thea j. cohen
administrator
marissa kelly
administrator
Latest topics

Hard Rock Café

Предишната тема Следващата тема Go down

Hard Rock Café

Писане by Thea J. Cohen. on Съб Авг 09, 2014 1:05 pm


_________________
it's my duty to drain you
She was perfect, pure m a d d e n i n g sex, and she knew it, and she played on it, dripped it, and allowed them to s u f f e r for it — was it so strange that one was half mad and the other drinking himself to death?

avatar
Thea J. Cohen.
the big boss
the big boss

Posts : 359
Points : 1921

http://countyoursins.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Hard Rock Café

Писане by Клод on Вто Апр 07, 2015 3:57 pm

Беше 08:04, навън остър вятър пронизваше всичко наред, по площадите кацаха уморени гълъби, които едва-едва се отместваха пред преминаващите потоци от хора. А хора - сиви, страшни, безогледни. Свъсени, намачкани от ранното време, една тъмносиня цапаница на фона на площада. Бяха в синхронен контраст с каменните павета и мраморни колони, някаква странна смесица от стилове между барок и модернизъм. Човек можеше да усети една сънна прохлада във въздуха, от части израз на красивата архитектура или пък идваща от непринудената разходка на гълъбите. Беше поредната сутрин, изпълнена с неравномерния такт от хиляди обувки, еспресо в хартиени чашки, угарки от евтини цигари до денонощните магазини, все още включени флуресцетните реклами на полуголи моделки и тук-таме плакат на гостуващ театър. Рошави котараци замитаха мръсотията пред кафенетата, ей там едно момче разхвърляше сутрешни вестници, а в далечината се чуваше камбана. Празник ли е?, замисли се Клод. Той си падаше нещо средно между атеист и протестант. В дадени моменти от нелепото си съществуване всеки един човек е стигал до въпроса за изначалната поява на човека и дали, все пак, има някакъв Мащабен План, в който всички сме включени. Да, вродената любопитност на човека е нормално да го отведе до прага на Божието учение, на който и да е бог, но това беше друга дълга и обширна тема, която без усилие замря в мислите на Клод.
Сутринта не беше време приятно за размисли. А и мозъка на някои е устроен така че те не могат да приемат нова информация (а също и да възпроизведат стара) щом още не са изпили сутрешното си кафе. Клод най-скромно се числеше към тази група. Вечерта винаги е била по-благосклонна към него и мислите му. Можеше да прекара часове и часове в нейните сладки дебри и не рядко се случваше заранта да го улови по средата на някоя задача. Просто казано, този немец е нощна птица, непригодна за обиталището на деня. Но се случваше да изникне работа и тогава. Никой не го интересува в крайна сметка личния режим на наемника. Плаща се за задачи, не любезности. А когато имаше да свърши "поръчка" по средата на деня, Клод започваше методическа подготовка часове преди това. Понякога и дни в зависимост от характера й. Нагласата му към подобни задачки и упражнения изискваше премисляне, проучване, прогнозиране... все думи с лисичето "п".
Тъй като беше привършил с голяма част от картите си, реши, че трябва да вкара задоволително количество кофеин в организма си. И то веднага. Затова навлече сивото палто, пъхна ключове и цигари във вътрешния му джоб и излетя от малката стая. За него нямаше по-хубаво време от мрачното. Носеше едно тънко чувство на всеобща меланхолия, което пробуждаше апетита му към детайлите. И той с огромно удоволствие наблюдаваше случайните хора на улицата и се дивеше на спокойната вторнична обстановка. Той беше човек точен. Винаги трябваше да знае часът, времето и мястото и по навик отбелязваше всичко случващо се и запомняше най-дребните несъществени подробности на деня. Избра кафене, в чиито външни стъкла се отразяваха множество музикални инструменти, ноти, запечатани в рамки и колекторски снимки. Дългите листове на Шопен излезнаха в ума му и той не се полуди много преди да влезне. Поръча едно дълго кафе без захар на шантавоподстриганата сервитьорка, още щом прекрачваше прага. С досада установи, че повечето посетители на кафенето за възрастни чичковци с вестници и очила в големи рамки, пуфтящи над чаша безкофеиново кафе. Стъпките му го ориентираха далеч от погледите им в самия ъгъл на бистрото, където пък и беше по-добрата гледка към разсънването на площада..
avatar
Клод
followers
followers

Posts : 7
Points : 40

Върнете се в началото Go down

Re: Hard Rock Café

Писане by Maeve. on Съб Апр 11, 2015 1:14 pm

Бе една от тези сутрини, в които просто исках да се сгуша в леглото си и да забравя за света; някак си да се скрия от него, да избягам. Чувствах се малка и крехка, неспособна да се изправя пред него и да го погледна в суровите, пълни с жестокост очи, които само чакаха удобен момент да ме пречупят. Бе ме налегнала меланхолия, кънтяща в ума ми, примесена с разяждаща празнота, която свиваше корема ми и от която ми се повдигаше. На моменти бе толкова силна, че имах чувството, че ще превземе съзнанието ми и ще се слея с нея в нищото. Винаги след тези две понятия следваше трето, а именно – тъгата. Тя бе като епидемия, пътуваща по въздуха. Той бе изпълнен с безнадеждност, която хората бъркаха за кислород. И ние се задушавахме, давехме се, като го допускахме в дробовете си, откъде той ни завладяваше и превръщаше в роби, подвластни на емоциите си.
Ако тъгата имаше цвят, тя сигурно щеше да е сива. Или може би сиво-синя. Много наподобяваше дните ми с еднообразието и сивотата си. Бе трудно да се обясни съществуването й, но аз просто знаех, че е там. И че ме разяжда като киселина, течаща из вените ми и превръщаща кръвта ми в токсична отрова, бавно пътуваща към сърцето ми, стремейки се да го потопи в себе си и да го унищожи.
Заслушах се в звуците от тихата музика, които прелестно танцуваха из въздуха. Бяха нежни и пламенни; имаше огън в музиката, който липсваше в мен. Песента не бе красива, но затова бе изкуство – караше те да почувстваш нещо.
Станах от леглото със съзнанието, че смятах да пропусна половината работен ден. Днес бях станала умишлено по-рано, за да закъснея, без да бързам.
Външният свят бе някак притихнал, което бе необичайно за него. По принцип, градът бе пълен с хора и кипеше от живот и енергия. Привличаше те с необичайно ярката си светлина и те придърпваше в хаоса от щастие, който предлагаше на туристите, посещаващи го. Лос Анджелис бе поредната красива илюзия, представена на хората чрез медиите, за да ги заблуди за наистина случващото се тук. Какво ли не им предлагаха – плажове, клубове, фестивали. Но никой не споменаваше убийствата, нарко-сделките или психопатите, с които се занимавахме. Разбира се, те щяха да пропукат измамната фасада и тогава хората щяха да прозрат извън нея. А това щеше да ги накара да забележат колко грозно бе наистина това място отвътре. Само че в днешно време, ако си красив отвън, няма никакво значение какво си всъщност. Затова всички просто вярваха.
Днес обаче нещо бе различно. Цветовете навън не бяха ярки като обичайно, бяха някак избелели и избледнели; сливаха се. Хората вървяха със сведени глави, улиците бяха празни и пусти. Птиците бяха някак притихнали, както и разговорите на обитателите.  Всеки се бореше с някаква лична драма или пък се опитваше да избяга от вътрешните си демони, които го преследваха. Навън не се виждаха характерните за Ел Ей ентусиазирани туристи.
Явно тъгата и празнотата не бяха налегнали само мен. Бяха се спуснали като покривка върху целия град и го задушаваха. Въздухът бе изтъкан от тях и прогаряше дробовете ми. Бяха като клетка, от която не можеш да избягаш.
Прекосих големия, празен площад и се запътих към кафето, разположена от отсрещната му страна. Заобикаляхме ме множество старинни сгради, между които то бе сгушено. Оглеждах се наоколо, попивайки всякаква информация. Или може би това бе просто инстинкт, който придобиваш като започнеш да работиш за Службите. Не ми убягна човека, хранещ гълъбите в далечината, или тълпата пияници, излизащи от бара в съседната улица след поредната безсмислена вечер, удавена в алкохол.
Кафето бе празно, което обаче го правеше още по-уютно. Няколко човека бяха насядали по масите, възползващи се от липсата на ятото туристи, което скоро щеше да завземе всички заведения като орда. Избрах си една маса в дъното, която бе по-отдалечена от останалите, търсейки уединение, и закрачих натам.
Обърнах се, за да се огледам за сервитьорка, но нещо препречи пътя ми. Върнах погледа си върху човека, в който се бях блъснала, и се заковах на място.
- Съжалявам, много съм невнимателна!

П. С. Съжалявам отново за закъснението!
avatar
Maeve.

Posts : 173
Points : 905

Върнете се в началото Go down

Re: Hard Rock Café

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите