Не ми се пречкай. И това не е заплаха.

Разбира се, че не беше – бях нает да я пазя, не да й причиня каквато и да е вреда, колкото и силно да ми се искаше да сторя именно това. Но в случая, че ми пречеше, щеше да ми попречи да си свърша работата, а в този случай и тя, и аз щяхме да пострадаме и тя лесно можеше да намери смъртта си. Така че не, това не беше заплаха от моя страна. Тя би трябвало да знае точно какви биха били последствията в случай, че не ме послуша. А колкото и да беше руса, все пак се надявах, че малката разбира поне този елементарен факт и го съзнава. Повдигайки рамене, не казах нищо повече, просто я гледах в очите, лицето ми на милиметри от нейното. В същия момент приплъзнах предавател в джоба й, разбира се без тя да усети каквото и да било. Устройството излъчваше мощен сигнал, който можеше да се засече от всяка точка на Земното кълбо и единствено аз имах координатите му, за да го използвам. Просто вземах мерки, в случай, че госпожица Вирнат нос тук биваше отвлечена. За което, естествено, не сметнах да спомена пред нея. Повдигайки вежди отегчено и с безразличие, рязко й обърнах гръб и се запътих към вратата. Възнамерявах да потренирам, а за щастие бях забелязал в къщата фитнес зала, която не беше изцяло обзаведена, но се бях справял и с по-малко, поддържайки формата си. И след като включих алармата на дома й, убеждавайки се лично (два пъти), че всички врати и прозорци за заключени и залостени здраво, се отправих към залата с екипировка за тренинг. Планирах да се изтощя едно хубаво – точно от това имах нужда в момента; здрава тренировка, която да избистри мислите ми и да се отърва от Нейно русо величество поне за момент.

Влизайки в екипираната стая, започнах да разкопчавам ризата си. Тя се свлече на пода до вратата, след което внимателно свалих оръжията си и с грижа ги поставих на земята, от където да ги сложа обратно по себе си, щом съм приключил с тренинга. Намирайки се в непозната обстановка, никога не свалях всичките оръжия, намиращи се по мен обаче. Събличайки и белия потник, който носех под ризата си, останах гол до кръста, като открих многобройните белези по тялото си, причинени от какво ли не и се запътих към пътеката. Настроих я на високо темпо, което без проблем спазвах, без изобщо да се задъхам или дишането ми да се промени по какъвто и да било начин и вперих поглед напред пред себе си, отпускайки се и потъвайки в тренирането.
jaden.
jaden.
criminal
criminal

Posts : 152
Points : 780

Върнете се в началото Go down

Пустите части Empty Re: Пустите части

Писане by Ториф Орфин Пет Апр 10, 2015 6:17 pm

Хубавото тяло е дар, обаче трябва и да се поддържа, по един или друг начин. Даже по-добре комбинация. Вярно, че не всеки върши добра работа, както и има хора, за които физическата форма не е от голямо значение, а други обратно - прекаляват, но това е друг въпрос. Ториф не  спадаше към нито една от двете споменати категории. По - точно беше между двете. Но, все едно. Реши да потича по плажа. За тази цел си сложи лилав анцунг, а освен това носеше бяла тениска и черни кецове и излезе. От начало бягаше с равномерно темпо, постепенно забърза до спринт, после отново забави... Реши, че му стига и спря да седне на един камък, само че първо свали горнището на анцунга да го използва за постелка. Седеше така, наблюдавайки морето и залязвашото слънце и по едно време инстинктивно се извърна настрани. Едно русо момиче се бе запътило към него. Е, може би не точно, но пътят й щеше да мине покрай него, освен ако не се отклонеше преди това. Ториф зачака.     
Ториф Орфин
Ториф Орфин

Posts : 44
Points : 230

Върнете се в началото Go down

Пустите части Empty Re: Пустите части

Писане by Rachel S. Съб Апр 11, 2015 12:43 am

Всеки си има дни, в които просто иска да зареже всичко и да се отдаде изцяло на любими занимания - някои медитираха, танцуваха, пееха, рисуваха, откриваха себе си., в случая на Рейчъл - отиваха да тичат.. Момичето не бе от особено спортните натури, но обичаше да се движи и рядко можеше да седи на едно място, освен когато четеше или гледаше филм. Често посещаваше най-близкия фитнес или пък танцуваше, но тогава почти винаги бе заобиколена от хора, а на нея  й харесваше да остава сама. Тичането бе идеалният за това метод, особено когато е акомпанирано от любимата ти музика със залязващото слънце за фон.

Рейчъл харесваше природата, затова отиваше в парка, когато й се отвори възможност. Днес тя бе сменила дестинацията - намираше се на плажната ивица на Ел Ей. Облечена с черни къси панталонки и спортен сутиен, тя тичаше по водата с равномерно темпо, а завързаният около кръста й пуловер с емблемата на UCLA леко подскачаше с всяко нейно движение. Махна слушалките от ушите си и обърна глава към камъните, където седеше някой, чийто поглед бе усетила върху себе си. Без много да му мисли, тя се запъти натам и седна до мъжа, кръстосвайки ръце пред гърдите си по навик.

- Знаеш ли, по-добре да беше свалил тениската. - Пошегува се тя с непознатия и го дари с лека игрива усмивка.
Rachel S.
Rachel S.
student
student

Posts : 11
Points : 58

Върнете се в началото Go down

Пустите части Empty Re: Пустите части

Писане by Ториф Орфин Пон Апр 13, 2015 6:45 pm

Докато чакаше русокосата да стигне до него, в случай че това се случеше де Ториф се просегна, взе от пясъка едно камъче и започна леко да го подхвърля и хваща. Е тя дойде и не само това ами седна. С приближаването й, т.е когато беше съвсем близо нашият герой мярна на завързания около кръста й пуловер буквите LA.


"Или има чувство за хумор" - помисли си младия мъж по повод шегата на непознатата -"Или флиртува с мен". Което и да е за него бе добре дошло.

- Може и да я сваля - пошегува се той в отговор. - Но по-късно
Ториф Орфин
Ториф Орфин

Posts : 44
Points : 230

Върнете се в началото Go down

Пустите части Empty Re: Пустите части

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите