thea j. cohen
administrator
marissa kelly
administrator
Latest topics

Скалистите брегове

Предишната тема Следващата тема Go down

Скалистите брегове

Писане by Thea J. Cohen. on Пет Авг 08, 2014 6:01 pm


_________________
it's my duty to drain you
She was perfect, pure m a d d e n i n g sex, and she knew it, and she played on it, dripped it, and allowed them to s u f f e r for it — was it so strange that one was half mad and the other drinking himself to death?

avatar
Thea J. Cohen.
the big boss
the big boss

Posts : 359
Points : 1921

http://countyoursins.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Скалистите брегове

Писане by Thea J. Cohen. on Нед Авг 24, 2014 11:58 am

Игривата мелодия на песента, звучаща от уредбата, отекваше между високите стени на къщата. Ведра и непринудена, тя сякаш караше цялата стая да заблести. Слънчевите лъчи, проправящи си нахално път между завесите, танцуваха в ритъм със звученето, описвайки красиви форми... и дразнейки очите на Тея. Седяща в голямото бяло кресло, обгърната от пух и топлина, тя не можеше да търпи повече обстановката в дома си. Целият ѝ живот беше аналогия на привидно красивата картинка във всекидневната - изглежда толкова красиво, всеки си мечтае за подобен миг на наслада, но веднъж влезеш ли в омагьосания кръг, няма излизане. Напоследък единственото, което искаше, бе да избяга. Някъде. Не знаеше точно къде, но задължително надалеч. Избягваше да прекарва време в къщата, която преди наричаше свой дом. Сега беше един от малкото моменти, в които беше празна. Опитваше се да се наслади до последно, но нещо все ѝ пречеше. Именно това вече избягало усещане за "дом". Къща, имение, постройка, сграда, четири стени, обграждащи мебели... Всичко това, но не и "вкъщи".
Потънала в размисли, Антея не усети кога музиката спря и единственият звук беше проглушителното туптене на сърцето ѝ, което бавно се разпростираше из цялото ѝ тяло. Трябваше да се махне оттук. Знаеше, че ако се застои още съвсем малко тук, сама, щеше да полудее. Затова следващото нещо, което се чу, беше трясъкът от затварящата се зад нея входна врата. И палещият двигател на автомобила ѝ.
Намираща се в покрайнините на града, от къщата на семейство Коен се откриваше спираща дъха живописна гледка, рисувана само по картичките. Излизаш на верандата, а пред теб е хоризонтът, обграден от гори и скали. Още от малка Тея е обожавала разходките по тези места, сякаш там се чувстваше много повече себе си, от колкото където и да е другаде. "Дете на природата", обичаше да я нарича майка ѝ. И беше права. Русокоската натисна педала за газта на автомобила си докрай и неусетно бързо стигна до плажната ивица. В момента, в който излезе от автомобила, усети летния бриз, развяващ няколко непокорни кичура коса, които тя бързо отметна назад. Недокоснатите места, тези, които все още не са завладяни и разрушени от човека - това беше истинската красота на природата. Лос Анджелис можеше да предостави много, но за жалост по-голямата част се окупираше от лъскави сгради и заведения. За да избяга от всичко това, Тея се запъти към едни по-изоставени места - скалите.
Не след дълго вече се беше изкачила на едно от по-високите места, където очакваше да намери уединение. Вместо това, забеляза мъж, стоящ на метри от нея. Беше зареян в мислите си. Нещо в силуета му ѝ напомняше за позната фигура. Беше сигурна, че го беше срещала преди. Приближи се, но в същия момент той се обърна. И тогава го разпозна. Нямаше как да обърка тези сини очи, нито усмивката, която веднага заигра по устните му.
- Оливър. Не мога да повярвам, че те срещам именно тук.

_________________
it's my duty to drain you
She was perfect, pure m a d d e n i n g sex, and she knew it, and she played on it, dripped it, and allowed them to s u f f e r for it — was it so strange that one was half mad and the other drinking himself to death?

avatar
Thea J. Cohen.
the big boss
the big boss

Posts : 359
Points : 1921

http://countyoursins.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Скалистите брегове

Писане by Oliver. on Пон Авг 25, 2014 1:30 pm

Вървях бавно по твърдия асфалт.Краката ми тежко пристъпваха по абразивните улици,изтъркани от стъпките на забързаните хора,уморени от стъпки търсещи път.Чакълът се трошеше под натиска на забързаното време,под натиска на грижата,на лутането,под натиска на измъчените души,пристъпващи бързо или бавно,тежко или леко,покрадващи се като сенки или газещи като танкове - те бяха едни и същи,създания с отнети души,ограбени младости,неизживени мечти.Сякаш тези улици бяха път,посипан с пепелта на надеждата,със стъкълцата от разбитите на парченца мечти,обграден от бодливата тел на живота.При всеки допир шип се забиваше дълбоко и разкъсваше кожа,разплискваше кръв,която цапаше асфалта.А той стоеше там,покорно,чакаше да бъде стъпкан,да бъде изхабен,да се натроши на съставни части и да се понесе по вятъра - като птица.Хах...нашите души бяха като папагли в клетки,а асфалта се радваше на свободния фениксов полет.
Раздвоението в моето съзнание ме водеше до състояния,близки до лудостта.Една част от мен искаше,купнееше да продава спасение за всички бедни създания,да дава,да подарява и вместо пари да прави свободни дарение,да взема от болния мъката - в замяна на моята младост,да напълня мръсни шепи със щастие.Друга част от мен бе уморена,изтощена от хората,бе понесла толкова удари,че нямаше какво да даде,искаше само да взема.Да взема,да граби.Да граби чуждото детство,както моето бе ограбено,да вземам с шепи от младостта на другите,защото се чувствам вече стар.Да крада животи,да отнемам мечти,да чупя надежди.Не бе честно.Не беше редно да лепя парченцата на живота си със болка,а други да чупят животи с усмивка.
И двамата,живеещи в мен бяха в постоянен спор,постоянни противоречия,раздвоение,носещи само обърканост.Носещи само въпроси.Навяващи спомени,които забиваха кинжалите си дълбоко и чупеха отровни остриета в раните.Кървях.
Мръсните,потъпкани асфалтови улици ме водиха все към усамотени места,които да успокоят тревожните мисли в моето съзнание.Мехлем за душата,метафорично хапченце,което да те направи безчувствен към всичко и да потънеш в покой.Ех...
Краката ми потънаха в пясъка.За момент си помислих,че всеки момент ще пропадна в бездната на плаващи пясъци,ще се стопя завинаги.Помислих ли го или го пожелах?
Бавните ми крачки този път потъваха сред песъчинките,почти до глезени.Тук стъпките ставаха по-трудни,ставаха по-бавни,по-изморителни.Глезените се угъваха,стъпваха на криво.А вятъра духаше ли,духаше.Косата ми се вееше на всички посоки,а песъчинки влизаха в очите ми,замъглявайки погледа.Обърнах се към безкрайното море,сливащо се с небето в едно -един голям красив масив - на хоризонта.Тъкмо въздъхнах,когато чух името си.Обърнах се рязко и погледнах през рамо.Пред мен стоеше фигура,така позната,навяваща мисли,спомени за жена,която познавам,навяваща усмивки,носеща утешение.
- Тея...-усмивка се разходи по лицето ми.Тръгнах към нея,сканирайки я с поглед.
- В живота много неща се неочаквани - отвърнах аз и стигнах на няколко метра от нея.
- Как е ... баща ти ? - засмях се леко и продължих да я зяпам.Не можех да повярвам,че я намерих,тоест,че тя ме намери тук.Незнайно защо,тази среща донесе временно облекчение,временна тишина в съзнанието ми.
- Казвал ли съм ти колко ме успокоява морето,така безкрайно,така дълбоко,необятно.Можеш да изгубиш поглед,дори мисли,ако не и себе си в неговата безкрайност.Ала там зад хоризонта,то никак не е без край.Нима не е парадоксално?
avatar
Oliver.
fbi
fbi

Posts : 21
Points : 110

Върнете се в началото Go down

Re: Скалистите брегове

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите