-californicaton
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
thea j. cohen
administrator
marissa kelly
administrator
Latest topics
» Become our friend
you're not just anyone, you're my partner in crime -jaden & victoria EmptyПон Яну 09, 2017 3:07 am by Thea J. Cohen.

» Промяна на лик
you're not just anyone, you're my partner in crime -jaden & victoria EmptyНед Юни 14, 2015 4:53 pm by Paige

» sophia & alexander
you're not just anyone, you're my partner in crime -jaden & victoria EmptyНед Май 10, 2015 9:20 pm by sophia.

»  i'm not going to give the first hug hun |Cohen sisters|
you're not just anyone, you're my partner in crime -jaden & victoria EmptyСъб Май 09, 2015 3:02 pm by Thea J. Cohen.

» Cohen's house
you're not just anyone, you're my partner in crime -jaden & victoria EmptyНед Май 03, 2015 1:37 pm by Nathan Cohen

» danger never looked so sweet
you're not just anyone, you're my partner in crime -jaden & victoria EmptyСъб Май 02, 2015 3:23 pm by jaden.

» Starbucks
you're not just anyone, you're my partner in crime -jaden & victoria EmptyВто Апр 28, 2015 7:57 pm by - alek.

» "I know what kind of crazy I am. But, this isn't that kind of crazy." | auburn & kyle
you're not just anyone, you're my partner in crime -jaden & victoria EmptyПон Апр 27, 2015 12:33 pm by auburn g. maverick

» I fear the fire, burning below. It is gonna trick you, swallow you whole. Maybe you should go? Cause I can not control it. And it wants to kill you, it wants to tear you apart.
you're not just anyone, you're my partner in crime -jaden & victoria EmptyНед Апр 26, 2015 6:02 pm by auburn g. maverick


you're not just anyone, you're my partner in crime -jaden & victoria

2 posters

Go down

you're not just anyone, you're my partner in crime -jaden & victoria Empty you're not just anyone, you're my partner in crime -jaden & victoria

Писане by jaden. Пон Авг 18, 2014 2:07 am

Звукът от щракването на зареден пистолет отекна в ухото ми, допрян до слепоочието ми. Подсмихнах се - звукът беше така познат за мен и беше като най-нормалното нещо на света, дотолкова бях свикнал с него. Не помръднах, но уверено казах
-Сигурен съм, че се изкушаваш да дръпнеш спусъка, умнико. Не бих те съветвал да го правиш обаче. Ще е фатална грешка да предприемеш това си действие.
Разбира се, идиота не ме послуша и заслепен от гнева си, причинен от думите ми, понечи да го натисне. Естествено, още преди да успее да стреля, светкавично се бях извъртял, удряйки го и изритвайки пистолета от ръката му, така че да отлети надалеч. След което само с един удар по тила с дръжката на ножа, който държах, го запратих в безсъзнание.
Защо не бях въоръжен с друго оръжие ли? Просто - не ми трябваше. С простото острие бях достатъчно смъртоносен, че да се изправя срещу тези палячовци, считащи себе си за дилъри на дрога. Ако използвах куршуми? Бях като бомба със закъснител срещу тях - можех да ги опустоша само за няколко мига и дори нямаше да осъзнаят случващото се. Така че го карах полека с тях и стоях, стиснал куфарчето в едната ръка и острието си в другата, като ножа ми дори не изглеждаше особено заплашителен.
А ето и ситуацията - бях изпратен да разменя няколко хиляди срещу определено количество наркотици, но същинската ми мисия беше скрита в куфарчето с парите - подслушватели и устройство, достатъчно сложно и добро (все пак беше мое), че да подслуша и декодира и най-секретната информация на групировката им. А те имаха данни за един чужд бос - бизнесмен и политик, който ми трябваше. Е, не точно на мен, но го бях направил своя грижа срещу сума, достатъчна да изхрани малка държава.
Погледа ми проблесна с емоция, каквато показвах единствено когато убивам. Извъртях се рязко, ножа ми забивайки се в сърцето на поредния дилър, работещ за тях. Пренебрегвайки лежащите по пода тела, които не бяха малко, спокойно крачех през дългото, широко и празно пространство на стария склад, в който се намирахме. Ама честно, защо винаги избираха тези клиширани места за подобния вид незаконни сделки? Почваше да става досадно, да не говорим и колко изтъркано си беше..
Това настрана, ударих във врата още един от костюмираните идиоти, работещи за конкретната организация, с която в момента си имах вземане-даване и той се свлече на земята. След което влязох в схватка с друг, като достатъчно убедително се престорих, че случайно изпускам куфарчето си. Без съмнение така щях да гарантирам достатъчно, че те щяха да го вземат, след като са приключили да се опитват да ме нападат и съм далеч от тук. А аз точно това и исках, то да попадне в техни ръце.
Просвайки поредния жалък наемник, спокойно и небрежно излязох от склада, правейки се, че съм забравил за куфарчето, тъй като се оглеждам да не ме нападнат отнякъде. Не, че имах нужда да се озъртам де, но трябваше да играя ролята. Крачейки съвсем спокойно, вече извън полезрението им, видях паркирания в далечината си мотор и се усмихнах искрено - превозното средство на две колела беше единственото нещо, към което можеше да се каже, че изпитвах някакви емоции.
Усещайки мъжа зад себе си, без дори да се обръщам, знаех, че е извадил пистолет и го е насочил към гърба ми, безшумно готвейки се да ме очисти. И не беше като да щях да стоя неподвижно - канех се да се извърна светкавично, мятайки ножа си и забивайки го в сърцето му, но един изстрел ме изпревари, куршума уцелвайки малоумника, който допреди малко се целеше в мен.
Изненадата, че някой би ме прикривал, беше огромна, докато не забелязах една фигура да крачи към мен в тъмнината. Виктория. Походката й беше дяволски секси като на всеки убиец, а пистолета в ръката й пушеше от изстрела преди малко. Повдигнах вежди, наблюдавайки я - явно хората, наели ме, ми изпращаха един вид 'подкрепление'. Което в моите сделки се правеше като знак на добра воля, тъй като никой не смееше да се съмнява, че не бих се справил сам. Нямаше да доживеят да бъдат опровергани, тъй като обикновено ги убивах или унищожавах заради обидата.
Но Виктория... виж, Виктория беше като мен. Или най-близкото нещо до това, което аз бях. Една от най-добрите, тя можеше да представлява предизвикателство дори и за моите умения - нещо, което никога не бих признал пред когото и да било, но заради което я уважавах неимоверно. И тя не беше кой да е - заради факта, че е тренирана, че живееше като мен и че притежаваше умения, някои от които дори аз исках да имам, я приемах за партньор. Единствената личност, на която гледах по този начин, което беше и причината наелите ме да пратят именно нея като един вид 'подкрепление'.
-Тори - използвайки част от буквите в името й като обръщение, което бях съставил за нея именно защото тя не беше кой да е, продължих -Каква приятна изненада.. На какво дължа честта?
Забивайки ножа си в последния от костюмираните бодигарди на наркотичната организация с напълно небрежна прецизност, въпреки немалкото разстояние, на което малоумникът се намираше, дори не мигнах и погледа ми и за секунда не се беше отместил от нея. Наблюдавайки как тя приближава към мен, блясъкът в очите ми светеше в тъмнината, без да го крия от нея, както бих направил обикновено с всеки друг - все пак, ако някой познаваше точно тази емоция, това беше тя.



П.с.: Извинявай за забавянето ..
jaden.
jaden.
criminal
criminal

Posts : 152
Points : 780

Върнете се в началото Go down

you're not just anyone, you're my partner in crime -jaden & victoria Empty Re: you're not just anyone, you're my partner in crime -jaden & victoria

Писане by Victoria. Пон Авг 18, 2014 8:22 pm

Потропващия звук, идващ от тънките токчета, докосващи гладко полирания под, отекна из целия коридор. Лампите, разпределени на метър една от друга, светеха оскъдно. Жуженето на волфрамовата жичка се бе забило в главата на стройната брюнетка, която бавно се движеше в права линия. Целта й бе ясна - черната врата в края на коридора. Движенията й бяха грациозни, ала едновременно с това предизвикваха една голяма доза респект у хората имали възможността да я зърнат дори за миг. Достигайки вратата, Вики обви пръсти около дръжката, след което натисна съвсем леко. Минута по-късно коридорът бе празен.
Мястото, в което навлезе й бе до болка познато. Не минаваше и ден, без да го посети. Бе се превърнало в неизменна част от ежедневието на девойката и тя очевидно нямаше нищо против. Намираше се в една сравнително малка стая. Светлината бе замрежена и всъщност осветяваше единствено мястото, на което госпожица Найт трябваше да се настани. Беше тихо, но определено можеше да усети чуждото присъствие. Не бе сама, но това не я притесняваше, знаейки кои са събеседниците й. Седна на стола и се облегна назад спокойно. Кръстоса крака и леко наклони глава. Отметна няколко кичура коса небрежно с ръка преди да проговори.
- Какво ще бъде днес? - гласът на жената бе равен. Личеше си, че е свикнала с всичко това. Нямаха с какво да я изненадат или поне така си мислеше тя.
От тъмната страна на масата се подаде ръка. Тя бе поставена върху папка, чиито корици бяха в тъмнозелен цвят. Плъзна я по твърдата повърхност, докато не достигна получателя си - Виктория, след което отново се скри. Момичето мина с върха на пръстите си по корицата преди да я поеме в дланта си. Обикновено такава бе процедурата преди да бъде изпратена да върши работа - представяне, инструкции, действие. Нищо ново под слънцето. Затова я отвори и надникна. На първата страница бе досието на мъж, чийто образ и име не й бяха неизвестни. За част от секундата зениците й се присвиха а тя самата притаи дъх. Джейдън Рийд - произнесе името му на ум.
Познаваше го. Всъщност човек с подобна репутация, едва ли можеше да остане в сянка. Беше запозната с работата му, както и с методите му. Определено бе оставил впечатление на дамата, а при нея това бе изключително рядко явление. Вписваше се доста добре в образа на лошо момче. Ала не това бе от значение в този момент. Мисълта, че трябва да го убие дойде като гръм от ясно небе. Не разбираше защо работодателят й иска това. Всъщност не можеше да се примири с тези изисквания. Трябваше й причина, която обикновено не бе от значение за брюнетката.
- Защо точно господин Рийд?
Информатора: Защото той е най-добрият избор за твой партньор.
- Моля? - повдигна вежди и насочи погледа си в посока на гласа.
На Виктория новината никак не й допадна. Тя бе солов играч. Идеята да има партньор бе по-скоро наказание, от колкото награда. Нямаше нужда да играе ролята на детегледачка. Ако трябва да сме честни, не искаше. Въпреки че, Джей не бе новак в бранша, за нея би представлявал пречка, а не помощ. Така или иначе нямаше право на възражения. След като получи необходимите данни и координати, Найт напусна сградата.
Гумите на поршето изсвистяха при рязкото завъртане. Правейки поредния успешен дрифт, те оставиха черни следи след себе си. Вратата на колата се отвори и от нея бързо се измъкна девойката. Подпря ръка на капака и се загледа в сградата, намираща се на около триста метра пред нея. Изоставен склад - колко изтъркано. Започваше да си мисли, че останалите й 'колеги' са се изчерпали или просто нямаха достатъчен хонорар, за да си позволят нещо по-сносно. Разбира се, това нямаше значение. Беше тук по съвсем други причини, а именно да помогне на Джей. Все още не бе напълно сигурна дали са я пратили като подкрепление, или да се увери до колко добре мъжът си върши задълженията. Съвсем скоро обаче разбра, че е по малко и от двете.
Виктория стрелна поглед към фигурата излязла от мястото. Нямаше как да сбърка тази походка или характерната стойка на тялото му. Крайчеца на устните й се изкриви нагоре, оформяйки едва забележима усмивка, която изчезна също толкова бързо, колкото и се появи. Бързо плъзна дланта си към ханша си, от където издърпа вече заредения пистолет. Walther P22 .22 LR - малък, практичен и определено един от любимците й. Насочи го към натрапника, решил да се промъкне иззад новият й партньор и без да чака дори секунда повече, тъмнокосата натисна спусъка. Точна както винаги. С бавни крачки, девойката тръгна към брюнета. Движенията й сякаш говореха. Караха я да изглежда опасна, но едновременно с това и някак нежна и невинна. Все още държеше оръжието в ръка, наслаждавайки се на топлината, която излъчваше. Докато вървеше тя не откъсна очи от младежа дори за миг. Наблюдаваше всеки негов ход просто защото й доставяше удоволствие.
- По-точно на кого. Информатора ме прати в знак на добра воля. - рече момичето, като спря на около метър от събеседника си. Огледа го от глава до пети, спирайки пъстрите си очи върху куфарчето в ръката му.
- Това ли е причината за целия този екшън? - попита брюнетката като леко повдигна вежди.
Блясъкът в очите на момчето й харесваше. Знаеше какво точно означава и факта, че не го крие й действаше ободряващо.
Victoria.
Victoria.
criminal
criminal

Posts : 38
Points : 205

Върнете се в началото Go down

you're not just anyone, you're my partner in crime -jaden & victoria Empty Re: you're not just anyone, you're my partner in crime -jaden & victoria

Писане by jaden. Вто Авг 19, 2014 9:01 pm

Усмихнах се насреща й - рядко авление - и като повдигнах рамене, казах само
-Малко или много.
Беше начина ми да не я лъжа, тъй като не бях получил инструкции дали да й доверя всичко, или да я лъжа. Затова и просто отметнах въпроса й и като й подадох куфарчето, добавих
-Прибери го в колата си. Ще ми е малко трудно да го нося на мотора си. И го пази добре.
Тя само кимна, като се извърна и понечи да се запъти към поршето, паркирано на известно разстояние от мястото, където двамата стояхме пред склада в момента. Канех се да я последвам, когато повече усетих, отколкото забелязах наемника. Пистолета в ръката му успя да стреля, преди да съм го атакувал и усетих куршума в ръката си.
-Кучият му.. - понечих да изпсувам, но преди да успея да довърша думите си, нов нож се появи в ръката ми и се затичах към него. Не обичах да ме раняват - бях раздразнен и вбесен едновременно. Очите ми светеха и знаех, че не мога да направя нищо, за да се овладея. Убиеца в мен беше на свобода. А това не беше нещо, на което някой друг беше ставал свидетел досега - по простата причина, че в редките случаи, когато се случеше, тези около мен бяха мъртви и им беше малко трудно след това да разкажат за случилото се.
Нападайки жалкия костюмиран наемник с ожесточеност, ножа ми премина толкова дълбоко по гърлото му, че едва не отдели главата му от раменете. Само че това не беше достатъчно, за да удовлетвори яростта и импулса за убиване в мен и добавих един, два, три нареза по гърдите и корема му... Започнах да им губя бройката, когато усетих, че съм покрит в кръв. Спирайки се рязко, сведох глава надолу и тихо изругах
-О, да му се не види. Това сако ми харесваше.
Изцъках с език, възмутен от съсипаната дреха, която си беше и скъпа и се извъртях обратно. Виктория просто седеше на мястото си, но я подминах, без дори да я погледна, с думите
-Следвай ме.
И продължих да крача към мотора си. Качвайки се на него, запалих двигателя и потеглих от пустата местност, където изоставения склад се намираше, обратно към Ел Ей. Пътуването към града не беше кратко, но пък ми даваше време да се успокоя и да прикрия пламъка в погледа си зад каската, която носех. А и ме беше яд за дрехите ми.
Водейки Тори към стаята си, знаех, че това е знак на доверие, който се предполагаше да й покаже склонността ми да се спогаждаме, но също така можеше и лесно да се промени, в случай, че не се спогаждаме - просто щях да се изнеса, намирайки си друга стая, също толкова малка, но скрита и безопасна.
Паркирайки пред старата сграда, където живеех, свалих каската си, облягайки я на дръжката на мотора и прибрах ключовете в джоба си. Не след дълго видях и поршето й да паркира до него и след като тя слезе от колата с куфарчето в една ръка, й направих жест да ме последва. Двамата изкачихме изкъртените и едва крепящи се стълби нагоре до седмия етаж и като отключих вратата, я подканих да влезе в стаята, която беше предимно в черно.
-Е, настанявай се. - казах, като се запътих към хладилника и извадих две бири от там, без да я питам за нейното предпочитание какво да пие. Оставяйки шишетата на масата, се затворих в банята. Бързо свалих дрехите, напоени с кръвта на онзи идиот и влязох под душа. Не се бавих особено, но раната на ръката ми пареше, макар че отдавна вече бях свикнал с болката.
Изкъпан, увих тъмна хавлия около кръста си и притиснах марля към ръката си, за да не кърви и да оплеска всичко. Събирайки дрехите, които по-рано носех в черен чувал, щях да ги изгоря по-късно, но за сега просто ги захвърлих в единия ъгъл на банята.
Отваряйки вратата, се върнах при Виктория, която седеше на дивана ми, куфарчето пред нея. Със здравата си ръка го повдигнах, поставяйки го на масата пред нас и седнах до нея. Отворих го, с известно затруднение, но игнорирайки това, натиснах две копчета, за да активирам апаратурата, която щеше да подслушва и следи организацията, с която тази вечер се бях спречкал. Въвеждайки няколко кода от малката клавиатура в единия ъгъл, апаратурата премига в знак, че е приела командите, въведени от мен. Затворих куфарчето.
-Трябва да бъде предадено на Информатора до 24 часа. Данните вътре са пълни и съдържат всичко, от което се нуждае. Или поне всичко, за което ме нае. Оставям на теб да му го предадеш.
С тези си думи й кимнах, погледа ми срещайки нейния за кратко. След което станах от дивана и приемайки мисията си за завършена, клекнах пред единия шкаф, изваждайки от там медицински принадлежности - марли, стерилизирани игла и конец, ножици, разнообразни видове хапчета и дори скалпел и други видове хирургически инструменти - все пак, когато живееш на ръба, е добре да си подготвен. С гръб към нея седнах на леглото си, подреждайки нужните ми материали с прецизност и като отпих от шишето уиски на нощното ми шкафче, махнах марлята от рамото си, залях и раната с уиски, смръщвайки се леко и се залових да зашия дупката от куршум в ръката си. Надявах се да не кърви обилно, защото щеше да е досадно да трябва да влизам под душа за втори път, а и исках след като съм се превързал, просто да се облека и да легна да поспя, вместо да се занимавам с шиене - беше досадно, когато раните ми бяха твърде дълбоки или пък изискваха повече внимание и време, защото така оставяха и по-дълбоки белези, но предвид факта, че тялото ми си беше покрито с тях още от детинство, това надали беше от особено значение сега.
jaden.
jaden.
criminal
criminal

Posts : 152
Points : 780

Върнете се в началото Go down

you're not just anyone, you're my partner in crime -jaden & victoria Empty Re: you're not just anyone, you're my partner in crime -jaden & victoria

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите