thea j. cohen
administrator
marissa kelly
administrator
Latest topics

Стаята на Александрия и Мариса

Предишната тема Следващата тема Go down

Стаята на Александрия и Мариса

Писане by Marissa K. on Сря Апр 08, 2015 6:35 pm

avatar
Marissa K.
the big boss
the big boss

Posts : 186
Points : 1257

Върнете се в началото Go down

Re: Стаята на Александрия и Мариса

Писане by Marissa K. on Сря Апр 08, 2015 9:27 pm

Шумът от долния етаж прекръсна блаженният и сън. Явно пак преглеждаха бланките на зайците и се караха за някой от кандидатите. Мариса отвори очи с нежелание и се обърна да види другото легло. Беше празно. Александрия я нямаше, което означаваше, че пак се е успала. Полежа още малко и след това с нежелание напусна топлото легло. Навън не беше един от най-хубавите дни. Валеше дъжд и слънцето беше покрито от сивкави облаци.
Мариса вече беше готова, но и оставаше да свърши още едно, последно нещо. Трябваше да си намери ластика, който за пореден път не помнеше къде е оставила. За съжаление нямаше голям успех с тази задача. Отвори един от шкафовете на малкото бюро, сгушено под кревата и. Не откри ластика, но нещо друго привлече вниманието и. Стар пощенски плик. Подателят беше изписан точно и ясно "Скарлет К. Кели". Тя объркано погледна плика и прочете името още няколко пъти, за да е сигурна, че не и се привижда. Беше сигурна, че не бърка когато под името прочете "Москва, Русия". Мариса беше родена и отгледана в Москва. Майка и е заминала още когато е била бременна с нея. Получателят беше "Джеймс Хард", никога не беше чувала това име. Не знаеше какво общо има с майка и, нито от къде е дошло това писмо. Скарлет почина малко преди Мариса да влезе в колеж, от тумор. Мариса не пазеше никакви нейни вещи, защото смяташе, че така по-лесно ще се справи със загубата.
Любопитството надделя и Мариса извади малкият лист, който беше в плика. Личеше си, че писмото е доста старо, но добре пазено. Погледът и зашари между ръчно изписаните редове, с подредения почерк на майка и.

"Скъпи Джеймс,
Благодаря за прекрасните мигове, които ми подари. Наясно съм с факта, че не постъпваме правилно и всичко трябва да приключи. За съжаление го осъзнах прекалено късно. Бременна съм. Никога не съм искала да бъда втората жена и да развалям семейства. Това беше едно от нещата, които съм мислела, че никога няма да направя. Уви, случи се и не съжелявам за прекараното време заедно. Заминах за Москва където смятам да отгледам детето ни. Моля те само за едно - не ни търси.
Твоя Скарлет.
"

Мариса гледаше объркано старият лист хартия. Лист хартия, който предизвикваше куп емоции у нея и тя не можеше да определи какви. Никога не беше чувала нищо за баща си и никога не си беше представяла майка и в такава светлина. Мислите и бяха прекъснати от отварянето на вратата. Там седеше Александрия, нейната съквартирантка. Мариса повдигна пощенският плик и погледна към съквартирантката си:
- От къде го имаш?
avatar
Marissa K.
the big boss
the big boss

Posts : 186
Points : 1257

Върнете се в началото Go down

Re: Стаята на Александрия и Мариса

Писане by Alexandria Hart on Чет Апр 09, 2015 1:17 pm

В перфектната тишина най-накрая чух как звукът се завръща. Този мой любим звук, който така лесно ме успокояваше и ме караше да се чувствам сякаш единственото нещо което искам да правя е да изляза навън и да танцувам докато магическата вода капе от небето и лекува всяка една моя тревога. За пръв път от сякаш векове насам в топлия Лос Анджелис валеше дъжд. Крайно време беше, според мен. Аз съм от малцинството хора, които истински се наслаждават на дъжда и начина, по който някак почиства града, а и хората в него. Това на пръв поглед така обикновено явление ме изумяваше и хипнотизираше по един характерен и уникален начин, а красотата, които малките, блещукащи кристалчета носеха със себе си ме караше да им се възхищавам. Това бяха мислите, които се въртяха в моята малка, хубава главица докато бях вперила замечтан погледа в прозореца.
Отне ми известно време да се върна в реалността и да осъзная къде се намирам, но когато най-накрая го направих се досетих, че трябваше да излизам скоро. Беше едва седем часа сутринта, така че не бях изненадано от факта, че Мариса още беше изгубена някъде в страната на сънищата. Но все пак кой би бил буден по своя воля в този безбожен час? Обличайки дрехите си възможно най-бързо и безшумно аз се опитах да се измъкна като нинджа от стаята, която деля с Риса. Естествено никога не се получава както съм го планирала, понеже бързайки да се преоблека за малко да съборя една лампа върху главата на спящата красавица. За наш късмет това не се случи, но все пак съм изненадана как тя успя да не се събуди от количеството шум, който вдигнах. Наистина не ставах за нинджа... Затваряйки вратата към стаята вдигнах качулката на любимия си черен суичър и запрепусках по стълбите, които водеха до изхода на сградата.
***
Кой изобщо се обажда за да отмени дадена уговорка, когато остават точно две минути до започването й. Идиоти. Изглеждаща като мокра кокошка се запътих обратно към общежитието си за да се върна в леглото и да проспя остатъка от деня. Радостта, която времето ми носеше рано тази сутрин вече се беше изпарила и раздразнение беше заело мястото й. Сега, когато бях ядосана, тъмните небеса само ме потискаха и разпалваха яростта ми още повече, до момента в който бях на път да започна да убивам хора.
Прекрачвайки прага на стаята си бях посрещната от една интересна гледка. Любящата ми съквартиранта се беше разровила из моите вещи и държеше в ръка едно писмо, оставено ми от баща ми. Бутнах вратата, до която стоях, по начин, по който да известя присъствието си. Лицето ми беше алено червено, от косата ми капеха малки капки, които мокреха пода, а от ушите ми сякаш излизаше пушек като по анимациите. Закрачих напред, като токчетата на обувките ми издаваха единствения звук, който се чуваше в помещението. След един мъчителен момент най-накрая стигнах до Мариса изтръгнах рязко парчето хартия от ръката й.
-Какво си мислиш че правиш? – гласът ми беше достатъчно студен, за да счупи Титаник, но очите ми вече започваха да се насълзяват – Това не ти влиза в работата.
Прегръщайки писмото от баща ми, както и тайната, скрита в него, отпратих един стреснат поглед на момичето пред себе си. Стената ми започваше да се пропуква, но се опитах да я задържа със всички сили. Все още ми беше останала тази малка надежда, да открия сестра си. Нямаше да оставя някой да ми я отнеме.
avatar
Alexandria Hart
student
student

Posts : 14
Points : 63

Върнете се в началото Go down

Re: Стаята на Александрия и Мариса

Писане by Marissa K. on Чет Апр 09, 2015 3:05 pm

Не знаеше какво се случва. Не знаеше как да се справи. Не можеше да се върне на себе си. Рядко и се случваше, почти никога. Тя беше от хората, които живееха в постоянно отрицание. Стараеше се да бяга от болката, да бяга от реалността. Цял живот беше живяла във вцепенение и сега всичко и се струваше толкова нереално. Сякаш започваше живота си наново.
Писмото я беше накарало да се събуди. Беше я накарало да възприеме света с истинските му цветове, а не да живее в сивата гама. В този момент най-силно усети липсата на майка си. Не можеше да отиде и да иска обяснение. Нямаше на кого да се ядоса. Нямаше кой да и обясни какво се случва. Нямаше кой да и каже дали това е истина или просто една ужасна шега. Възприятието и за майка и, за света около нея, за всичко, се срина. Срина в един миг в унисон с падащите капки от небето. Те бяха нейните сълзи, те бяха нейния израз на разочарование. Цял живот беше живяла в лъжа. Тя самата беше лъжа. Беше плод на лъжа, на кратка афера, нежелан край за двете страни. Тя беше олицотворение на греха, на предателството, на нечие разбито сърце, на пречката между двама души, които бяха решили да свържат живота си.
Гневният поглед на Александрия беше поредната мъгла, през която Мариса не можеше да прогледне. Съзнанието и беше обвито от гъста, сивкава мъгла и тя се опитваше да избяга от нея. Да се освободи от ужасното чувство на безпомощност. Леденият тон на брюнетката, сълзите в очите и, треперещите ръце, които ревностно пазеха листа хартия, сякаш беше нещо свещенно, безценно. В мислите на Мариса ехтеше само един единствен въпрос. "Какво се случва? Какво по дяволите става?" Тя вдигна объркания си поглед и се опита да намери гласа си:
- Александрия. Не отговори на въпроса ми. Кажи ми от къде имаш това писмо? Кой ти го даде?
Гласът и беше тих, но ясно отчетлив, с преплетени нотки на.. отчаяние. Отчаяние да разбере от къде тя познава майка и. Защо това е писмо е в нея? Защо така красиво написаната истина, която срути живота и е в ръцете на човек, който познава от две години? Безброй въпроси, на които тя отчаяно очакваше отговор.

_________________
There comes a time where you fade to the blackness.
avatar
Marissa K.
the big boss
the big boss

Posts : 186
Points : 1257

Върнете се в началото Go down

Re: Стаята на Александрия и Мариса

Писане by Alexandria Hart on Чет Апр 09, 2015 3:44 pm

Чувствах се сякаш се въртях в кръг, гонех си опашката, винаги се връщах там, от където бях започнала. Всеки път когато се опитвах да постигна нещо падах. Всеки път когато се опитвах да задържа някого го губех. И след всичките хора, които изчезнаха от живота ми и ме оставиха, защото не бях достатъчно добра за тях, в това писмо се криеше единствената ми надежда. Без семейството ми, без приятелите ми, този човек, който се намираше някъде по света, може би можеше да върне цвета в моя сив като дъждовните облаци живот. И някъде, зад тази моя мисловна стена, се криеше малкото момиче, което бях преди години. Това крехко, безпомощно същество, което символизираше всичко, което не исках да бъда. Това, което тя мечтаеше да бъде, когато порастне бе да бъде смела. Но никой не е казал, че това е лесно, никой не й беше казал, че това вероятно е най-трудното нещо за постигане. Защото колкото и да лъжех себе си, колкото и да се правех на желязна и да исках всички да ме мислят за такава... аз не бях. И това беше един от много моменти в които исках просто да се срутя. Да падна на земята, да се свия и да плача с години наред.
Това писмо беше единствения спомен от баща ми, който бях запазила. И колкото и да мразех мъжа, колкото и да мразех и това, което е причинил на майка ми, наистина обичах момичето, поради което изчистения почек на подателя е създал един малък текст...макар и да не я познавах.
-На баща ми е.
Сякаш за драматичен ефект една единствена сълза се изплъзна от контрола ми, оставяйки като белег перфектана солена диря на бузата ми. И звукът от падането на още една въображаема тухла от пейзажа, който бях изрисувала в съзнанието си, отекна и се изплъзна от мен под формата на хлипане. Сама не разбирах защо точно бях толкова травмирана само като погледна това проклето листче хартия. Не разбирах защо съм толкова слаба. Но вече всичко бе свършило, контрола бе изгубен. Хванах здраво писмото в ръката си, като че ли всеки момент щеше да се изпари и преди това да успее да се случи го хвърлих в едно от чекмеджетата си и го затворих рязко, подскачайки от звука който то издаде.
avatar
Alexandria Hart
student
student

Posts : 14
Points : 63

Върнете се в началото Go down

Re: Стаята на Александрия и Мариса

Писане by Marissa K. on Чет Апр 09, 2015 4:55 pm

Трополеното на ситните капки дъжд, биеше по стъклата на прозореца в унисон със сърцето на Мариса. Беше като малка уплашена сърничка, която бягаше от нещо, застрашаващо живота и. Искаше и се да плаче, да се тръшка, но не можеше. Не можеше и това я убиваше. Винаги беше така, сякаш имаше невидима сила, която не и позволяваше да изплаче мъката си, която не и позволяваше да се почувства жива, да се почувства човек. Беше като пустиня, пустиня с черни облаци, на които им беше забранено да отронят товара си. Отново в нея се заформи онова странно чувство на болезнена празнота. То я задушаваше, разрушаваше я, всеки път когато се появеше убиваше една част от нея. Една част от човешкото в нея. Оставаше неизлечими белизи, които пазеше със себе си цял живот и нищо и никой не можеше да и помогне да ги премахне, да ги заличи от живота си.
"На баща ми е". Мъртвешка тишина, последвана от яростно затръшване на един от шкафовете на бюрото и сълзата, която прогони мъглата. Джеймс Хард. Бащата. Прелюбодейника. За пореден път младото момиче се сблъскваше със суровата истина, че едно твое решение, на един толкова малък и незначителен човек, може да преобърне съдбата на хората около теб. На хората, които си претендирал, че обичаш. Съдбата не беше нещо, което е написано и определя посоките на живота ти, съдбата е нещо, което ти самия и хората най-близки до теб определят. Тя е съвкупност от грешките, успехите, лекомислените или пък до болка премисляните решения. Всяко твое грешно решение променяше курса на живота ти и за тази промяна няма друг виновен освен самият ти, защото ти си този, който дърпа конците на представлението, което наричаме живот.
Мариса седеше на леглото си и наблюдаваше Александрия. Погледът и беше натежал от всичките емоции, които се преплитаха в нея. Беше и трудно да възприеме всичко. Беше и трудно да повярва, че момичето, седящо срещу нея, с очи изпълнени с болка и мокри страни, е нейна сестра. Отказваше да приеме, че е виновна за разрушеният живот на момичето, с което делеше една стая за толкова време, което беше нейна приятелка. Чувстваше се като марионетка в един отвратително режисиран спектакъл. Отвратителна шега, лишена от чувство за хумор.
- Искаш да кажеш, че Джеймс Хард ти е баща? Че сме.. сестри?
От погледът и все още се излъчваше объркване. Все още и беше трудно да проумее какво се случва. Отново се беше издънила, отново беше наранила някого с погрешните си действия. Погледите им се срещнаха и Мариса очакваше да види омраза, презрение, ярост, но не можа да разчете изражението на Александрия. Не можа да разчете какво да очаква.

_________________
There comes a time where you fade to the blackness.
avatar
Marissa K.
the big boss
the big boss

Posts : 186
Points : 1257

Върнете се в началото Go down

Re: Стаята на Александрия и Мариса

Писане by Alexandria Hart on Пет Апр 10, 2015 3:34 pm

Отместих погледа си от лицето на Риса, към прозореца и забелязах, че вече е спряло да вали и злите облаци малко по малко са започнали да изчезват. Зад сивата завеса се прокрадваше малко светлинка, и тук-таме се забелязваха светло сини акценти, които изрисуваха невероятна картина по планините и хълмовете на Лос Анджелис. Нека си представя, че съм изглеждала много замечтана и озадачена като в някоя сапунка... Ако това бе драматичен филм, то сцената най-вероятно щеше да завърши в този момент и щеше да ми спести мъките да изкарам какъвто и да е отговор. Но за жалост, колкото и да е мелодраматичен живота ми, нямах такъв късмет. Все пак, кога ли съм имала късмет? Момичето, което седеше пред мен изглеждаше повече от стъписано, сякаш и тя е готова да рухне във всеки един момент. В мен, от друга страна, се надигаше някаква топлина. Забравено чувство на перфектно щастие, или по скоро копнеж за него. Колкото и да не исках да го призная на себе си, думите на Мариса ме докоснаха. И, разбира се, не можех да повярвам, че това е истината, но надеждата, която ме беше изпълнила, бе обгърнала всичките ми сетива и сякаш стоеше, крещеше на мозъка ми „това е тя!“.
Обаче не позволих на изражението ми да се промени. Не му дадох да издаде наивността ми, от страх, че ако й се доверя, момичето ще се изсмее в лицето ми и ще каже нещо от типа на „забравих да се пошегувам с теб за първи април“. Нелепо, знам, но все пак възможно. И за това, вместо да й повярвам, направих следващото най-глупаво нещо.
-Ха-ха. Изключително забавно. – думите ми, естествено, бяха придружени от огорчен тон и въртене на очи. – За малко да ти повярвам, на знаеш.
Е, поне трябваше да й призная, че тя е наистина добра актриса. Убеждавайки себе си че всичко е било само на шега препускащото ми сърце най-накрая се успокои. Не беше логично, не беше възможно тя да е това момиче, което се предполагаше, че ми е сестра. Та това писмо е изпратено от Русия. Беше глупаво да се обнадеждавам.
Поглеждайки отново Мариса просто застинах в очакване, за да видя как ще отвърне тя. Всъщност не бях много сигурна какви точно са ми очакванията, но объркания поглед на съквартирантката ми не ми помагаше никак.
avatar
Alexandria Hart
student
student

Posts : 14
Points : 63

Върнете се в началото Go down

Re: Стаята на Александрия и Мариса

Писане by Marissa K. on Пет Апр 10, 2015 10:39 pm

Мариса продължаваше да гледа стъписано своята съквартирантка. Дори не искаше да знае как изглежда отстрани, с глупавото си изражение и празен поглед. От три години насам, от самото погребение тя не беше говорила за майка си, беше си забранила изобщо да я споменава и в мислите си. Може би повечето биха я помислили за студена безскруполна кучка, която не я беше грижа за никого. Но нея не я интересуваше мнението на околните, дори се забавляваше когато слушаше нелепите истории за своята особа. Рядко нещо можеше да я обиди.От три години насам тя беше приела факта, че от там нататък е сама, че трябва да преодолее трудностите и да продължи, независимо колко и е трудно, независимо, че няма кой да я подкрепи. Беше се научила да е егоистка, за да може да оцелее. За да може да премине през всичко.. сама. И в един момент разбираше, че това всъщност не е така. Може би това беше факта, който най-много я плашеше. Очакваше я промяна, нещо ново и непознато, а тя мразеше неочакваните промени. Не можеше да определи дали се радва, в момента не можеше да определи дори как се чувства. Може би беше просто уплашена. Беше уплашена, защото не знаеше какво я очаква, не знаеше какво ще очаква Александрия от нея, не знаеше дали няма отново да е разочарованието в нечий живот. Не знаеше нищо и това я плашеше.
- Когато майка ми е разбрала, че е бременна се е преместила в Москва. Там ме е родила и отгледала. Едва преди пет години се преместихме обратно в Америка. Тя също се казва Скарлет Кели. Не знам дали е просто съвпадение или както каза ти - една глупава шега, но аз съм също толкова объркана, колкото теб. Нямам причина да те лъжа. Не си мисли, че и на мен ми е приятно да повярвам, че майка ми е била.. няма значение. Нямах намерение да ровя из нещата ти, просто търсех нещо и си помислих, че може да е в някой от шкафовете.
Мариса си пое дълбоко дъх и отново възвърна самообладанието си. По-късно щеше да мисли това, сега просто нямаше сили да се справи. Стана от леглото и лека усмивка се появи на лицето и:
- Отивам да направя кафе. Ти искаш ли нещо отдолу?

_________________
There comes a time where you fade to the blackness.
avatar
Marissa K.
the big boss
the big boss

Posts : 186
Points : 1257

Върнете се в началото Go down

Re: Стаята на Александрия и Мариса

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите