-californicaton
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
thea j. cohen
administrator
marissa kelly
administrator
Latest topics
» Become our friend
can't stop, addicted to the shindig | thea&auburn EmptyПон Яну 09, 2017 3:07 am by Thea J. Cohen.

» Промяна на лик
can't stop, addicted to the shindig | thea&auburn EmptyНед Юни 14, 2015 4:53 pm by Paige

» sophia & alexander
can't stop, addicted to the shindig | thea&auburn EmptyНед Май 10, 2015 9:20 pm by sophia.

»  i'm not going to give the first hug hun |Cohen sisters|
can't stop, addicted to the shindig | thea&auburn EmptyСъб Май 09, 2015 3:02 pm by Thea J. Cohen.

» Cohen's house
can't stop, addicted to the shindig | thea&auburn EmptyНед Май 03, 2015 1:37 pm by Nathan Cohen

» danger never looked so sweet
can't stop, addicted to the shindig | thea&auburn EmptyСъб Май 02, 2015 3:23 pm by jaden.

» Starbucks
can't stop, addicted to the shindig | thea&auburn EmptyВто Апр 28, 2015 7:57 pm by - alek.

» "I know what kind of crazy I am. But, this isn't that kind of crazy." | auburn & kyle
can't stop, addicted to the shindig | thea&auburn EmptyПон Апр 27, 2015 12:33 pm by auburn g. maverick

» I fear the fire, burning below. It is gonna trick you, swallow you whole. Maybe you should go? Cause I can not control it. And it wants to kill you, it wants to tear you apart.
can't stop, addicted to the shindig | thea&auburn EmptyНед Апр 26, 2015 6:02 pm by auburn g. maverick


can't stop, addicted to the shindig | thea&auburn

2 posters

Go down

can't stop, addicted to the shindig | thea&auburn Empty can't stop, addicted to the shindig | thea&auburn

Писане by Thea J. Cohen. Чет Апр 09, 2015 1:02 pm

Докато другите хора по улицата гледат витрините или краката на жените, които ги подминават, аз трябва да гледам кой върви пред мен, зад мен и навсякъде около мен, дали случайно се е озовал в радиус сто метра от местоположението ми или има задачата да го направи. Докато масата хора първо говорят, а после съобразяват какво са казали, аз вече съм длъжна да обмислям предварително всяка своя дума и да преценявам дали е уместно да я казвам в тази обстановка, с тези присъстващи. Докато всеки наоколо си въобразява, че разполага с личен живот, аз стотици пъти съм се уверявала в горчивата истина, че личният ми живот никога няма да бъде толкова личен, колкото ми се иска. Най-парадоксалното е, че макар и нито за миг да съм наистина сама, през цялото време изпитвам разяждащо ме отвътре чувство за самота.
Всякакви мисли и житейски умозаключения безцеремонно се разхождаха из главата ми, докато вървях по един от централните булеварди на Лос Анджелис... в седем сутринта. Бях прибрала ръцете си в широките джобове на черния суичър с качулка, с който се подвизавах, а слънчевите ми очила в същия цвят скриваха голяма част от лицето ми (и ме пазеха от ослепяващите утринни лъчи, естествено). Чувствах се отвратително. За да оправдая това, само ще кажа, че час преди това тъкмо бях обърнала чашата на трийстия (сигурно?) шот, а в нощта далеч не фигурираха единствено течни субстанции. Тъмните кръгове под очите ми, рошавата ми руса коса, миризмата на цигари и алкохол, която се носеше от мен и като цяло потресаващия ми вид със сигурност издаваха за това. Но нощта беше забавна и си струваше.

Цялата ми идилия се провали тъкмо в момента, в който осъзнах, че в девет часа трябва да бъда в двора на колежа, за да развеждаме евентуални бъдещи ученици. И моята цел беше да убедя бъдещия заек, че иска да бъде такъв. Честно казано, въобще не бях сигурна, че бях способна да го направя, а главата толкова ме болеше, че не можех да си стоя на краката. Когато стигнах до общежитието, набързо си взех един душ, облякох се и се приведох в по-адекватен вид, но това не означаваше, че ще се разделя със слънчевите си очила. Не и до края на деня. Излязох по най-бързия начин и инстинктивно погледнах часовника си - подранявах с цели петнадесет минути! Не можех да повярвам, че все пак успях. Не след дълго стигнах до двора, където щяха да се събират всички, но явно беше прекалено рано за... лятната неделя сутрин. Да, определено. По-неприятното в ситуацията беше, че им оставаше цял месец до началото на училище, но не - колежаните трябваше да са в кампуса за цяла седмица, за да развеждат нови и нови групи ученици, както и да помагат за организационни въпроси свързани с идната учебна година.
След като стигнах до уговореното място, се подпрях на една колона и извадих смачкана цигара от джоба си. Пушенето не беше навик, който приемах и одобрявах, но в същото време няколко пъти съм се хващала да паля цигари основно вечер. Преди около две години бях напът да пропуша, но се осъзнах и дори се отвратих от идеята. Но сега просто имах нужда от това, защото щеше да е прекалено дълъг ден и трябваше да държа очите си отворени. Запалих и зачаках.
Thea J. Cohen.
Thea J. Cohen.
the big boss
the big boss

Posts : 359
Points : 1921

https://countyoursins.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

can't stop, addicted to the shindig | thea&auburn Empty Re: can't stop, addicted to the shindig | thea&auburn

Писане by auburn g. maverick Съб Апр 11, 2015 10:29 pm

Бюрото в ъгъла на стаята бе покрито с рекламни листовки на различни университети. Такива, които имаха отчаяна нужда от свежа плът в редиците си и бяха готови да рекламират по пощата. Такива, които представляваха мечтата на деца от добри семействата като самата Обърн. Такива, които винаги щяха да са перфекният резервен вариант. Нито един от тях обаче не предсталяваше нещо, което би я заинтересувало.
Докато баща ѝ бе жив, Обърн имаше мечти. След смъртта му, тези мечти не изглеждаха толкова примамливи, както преди. Превърнаха се в част от онези мечти, които всяко дете имаше, но след това животът така се променяше, че много малко момичета ставаха барелини, още по-малко продължаваха да се привлечени от идеята да навлязат с гръм и трясък в шоубизнеса, а почти никое не ставаше принцеса. Имаше изключения, разбира се, винаги имаше изключения.
В неделя сутрин плановете ѝ бяха да остане в леглото поне до обяд, независимо че ярките слънчеви лъчи я събудиха в осем и половина. Да, беше обещала поне да направи опит да подреди живота си, но както винаги сутринта идваше с ново настроение и нови капризи. Заедно с Алисън уговориха  сделката седмица по-рано, когато червенокосата нямаше нищо против да участва в проклетата седмица на отворени врати на кампуса. Надяваше се, че до неделя ще измисли някакво извинение, за да пропусне, ала не се получи. Колко зле можеше да се всъщност? Известно време се взира в тавана и обмисляше отговора на този въпрос, но така и не успя да даде конкретен такъв. Може би нямаше да разбере, докато не опита. Може би щеше да ѝ хареса да се лута из живописните улици на това затворено общество, докато се преструва, че по някакъв начин се интересува от всичко, което предлагаше това място.
Предната вечер направи опит да се подготви, но единственото, което направи, бе да извади на един лист всичките си интереси, вписвайки ги под формата на списък. Дори не знаеше защо го направи. Може би просто искаше да има готов отговор за поне един от въпросите. Сутринта повтори няколко пъти името на момичето, което трябваше да срещне и огледа добре снимката ѝ. Алисън се беше погрижила за всичко. Нямаше да остави племенницата си в чужди ръце. Възползва се от влиянието си и от връзките си, за да уговори тази среща като не се интересуваше от мнението нито на червенокосата, нито на дъщерята на стар свой приятел.
Час по-късно момичето уверено стъпваше по павираните улички на кампуса. Колкото по-бързо свършеше с тази задача, толкова по-добре за нея. Разбира се, не беше съвсем ясно как така изгаряше от желание да свърши по-бързо с тази среща, когато закъсняваше с половин час. Когато обаче стигна до уреченото място, осъзна че може би не бе единствената.
- Толкова ли е ужасно тук, че никой няма желание да се запише? – попита в опит да завърже разговор с русокосата, но категорично отказваше да се представя или да казва чия племенница е. Можеше да се справи и сама, нищо че друг беше уредил срещата от нейно име. Така или иначе не я попита преди да го направи…
auburn g. maverick
auburn g. maverick
normal person
normal person

Posts : 261
Points : 1325

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите