thea j. cohen
administrator
marissa kelly
administrator
Latest topics

Резиденция Cohen

Предишната тема Следващата тема Go down

Резиденция Cohen

Писане by Nathan Cohen on Сря Апр 08, 2015 1:32 am

Застанах спокойно пред широкия прозорец. Градът беше огромен, ъгловат и сив, обладан от постоянния смог на автомобили и други пушеци. Всичко беше отворено, ясно, еднакво... и преди всичко, особено разнебитено. Беше жалка картинка. Извадих табакерата от вътрешния си джоб и бавно я отворих. Познатата миризма на скъпия тютюн ми напомни за по-мрачни времена, когато не можех да си позволя подобни неща. Когато можех само да се надявах да получа шанс за подобни цигари, ако ги измъкна от джоба на някой изстиващ труп. 
Днес беше наопаки. Всички искаха моята глава на табла, но не можеха дори да се мечтаят да го направят. Този град беше мой. Всичко, което виждах беше мое. Беше жалка картинка. Като жена, която ти е показала всичко, което има и вече ти е омръзнала. 
Отворих прозореца и студения вятър на сградата ме облъхна. Запалих тънката цигара с досада, гледайки навън. Небето вече сивееше от прахоляка и слънцето. Само цигарения дим ме спасяваше от тази воня на... град.
Седнах на перваза заплашвайки да разбия тънката алуминиева рамка. Майната му, каквото ще да става. Вратата зад гърба ми се отвори и ме принуди да се обърна. Какво сега? Да не би да се връщаше? Толкова рано? Поне ходеше в колеж, за разлика от почти всеки друг в нашето семейство. Е и аз бях минал, но беше забързан колеж, без много време за забавление. 

- Кой е? - попитах, без да си правя труда да се обръщам.
avatar
Nathan Cohen

Posts : 89
Points : 364

Върнете се в началото Go down

Re: Резиденция Cohen

Писане by Meg on Сря Апр 08, 2015 2:04 am

Тих кикот се понесе из апартамента. Мег послушно последва приятелката си вътре, като затвори вратата и огледа познатото място. Настани се на дивана, докато чакаше Теа да се преоблече, мислейки че бяха сами. Нещо, което се промени, когато русокосата затвори вратата на спалнята си. Очевидно бе вдигнала достатъчно шум, за да привлече вниманието на баща си, поставяйки Грифин в доста неудобна ситуация. И все пак не можеше да си мълчи и да чака той просто да я види как седи като пън там. Беше глупаво и неучтиво.
Надигна се притеснено, като направи няколко крачки към отворената врата, от която идваше гласа на Нейтън. Шумът от токчетата й отекна в тишината, а тя прехапа нервно долната си устна, като леко бутна вратата и усети студеният му поглед върху себе си. Усмихна се неловко, като все още не можеше да реши дали да влезе в офиса му или да се върне на дивана. Не искаше да се натрапва, но и не желаеше да се измъква, сякаш компанията му не й беше приятна. Затова остана на вратата, като го поздрави и в същото време се опита да се обясни.
- Здравейте, г-н Коен – каза сравнително спокойно, като се облегна леко на врата и погледна към спалнята на приятелката си – Теа искаше да се преоблече и се качих, за да не я чакам в колата.
Усети се, че започна да се обяснява много, затова просто върна нежния си син поглед към него, чакайки да каже нещо.
avatar
Meg

Posts : 87
Points : 347

Върнете се в началото Go down

Re: Резиденция Cohen

Писане by Nathan Cohen on Сря Апр 08, 2015 3:02 am

Не казвам, че бях мързелив. Но бях. Може би за това предпочетох да не пиша книга за живота си, нито да имам нормална работа от векове. За сметка на това имах това - дъщеря, която мислеше, че може да доведе всекиго у дома. Някой ден щеше да ми домъкне някой сладурски агент на ФБР и така щях да отека, че щеше да е световно.
Помислих, че е точно такъв случая с госпожица Мег Грифин, докато не я разследвах хубаво. Не, не беше агент на ФБР, дори не беше забавила книга в библиотеката. Беше толкова "правилна", че ми идеше да клатя глава цял след обед. Като знаех каква е дъщеря ми, се надявах Мег да окаже поне положително влияние. Така де, дори и да се получи обратното, това правеше ли ме лош баща? Сигурно, но аз самия бях ужасен син, така че това си върви със занаята.
- Добре... помислих си, че е отишла да се преоблича, щом не е виснала на лакътя ми, за да ми иска пари. Къде ще ходите?
avatar
Nathan Cohen

Posts : 89
Points : 364

Върнете се в началото Go down

Re: Резиденция Cohen

Писане by Meg on Сря Апр 08, 2015 3:16 am

Неловко …
Червенокосата задъвка още по-нервно устната си, като жално погледна към вратата на спалнята, която май нямаше да се отвори скоро. Нямаше ни най-малка представа къде щеше да я заведе този път, а и не беше сигурна дали трябваше да споделя подозренията с баща й. Нямаше да й е проблем да го излъже, колкото и добро момиче да беше, но не знаеше въобще какво да каже. Къде беше границата, когато имаш баща като него. Беше чувала само хубави неща от Теа, но ако трябваше да е честна, понякога я побиваха тръпки в неговата компания и все пак това не можеше да бъде отбелязано като нещо със сигурност лошо.
- Честно казано, нямам никаква представа – отвърна искрено в крайна сметка, като се усмихна неловко – Ако зависи от мен, най-вероятно ще се озовем в мола. Малко дрешки, някое друго кафенце … знаете как е.
Най-вероятно щяха да се озоват на някой див купон, тъй като рядко зависеше от Мег, но и тя самата не би пренебрегнала подобна опция. Все пак не можеше да го изтърси току така на Нейтън, след като не би го казала и на собствения си баща. Той най-вероятно подозираше какви ги вършат, все пак не живееше в някое малко градче, далече от дъщеря си, но това не означаваше, че тя щеше да насилва късмета си. Затова побърза да отклони вниманието от себе си.
- С какво се занимавате вие, ако мога да попитам? – каза тя с интерес, като най-накрая влезе в офиса му и леко притвори вратата, побутвайки я с крачето си.
avatar
Meg

Posts : 87
Points : 347

Върнете се в началото Go down

Re: Резиденция Cohen

Писане by Nathan Cohen on Сря Апр 08, 2015 10:18 am

Поклатих глава. Молът, който дъщеря ми посещаваше, беше завоят във финансовият ни кръг. Докато тя отиваше и си купуваше обувки... с дузини чифтове, парите, който даваше на собственика се връщаха при мен почти непокътнати. Оставаха само доставчиците и производителите, но дори те бяха на надница при мен, по един или друг начин. 
- Трябваше да се досетя - усмихнах се сухо. Дори да не се очакваше от мен, трябваше да поддържам образа на нещастният вечно крънкан за пари баща, който с умиление гледа как дъщеря му запълва гардероб след гардероб с дрехи, които никога не облича повече от 3 пъти.
- Надявам се, че ще напомниш на Теа, че парите на растат по дърветата. бих ѝ го казал лично, но го казвам на тази от вас двете, която ме слуша от време на време за разнообразие.
Неловкия и притеснен вид на момичето ме притесняваше. Макар че бях повече от сигурен, че никога не беше научила какво правя, тя вечно имаше вид сякаш съм прокурор от Върховния съд. не можех да разбера защо се притеснява толкова. Можех да разбера ако бях с 20 или дори 30 години по-млад, но в брадата ми имаше вече бели косми, а момичетата още се притесняваха пред мен. Поне това конкретно. Подобна мисъл можеше да накара егото дори на по-скромен човек да се напери.
- В момента точно съм в паузата за освобождаване на излишно напрежение и натрупване на никотин в дробовете - казах спокойно и вдигнах за доказателство догарящата цигара. За разлика от повечето съвременни "босове", аз не пушех пури. Цигарите горяха по-бързо и миришеха по-малко. - Ужасен навик, по-добре не се залавяй с него.
avatar
Nathan Cohen

Posts : 89
Points : 364

Върнете се в началото Go down

Re: Резиденция Cohen

Писане by Meg on Сря Апр 08, 2015 5:10 pm

Въпреки всичките й усилия да му се хареса, като приятелка на дъщеря му, молбата му определено не беше по силите й. Не би натрапила мнението си на никой свой приятел, особено да му направи забележка колко харчи. Това не беше нейна работа, а и харесваше Теа точно такава, каквато беше. Допадаше й силният й характер и това, че никой не можеше да й каже какво да прави, камо ли колко да харчи. Дори собствения й баща не бе успял да се справи с нея. Какво го караше да мисли, че червенокосата щеше да има по-голям успех. Все пак кимна в знак на съгласие, като бързо обърна внимание на цигарата в ръката му.
- Нямам подобни намерения – отговори тя на загрижеността му.
Нямаше намерения да пропушва, въпреки компанията си. Цигарения дим не й пречеше, но определено не го намираше за нещо, което би могло да й достави удоволствие. Имаше далеч по-приятни занимания, които й помагаха за „освобождаване на излишно напрежение“.
- Не искам да ви преча, особено когато си почивате, така че аз …
Кимна към вратата с широка усмивка, като сякаш чакаше да бъде освободена. Беше възпитана малко по-различно от връстниците си и все пак й беше някак трудно да поддържа този разговор. Не знаеше много за Нейтън, а и той не й даваше много помощ. Може би, наистина желаеше да си почине на спокойствие.
avatar
Meg

Posts : 87
Points : 347

Върнете се в началото Go down

Re: Резиденция Cohen

Писане by Nathan Cohen on Сря Апр 08, 2015 6:55 pm

Вдигнах рамене и се усмихнах в отговор.
- Не, не е нужно да тръгваш. - вдигнах ръка, оставяйки дълги димни следи във въздуха пред себе си като лентата на фигуристка. - Ако познавам дъщеря си, нещо с което не мога да се похваля на сто процента, тя ще пробва поне още десетина тоалета преди да излезе. Надявам се само да внимава със селфитата, хората често крадат телефони.
Никой не крадеше телефони в моя мол. Никой не крадеше каквото и да било без да науча. Аз съм този, който краде. Всяка частица от този град ми принадлежеше...
- Всъщност искам да те питам нещо, но не съм сигурен, че имам право да го правя - подхванах на ново с малко по-кротичък глас, - Виж, знам, че двете сте големи приятелки и всичко, че си вярвате за всичко и за нищо на света няма да я издадеш или нещо подобно... 
Потрих чело и запокитих фаса в пепелника - уцелих от раз, не защото бях печен, а защото толкова много пъти бях пропускал... а повторението е майка на всяко съвършенство.
- Виж... знаеш, че много държа на Теа. Знам много добре, че тя има нужда някой да я наглежда. Не, не намирам достатъчно време за нея, това е проблемът на много бащи освен мен... за това искам да те помоля за услуга, но ще разбера, ако ми откажеш.
Наведох се над бюрото и опрях длани в плота. Разхлабената ми синя вратовръзка увисна уморено, сякаш беше част от мен. 
- Ще те помоля... да ми я наглеждаш. Говоря не за следене, а нещо като намек от твоя страна, ако тя се забърка в нещо... което смяташ, че е прекалено или не одобряваш. Искам да съм в течение на подобни неща, а мисля, че е по-добре да говоря с теб, вместо да наемам хора, които да следят дъщеря ми, не мислиш ли?
avatar
Nathan Cohen

Posts : 89
Points : 364

Върнете се в началото Go down

Re: Резиденция Cohen

Писане by Meg on Сря Апр 08, 2015 7:34 pm

Мег надигна изненадано вежди, като през цялото време се чудеше дали беше разбрала правилно. Направи крачка назад, като затвори плътно вратата, тъй като не искаше русокосата да чуе разговора им. Но вместо да остане там, както през повечето време, бързо се приближи към Нейтън и нежно докосна рамото му. Отново се усмихна. През повечето време беше просто, за да прави добро впечатление на ведро и мило момиче, но точно сега усмивката й беше нежна, спокойна и напълно искрена.
- За това са приятелите – отвърна весело, като спусна бавно ръката си надолу, а после стана малко по-сериозна – Но аз наистина нямам намерение да следя дъщеря ви. Мисля, че това е прекалено крайно и малко зловещо, че дори сте обмисляли варианта да пратите някой да я следи. Като човек, който смее да каже, че я познава доста добре, просто й имайте доверие. И двамата сме наясно, че тя не е глупаво момиче.
Ръката й се спусна по гърба му, нежно и успокоително, като тя продължи да следи изражението му, чакайки някакъв положителен резултат. Теа не беше лошо момиче и Мег не очакваше нищо глупаво от нея. Понякога малко прекаляваха с купоните, но това все още не бе успяло да им се отрази. Нямаше причина да се притеснява за нея и се надяваше да го е убедила.
avatar
Meg

Posts : 87
Points : 347

Върнете се в началото Go down

Re: Резиденция Cohen

Писане by Nathan Cohen on Сря Апр 08, 2015 7:52 pm

Учуден от реакцията ѝ, аз инстинктивно отстъпих. Бях проверил колкото мога за нея, но физическият контакт между момиче от колежа и 40 годишен мъж като мен, можеше да значи всичко, но не и нормална реакция. Нищо чудно да се окажех с бръмбар под колана, преди да знам. Не мислех, че бях толкова привлекателен, че приятелката на дъщеря ми може да ме гали тук и там. Особено, ако знаем, че тя е на крачка от вратата. Никога не разбрах защо сложих стаята ѝ толкова близо. От друга страна... защо пък ще искам да е далече, сега когато съм сам с приятелката ѝ. Не беше добра идея да ме удрят желанията на протагониста от Лолита.
Спокойно, бавно но твърдо аз се отдръпнах на около крачка назад и сложих ръка на кръста си и една на челото, продължавайки с ролята на тъжния, уморен от работа баща.
- Разбирам, повярвай ми. Сигурен съм, че е добро момиче, но това не променя очевидните факти. Тя е колежанка с платинена кредитна карта. Независимо колко е добра, никой не е съвършен. 
Усмихнах се и свалих ръка от лицето си. Ако се проваля като хотелиер... и друго... можех да стана чудесен актьор. Бродуей щяха да ме налапат като топъл хляб.

- Искам да ме разберете, госпожице. Града е голям, опасностите дебнат на всякъде. А аз никога не бях достатъчно близо до нея, когато тя имаше нужда от мен. За това посягам към подобни методи и действия... не но искам да жертвам едно заради друго. А и за нея е добре да бъде и самостоятелна.. и не съвсем. 
avatar
Nathan Cohen

Posts : 89
Points : 364

Върнете се в началото Go down

Re: Резиденция Cohen

Писане by Meg on Сря Апр 08, 2015 8:02 pm

Усети отдръпването, макар опита му да го прикрие и това сякаш малко я обиди и в същия момент притесни. Искаше да го успокои, а това че той отхвърли помощта й, някак си не й хареса. И все пак не искаше да си помисли, че го сваля и недай си боже да каже на Теа. Щеше да се срамува толкова много след това, така че подобно на него, просто отстъпи назад, решена да не предприема повече такива действия.
- Никога не е късно да започнете да прекарвате малко време с дъщеря си – сякаш го скастри Мег, като продължи да се отдръпва от него, вече не толкова бавно и прикрито.
Гласа й беше някак по-сдържан, самата тя бе някак по-отдръпната от него. Беше се почувствала отхвърлена, когато се опита да му помогне, затова не възнамеряваше да остане в компанията му. Може би наистина трябваше да остане малко сам и да прочисти главата си от тези мисли. Каквото и да се случеше, Мег щеше да защитава приятелката си, но не възнамеряваше да прекрачва границата на тяхното приятелство, независимо какво искаше баща й.
- Ако ме извините, ще отида да видя до къде е стигнала – отвърна учтиво тя, когато най-накрая стигна до вратата и я отвори.
avatar
Meg

Posts : 87
Points : 347

Върнете се в началото Go down

Re: Резиденция Cohen

Писане by Nathan Cohen on Сря Апр 08, 2015 8:20 pm

Кимнах няколко пъти, с блуждаещ наоколо от притеснение поглед. Може би бях прекалено рязък с момичето, но не можех да бъда спокоен, докато ме докосват. Някой го наричат прекалено силно биополе. Не помнех това да е било проблем за мен, когато бях с майката на Теа... но не можех да сравнявам Мег, приятелката на дъщеря ми, с жена ми. Намръщих се от самата идея. И то не като идея, а защото въобще ми беше хрумнала.
- Не, няма проблем. Иди да я видиш. Може би дори те чака. Между другото... искам да ѝ предадеш, че довечера има малко празненство в лобито. Ще посрещнем господин Уилсън Фиск от Уолстрийт. Бих искал да сте и двете там. Не мога да те задължа да останеш, но знам, че ще е ужасно скучно за нея да остане на подобно място. А държа да присъства.
Направих многозначителна пауза, налагайки волята си само чрез присъствието си. Беше ми вроден талант. Нещо като Алфа-мъжкарско излъчване, но значително не толкова високопарно и надуто, както го наричах. След това добавих топлата, бащинска усмивка, която ползвах само за ченгетата, които се навиваха да приемат подкуп или когато успешно разпитах противников инфилтратор.
- Освен това съм убеден, че Теа ще се радва да намери някоя привлекателна вечерна рокля. Знам, че дрехите са ѝ слабост, като на почти всяко момиче...
avatar
Nathan Cohen

Posts : 89
Points : 364

Върнете се в началото Go down

Re: Резиденция Cohen

Писане by Meg on Сря Апр 08, 2015 8:33 pm

Не знаеше как да отговори на поканата му. Предполагаше, че Теа предпочиташе мъжка компания и все пак не бе сигурна дали щеше да отиде с момче пред баща си. Все пак нямаше да се натрапва, ако русокосата не я искаше, затова само кина на баща й, като остави решенията за по-късно. Имаха достатъчно време, за да пазаруват и да обсъдят всичко.
- Приятен ден, г-н Коен – отвърна мило тя, като му смигна закачливо и затвори вратата след себе си.
Без да се поколебае, отиде право в стаята на Теа, която разбира се въобще не беше готова, но какво можеше да се очаква. С малко помощ си намери подходящ тоалет и момичетата бързо напуснаха апартамента, отправяйки се към мола. Все още не бяха решили с какво щяха да се занимават днес, а малко пазаруване щеше да ги предразположи към всякакви продължения на деня.
avatar
Meg

Posts : 87
Points : 347

Върнете се в началото Go down

Re: Резиденция Cohen

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите