thea j. cohen
administrator
marissa kelly
administrator
Latest topics

after 3 weeks//anais&john

Предишната тема Следващата тема Go down

after 3 weeks//anais&john

Писане by Anais. on Пон Апр 13, 2015 9:40 pm

Ден като ден , скучен и обикновен . Мразех тези дни повече от всичко . Никога през живота си не съм ги обичала . Аз бях силно насочена личност и ден в , който няма какво да се прави просто беше мъчение . Точно за това станах и се зачудих какво да правя . Първата мисъл която мина през главата ми беше да изляза и да нападна някой, но в момента се чувствах някак си странно . Бях обладана от мисли за миналото ми , за това как не можех да се разбера с нея но въпреки това ми липсваше през всичките тези години докато бяхме разделени . Не разбирах защо винаги на мен трябваше да се случват такива истории . Още от появяването ми на бял свят бях едно наистина нежелано дете . Може би точно това ме направи такава каквато съм в момента една злобарка.
Подпрях се на прозореца до спалнята ми и се загледах навън . Времето беше добро въпреки , че аз обичах предимно снега и дъжда . Мъглата ... това беше времето през , което се чувствах най-спокойна и сигурна Малко хора или живи същества излизаха в такова време , но аз го обичах точно него . В този момент си спомних веднъж когато бях на село при баба си и се намирах пред огромната дървена порта на къщата . Всичко пред очите ми беше бяло а само един звук прогласяше близката гора . В онзи момент аз тръгнах към нищото и същевременно следях звука но не успях да го стигна нито пък намеря източника му . В този ден аз се бях запознала с мъглата , тъмнината и странното чувство за страх . Може би се питате защо страх ? Е нека ви поясня няколко часа след излизането ми някой беше посетил малката селска къщурка но този някой все още не се знае кой всъщност е , след връщането ми намерих само останки от всичко на около . По всичко си личеше , че някой има нещо против мен и семейството ми . Още от тогава си бях поставила за цел да намеря този индивид и да му потърся сметка а може би и отмъстя . Сега като се замисля все още не съм го открила, но вече нямаше кой знае какво значение.
Поклатих глава и се опитах да изтрия тези спомени от мислите си но нещо все едно ми пречеше и ги оставаше там запаметени в съзнанието ми . Осъзнах , че мразя спомените . Първо защото никога не можеш да ги махнеш от себе си и от съзнанието си и второ, защото в повечето пъти те са гадни и болезнени . Винаги имаше , момент в който ме връхлитаха и се забиваха в мен като пирон в кисело мляко . Това чувство не ми допадаше и точно за това се чувствах слаба . Прокарах пръсти през русата си коса и тръгнах недоволно към дрешника от където по възможно най-бързия начин взех първите дрехи попаднали пред очите ми а миг по-късно заключих входната врата и тръгна на някъде без да знам дори на къде . Днес на около имаше толкова много хора а и не само хора , че направо ми се гадеше . Мразех обществото и не ми беше приятно да съм на толкова пренаселени места . Точно за това веднага помисли за някое от моите места където можех да остана сама със себе си без да има никой да ме притеснява и да ми дава разни тъпи идеи без да съм ги искала . По някога всички бяха толкова нахални и досадни , че се отчайвах от живота .
Не след дълго бях на едно от любимите ми места . Тук винаги се чувствах добре . Природата , тишината и самотата бяха всичко от което имах нужда в момента и в близките няколко часа . Огледах се да видя дали изобщо има някой но след като тук никой не идваше просто тръгнах на някъде помежду дръвчетата и се замислих за детските ми мечти още когато не знаех нищо и не можех нищо . Живота ми можеше да бъде различен да тичам по тревата и да се мокря в локвите след дъждовния ден а след това да пия един топъл чай и да се сгуша пред горещата камина но не всичко е срещу мен и ме подготвя за този тежък и коварен живот още от малка . Съдбата не е справедлива спрямо мен и пътищата , които тя ми беше начертала аз щях да променя сама . Вижданията за живота ми бяха други , много по-различни от тези на останалите . Някога когато бях нормална и незабелязана от никой идвах тук и стоях с часове . Точно това щях да направя и сега поне на това място се чувствах себе си . Докато вървях чувах само и единствено звуците от прелетните птички . Но незнайно защо те не ми направиха много голямо впечатление . Усещах чуждо присъствие на около но не виждах никой а просто вървях . Странно беше всичко това . Усещах нещо, но то не беше нищо , не можех да чуя дори и звук а да не говорим за мисли и движения . Спрях за момент и огледах мястото около себе си, но не забелязах нищо не редно а миг по-късно продължих по пътеката.
Поех си дълбоко въздух и реших да проверя сама дали има някой . Тези номера ги мразех и то много . Предпочитах ако някой има да излезе и да си каже какъв му е проблема, а не да ми се крие като мишка в дупка . Странното присъствие все още се усещаше а аз дори не знаех дали е период на лудост или не . Точно за това рязко спрях и се обърнах на сто и осемдесет градуса.
- Кой си ти и излез ако имаш тази смелост?  – заявих аз, а ехото от гласа ми се разнесе на около.
avatar
Anais.
criminal
criminal

Posts : 6
Points : 40

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите