thea j. cohen
administrator
marissa kelly
administrator
Latest topics

Something in the night is dangerous.

Предишната тема Следващата тема Go down

Something in the night is dangerous.

Писане by Eleanor C. on Вто Апр 14, 2015 10:46 pm

Не знаеше какво става с нея. Искаше да избяга на място по-добро от това. Място, където нямаше да и се налага да се крие и да бяга от проблемите, от жестоките кошмари. Мразеше се. Мразеше се за това, че е толкова слаба. Мразеше се за това, че не можеше да наложи на себе си да се справи с всичко, което и се беше случило. Пречупено през нечий друг поглед вероятно изглеждаше жалко и недостойно. Прибягването до белите прахчета, които те издигаха на върха, защото ти сам не можеш да преодолееш дълбочината на ямата, в която си пропаднал, винаги беше жалко и недостойно. Тя самата се чувстваше по този начин. В моментите, които тялото и беше свободно от тази магия, от това моментно вълшебство, и тя сама трябваше да поема товара си, наистина осъзнаваше колко отблъскващо изглеждаше отстрани. Но нямаше връщане назад. Беше опитвала, беше се борила, но всеки път ставаше нещо. Ставаше нещо, което отново я пречупваше. Беше прекалено повредена, нямаше сили да се изправи, нямаше кой друг да и помогне.
 И отново идваше момента, в който трябваше да потърси помощ. Да потърси утеха в малките прашинки щастие. Да се почувства жива, изпълнена с живот, щастлива. Макар и за малко, макар и фалшиво. Живота и придобиваше един нов облик, цветен, безгрижен, прекрасен, а не мрачен и подтискащ. Не си направи труда да се гримира, просто облече бяла ефирна блуза, която обгръщаше тялото и като нежна прегръдка, въпреки че не бе по нея и тъмно сини дънки. 
 Небето беше в най-красивия си нюанс на синьото, а слънцето се подаваше срамежливо иззад  един бял пухкав облак. Лекият полъх игриво разрошваше косата и, но вместо това да я ободри, сякаш я напрягаше допълнително. Имаше неприятно чувство, стомахът я присвиваше, самоуверената грациозна походка беше заменена с препъване и отнесен поглед. Имаше непреодолимото чувство да изприпка обратно в хладния подслон на кампуса, но не го направи. Изпъна гръб, отърси се от черните мисли и закрачи все по самоуверено към крайната дестинация.
 За щастие вратата беше открехната. Надяваше да не я изненадат пак с лошата новина, че няма нова доставка. Тя прекрачи плахо прага на вратата. Вътре беше мрачно и прашно, сенките караха нижните черти на лицето и да изглеждат някак по-угрижени, по-плахи. Точно в този момент не изглеждаше като някой, който би бил на такова място, но уви беше там. Беше неестествено притихнало. Елинор направи още няколко крачки и срещна нечий поглед, беше и напълно непознат, не си спомняше да е виждала този мъж наоколо преди:
 - Къде е Рик? - гласът и беше притихнал, плах. Нещо не беше наред. Може би беше най-добре просто да си тръгне и никога повече да не се върне. Дори самата атмосфера беше напрегната. - Няма значение, ще дойда по-късно.
 Защо изобщо го каза? Самата тя не знаеше отговора на този въпрос, но нямаше време да размишлява точно в този момент. Просто трябваше да си тръгне, искаше, имаше нужда да се махне. Но отново беше прекалено късно. Отново се беше забъркала в някаква каша без дори да осъзнава какво се случва. Нейният лош късмет се беше превърнал в ежедневие. На вратата стояха двама мъже. Въоражени. В погледите им имаше нещо, което може би и се искаше да не види никога повече. Побиха я тръпки. Тя пристъпи назад, тихомълком, погледът и беше като на уплашена газела, а сърцето и биеше като на малко беззащитно врабче, което усещаше смъртна заплаха. Тя обърна красиво изрисуваните си ириси в небесен цвят към човека, на когото беше попаднала първоначално. Един объркан и уплашен поглед, изгубен, молещ, търсещ помощ и закрила от напълно непознат човек, който може би беше по-опасен и от горилите, които препречваха пътят им.
avatar
Eleanor C.
student
student

Posts : 11
Points : 59

Върнете се в началото Go down

Re: Something in the night is dangerous.

Писане by jaden. on Вто Апр 14, 2015 11:28 pm

Скръстил ръце пред гърдите си, се бях облегнал на мръсната стена в пустия склад, наблюдавайки двете горили, които се оглеждаха за мен. Бяха част от наркодилърната организация, с която рядко си имах вземане даване, но тъй като този, който ги водеше, имаше глава на раменете си и знаеше как да я използва, за разлика от останалите, то понякога разменях информация с него. Исканата в замяна цена беше солена и всеки път ме дразнеше, но какво да се прави. Ако жалкия мафиот нямаше своето предназначение в работата ми, досега отдавна щях да съм му прерязал гърлото, пък последиците от това да вървят по дяволите.
Огромната врата на запустелия склад беше открехната и когато видях през нея да навлиза малка, слаба и фина фигура, веждите ми се стрелнаха нагоре. Първоначалната ми изненада се превърна в лека развеселеност - беше сякаш гледам как мишка попада неочаквано в капана със сиренцето и се опитва да се измъкне, колкото и безнадеждна да беше ситуацията.
Не помръднах от мястото си, въпреки недвусмисленото кръжене на двамата мъже около нея, които я дебнеха, без съмнение готови да й се нахвърлят всеки момент като изгладнели лъвове на прясно месо. И дефакто тя беше наистина в капан, очевидно осъзнавайки го, след като започна да отстъпва назад, думите й очевидно оставайки незабелязани, въпреки че отекнаха ясно в огромното помещение. Хм .. това щеше да е скучно. Знаех какво предстоеше да й се случи и честно казано нямаше никак да се поинтересувам от ставащото, но грозната картина, на път да се разрази пред очите ми, щеше съвсем да ми развали настроението. А ако това се случеше, нямаше да имам търпението да изтрая досадния им шеф, така че да получа желаното от него. По дяволите.
Наблюдавайки русата, не ме учуди това, че изражението й бързо премина в уплашено. Изненада ме това, че в следващия момент се обърна, погледа й впивайки се в моя - безпогрешен признак, че ме беше видяла. Как, по дяволите, беше успяла да ме различи в сенките? Дори двете "гениални" горили пред нея не бяха успели да ме разкрият, въпреки трескавото им оглеждане в търсене на мен, продължило повече от час. А ето, че тя ме забеляза, при това само за няколко минути .. Малката имаше остро чувство за ориентация, признавах й го. И докато очите й ме гледаха, търсейки помощ, умолявайки и надявайки се да я получи от мен, то аз не помръдвах. Не бях от тези, които предлагаха помощ на другите. Не бях от тези, които изобщо изпитваха нещо, нито пък се трогваха от най-малкото нещо. Не бях от тези, които хабяха усилията си, въпреки ясното съзнание, че нямаше да получат нищо в замяна. Нее, аз бях егоистично копеле.
И въпреки това го направих.
Запратих две остриета по тях, като мятането беше дотолкова точно, че дръжките на остриетата да се забият отзад в тила им, пращайки ги в безсъзнание, сякаш бяха ударени с дръжката на пистолет там. Телата им се свлякоха в несвяст на земята, като доста ми се искаше да ги бях убил, но знаех, че не можех. Не и все още.
-Попаднала си на неподходящото място в неподходящото време, малката.
Гласът ми беше студен, докато все така не помръдвах от мястото си. Накрая, след дълъг момент тишина, пристъпих бавно и заплашително към нея. Как смееше да изниква така, позволявайки си да застрашава сключването на сделката ми? Мръщейки се, нарочно наруших личното й пространство, надвесвайки се заплашително на сантиметри над нея. Ръката ми повдигна брадичката й леко нагоре, така че да огледам лицето й, а когато успях рязко да видя очите й, изражението ми премина от недоволно в ядосано - само един поглед ми беше достатъчен, за да разбера какво търсеше тук. Тази групировка предлагаше наркотици и не беше трудно да се види, че тя беше дошла именно за да си ги набави. Пуснах я рязко и отстъпих назад от нея, някак с неприкрита антипатия
-Съветвам те да се възползваш от шанса да се махнеш оттук колкото се може по-скоро. Не понасям зависими.
И побързах да я подмина, без дори да я погледна повече. Дори информацията ми можеше да почака в сравнение с това да стана свидетел как някой купува или взема наркотици - имах конкретна омраза към цялото това нещо и всичко, свързано с дрогата. Лоши спомени, ако щете го наречете. Крачейки надолу от пустия склад, се запътих към мястото, където бях паркирал мотора си недалеч от него.
avatar
jaden.
criminal
criminal

Posts : 152
Points : 780

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите