-californicaton
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
thea j. cohen
administrator
marissa kelly
administrator
Latest topics
» Become our friend
Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken. EmptyПон Яну 09, 2017 3:07 am by Thea J. Cohen.

» Промяна на лик
Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken. EmptyНед Юни 14, 2015 4:53 pm by Paige

» sophia & alexander
Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken. EmptyНед Май 10, 2015 9:20 pm by sophia.

»  i'm not going to give the first hug hun |Cohen sisters|
Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken. EmptyСъб Май 09, 2015 3:02 pm by Thea J. Cohen.

» Cohen's house
Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken. EmptyНед Май 03, 2015 1:37 pm by Nathan Cohen

» danger never looked so sweet
Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken. EmptyСъб Май 02, 2015 3:23 pm by jaden.

» Starbucks
Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken. EmptyВто Апр 28, 2015 7:57 pm by - alek.

» "I know what kind of crazy I am. But, this isn't that kind of crazy." | auburn & kyle
Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken. EmptyПон Апр 27, 2015 12:33 pm by auburn g. maverick

» I fear the fire, burning below. It is gonna trick you, swallow you whole. Maybe you should go? Cause I can not control it. And it wants to kill you, it wants to tear you apart.
Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken. EmptyНед Апр 26, 2015 6:02 pm by auburn g. maverick


Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken.

2 posters

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Go down

Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken. Empty Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken.

Писане by jaden. Пон Авг 25, 2014 11:58 am

Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken. Tumblr_lni9kvvVLu1qg39ewo1_500
Отворих рязко очи, изправяйки се в леглото си, заредения пистолет отново в ръката ми. Отново насочен напред. Отново бях покрит с пот. Отново сънувайки кошмар.

Поредния.

Избърсвайки мокрото си чело и полепналите по него кичури коса с опакото на ръката си, премигах. Трябваха ми секунди, за да свикна с тъмнината и да погледна мигащите цифри върху нощното ми шкафче. 2:41рm. О, мамка му – беше посред нощ, което бе и главната причина да се надявам да не бях издавал викове или някакъв друг вид шум, който да събуди съквартирантката ми. Е, вярно, стаята й не беше прилепена до моята и между двете помещения имаше известно разстояние, но тя все пак би била способна да ме чуе, ако съм достатъчно шумен – нещо, което със сигурност не исках да се случва. Въздъхнах. Връщайки пистолета под възглавницата с движение, което ясно показваше, че това за мен е вече повече от навик, се изправих, отмятайки чаршафите, покриващи единствено тялото ми до кръста. Свличайки дрехите една по една, оставих пътека от тях по пътя към банята и вече напълно гол, влязох под душа. Студен душ, за да ме освежи, ободри, отърси от кошмара и разбуди едновременно – знаех, че няма да бъда способен да заспя отново след този вид сънища. Винаги бяха за едно и също. Винаги се отнасяха за една и съща личност – малкото момче, което беше единственият човек, дошъл близо до това да значи нещо за мен. Да ме накара да изпитвам емоции, различни от гнева, болката и желанието за убийства.

Приключвайки, спрях струята вода и загърнах кръста си с голяма хавлия. Излизайки от банята, вече сух, но с все още влажна коса, екрана на лаптопа ми изведнъж светна. Отлично – това беше знак, че имах някаква задача. Работата ме очакваше, а аз само бях чакал да се появи такава досега, особено след кошмара. Трябваше да се разсея с нещо – а какъв по-добър начин да постигна това от това да очистя някой?

Самата идея приповдигаше иначе смахнатото ми настроение. Въвеждайки няколко кода в компютъра си, за да го отключа, се втренчих в екрана. Мамка му. Единствената ми „задача“ за момента беше под формата на адрес някъде из Ел Ей. По дяволите. Нямах директна мишена, а само местоположението на дома на някой, който организацията беше взел на мушка. И който аз можех да използвам за примамка, така че да им устроя капан и да отмъкна нужната ми информация изпод носовете им, докато те си мислят, че възложената им мишена е фасулска работа и ще я свършат без проблем. Е, щяха да се сблъскат с мен – определено повече от проблем – и определено нямаше да успеят да завършат възложената им мисия. Не и живи.

Проклинайки под нос още веднъж, бързо се облякох, накрая добавяйки любимото си черно кожено байкърско яке и яхнах мотора си. Използвайки апаратурата си, за да открия пътя към адреса, карах сигурно със 180 в час, но не ми пукаше, а и по това време нямаше нито трафик, нито полицаи. Стигайки къщата, паркирах отпред и ченето ми увисна – знаех мястото. Бях идвал тук неведнъж, тъй като момичето, което живееше с леля си, ми беше нещо като „приятелка с привилегии“. Наблегнете на частта с привилегиите и оставете на заден план тази с приятелството. Как, да му се не види, изведнъж Обърн се беше забъркала с моя свят?

Срещах се с нея от време на време именно защото тя беше напълно нормална, обикновена и нито знаеше, нито беше замесена по какъвто и да било начин с престъпността в Лос Анджелис. Или полицията. Тя беше чиста цивилна – от върха на сладката червена коса, та до слабите, стройни крака, които познавах добре, след като двамата бяхме близки в леглото. Смръщих се. И осъзнавайки, че нямам избор, се изкачих по къщата до прозореца на стаята й, като минах по така добре познатия ми път, накрая почуквайки на стъклото й достатъчно силно и търпеливо, докато успея да я събудя и тя да ме чуе. Дяволите да го вземат, не исках да правя това, което се канех да сторя, но пък и нямах особен избор по въпроса... Или трябваше да го направя, или да си остана без важна информация, която ми трябваше. И да я оставя като мишена на онези горили идиоти.


Последната промяна е направена от jaden. на Сря Апр 08, 2015 10:44 pm; мнението е било променяно общо 1 път
jaden.
jaden.
criminal
criminal

Posts : 152
Points : 780

Върнете се в началото Go down

Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken. Empty Re: Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken.

Писане by auburn g. maverick Пон Авг 25, 2014 7:38 pm

Последният ярък спомен бе от ситния дъжд, завалял малко преди сънят да я унесе. Гръмотевиците, ако имаше такива, бяха останалите на заден план и нито дори светкавиците успяха да нарушат привидното ѝ спокойствие. В главата ѝ се разпростираше мрак, плътен и лепкав мрак, разкъсван от белите очертания на познати фигури. Някъде между поредното преживяване на ужаса от убийството на баща ѝ и кошмарът, в който убиеца се връщаше за нея Обърн намираше няколко минути спокойствие. Струваше ѝ се, че е такова, защото никога не помнеше тези минути на мрак. Може би дори тогава съзнанието ѝ срещаше мъртъвци и сцени на жестокост, но тя бе благодарна, че не си спомняше за тях. Та кой би желал да си спомня подобни сцени, макар и нереални, макар и преживени на едно подсъзнателно ниво?
Тялото ѝ рядко пресъздаваше упоритата ѝ борба с кошмарите. В повечето случаи оставаше в пълен покой и рядко чаршафите биваха усукани около нея или пък тя подскачаше в леглото си и се изправя обляна в пот и водопад от коси с огнен цвят. Този път просто премигна няколко пъти в опит да проясни погледа си. Винаги се събуждаше с онова желание да стане и да посрещне деня, но часовникът винаги подсказваше, че е твърде рано. Този път дори безбожно рано.
Червенокосата се завъртя на другата страна и стисна очи в опит да заспи отново. Не искаше, нито пък тялото ѝ изпитваше нужда от още почивка, но нямаше как да обясни среднощната си разходка из къщата, нито чашата с кафе, а не желаеше отново да среща жената с хлабав кок на тила и очила, чиито рамки караха очите ѝ да изглеждат още по-малки отколкото вече бяха или иначе казано д-р Олга Петрович. Психоложката бе способна да изгради повече кошмари у нея, отколкото би излекувала.
Тихото почувкане върху стъклото отекна в помещението. Отново ли валеше? Обърн извърна глава по посока на шума. Може би дъжда би я успокоил както направи по-рано. Не очакваше там да има някого. Щом паниката премина, тя смъкна чаршафа от лицето си, с който опитваше да се защити и внезапно скочи на крака. Те я понесоха към прозореца, който секунди по-късно хлътна навътре. Лекият вятър разроши иначе рошавата ѝ коса, но не ѝ направи впечатление колко е студен. Не и на първо време.
- Джей, какво правиш тук?
Нямаше никаква представа на какво се дължи среднощното му посещение. Нямаше спомен да са говорили по-скоро.

(и на мен не ми се получи кой знае колко добре тоя път ;д)
auburn g. maverick
auburn g. maverick
normal person
normal person

Posts : 261
Points : 1325

Върнете се в началото Go down

Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken. Empty Re: Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken.

Писане by jaden. Вто Авг 26, 2014 7:58 pm

Прекрачих прага на прозореца й, приземявайки се в стаята й с един добре премерен скок. Целунах челото й, повече по навик, отколкото нещо друго и побързах да отговоря на въпроса й

-Шшшт, Обърн, не искаме да събудим леля ти.

Срещнах погледа й, след което минах директно на въпроса

-В опасност си.

Окей, не бях от най-тактичните, но след като нямах чувства, следователно нямах и представа как да бъда... как му казваха? Тактичен? Не бях сигурен. А и не знаех как да омекотя новината пред нея от това, че в момента има нарисувана голяма мишена на гърба си и доста професионални убийци идваха, за да я убият – или по-лошо; отвлекат и измъчват. Прокарвайки раздразнено ръка през косата си, се запитах как, по дяволите, щях да я светна за всичко, без да я плаша. Тя щеше да откачи – като всеки ‚нормален‘ човек, а аз не исках това.

Крачейки напред и назад из стаята, май самият аз я плашех в момента, но дебатирах със себе си как точно да постъпя. Не исках и да й казвам истината за себе си – най-вероятно щях да я отвратя, или по-скоро факта, че е споделила леглото си с убиец. И все пак, не точно това беше главният ми проблем в момента, а кога щяха да пристигнат наемниците. Не знаех точната дата или час на мисията им, което автоматично правеше и невъзможно това да предположа колко време имам. А ми трябваше време, за да планирам капана, да обмисля собствената си мисия, да защитя Обърн и едновременно с това да получа желаната информация. Да си го признаем – не бях от най-добрите импровизачи, така че имах нужда от време, за да планирам всичко. Въздъхнах. Знаех какво значи това.

-Обърн, трябва да дойдеш с мен. Ще те скрия при мен временно, докато планирам всичко. Те няма да посегнат на леля ти, след като ти не си тук. Имам нужда да опаковаш багаж за няколко дни, само най-необходимото.

Окей, да я взема с мен надали беше една от най-добрите идеи за момента, но при положение, че ми трябваше време, нямах особено много опции. Отваряйки чекмеджетата й, започнах да вадя дрехи по възможно най-бързия начин, трупайки ги върху леглото. Повдигайки няколко купчини с дрехи, забелязах стара снимка в рамка на дъното на едното от чекмеджетата. Съсредоточавайки се върху дрехите, щях да я игнорирам напълно, ако едно познато лице на нея, освен Обърн, не беше привлякло вниманието ми. Втренчих се в снимката, смаян.

-Джаред?!? – прошепнах, гласа ми изтънял от изненада, шок и, за първи път от години, емоция. Какво правеше, по дяволите, малкото момче от детството ми, прегърнало Обърн през раменете?!? Усетих очите си да се навлажняват и нещо странно да ги изпълва. Беше мокро и замъгляваше погледа ми. Сковал се, усетих непознато чувство да ме завладява – сякаш нещо или някой беше стегнал гърдите ми с въже, при това здраво. Преглъщайки веднъж, нещо, което ми костваше огромно усилие без дори самия аз да знам защо, вдигнах снимката в ръката си, обърнах се рязко към червенокосото момиче зад мен и с отчаяност, която никога досега не бях долавял в собствения си глас, насочих снимката към нея, сякаш обвинително и яростно попитах

-Какво по дяволите означава това?

Присвивайки очи, усетих мокрото нещо да се стича по бузата ми. Май им казваха... сълзи? Това ли беше? Сълзи? Игнорирайки мисълта, се съсредоточих към по-важния и належащ въпрос в момента – как, мамка му, Обърн се познаваше с момчето от детинство, което беше единствения човек, значел изобщо нещо за мен някога. От къде го познаваше? Кога беше правена снимката? Как? Въпросите ми бяха безброй, обърквайки ума ми, докато се взирах в нея объркано, някак обвиняващо и шокирано. Исках отговори. И ги исках веднага. 


(а, не се притеснявай, съкровище, то и моя пост не стана, соу .. ;д и извинявай за забавянето)
jaden.
jaden.
criminal
criminal

Posts : 152
Points : 780

Върнете се в началото Go down

Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken. Empty Re: Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken.

Писане by auburn g. maverick Вто Авг 26, 2014 10:28 pm

Мозъкът ѝ все още осмисляше трите думи, изречени от него. Плановете му останаха нечути от нея, защото червенокосата бе твърде заета да се бори с емоциите вътре в себе си. Стисна устните толкова силно, че изпита болка, но поне не извика. Все още не се бе възстановила от убийството на баща си, а ето че отново изпадаше в някаква опасност. Не им ли стигаше, че я белязаха до живот с ужасяващ спомен от насилствената смърт на единствения ѝ близък, та трябваше да я преследват като животно?
Съжаляваше, че не помнеше повече от убийството. Искаше да види  убиеца зад решетките, но нейните показания нямаха никаква сила. Бяха като всички останали и полицията не можеше дори да каже със сигурност дали става въпрос за известния на всички убиец или някой, копиращ действията му и възползващ се от медийната сензация, за да си отмъсти на когото имаше зъб. Спомените ѝ бяха кръгла нула по отношение на информация, но бяха основата на всичките ѝ кошмари.
Отношенията ѝ с Джей не бяха толкова близки, за да му позволи да рови из нещата ѝ, но действията му не ѝ направиха впечатление. Беше изплашена и просто го следеше, очаквайки да се окаже поредния кошмар, а не нейното спасение. Как можеше да му има доверие сега, когато идваше с новината, че тя е в опасност? Кой беше той, за да разполага с такава информация?
Неговият въпрос изпревари нейния. Погледът ѝ потъмня при срещата със снимката все едно нямаше желание да си припомня това време и може би беше така. Презираше времето, в което беше обикновена и никой не шепнеше зад гърба ѝ думите, които нямаше силите да изрече пред нея.
- Това е снимка, Джей, която няма особено значение. – отговори с треперещ глас, макар че отговорът ѝ трябваше да бъде безразличен. Не очакваше от него подобен въпрос, звучащ като проява на ревност. Вярно бе, че тонът не отиваше на емоцията, но подозираше че той не бе способен на откритото им показване. Обърн посегна към снимката, изтръгна я от ръцете му и я върна обратно на мястото ѝ като започна да прибира част от дрехите си. Извадените ѝ се струваха твърде много за престой от няколко дни, ако въобще имаше някакво желание да го послуша и последва.
- Джаред беше мой приятел. – продължи, докато бе с гръб към него. Нямаше представа защо говори в минало време, когато продължаваше да приема момчето за свой приятел и не бе чувала да я мъртъв, въпреки че от доста време не поддържаха връзка. Вината тук може би бе нейна, защото изрита всички от миналия си живот и ако той опиташе да се свърже с нея, вероятно нямаше да успее, но това не бе нещо, което бе длъжна да уточнява за Джей.
- А ти по-добре ми обясни какво става, защото не съм сигурна, че е редно да те последвам. – продължи, обръщайки се към него. – Плашиш ме, Джей.
auburn g. maverick
auburn g. maverick
normal person
normal person

Posts : 261
Points : 1325

Върнете се в началото Go down

Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken. Empty Re: Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken.

Писане by jaden. Сря Авг 27, 2014 6:43 pm

Преминавайки с ръка по бузата си, избърсвайки я, се вгледах недоумяващо в мократа си длан – какво беше това, по дяволите? Беше ли проява на емоции? Една емоция, по-точно... Не беше за вярване – не и с убиец като мен. Беше си абсурдно. Немислимо. Невъзможно.

Дори и да се отнасяше за Джаред – единствения ми близък човек от детинство. Двамата бяхме неразделни тогава, въпреки огромните си различия. И в мозъка ми се вряза как Обърн пренебрежително отметна темата за снимката. Сякаш наистина не беше кой знае какво. Очевидно изобщо нямаше представа какво значи Джаред за мен... Значеше, побързах да си напомня. Минало време. Дните от детството ми, робството и всичко онова, свързано с него, бяха отдавна погребани и забравени. Или не точно, но така си бях внушил. Бях убиец – да чувствам не ми влизаше в работата.

Накланяйки леко глава на една страна, наблюдавах Обърн, възвръщайки старото си, нормално „Аз“. Усмихнах се студено и преди дори да успее да премига, един нож прелетя покрай главата й, забивайки се в стената зад нея – беше демонстрация и още преди тя да забележи от къде бях извадил оръжието, то вече летеше към нея.

-Аз съм убиец, скъпа – чистокръвен, пълноправен и усъвършенстван убиец, предназначен да извиква страх. Е, знам, че така няма да спечеля доверието ти, но това поне би трябвало да отговаря на въпроса ти от къде знам, че си в опасност. И предвид това, което току що ти показах, би трябвало да се увериш, че мога да те защитя от тях. Ако избереш да ме следваш, де. 

Студената ми усмивка задържайки се на лицето ми, наблюдавах изражението й внимателно – гледката наистина не беше за изпускане. Шокът и изненадата, преминали по него, после недоверие и частица страх, която бързо изчезна. О, добре, значи поне беше достатъчно умна да има инстинкт за самосъхранение, че да се страхува. Наблюдавайки как обаче тя пристъпи крачка назад от мен, изчаквах тя да осъзнае с кой точно беше споделяла леглото си – неприятна работа, тъй като не бях имал намерението да се разкривам именно на нея изобщо някога. Само че извънредните ситуации изискваха извънредни мерки.

Закрачих обратно към прозореца. Преметнах единия си крак, така че да е от външната страна, а другия да е от вътрешната и се обърнах за последно към Обърн.

-Избора е твой, съкровище – казах, нито едно от обръщенията ми не съдържащо дори и частица топлина, а по-скоро точно обратното –Щом такава е волята ти, то тогава остани тук и посрещни смъртта си.


Повдигнах небрежно рамене, гледайки я очаквателно, търпеливо чакащ тя да направи избора си. Тъмната част от мен, онази, нечовешката, която беше и убиеца в мен, се надяваше тя да остане и сама да избере да бъде убита от наемниците, защото, да си призная, се чувствах някак жегнат от това как тя пренебрежително отметна темата относно снимката като маловажна. Това беше като удар по егото ми, а аз не реагирах особено добре на подобни жестове на враждебност – обикновено бях склонен да накълцам на парчета всеки, дръзнал да го стори, при това умишлено използвайки остриетата си, а не пистолет.

Хвърляйки нехаен поглед към часовника на китката си, се запитах кога ли точно щяха да са тук наемниците. Тик-так. Времето й изтичаше и тя нямаше цяла вечер, за да реши как да постъпи. Знаех, че не ми вярваше, но друга част от мен пък се надяваше тя да дойде с мен, дори и без да ми се доверява. Защото исках да разбера каква е връзката й с Джаред и за да открия това, бях склонен да й предложа сделка, която тя нямаше да иска да откаже. Но това по-късно. А и ако тя избереше да остане тук, нещата приключваха, тъй като тя сякаш си беше мъртва. Е, съвсем скоро щеше да бъде, което дефакто си беше същото, де. Срещнах погледа й, издавайки убиеца в моя и очите ми засвяткаха леко с опасен блясък. Но в същото време мислех и за Джаред и в погледа ми присъстваше и емоцията от онези спомени... Беше едва доловима, но беше там.

-Е, Обърн, какво ще бъде?
jaden.
jaden.
criminal
criminal

Posts : 152
Points : 780

Върнете се в началото Go down

Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken. Empty Re: Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken.

Писане by auburn g. maverick Сря Авг 27, 2014 11:08 pm

Обърн продължаваше да следи движенията му все още опитваше да открие някаква последователност у тях, която да я успокои и наведе над мисълта, че Джей се шегува и просто бе решил да я изненада. Той бе хладен в отношенията си с нея, а може би и с всички други, но това не ѝ правеше впечатление. Спря да ѝ прави, защото тя не се надяваше на стабилна връзка; психически не бе подготвена за такава. Имаше нужда точно от това – приятелство с привилегии, в което преобладаваха привилегиите. Беше един вид разсейване от мрачните мисли и страховете. С него се чувстваше сигурна, но човек винаги се чувстваше сигурен около хора, които не познаваше добре.
Отношението тази вечер обаче бе коренно различно. Хладно бе единствената дума, която познаваше в описанието му, а останалите я плашеха. Мистериозен, непредсказуем, избухлив, нестабилен психически. Думите изскачаха една след друга в главата ѝ. Със закъснение откриваше, че може би имаше вина за това съмнително поведение. Каквата и да бе причината, тя добави към нея с пренебрежението си към темата, но как можеше да му обясни цялата история, когато не бе готова да говори за това? Дори не знаеше какво да каже и какво да премълчи, а отделно свързваше тази тема с шепа болезнени спомени.
Думите му прекъснаха мислите ѝ. Нещо ѝ подсказваше, че трябва да изпита гняв и отвръщение, но изпита единствено страх. Студени тръпки побягнаха по цялото ѝ тяло. Мисълта за бягство никога не бе минавала през ума ѝ, а може би трябваше след като бе свидетел на убийство. Само че май негласно тя се бе предала и очакваше смъртта си, докато не бе предупредена. Човек лесно приемаше, когато знаеше че е набелязан, но няма представа кога и къде ще бъде извършена смъртната му присъда. В момента червенокосата имаше някаква бегла представа.
- Не ме оставяй сама! – почти извика, а гласът ѝ бе тънък и писклив като на малко дете, изоставено на улицата от майка си. В него се разчиташе страхът, който бе преобладаващата емоция в тялото ѝ, но също и гняв, и може би омраза. Това бе силна дума, но имаше поне минимална доза от нея заради предателството му. Как можеше да крие това от нея? А всъщност не съжаляваше. Моментите в неговата компания бяха приятни, а сега му дължеше живота си.
Пръстите ѝ трепереха, докато прибираше дрехите в малък сак в светлосин цвят. Само най-необходимото, както бе казал той. Няколко пъти опита да задържи химикала между пръстите си в опит да напише бележка за леля си. Накрая осъзна, че няма смисъл. Трябваше да я скрие и нямаше как да остави следи към нея само за леля си, така че заряза тази идея.
- Сигурен ли си, че тя ще е добре? Ами ако я измъчват, мислейки че ме прикрива с незнанието си? – попита плахо, когато срещна погледа му. След това захвърли нощницата си върху леглото и се облече без да се притеснява от присъствието му. Едва ли имаше част от тялото ѝ, която не бе видял до този момент.
- Аз… Мисля да мина през входната врата. – промълви, когато бе готова. Струваше ѝ се твърде рисковано да излезе през прозореца.
auburn g. maverick
auburn g. maverick
normal person
normal person

Posts : 261
Points : 1325

Върнете се в началото Go down

Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken. Empty Re: Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken.

Писане by jaden. Чет Авг 28, 2014 9:47 pm

Писъкът й беше ясен и изпълнен с паника.

Наблюдавах червенокоската мълчаливо, но не казах нищо, дори и след очевидната молба, състояща се във вика й. Единствената ми реакция беше блясъкът в очите ми да угасне и макар да потиснах импулса да убивам, все още бях нащрек, в случай, че наемниците пристигнеха всеки момент.

Гледах как тя се върна към това да събира нещата си в неголям сак и се усмихнах студено - значи все пак беше решила да ме послуша? Е, това не значеше, че ми вярва де, побързах да си напомня, но не беше и като това да е от особено значение за мен. Все пак нямах чувства и тя го знаеше. Странното беше, че когато опреше до нея, беше странно защо така готово веднага бях минал на защитна реакция и се съгласявах да я пазя, без дори да се замислям.

Всъщност, веднага щом осъзнах опасността, която я дебне, не се и поколебах в това да я закрилям от наемниците. А дори все още не ми бе напълно ясно защо са по петите й. Какво ставаше? Знаех, че тя имаше въпроси, знаех и че щеше да ми ги зададе, очаквайки отговорите от мен - сякаш магически щях да ги имам и да й ги дам, уверявайки я и успокоявайки страховете й; как, по дяволите, се предполагаше да сторя това?

За пореден път се убеждавах как изобщо нямам опит в общуването с хора. Всъщност, дори не знаех какво значеше "нормални човешки взаимоотношения". Тогава по какъв начин да я успокоя? Не знаех как. А и все пак, това щяха да са само лъжи, тъй като тя си оставаше в опасност и ако се паникьосаше или изпаднеше в шок, тогава вече наистина нямаше да знам какво да сторя. За мое щастие, тя запазваше присъствие на духа и явно беше по-силна, отколкото бях очаквал. Това й спечели уважението ми и аз се замислих, ровичкайки из мозъка си за правилното нещо, което да й кажа с цел поне малко да поуспокоя страховете й. Накрая й отправих несигурна усмивка и сковано, някак несигурно казах

-Всичко ще се оправи, Обърн. Ще видиш. Това е само временно.

Беше ли това правилното нещо, което да кажа в случая? Добре, не беше от най-гениалните ми хрумвания, но все пак ми плащаха, за да убивам, не за да говоря. И като накрая отклоних погледа си, добавих, този път тонът ми професионален, но много по-сигурен

-Уверявам те, че леля ти не е застрашена. След като установят, че се укриваш, биха могли да я пленят като начин да те извадят от "скривалището" ти, но след това пък ще трябва да я убиват, а да покриват смъртта й би им коствало твърде много усилия; повярвай ми, знам как мислят, действат и оперират те. - все пак съм един от тях, добавих мислено, но премълчах това, тъй като тя беше достатъчно стрестната и без да чуе за тази малка подробност -Спокойно. Ще преминем през това и ще ти помогна да оцелееш.

Пристъпвайки към нея, преметнах дългата дръжка на сака през рамената й, така че той да се опира отзад на гърба й, висейки там, тъй като иначе трудно щеше да го носи със себе си, докато е на мотора ми. Замислен, погалих леко бузата й, тъй като бях виждал някои хора по улицата да го правят от време на време и като й кимнах, накрая казах

-Ще те чакам долу.

Връщайки се към прозореца, минах бързо и безшумно през него, слизайки обратно по къщата към земята и мястото, където бях паркирал мотора си по-рано. Нарочно не й казах да побърза, тъй като знаех, че тя няма да се бави, а и по този начин й дадох и момент, за да се сбогува с леля си или нещо от този род; отново не бях сигурен как му казваха на това. А и двете щяха да се видят пак, щях собственоръчно да се уверя в това, просто щяха да са разделени за известно време.
Палейки двигателя, подготвих мотора си, за да е готов за потегляне и запалих цигара, мълчаливо пушейки и чакайки Обърн да слезе.
jaden.
jaden.
criminal
criminal

Posts : 152
Points : 780

Върнете се в началото Go down

Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken. Empty Re: Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken.

Писане by auburn g. maverick Пет Авг 29, 2014 9:36 pm

- Не ме лъжи, Джей. Нищо никога няма да се оправи.
Думите му звучаха по-безчувствено и хладно отколкото тези на младата полицайка, която държеше ръката ѝ, докато колегата ѝ записваше показанията на червенокосата. Може би очакваха, че след краткото посещение в управлението и погребението на баща ѝ всичко ще бъде както преди. Психиката ѝ бе млада и силна, така че би могла да забрави и продължи напред. А как се предполагаше да забрави за шепотите в училищния коридор и тези в столовата, които ѝ напомняха за кошмара? Наложи се да довърши годината с домашно обучение, а на следващата да смени гимназията, но слуховете се разпространяваха бързо и положението не бе кой знае колко по-различно в новата гимназия.
Мислите ѝ напълно покриха времето, за което Джей изчезна пред прозореца, а тя стигна до открехната врата на спалнята. Няколко секунди просто се взираше в купчината от завивки, под която спеше леля ѝ.

Ще те помоля за услуга. Щом прочетеш тази бележка, изгори я и напусни къщата за няколко дни. Ще остана при приятели и при първа възможност ще се свържа с теб. Не търси полиция. Всичко ще бъде наред.
- Обърн

Червенокосата смачка парчето хартия, запълнено със ситния и леко накривен вдясно ръкописен шрифт, в дланта си. Надяваше се Джей да бъде прав и те да не наранят друг член от семейството ѝ, защото нямаше да понесе загубата на още някого. Без леля си Обърн оставаше кръгъл сирак, но дори нямаше да има възможност да го осъзнае. Щяха да я затворят в лудница, където щеше да прекара остатъка от живота си, докато някой не опита да я убие. Нямаше друг начин. Щеше да се наложи да го направят, защото психиката ѝ щеше да се срине.
- Ще ти разкажа за Джаред, ако все още държиш да научиш истината, но взамяна искам да ми кажеш истината без да премълчаваш никакви малки детайли. Искам да знам защо някой е по петите ми, какви да са тези хора и какво искат от мен.
Секунди преди да тръгне Обърн се върна в стаята си и натъпка снимката в сака си. Мислеше да му я покаже и тогава да проговори по тази тема, но нещо внезапно прищрака в главата ѝ. Намеренията ѝ да му остави снимката за спомен обаче си оставаха. Тя така или иначе я криеше все едно бе нещо злепоставящо я. Можеше да я прегъне така, че тя да не се вижда и да остане само момчето, което явно бе оставила отпечатък не само в нейния живот.
Когато се отърва от всичките тези мисли, настроението ѝ се подобри и тя забеляза дима, идващ към нея. Посегна с ръка и го разкъса, а след това измъкна цигарата измежду пръстите му.
- Това е един ужасно вреден навик. - констатира и захвърли фаса встрани.


Последната промяна е направена от auburn g. maverick на Съб Авг 30, 2014 3:22 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
auburn g. maverick
auburn g. maverick
normal person
normal person

Posts : 261
Points : 1325

Върнете се в началото Go down

Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken. Empty Re: Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken.

Писане by jaden. Съб Авг 30, 2014 5:21 am

Усмихнах се хладно, когато тя издърпа цигарата измежду устните ми. Сега обаче настроението ми беше по-добро, след като тя се беше съгласила да говори по темата за Джаред. Беше права – исках да знам всичко. Точно както и правилно бях предположил, че и тя ще иска да знае кои са главорезите по петите й и какво искат от нея. Накланяйки леко глава на една страна, я наблюдавах с най-близкото си до развеселено изражение, като се наведох и прошепнах на милиметри от устните й

-Внимавай, Обърн. В такъв случай може и да си намеря по-добро занимание за пръстите и устните си, от цигарата.

Целувайки я кратко, но със страст, се отдръпнах и потупах седалката на мотора си по края. Форсирайки двигателя, изчаках тя да се качи, но преместих ръцете й, за да ме обгърне през кръста под якето – след като бях свикнал с допира й в леглото, сега нямах нищо против да го усещам. Подсмихвайки се, потеглих бързо, карайки с около 100, което за мен си беше бавно, но все пак този път не бях сам върху мотора си. Движех се бързо умишлено, за да не ни проследят и спирайки на един светофар, повече заради нея, отколкото нещо друго, се огледах. Не след дълго до нас спря черен джип и погледа ми просветна, съставяйки план и усещайки опасността още преди момичето зад мен да е усетило каквото и да било. Наблюдавайки как прозореца на колата се смъква, се подсмихнах. В същия момент по нас се стреля, но запратих два ножа по двамата наемници, единия забивайки се в корема на този зад волана, другия в рамото на съучастника му, седящ до него. Умишлено не ги убих, защото в ножовете имаше проследяващи устройства, а и не обичах да имам свидетели, когато го правя, особено пък цивилни. Натискайки газта, бързо се отдалечих от джипа, оставяйки го зад нас, като преди това бях запратил трети нож по гумата на колата, за да не ни следват. Усещах как тя ме стискаше, обвила ръце около кръста ми и в следващия миг забелязах кръв по любимото си кожено яке. Мамка му. Идваше ми да се върна и да ги довърша, задето ми съсипваха дрехата, но това щеше да почака – явно мерника им беше недостатъчно калпав, или пък си беше чист късмет, но куршума беше одраскал рамото ми. Дреболия, разбира се, но трябваше по-късно да се превърже. Карайки вече с над 100, сега не ми бе нужно много, за да стигна до своята къща и наближавайки я, се постарах да се овладея и опасния блясък в очите ми отново избледня.

В същия момент ми хрумна, че аз бях виждал стаята на Обърн хиляди пъти, но тя не беше виждала моята. Досега.

Паркирайки в задната част на къщата, изгасих светлините на мотора и й помогнах  да слезе от него. Хващайки ръката й, отключих и я поведох през мястото, което аз лично никога не бих нарекъл дом, но май нормалните хора като нея му казваха точно така. Тя се озърташе, червенокосата й глава въртейки се на различни посоки и оглеждайки мястото. Изкачвайки се на втория етаж, стигнах дъното на коридора и след кратък миг на колебание, отворих вратата. Стаята беше предимно в черно, типично за мен. Побързах да обясня

-Временно можеш да ползваш стаята ми, докато те укриваме. Аз мога да спя на всичко, така че и дивана ще свърши работа.

Въвеждайки я в стаята, за момент прехапах долната си устна и накрая реших да й кажа малката подробност, която премълчавах досега

-Живея с жена, съквартирантката ми – казва се Виктория и е убиец като мен. Не се притеснявай обаче, в момента е на мисия и не мисля, че ще се върне в скоро време. Двамата с нея рядко се засичаме и без това.

Побързах да успокоя Обърн, че сме само двамата и се надявах факта, че тук може да има и друг убиец, освен мен, да не я стресне твърде много. А и Тори наистина беше по разни задачи почти непрекъснато и наистина не я виждах особено много.

Пристъпвайки към малката странична врата, посочих на Обърн банята, оборудвана с всичко необходимо. След което клекнах пред шкафа с лекарски принадлежности, отворих го и с прецизност взех нещата, които ми трябваха, за да превържа ръката си. Кимвайки на уплашеното момиче насред стаята ми, което изглеждаше така малко, объркано и чупливо, побързах да изляза и слязох в банята на първия етаж. Събличайки се гол до кръста, напоих една марля с антисептична течност и се заех да почистя драскотината върху рамото на дясната ми ръка. Усещайки присъствието й зад себе си, не реагирах по никакъв начин, тъй като тя познаваше тялото ми точно толкова добре, колкото и аз. И сега ми хрумна как никога не ме беше питала за белезите по мен, въпреки факта, че ги беше виждала неведнъж и беше и докосвала някои от тях. Запазвайки мислите си обаче, все така не казвах нищо и продължавах със заниманието си, което беше повече досада, отколкото реална рана, но все пак трябваше да се превърже.
jaden.
jaden.
criminal
criminal

Posts : 152
Points : 780

Върнете се в началото Go down

Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken. Empty Re: Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken.

Писане by auburn g. maverick Съб Авг 30, 2014 3:48 pm

Тя винаги имаше подготвен отговор за такива случаи, абсолютно винаги, но не и този път. Обърн не бе момичето с остроумните отговори, побиращо в крехкото си тяло повече самоувереност от допустимото. След убийството никога не бе могла да събере всичките парчета от тази разпиляна самоувереност, но поне част от тях бяха събрани и тя им се наслаждаваше. Те ѝ позволяваха да прекоси училищния коридор без да рухне, докато шепотите я настигаха, и да запази сълзите си за време, когато беше сама и никой нямаше да ги види.
Замисли се, че Джей всъщност не познаваше това наранено момиче. С него тя винаги се усмихваше и говореше свободно на всякаква тема, но вероятно нещата бяха такива, защото темите никога не бяха сериозни, а и тя никога не бе подозирала че той би могъл да е замесен в нещо толкова опасно като наемни убийства. Мислите окупираха вниманието ѝ и кратката целувка не ѝ направи кой знае какво впечатление. Не успя да се наслади на този момент, който изглеждаше съвсем обикновен и беше нещо, от което имаше силна нужда в този момент, но ѝ се изплъзна. Убедена бе, че страстта бе едностранна, защото тя успешно изпълняваше само една функция в този момент – на статуя. Всяко от действията ѝ бе машинално извършено.
Скоростта я плашеше или тя бе достатъчно наплашена вече, че си въобразяваше, но тялото ѝ прилепна плътно към това на Джей и честно казано се притесняваше да не би да му пречеше да диша или по някакъв друг начин да го затрудняваше с близостта си. След изстрела Обърн зарови лице в якето му и можеше да почувства аромата на желязо. Не знаеше от кога от двама им идва, а можеше да е и от двамата, въпреки че тя не чувстваше болка, но дори да бе ранена, тя нямаше да усети – адреналинът беше навсякъде из вените ѝ и с всяка секунда червенокосата губеше по част от сетивността си.
Когато най-накрая остана сама в стаята, първо огледа помещението, а след това седна в края на леглото, но мислите ѝ я побъркваха. Вдигна ръце и покри с тях ушите си все едно би могла да възпре мислите си. Не издържа и тръгна насляпо по коридорите, за да го открие.
- Не искам да оставам сама. – наруши тишината и се облегна върху вратата. Погледът ѝ се спусна по тялото му и за пореден път се изненада от множеството белези по тялото му, но вече имаше отговор за наличието им. Чудеше се дали имаше такива, които посочваха хората, които бе убил. Чувала бе за престъпници, които по някакъв начин водеха списък с убитите от тях хора по тялото си. Искаше да попита, но в същото време не искаше да знае отговора, така че замълча. И все пак белезите ѝ се струваха твърде много, за да са оставени само от враговете му.
- Остави на мен. – намеси се отново и посегна към лепенката. Поставянето ѝ бе по-лесно от детска игра, но червенокосата се поколеба, когато погледна към драскотината. Ненавистта ѝ към кръв се появи внезапно след като веднъж ръцете бяха потънали в тази на баща ѝ. За секунда ѝ причерня и тя изгуби равновесие, а ръцете ѝ трепнаха, но намери сили и се овладя, а след това постави лепенката на мястото ѝ върху раната.
- Е, кой ще бъде пръв?
Нямаше да може да заспи отново. Не и след всичката тази информацията, а до разсъмване имаше още поне час, така че можеха да  използват време за размяна на информация.
auburn g. maverick
auburn g. maverick
normal person
normal person

Posts : 261
Points : 1325

Върнете се в началото Go down

Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken. Empty Re: Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken.

Писане by jaden. Нед Авг 31, 2014 8:12 am

Усмихнах се на Обърн в огледалото, но по-скоро студено. Директно на въпроса, а?

Удобно.

И все пак, не можех да не призная, че тя ме учудваше. Вярно, бях избрал компанията й, именно защото тя не беше толкова взискателна, не проявяваше очаквания спрямо отношенията ни и най-вече с нея запазвах свободата си. Досега обаче не бях усещал така пълно липсата на емоции от нейна страна – сякаш тя беше като мен, само дето не бе обучена да борави с оръжия, не беше престъпник и нямаше такава грозна страна у нея, способна да убива, каквато аз имах.

И все пак...

И все пак. Дори не знаех доколко всъщност беше ‚нормална‘. Не можех да отрека как отсъствието на чувства от нейна страна ме озадачаваше обаче, при това все повече и повече – всеки друг на нейно място би бил уплашен, разтревожен, объркан, но не и тя... Оставаше си спокойна. Оставаше си същата. И ако не бях дотолкова свикнал с компанията й, бих казал, че момичето е един странен вид развалина. Имаше нещо в нея, което ме караше да усещам странното у нея, сякаш инстинктивно знаех, че е преживяла нещо, което не всички виждат. Че миналото й навява моето, но всъщност дори не бе близко до него. И все пак... можех да позная белезите на миналото, тъй като ги познавах прекалено добре, след като сам ги бях изпитал на гърба си. И виждах това твърде ясно у Обърн. Присвивайки очи, знаех, че съм прав – тя ме беше използвала точно толкова, колкото и аз нея. А смееше тази вечер да има обвинение в погледа й, задето не й бях казал досега, че съм убиец? Наемник? О, нямаше да стане... Питах се как изобщо смееше да играе невинна пред мен, все пак нямах чувства, следователно нямаше и смисъл да го прави.

Чувствайки егото си странно жегнато, задето не бях осъзнал истината за нея по-рано, задето не бях видял досега нещата, каквито са, след всичкото прекарано време с нея, се обърнах, срещайки погледа й. Е, кой ли можеше да ме вини – докато бях с нея, досега бях зает със съвсем друго и в компанията й бях малко разсеян.

Пронизвайки я със студения си поглед, изражението ми наподоби безразличие и ако досега тя изобщо беше означавала нещо за мен, в този момент се превърна единствено в източник на информация. След като аз бях това за нея, то в такъв случай бях повече от склонен да й отвърна със същото.

Без нито дума към нея, най-безцеремонно й дадох гръб и излязох от банята – без да й благодаря за помощта, без да отговоря на въпроса й и се върнах в стаята си. Отворих гардероба и извадих оттам черна риза, която плъзнах по раменете си, но не я закопчах. След което затваряйки гардероба, седнах пред апаратурата си, въвеждайки кодове и активирайки я, погледа ми се заби и съсредоточи върху екрана пред мен – след като тя беше единствено работа, исках колкото се може по-бързо да приключваме с това. Имах странното непреодолимо желание отново да съм сам възможно най-скоро.
jaden.
jaden.
criminal
criminal

Posts : 152
Points : 780

Върнете се в началото Go down

Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken. Empty Re: Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken.

Писане by auburn g. maverick Нед Авг 31, 2014 3:55 pm

Защо се държеше с нея все едно бе вещ? За нея бе почти толкова трудно да води нормален разговор с него, колкото за него бе трудно да покаже емоциите си. Обърн не вярваше, че човек би могъл да се роди без чувства; той просто не бе имал възможност да ги развие и нямаше представа как да борави с тях, затова ги игнорираше и погребваше надълбоко в себе си. Нали преди минути бе свидетел на тяхната проява от неговата страна? Забелязала бе объркването в погледа му и знаеше, че Джей нямаше представа какво се случва с него и това го плашеше.
Тя би могла да го разбере. Самата тя не предполагаше, че човешките емоции бяха толкова наситени и разнообразни и можеха да се поберат в крехко тяло като нейното. Червенокосата не бе от хората, които мислеха по много и на които не им се налагаше да се зачитат в притчи, защото сами си правеха същите изводи. Тя бе твърде повърхностна и вярваше, че разнообразието от емоции идваше с познанието и житейския опит, но се оказа, че греши. Човек се раждаше с всички тях и ги откриваше при нужда, а за твърде кратко време тя трябваше да открие много от тях и те я пометоха като мощна вълна и я превърнаха в развалина. Може и да бе точно това, но пък продължаваше да притежава привлекателна външност. Мозъкът ѝ констатира факта, че бе останала сама със закъснение, но погледът ѝ се спря върху отражението ѝ. Червените кичури бяха разрошени и пръстите ѝ се вплетоха в тях, докато Обърн отчаяно опитваше да ги разплете и подреди върху главата си. Същите пръсти след това минаха по бледите сенки под очите и минути по-късно лицето ѝ бе влажно, докато простъпваше уверено по обратния път към стаята му.
- Не ме ли чу? – попита тихо и гласът ѝ издаде несигурността, която се породи у нея. Нямаше сили да го нападне, а и не искаше да го прави. Страхуваше се и не просто не желаеше да остава само, а дори не би отказала известна проява на топлина и близост, за да се почувства в безопасност. Знаеше, че тук се намираше в защитена среда, но ѝ бе трудно да го повярва. Не познаваше тази къща, коридорите бяха мрачни, а в стаите липсваше уюта, с който бе свикнала. Единственото познато бе Джей.
Обърн отново седна в края на леглото и известно време погледът ѝ бе привлечен от едно конче в края на блузата ѝ, с което се заигра. Продължаваше да го върти между пръстите си, когато проговори.
- Бях на петнайсет, когато се запознахме. – думите ѝ едва ли имаха смисъл в началото, но тя не се интересуваше и просто продължи. – Помоли ме за помощ във връзка с ранен енот. Можеш ли да си ме представиш да помагам на ранен енот?
В този момент дори без да поглежда към нея, човек би могъл да заключи, че се усмихва, а тя имаше причина да го прави. Усмивката ѝ бе горчива, иронична и насочена пряко към глупостта на едно повърхностно момиче, каквото бе тогава.
- Никога не бях забелязвала, че посещаваме едно и също училище, но и всъщност никога не съм го питала дали го посещаваше отдавна или се бе преместил наскоро. Признавам обаче, че бе упорит човек и те караше да го забележиш, а очевидно бе решил, че аз трябва да го направя след като не обърнах внимание на молбата му. Дори не си спомням кога се сближихме.
Премълча доста неща, но събития за период от близо две години трудно биха се побрали в толкова сбит разказ. Нито веднъж не назова името му. Готова бе да отговори на всякакви въпроси, каквито Джей би имал, но честно казано не знаеше какво точно да му каже без тях.
auburn g. maverick
auburn g. maverick
normal person
normal person

Posts : 261
Points : 1325

Върнете се в началото Go down

Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken. Empty Re: Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken.

Писане by jaden. Нед Авг 31, 2014 8:13 pm

Слушах я, заковал се като статуя. Не смеех дори да дишам.

Спомени.

Мразех това. Мразех да си припомням неща, които отдавна бяха отминали и никога вече нямаше да се повторят. Мразех да си припомням, че все пак мога да чувствам, но само около Джаред.

„Хей, Джей, трябва да видиш това! Тук има таралежи!“

Типично за него. Обожаваше животните и докато Обърн се чудеше как я е викал да види енот, за мен не беше никак чудно, тъй като това беше така често срещано у него. По дяволите...

Прокарах ръка през лицето си, опитвайки се да отърся спомените. Всяка една нейна дума обаче сякаш се забиваше в мозъка ми и сякаш предизвикваше нови и нови картини от времето, когато двамата бяхме още деца и това беше по-лошо дори и от измъчване, или някой да забие нож в корема ми до дръжката. Мамка му.

Изправяйки се рязко от стола, се обърнах към Обърн, но се олюлях, лицето ми разкривявано от гримаса на болка. На омраза. На гняв.

Правейки бавно няколко крачки, накрая се облегнах на бюрото в едната част на стаята с една ръка, като сведох лицето си надолу. Сякаш пред очите ми преминаваха картини, коя от коя по-различни и мъчителни. Не знаех как да спра това. Дяволите да го вземат...

Не издържах.

Изкарвайки един от многобройните ножове, скрити в колана ми, го забих право в дланта си. Беше си очевидна постъпка – начин физическата болка да притъпи емоционалната. Да я разсее. За първи път приветствах спазмите на болка в тялото си и изражението ми малко по малко, полека, но сигурно, възвърна нормалния си вид.

-Не говори повече. Не казвай нито една проклета дума.

Казах това между стиснати зъби, тонът ми леден. След което наново й обърнах гръб и се затворих в банята. Мамка му... Само за един човек ме беше грижа досега. Само за него. И да чуя разказа й... Не осъзнавах как щеше да ми повлияе. Не осъзнавах колко трудно щеше да е за мен да я слушам. Не осъзнавах, че не бях готов да чуя за него, тъй като все още усещах предателството... Да ме вземат мътните. Бях кръгъл идиот.

Усещайки сълзите, се надвесих над мивката, смаян от собственото си изражение в огледалото – не беше гледка, която виждах всеки ден, все пак. В очите ми имаше емоции...

Пускайки душа, без да се интересувам от температурата на водата, пристъпих вътре направо с дрехите. Не затворих кабинката, мокрейки по този начин цялата баня, но не ми пукаше. Плъзгайки се по плочките, накрая седнах там, струите вода стичащи се по лицето и тялото ми и просто облегнах глава на стената зад себе си, затваряйки очи. Не исках това. Не исках емоции. Не исках нищо. Просто да се върна към простото съществуване, което водех досега. Нямаше да питам за него повече... Не и сега. И един ден, когато или ако изобщо гневът ми относно това, че ме изостави, някога спаднеше, щях да посветя всичките си усилия, умения и ресурси на това да проследя стъпките му. Да науча за него. И да го намеря. Но сега...

Сега.

Сега просто стоях така, дрехите ми подгизнали и сърцето ми натежало в гърдите ми. Мамицата му. Прокарвайки все още кървящата си ръка през мокрите кичури коса, въздъхнах тежко. Проклех тихо. И отново въздъхнах.
jaden.
jaden.
criminal
criminal

Posts : 152
Points : 780

Върнете се в началото Go down

Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken. Empty Re: Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken.

Писане by auburn g. maverick Вто Сеп 02, 2014 10:56 am

Червенокосата трепна при думите му и едва тогава вдигна глава. Вниманието ѝ моментално се насочи към кръвта, обагрила ръката му в ален цвят, и ножа, който другата все още държеше. Минута по-късно усети смразяващата сила на тона му и забеляза лудешкия блясък в очите му. Разбираше, че психиката му бе разклатена и честно казано се страхуваше да бъде с него в една стая. Позволи си дори да съжали, че бяха само двамата и съквартирантката му отсъстваше. Тя бе жена и би могла да я разбере и успокои, независимо че бе убиец като него. Джей беше труден за описание човек и едва сега Обърн разбираше колко малко знаеше за него…
Тя съвсем не го познаваше. Познаваше онази негова страна, която отговаряше напълно на онова, което търсеше за нещо подобно на забавление и отвличане от мислите, но не подозираше, че той може да бъде подобна развалина на психическо ниво. Беше по-зле от нея или поне така изглеждаше. Колко ли неща трябваше да преживее човек, за да се отрече от чувствата си и за да стигне до дъното?
Нямаше време, за да помисли за отговор на този въпрос. Мозъкът ѝ вероятно даде на късо, защото Обърн не бе в състояние да осмисли случващото се; просто наблюдаваше действията на Джей и на интуитивно ниво тялото ѝ трепваше за секунда, когато усетеше наближаваща заплаха. Такава реално отсъстваше, но червенокосата бе наплашена и ако това не бе достатъчно, то все по-ясно започваше да чувства кълбото от нерви, което се заплиташе и уголямяваше в стомаха ѝ. Интуицията ѝ подсказваше, че пропусна единствената си възможност да разбере кой беше по петите ѝ и май току-що бе спечелила нов враг. А тя не бе му казала всичко за Джаред, премълчала бе толкова много. Може би трябваше да изчака. Щеше да има време да му каже всичко, но първо трябваше да разбере защо разказа ѝ го засегна по толкова жесток начин.
- Джей? – попита несигурно и почука на вратата на банята. Нямаше спомен да се изправяла и да е пристъпвала напред, но явно го бе направила. Беше достатъчно близо, за да чуе плясъка, с който водата от душа се разбиваше върху плочките, но това бе единственият звук и това я плашеше. Минути по-късно бе разбрала, че той е по-голяма заплаха за самия себе си отколкото за нея. – Моля те, отвори!
Тялото ѝ бе плътно до вратата, а пръстите ѝ нервно раздвижваха бравата, докато опитваше да отвори вратата. Най-накрая може би успя да я разбие, а може би тя не бе чак толкова трудна за минаване преграда, колкото ѝ се стори. Пръстите ѝ замръзнаха щом се докоснаха до водната струя.
- Господи, Джей! – възкликна червенокосата и посегна към кранчетата, а след това се огледа за кърпа, с която да го загърне.
auburn g. maverick
auburn g. maverick
normal person
normal person

Posts : 261
Points : 1325

Върнете се в началото Go down

Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken. Empty Re: Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken.

Писане by jaden. Пет Сеп 05, 2014 7:57 pm

Усещах студенината на плочките под мен, докато просто седях в банята и водата ме обливаше. 

Чувствах се .. О, по дяволите. Аз чувствах.

Разклатих глава, в уплаха от тази мисъл и се постарах да не й обръщам внимание. Не се получи особено. Знаех причината - Джаред. Той винаги беше успявал да достигне до мен, да ме трогне, да ме зарадва .. Беше като слабост. Ако изобщо имах такава, то ясно съзнавах, че тя представляваше именно приятеля от детството ми, който отдавна вече не ми беше приятел.

И за капак на всичко сега идваше това момиче, което до съвсем скоро смятах за играчка в ръцете си, а и аз в нейните, и ме разтърсваше изцяло. Дяволите да го вземат.

Всичко се объркваше. Всичко се сливаше в едно размазано петно и ако не бях безчувствен, то бях по-голяма развалина и от нея. Каква ирония. Мамка му.
Започнах да се смея, като най-накрая вдигнах глава и забелязах мокрите червени кичури, полепнали по лицето й. Забелязах и страха в очите й и присвих своите. Дишах учестено, като просто се протегнах и хванах кичур от мократа й коса, накланяйки глава, сякаш го изследвам съсредоточено. След което погледа ми се премести от него на нейните очи и аз прошепнах

-Защо си тук, Обърн? Би трябвало да те е страх, че ще ти сторя нещо. Аз съм убиец, престъпник ..

Изсмях се и на това, като клатех леко глава. Не знаех защо тя беше тук. Не знаех защо се държа така. Не знаех защо исках да убивам, само и само да притъпя надигащите се чувства. Да му се не види. Трябваше ми мисия, работа... Но вместо това пред мен стоеше единствено това малко и слабо момиче, наплашено от всичко и изглеждащо така, сякаш ще се счупи във всеки следващ момент.

Подсмихнах се на иронията на тези си мисли и я притиснах към себе си. Не знаех дали беше опит да успокоя нея или по-скоро да задържа себе си цял, за да не рухна отново. Зарових лице в рамото й и като преглътнах, си наложих да се стегна. Пуснах я, изправих се и спрях душа. Вдигнах Обърн на ръце и без да я поглеждам, накрая просто казах

-Хайде, трябва да те подсушим. Ще настинеш така.

С бързи крачки изляззох от банята и като я завих в леглото си, й обърнах гръб и съблякох полепналата по мен мокра риза, разкривайки белезите си за нея, но не беше като да не ги е виждала преди, докато двамата бяхме заедно в леглото. Свеждайки поглед, пръстите обхванаха колана на кръста ми, канейки се да го разкопчея. В същия момент обаче усетих ръката й по гърба си да докосва някои от многобройните белези там. Твърде изненадан от допира й, който осезателно усещах, замръзнах на мястото си, но не казах нищо. Не се обърнах. Но не се и отдръпнах.
jaden.
jaden.
criminal
criminal

Posts : 152
Points : 780

Върнете се в началото Go down

Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken. Empty Re: Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken.

Писане by auburn g. maverick Пет Сеп 05, 2014 11:07 pm

Тя трепереше, но твърде много се притесняваше за него, за да го забележи. Изпитваше нещо, което не ѝ се случваше често, затова трудно намери точната дума. Изпитваше вина. Обърн бе виновна за поредицата от грешни избори, които Джей направи за последните няколко минути. Емоцията толкова бързо помиташе всичко по пътя си, че за секунди червенокосата се убеди, че на заслужаваше късмета, с който разполагаше. Не заслужаваше да го познава, за да може той да я спаси от злочестата съдба, която я очакваше, ако бе останала в къщата.
Дали би я спасил, ако не се познаваха и ако не бяха споделяли едно легло? Надяваше, че не, защото тогава той бе мекушав, а тя пък бе жалка. Гордостта ѝ изгра ролята на силен шамар, който я отрезви.
Нещата се случваха с причина, нали? Може би днес или в близките няколко дни просто не бе времето, в което тя трябваше да умре. Може би съдбата имаше още няколко изпитания за нея преди да сметне, че ѝ бе омръзнало да се занимава в червенокосата. Матракът съвсем тихо изтрака, когато тя се изправи, но звукът бе толкова тих, че дори тя едва го чу. Пръстите ѝ посегнаха напред преди дори да го бе приближила достатъчно, за да докосне кожата му.
Ами тези белези? Те да не би да бяха следи от изпитанията, които съдбата беше подготвила за него? Искаше да попита дали Джаред имаше общо с тях, но се страхуваше. Джей беше прав, че тя трябваше да се страхува, но сгреши за причината. Тя не се страхуваше от заниманието му или уменията му, а се страхуваше да не избере грешните думи, затова и мълчеше. Опитваше да открие подходящите думи, с които да разкъса тишината, но не успяваше. Постепенно опитите като че ли престанаха, защото вниманието ѝ бе изместено към нова цел.
Погледът ѝ следеше движението на пръстите ѝ, а те от своя страна докосваха белезите единствено с върховете си сякаш Обърна се страхуваше, че ако приложи дори лек натиск върху тях, ще го заболи. Струваше ѝ се, че те разказваха някаква история, но тя не разбираше думите им. Разбираше единствено красотата им. Всеки от тях пасваше иделно на мястото си и всеки от тях беше различен от другите. Някои бяха оставени като следа от някой друг. Други бяха просто следи от миналото. По малка част от тях личаха, че се бяха появили благодарение на намесата на Джей и по всеки от тях се забелязваше как с всеки следващ бе свикнал да се справя все по-добре и по-добре. Научил се бе да се грижи за раните си все по-добре и по-добре, докато накрая не се бе превърнало в детска игра, както забеляза, че е днес.
- Сега разбирам, защо никога не говориш за миналото си. Предпочиташ да го забравиш, но не можеш, защото винаги има нещо, което да ти напомни за него.
Най-накрая като че ли намери правилните думи и щом ги намери, страхът я напусна, а тогава си позволи да го прегърне и да отпусне главата си върху рамото му, въпреки че той все още бе с гръб към нея.
auburn g. maverick
auburn g. maverick
normal person
normal person

Posts : 261
Points : 1325

Върнете се в началото Go down

Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken. Empty Re: Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken.

Писане by jaden. Вто Сеп 23, 2014 12:07 am

Напрегнах се, усещайки докосването й по гърба си. Замръзнах на мястото си.

Не беше първия път, в който ръката й беше върху тялото ми. Не беше първия път, в който докосваше белезите ми. Но за първи път тя знаеше какво значат, какво представляват. И защо са там. Преглътнах. След думите й усетих топлината на тялото й върху гърба си, може би още по-осезателно от обикновено, защото кожата ми беше студена след хладния душ, на който сам се бях подложил. От косата ми капеха капки вода, все още, а мускулите ми бяха напрегнати, сякаш се подготвях за съревнование с някой.

Само че този път противникът ми представляваше малка фигура, която си мислеше, че е надникнала зад защитните ми стени. Беше странно всъщност, как именно защото не бях показал никакви емоции, а се бях сринал тотално, тя си мислеше, че това само по себе си е признак за появата на чувства. Е, като се замисля, не бях сигурен дали тя наистина мислеше това, но все пак... Всъщност, за първи път не бях особено сигурен за нещата. Обикновено бях уверен - знаех на какво съм способен, знаех нивото на уменията си, знаех срещу какво се изправям... И странно как да живея на ръба като престъпник, наемник и убиец не ми носеше несигурност. Вместо това, признака на колебанието ми беше тази малка крехка фигура, представляваща Обърн.
Извърнах глава, опитвайки се да я погледна, както беше застанала зад мен. Поклатих глава.

-Не си мисли, че ме познаваш, малката. Особено за някой, който съвсем наскоро е открил, че съм убиец, е необичайно да мислиш, че знаеш каквото и да било за миналото и как ми влияе.

Заклатих глава, като отстъпих крачка напред, за да се откъсна от нея. Странно, за първи път тя сама беше инициирала нещата, за първи път сама беше потърсила близостта ми, тъй като в леглото обикновено аз го правех, но сега се дръпнах от нея. Точно така, тя не ме познаваше. Ни най-малко.
Бръквайки в един шкаф, извадих голяма хавлия и я преметнах през главата си, едновременно за да избърша водата от косата си, но и за да не я поглеждам. Мълчаливо й подадох друга кърпа, същата като моята и по размер, и по цвят и не казах нищо повече. С рошава коса, напрегнат и все още частично мокър, пренебрегнах Обърн и застанах пред компютъра си, въвеждайки кодове, за да го отключа и се залових за работа. Трябваше ми нещо, с което да се разсея. Нещо, което да ми е познато. Нещо, което да ме накара отново да съм себе си, със старото си, студено и нечувстващо "Аз". Усмихвайки се самодоволно, но и студено срещу екрана, извадих малко острие от кобур на глезена си и се заиграх с него, обмисляйки новата информация - най-накрая имах мишена, чието име изскочи на екрана ми. Щях да се насладя на това да го измъчвам, за да ми даде информация кой и защо се опитва да убие Обърн. Забивайки ножа върху масата с едно рязко и добре премерено движение, изключих лаптопа и се запътих към гардероба. Не ми трябваше много, за да се преоблека в нови дрехи и започнах да затягам колана с оръжия на кръста си, както и този на раменете ми, съдържащ два пистолета и безкрайния брой скрити остриета по глезените, хълбоците, китките и раменете ми. Бях изцяло съсредоточен и почти пропуснах присъствието на Обърн в стаята. Накрая, почти готов и затягайки поредното скрито острие върху себе си, я погледнах несигурно и казах

-Е, най-накрая имаме прогрес. Трябва да вървя, да се надяваме, че като се върна, ще знам повече за това кой е по петите ти и защо, отколкото знам сега...

Отправих й една от редките си студени, но уверени усмивки и преметнах през раменете си едно от любимите си кожени якета.

-Остани тук, напълно безопасно е. Обещавам да се върна скоро. Кухнята е на долния етаж, ако си гладна - хладилника е пълен.

Не знаех какво още би могло да й е нужно, но опирайки се на факта, че тя може да се грижи сама за себе си и не беше някое дете, не казах нищо повече.
jaden.
jaden.
criminal
criminal

Posts : 152
Points : 780

Върнете се в началото Go down

Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken. Empty Re: Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken.

Писане by auburn g. maverick Пет Сеп 26, 2014 11:10 am

Търсеше близост, защото имаше нужда от някакъв вид утеха, а дори не знаеше какъв точно вид. Вече не ги различаваше, за да знае какво търси. Искаше само минута внимание, в което някой да ѝ каже, че всичко ще се нареди и ще бъде отново наред, дори знаейки, че тя нямаше да повярва на тези думи. Самата тя знаеше, че това бяха лъжи, но все пак ѝ се искаше да ги чуе или поне да ги изпита под някакъв форма, но не получи тази възможност. Обърн обви ръце около тялото си, когато Джей се отдръпна от нея. Колко глупаво действие от нейна страна, вярвайки че по този начин би се предпазила от студа в гласа му. Студени тръпки плъзнаха по цялото ѝ тяло и този път не изразяваха страх, нито се дължаха на студената вода, която се стичаше от косата ѝ. За първи път от наистина дълго време тя беше тази, която биваше пренебрегната, а тя бе разглезено момиче, свикнало да получава онова, което пожелае. Колкото и да се бе променила за последните шест месеца, това момиче продължаваше да съществува като ехо от миналото ѝ и често се проявяваше, за да ѝ напомни, че тя има гордост и достойнство, които следваше да защитава.
Червенокосата сви устни в почти права линия, игнорирайки коментара, който смяташе да изрече. Не бе сигурна дали искаше да казва тези думи, нито пък дали беше най-подходящия момент за тях, когато животът ѝ бе в опасност и Джей беше единствената ѝ надеждата нещата да се наредят. Определено не бе най-подходящото време да изразява моментното си раздразнение от него. Трябваше да преглътне факта, че за няколко минути той се бе превърнал в човека, с когото не би искала да дели една къща, а какво ли оставаше за една стая. Не знаеше как стоят нещата за тях в бъдеще. Може би повече нямаше да се видят, а може би тя щеше да го потърси отново, защото все пак не искаше връзка, а нещо неангажиращо, с което да разсейва мислите си и неговото нежелание да чувства каквото и да било значително я улесняваше, но сега нямаше сили, нито желание да мисли по тази тема, така че я игнорира.
- Добре. – промълви примирено в отговор на думите му без да среща погледа му. – Джей… Бъди внимателен.
Поколеба се дали да изрече тези думи, но в крайна сметка го направи. Не искаше да го признае нито пред него, нито пред себе си, но не искаше той да пострада, докато се опитваше да оправи нейните каши; каши, за които впрочем тя въобще не подозираше и вероятно нямаше пряка вина за случващото, а просто отново се бе оказала на неподходящото място в неподходящото време.

Времето ѝ сякаш започна да тече по-бавно от момента, в който той излезе. Някак тогава по-лесно приемаше идеята за безсънието, защото разговаряше с него, следеше с интерес действията му, а сега беше съвсем сама сред тъмнината. Разходи се няколко пъти из къщата, запомняйки разположението на стаите. Постоя извествено време в кухнята, седнала върху плота с чаша чай в ръце. Топлината на чашата внасяше известно успокоение у нея. Косата ѝ бе все още влажна, когато се сви на кълбо в леглото и затвори очи, надявайки се че по този начин времето ще мине по-бързо. По-късно щеше да съжалява за това глупаво действие, защото пред очите ѝ се разиграха толкова много сцени. Бледи спомени от миналото, ярки спомени от близкото минало и настоящето и Обърн доре не осъзна кога очите ѝ се бяха напълнили със сълзи и те се стичаха по лицето си и потъваха във възглавницата. Леля ѝ обаче беше права. Сълзите се оказа универсален лек и тя постепенно се отпусна и унесе в сън, макар че той бе толкова крехък, че дори при най-тихия звук би бил нарушен.
auburn g. maverick
auburn g. maverick
normal person
normal person

Posts : 261
Points : 1325

Върнете се в началото Go down

Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken. Empty Re: Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken.

Писане by jaden. Пет Сеп 26, 2014 5:02 pm

-Това е всичко, което знам, кълна се! О, Господи! Моля те, не искам да умра... Не ме наранявай!

Жалкото подобие на костюмиран наемник се свлече жалко на пода в локва от собствената си кръв и урина - страхливецът се беше подмокрил още преди да успея да нанеса каквато и да било вреда по него. Безгръбначен негодник... И слабак, както показа с това, че не успя да се задържи на крака, след като бях срязъл въжето, което го стягаше за китките и го поддържаше на няколко сантиметра над земята.

Ъгх... Бях отегчен. Нито един от тези глупаци, без значение от коя организация, не успяваше да издържи повече от 10 минути под моята форма на измъчване и мъчения. Е, все пак знаех кристално ясно как да нанеса възможно най-голяма вреда, без да засягам важните органи, но същевременно с това и да причиня възможно най-голямо количество болка. Разбира се, това беше едва половината от съществените комбинации, които заедно сформираха едно качествено и даващо резултати измъчване.

Изпръскан с немалко количество кръв, извъртях раздразнено очи. Глупавият червей, лежащ на пода в момента, не беше успял да ми каже кой знае колко и нямах особен напредък с получаването на важната информация, която ми трябваше, но сега поне знаех защо бяха набелязали Обърн - така че времето ми поне не беше изцяло загубено.

Подсещайки се за нея, бързо се качих на мотора си, оставяйки така наречения "наемник" на произвола на съдбата - или щеше да е силен и да оцелее, или да умре по един доста жалък, но типичен за такъв като него, начин. Подсмихвайки се студено на тази мисъл, карах с висока скорост на зиг заг измежду автомобилите по улицата, решен да стигна къщата си, преди да се е съмнало. Не знаех защо и мисълта, че Обърн ме чакаше там, беше някак странна за мен. Не бях мислил по същия начин за Виктория, например, а двамата бяхме съквартиранти...

Може би идваше от това, че Тори беше убиец като мен, докато червенокоската беше съвсем нормална. И все пак, поне можех да разчитам на Тори да ми пази гърба, а не поверявах живота си в ръцете на всеки - всъщност, на почти никой. И все пак... съквартирантката ми не събуждаше това странно защитническо чувство в мен, защото не беше от цивилните, за разлика от Обърн.

Качвайки се в стаята си, я заварих под завивките, спяща и свита на кълбо. Позицията й на уязвимост ми въздейства и трепнах, но първо си взех душ, за да измия кръвта от себе си и облечен в долнище на пижама, което беше широко и бял потник, пристъпих към леглото си. Застанал прав надвесен над нея и наблюдаващ спящата й форма, наклоних леко глава на една страна. Смръщих се леко, недоумяващо, забелязвайки следите от сълзи по бузите й и не се сдържах да действам импулсивно, което обикновено правех изключително рядко.

Отметвайки завивката от нея с един добре премерен замах, плъзнах едната си ръка под колената й, а другата под рамената и с очевидна лекота я повдигнах в ръцете си. Слабата й фигура лесно пасна в прегръдките ми, подчертавайки дребната й форма - така Обърн изглеждаше толкова много като малко дете, което търсеше нещо, но нямах представа какво точно.
Сядайки на леглото, я придърпах в обятията си, така че тя да отпусне глава на рамото ми, точно над сърцето. Премествайки ръката си от мястото под колената й, загалих червенокосата й глава, сякаш утешавах някой - дали себе си, или нея, и аз не знаех. По дяволите... Какво ми ставаше? Забелязвайки част от кръвта, задържала се по мен дори и след душа, се вгледах в червения размазан отенък по кожата ми и като целунах Обърн съвсем леко по главата, бях с ясното съзнание, че нямам право да я докосвам, поради което и понечих да я върна обратно върху леглото, връщайки завивките върху й.
jaden.
jaden.
criminal
criminal

Posts : 152
Points : 780

Върнете се в началото Go down

Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken. Empty Re: Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken.

Писане by auburn g. maverick Съб Сеп 27, 2014 12:48 am

Чу тихите стъпки, когато някой влезе в стаята, но по навик стисна очи вместо да ги отвори. Завивките и възглавницата бяха пропити с познат аромат и сред тях Обърн се чувстваше защитена от сенките по стените. Течащата от душа вода ѝ напомняше на дъждовен ръмеж, но дъждът я изнервяше вместо да я успокои, защото съживяваше спомени от миналото ѝ, лоши спомени.
Знаеше, че е Джей. Не, всъщност подозираше, че е той, надяваше се да е той, защото не искаше да дава обяснения на съквартирантката му, но пък стъпките не бяха присъщи за някоя жена. Бяха по-тромави. Повтаряше си, че е той, нямаше кой друг да е. Пък и кой би бил толкова глупав, че да разбие дома на двама наемни убийци? Дъхът ѝ беше накъсан, тялото ѝ потръпваше на моменти, но през повечето време тя успяваше да поддържа умела актьорска игра. Беше изморена и нямаше желание, нито сили да стане, да напусне топлата прегръдка на завивките. Любопитно следваше движенията му из стаята, а след това с още по-голямо любопитство опита да разбере какви намерения се криеха зад действията му. Загрижеността, ако въобще ставаше въпрос за нещо такова, не беше присъща за него. Поне тя не знаеше да е, а след краткия им разговор не бе останала с такова впечатление. Може би грешеше.
- Не го прави…
Гласът ѝ наруши тишината сякаш успя да разчете мислите му и да разбере намеренията му преди те да бяха изпълнени. Признаваше, че топлата прегръдка на завивките ѝ липсваше, както и възглавницата под главата ѝ. Започваше да чувства как пръстите ѝ изтръпват от студ, а цялото ѝ тяло я болеше, протестирайки срещу нарушеното спокойствие, но съзнанието ѝ искаше да знае, че се намира в нечия прегръдка. Точно от това имаше нужда, точно това търсеше и най-сетне го получи, нямаше лесно да се откаже.
- Откри ли информацията, която ти е нужна?
Вече знаеше с какво се занимава той, но въпреки това не изгаряше от желание да разпитва за работата му. Сега го правеше, защото ставаше въпрос за нея, за нейния живот и смяташе, че има право да знае как се развиват неща. Заслужаваше да има представа кой я искаше мъртва и защо. Погледът ѝ, макар и уморен, излъчваше решителност, но не ѝ достигаше смелост, за да вдигне глава и да срещне неговия. Сред тъмнината Обърн не забеляза кръвта, но можеше да усети аромата ѝ. Никога нямаше да забрави този аромат на желязо. Би го разпознала навсякъде. Потръпна при мисълта, че Джей бе измъчвал някого, за да получи информация, но презрението ѝ към тези хора беше по-силно отколкото съчувствието и тя не приемаше действията му за погрешни. Нестандартни и ненужно насилствени може би, но не и погрешни.
Червенокосата вдигна леко глава и устните докоснаха врата му съвсем леко, с непозната дори за нея нежност и може би просто нямаше сили за нещо повече.
auburn g. maverick
auburn g. maverick
normal person
normal person

Posts : 261
Points : 1325

Върнете се в началото Go down

Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken. Empty Re: Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken.

Писане by jaden. Съб Сеп 27, 2014 7:47 pm

Усещайки устните й по врата си, изтръпнах. Усетих по тялото ми да преминават тръпки, но не реагирах по никакъв начин, не показах с нищо, че това се е случило.

Обърн беше като дете... Не само малката форма на тялото й показваше това. Крехката й фигура далеч не беше единствения признак - тя цялата като че ли беше съвсем чувствителна, пречупена и боязлива, сякаш нещо или някой наистина я беше наранил и сега от нея бяха останали само остатъците. И въпреки това от нея се излъчваше една уязвимост, която не откривах у другите.

Смръщвайки леко вежди, недоумявах какво имаше предвид под това да не го правя. Толкова ли не искаше да я докосвам? Или може би точно там беше проблема... Тя заслужаваше някой, който да я пази, някой, който да я цени и да успее внимателно да събере парченцата и да я направи отново цяла. А след като подобно на нея бях преебан, но на много по-дълбоко ниво и не чувствах, знаех, че този някой не съм аз.

Клатейки леко главата си, въздъхнах съвсем тихо и ръката ми спря да я гали по главата. Поех си шумно въздух, като накрая казах

-За жалост не. Но знам защо са по петите ти.

Честно казано, не знаех дали беше готова да чуе причината. Само че нямаше да лъжа - не обичах да го правя. Обаче не искаах да засягам болната й тема, като й обясня, че в нощта, когато е станала свидетел на смъртта на баща й, е видяла и нещо друго, без да иска. Нещо, което не е трябвало да вижда...
Тя и без това обаче отказваше да говори за въпросната нощ, през която се бяха развили събитията и беше блокирала спомените си. За неин лош късмет обаче, престъпниците от организацията не знаеха това и бяха след нея, като на некомпетентите идиоти им е трябвало всичкото това време, за да открият къде е тя и да пратят наемници да я очистят. Безполезни, безгръбначни копелета. Ето за това ако искаш нещо да бъде свършено както трябва, е нужно да го направиш сам...

Преглъщайки, сведох поглед надолу, но тя беше скрила лицето си от погледа ми и отказваше да ме погледне. Недоумявайки как да постъпя, накрая попитах

-Искаш ли да те оставя да поспиш? Има време... мога да ти обясня за информацията, която открих и по-късно.

Честно казано не знаех как да изразя по-добре това, че тя може би няма да иска да чуе какво бях открил. Или по-скоро, щеше да е болезнено и неприятно за нея - или поне предполагах, че щеше да е. Всъщност, когато опреше до нея, не бях сигурен за нищо. Знаех, че съм просто играчка за нея и бях доволен с това, особено, след като не чувствах. В момента просто бях средство за защита за нея, така че да остане жива.

Беше учудващо как една толкова крехка персона можеше да е толкова объркваща...
jaden.
jaden.
criminal
criminal

Posts : 152
Points : 780

Върнете се в началото Go down

Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken. Empty Re: Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken.

Писане by auburn g. maverick Съб Сеп 27, 2014 9:26 pm

Не знаеше защо продължаваше да играе ролята на жертва, когато отдавна бе спряла да се чувства като такава. Предполагаше, че това беше напълно в реда на нещата; не можеше да изпитва само болка или страх. Емоциите се надграждаха. Първите седмици не изпитваше нищо, защото бе прекалено травматизирана, за да различи чувствата си. Постепенно започна да страда мълчаливо, осъзнавайки че баща ѝ го нямаше. Този период донякъде съвпадаше с погребението и първите дни след него. Изпитваше страх, когато заспиваше вечер, а той се засили почти до параноя, когато за първи път излезе сама от къщата. Все едно наново се учеше как да бъде самостоятелна, как да ръководи живота си, защото беше на възраст, в която трябваше да взима сама решение и беше недопостимо някой да я следва и да се грижи за нея. Близките ѝ нямаше да са завинаги до нея и колкото по-бързо свикнеше с тази мисъл, толкова по-бързо щеше да се съвземе. Не вярваше в тези думи, нито в думите на психоложката, която посещаваше и продължаваше да посещава. Разговорите с нея я успокояваха, но също така я изнервяха, караха я да се чувства луда, а Обърн знаеше, че не е луда. Тя просто бе…
Бе жертва на съдбата, на жестоката и безмилостна съдба. Всички те бяха нейни жертви и червенокосата не вярваше на онзи, който твърдеше, че животът му бе обсипан със слънчеви лъчи. Дори когато имаше всичко, тя не мислеше така, защото всъщност винаги ѝ бе липсвала майка ѝ.
- Не се опитвай да избягваш темата, Джей.
По гласа му усещаше, че му бе трудно да говори по тази тема, а уж тя бе тази, която трябваше да се чувства неловко. Обърн имаше своите подозрения и желаеше да разбере дали бе права, въпреки че вече бе почти сигурна. Каква друга причина би имал той да отбягва темата?
- Можеш да ми кажеш. Знам, че изглеждам крехка, реално дори съм вцепенена от страх, но вътрешно съм много по-силна, отколкото предполагаш.
Можеше да остане завинаги вкъщи, повече да не излезе, дори да не напусне леглото си до края на живота си, но Обърн намери сили да го направи. Намери сили само две седмици след погребението на баща си да се върне на училище. Преживя всички слухове, които се разпространяваха зад гърба ѝ. Върна се постепенно към предишния си живот, дори намери сили да се усмихва повече отколкото бе предполагала, че ще може. Съмняваше се, че ще бъде щастлива отново, но всъщност бе имала много поводи да бъде и наистина беше.
Когато мълчанието се проточи, червенокосата вдигна глава и срещна погледа му, опитвайки да разбере защо той мълчеше, защо я измъчваше по този жесток начин и не ѝ казваше онова, което знаеше. Ако очакваше да се откаже и да заспи отново, то бе изключително глупав, защото тя нямаше да може да заспи, знаейки че въпросите в главата ѝ имаха поне някакъв частичен отговор. Бе по-добре от нищото, с което разполагаше до момента.
auburn g. maverick
auburn g. maverick
normal person
normal person

Posts : 261
Points : 1325

Върнете се в началото Go down

Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken. Empty Re: Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken.

Писане by jaden. Пон Сеп 29, 2014 9:28 pm

Погледнах я, недоумяващ, след последните й думи. Честно, това момиче се държеше толкова противоречиво, че дори не знаех какво, по дяволите, да мисля в крайна сметка. Повдигайки небрежно рамене, се отказах от защитническото чувство спрямо нея и накрая небрежно казах

-Свързано е с нощта, в която е умрял баща ти. Видяла си нещо... ценно. Нещо, което не се е предполагало да виждаш, но е заключено в съзнанието ти и на тях им трябва. Мисля, че преди да те убият, ще те измъчват и едва след като получат това, което искат, ще те довършат.

Не бях съвсем сигурен дали с така прямите си думи целях да я уплаша, или не. Обикновено карах на въпроса така или иначе, тъй като не си губех времето в излишни приказки. А след като й обясних това внимателно я оставих на леглото и предполагайки, че й трябваше усамотение и известно пространство, за да може да осмисли това, което й бях казал, се отправих към вратата.

От стаята си се запътих надолу по стълбите и влязох в помещението под къщата, оборудвано с бронирани желязни стени и претъпкано с оръжия. Разбира се, имаше и пространство, предназначено за трениране, което беше точно като в стрелбище - с мишените, преградите и всичко останало. Натискайки бутон, една мишена изскочи пред мен, но вместо да взема пистолет, с който да стрелям по нея, започнах да изпращам ножове по нея - острие след острие, забивайки се винаги на едно и също място, без пропуск.

Всъщност, това се предполагаше да е просто занимание, докато мозъка ми работеше - планирах следващото си излизане, така че да получа информация и в момента, в който източниците ми ме снабдяха с име или адрес, щях да потегля. Все пак, Обърн не можеше да остане вечно с мен... Тази мисъл ми се стори странна, но въпреки нея знаех, че трябваше да приключа възможно най-бързо с тази работа.

Замислих се, продължавайки да хвърлям нож след нож. Какво ли ме беше накарало горе в стаята да я прегърна така? Жестовете на нежност не бяха типични за мен. Всъщност, каквито и да е жестове не бяха, тъй като те показваха чувства, а такива аз очевидно нямах.

Приближавайки мишената към мен, закачих на нея снимка на Джаред и като я отдалечих отново, възобнових хвърлянията по нея, този път двойно по-рязко и с двойно повече сила...
jaden.
jaden.
criminal
criminal

Posts : 152
Points : 780

Върнете се в началото Go down

Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken. Empty Re: Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken.

Писане by auburn g. maverick Вто Сеп 30, 2014 10:21 am

Обърн затвори очи. Съзнанието ѝ отново бягаше от реалността, защото не бе достатъчно силно да я понесе. Червенокосата не искаше да вярва, че има толкова безскрупулни хора, които биха убили някого само защото знаеше тайната им, не искаше светът да я покварява толкова скоро; искаше ѝ се завинаги да запази невинността в зелените си очи, искаше ѝ се да бъде по-добре отколкото беше преди, за да изкупи греховете си от миналото и да продължи напред, поставяйки едно ново начало на своя живот. Баща ѝ би искал да направи именно това.
Спомняше си този слънчев ден, към който я върнаха спомените ѝ. Беше началото на юни, но все пак бе някак хладно и слънчевите лъчи просто галеха кожата ѝ със своята ненатрапчива топлина. Обърн вървеше по улицата, насочвайки се директно към къщата срещу тази, в която тя живееше. На верандата все още присъстваше знака, подсказващ, че къщата се продава, но под табелата с номера на брокерската къща, отговаряща за нея, имаше малка червена табела, обозначаваща актуалната продажба на къщата. В ръцете си момичето държеше порцеланова чиния с прясно изпечен кекс с ванилия и какао. Баща ѝ повтаряше, че майка ѝ винаги е била отдадена на другите и въпреки че Обърн бе по-скоро егоист като баща си, опитваше да бъде добър съсед и винаги посрещаше новодошлите в квартала. Почука, но никой не ѝ отвори, а вратата от своя страна се открехна.
- Ехо? – попита тихо, пристъпвайки напред. По пода имаше парчета найлон, а стаите бяха почти празни, докато в далечината не чу гласове. Последва ги и тогава ги видя. Трима мъже в работни дрехи, носещи различни мебели напред-назад, следващи указанията на тъмнокос мъж, докато върху едно кресло седеше момче приблизително на нейните години и държеше рижава котка в ръцете си, която Обърн можеше да се закълне, че бе виждала да обикаля по улиците.
Момичето рязко отвори очи. Не бе сигурна дали това бе спомен или сън, не помнеше дали бе заспала или не, но знаеше, че бе изминало известно време откакто Джей напусна стаята. Червенокосата се изправи и пристъпи много по-уверено отпреди по коридора. Вече не ѝ се струваше, че се лута из лабиринт, защото познаваше всички стаи, но в нито една от тях не откри Джей. Може би нямаше да го открие, докато сам не реши да се появи отново, ако не бе бледата сутрешна светлина в коридора на долния етаж, разкриваща открехнатата врата. Вероятно не я бе забелязала снощи, тъй като бе твърде тъмно, а тя бе затворена. Колкото повече наближаваше крайната си цел, толкова по-осезаем ставаше студа. В тази стая липсваше уют и топлина, това бе онази стая, в който се усещаше най-ясно, че това бе къщата на престъпници, на убийци. Погледът ѝ премина по стените, по колекцията от оръжия и се спря върху фигурата на Джей.
- Защо го мразиш толкова? – попита тихо, колебливо, страхувайки се да не го ядоса отново. В началото мислеше, че Джей изпитва някаква привързаност към Джаред, но сега ѝ бе ясно, че той всъщност го презираше и тя бе направила фаталната грешка да му говори за него. Но как се предполагаше да знае какви бяха отношенията между тях двамата, когато никога не бе предполагала, че те се бяха срещали?
auburn g. maverick
auburn g. maverick
normal person
normal person

Posts : 261
Points : 1325

Върнете се в началото Go down

Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken. Empty Re: Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken.

Писане by jaden. Вто Сеп 30, 2014 4:58 pm

Погледа ми се отмести от далечната мишена, по която мятах ножове, към дребната фигура на Обърн, застанала на прага.

Тихият й въпрос ме учуди - тя питаше защо? След всичко, на което беше станала свидетел досега? Би трябвало вече да й е ясно, че не бях способен да изпитвам друго, освен омраза, гняв и студенина. Е, и желанието да убивам, но тази малка подробност не бях споделил с нея - Тори бе една от малкото, които го бяха виждали в мен и бяха доживяли, за да разказват за него след това. Е, не че тя щеше да сподели видяното, де - имах пълно доверие, че щеше да запази информацията за себе си.

Повдигайки небрежно рамене, знаех, че не ми се говори на тази тема. Не исках да обсъждаме Джаред, а тя би трябвало да е достатъчно умна, за да знае да не ме провокира. Все пак бях убиец... А и много лесно можех да използвам нейния начин за разсейване - видях се доста ясно как пристъпвам към нея, навеждайки се и покривайки устните й със своите, докато я притиснех към стената и повдигайки я на няколко сантиметра над земята, как прокарвам ръка по бедрото й, притискайки тялото й със своето.

Поглеждайки я сериозно, върнах вниманието си върху мишената, като ми се искаше да й върна въпроса и да попитам "А ти защо подтискаш спомените си? Баща ти е мъртъв - това няма да го върне". За разлика от нея обаче, аз не бях толкова нетактичен. Може и да бях безчувствен, но не действах импулсивно или прибързано и не казвах първото нещо, изскочило в ума ми. Може би бях такъв единствено с Джаред, когато бяхме малки, но това отдавна беше минало...

-Не го мразя.

Казах тихо, но тонът ми беше рязък, за да й стане ясно, че няма да кажа нищо повече по темата и този въпрос е приключен и затворен за обсъждане. Влагайки двойна сила, запратих поредното острие по мишената и то се заби в нея със силен шум, който целях да я стресне и тя да подскочи. И след като студена усмивка премина по устните ми, тялото ми изобщо не помръдна и без дори да се бях извърнал към нея, поредното острие полетя и се заби, но този път само на сантиметри над главата й.

Обръщайки се бавно, походката ми като на хищник, пристъпих към нея, вървейки към нея. Едната ми ръка се облегна на стената от едната й страна и като се надвесих над нея, казах небрежно, но ясно

-На твое място бих внимавал с кой се забърквам, Обърн.

Студената усмивка все още на лицето ми, другата ми ръка се вдигна и с лековато усилие издърпа ножа над главата й, като по този начин я предупреждавах да не си играе с мен. Не отговарях какво можеше да направя или реагирам, ако си играеше с мен. Не беше за препоръчване да дърпа дявола за опашката - така ли беше израза, който цивилните използваха? Не бях сигурен, но в погледа ми проблесна опасния блясък, докато се взирах в нейните очи, след което се обърнах, давайки и гръб и спокойно се върнах на мястото си, за да продължа тренировката си, но този път пристите ми се обвиха около дръжката на деветмилиметров, който вдигнах, насочвайки към мишената.
jaden.
jaden.
criminal
criminal

Posts : 152
Points : 780

Върнете се в началото Go down

Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken. Empty Re: Are you the one to break me? Well, you might as well succeed. But I’m already broken.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите