Конферентната зала

by Nathan Cohen Пон Апр 13, 2015 12:06 pm

Никога не можах да разбера защо не можах да си избия от главата последната сцена. Искам да кажа, правил съм такива мръсотии навсякъде и всякак, че една нищо и никаква целувчица с колежанка и моменталното ми напускане след това не би трябвало да ме разтърси кой знае колко. От друга страна, положението се сплескваше все повече и повече. Мислех си за нея от време на време, но не можех да постигна верния начин на мислене. Мислех си колко приятно ухае косата ѝ, колко са меки и топли устните ѝ... пренебрегвайки опасността, която тя представляваше. Ако кажеше на някого, вестниците щяха да полудеят. Репутацията ми щеше да рухне буквално за дни, ако не за часове. Не искам обаче да мислите, че това е толкова важно. Ако репутацията ми си заминеше, не говорех за бизнес или положение в обществото. Щяха да трябват точно два дни на проклетата ми бивша съпруга да долети, да вдигне жесток шум и пушилка и преди да се усетя, щяха да ми отнемат Теа. Тя беше на 20, вече пълнолетна, но жена ми щеше да направи всичко възможно за да ми забрани да я виждам.
Теа... това най-много караше стомаха ми да се навива на кълбо. Опасността да науча, че щеше да научи за този ми изблик, щеше да ме съсипе в очите на единствения човек, когото уважавах и ценях. Как щях да я погледна в очите, ако...
В следващия момент врата на залата се отвори, но вместо директорския съвет, вътре влезе самата Теа, следваща от Мег...
Преглътнах шумно и и станах от мястото си:
- Добро утро, момичета - поздравих с насилена усмивка, която ме караше да изглеждам още по-стар и измъчен.

by **Meg** Пон Апр 13, 2015 1:06 pm

Последните три дни Мег не можеше да спи спокойно. Първата вечер бе обзета от страст и желание, което беше типично за случилото се, но след като тези чувства я напуснаха, започна да се притеснява. Най-много се страхуваше, че Теа щеше да научи и макар да бе убедена, че тя беше последния човек, с който баща й щеше да сподели подобно нещо, се чувстваше някак несигурна. През цялото време беше под напрежение и започваше да буди подозренията й, но за щастие това можеше да бъде прието по различен начин. Наближаваше рожденият ден на русокосата и по това време на годината, нашето момиче ставаше потайно или поне се опитваше да бъде.
Притеснението обаче се върна, когато Теа помоли да отидат при баща й. Очевидно бе желал да ги види и двете, което разтревожи Мег прекалено много, но все пак реши да не се издава, докато не разбереше защо точно трябваше да е там. Дали не беше време да сподели случилото се на приятелката си и да се моли, че ще успее да я запази или трябваше да си мъчи завинаги. А защо просто не поговореше с Нейтън? Нали бяха двама възрастни, които можеха да се разберат с думи.
- Добро утро – каза тя уж спокойно, но въобще не усети как широко се усмихна и лицето й буквално грейна, когато видя Коен.
Сякаш онази вечер се повтаряше и въобще не им трябваше алкохол. За момент Грифин се заплесна по мъжа срещу себе си и оставаше само да й потече лигичката. За щастие Теа бе прекалено заета да говори с баща си, за да обърне внимание на телешкия поглед, който вадеше червенокосата.

by Nathan Cohen Пон Апр 13, 2015 1:31 pm

Беше минало доста време, изглежда ми се беше разминало. Много близо беше бръснача минал, но никой не пострада. Което беше важното в случая. постарах се да не изглеждам толкова притеснен и да не поглеждам прекалено често към Мег, макар че го направих на няколко пъти.
Разговорът сивееше доста на фона на втренченото момиче зад гърба на дъщеря ми. Просто бях заглавичкал Теа, че става дума за изложение на скъпи спортни автомобили, на което тя ме погледна сякаш я бях попитал дали ще иде на конвенция на почитателите на почитателите на Стар Трек. Обаче намекнах за рожденият ѝ ден и изглежда тя събра две и две, при което се ухили толкова широко и ярко, че можеше да заслепи и някой фар с усмивката си. Предложих ѝ да иде сама, понеже имам намерение да свърша нещо, при което тя драсна като бясно куче от ветеринарна служба. Мег се опита да я последва, но аз махнах след нея.
- Мег... би ли останал за малко, искам да поговорим.
Настъпи тишина, всепоглъщаща като космически вакуум. Очаквах да не иска, но тя само ме погледна и включи весела усмивка, която не можех да свържа с предишната Мег, която познавах. Беше някак по-щастливо и освободено усмихване, в сравнение с това, което видях преди това, когато последно идва тук, невинна и скромна, сякаш щях да я изгоня. Сега беше толкова усмихната, че очаквах главата ѝ да се сцепи като тиквен фенер за Вси Светии. Но много по-красив тиквен фенер от това, което си представях. Изглежда днес беше решила да се барне в нещо по-освободено от обикновено.

by **Meg** Пон Апр 13, 2015 2:00 pm

Очевидно нямаше за какво да се притеснява или поне така си мислеше, докато Нейтън не пожела да остане с нея насаме. Теа се изниза така бързо, че дори не стана ясно дали е разбрала, че приятелката й вече не е с нея. Червенокосата изпуфтя недоволно, като се обърна към Коен и някак си вече не се чувстваше толкова зарязана. Все пак й беше някак странно насаме с него, но вместо да възрази, просто се усмихна чаровно, както само тя си можеше и дръпна един от столовете в залата, настанявайки се на него.
- Слушам ви, г-н Коен – каза тя спокойно, като отново преплете краченца, но за разлика от онази вечер, сега носеше панталонки.
Предполагаше, че желаеше да говорят за наближаващия празник, но ако възнамеряваше да обсъдят онази вечер, нямаше да възрази. Рано или късно трябваше да стане на въпрос, защото колкото и хубаво да й беше около него, просто се побъркваше около Теа. Имаше нужда да разбере как седяха нещата и какво точно се очакваше от нея. Добре, това прозвуча грешно. По-скоро искаше просто да знае кога да си мълчи и кога да се отпусне, както в момента. Сега, когато бяха насаме, се чувстваше малко по-спокойно, защото никой нямаше да види как гледаше очите му. И все пак, не трябваше ли да се притеснява, че той щеше да забележи?

by Nathan Cohen Пон Апр 13, 2015 2:16 pm

Събрах длани на масата пред себе си и въздъхнах. Първата крачка винаги е най-трудна, а от личен опит знаех, че всяка следваща е още по-трудна, каквото и да казват мъдрите хора от миналото.
- Първо... - започнах със съзаклятнически нисък глас, гледайки я изпод вежди, ползвайки максимално минималния си чар, - Искам да повдигна въпрос, който отдавна му е дошло времето, но и двамата с теб отбягваме.
Събрах пръсти заедно и се прокашлях сухо. Все още бяхме на трудната част.
- За онази вечер. Искам да кажа от сега, че каквото и да е станало, аз се извинявам официално и не искам да се чувстваме и двамата виновни за нещо обикновено. Както казах още тогава, гледам на теб като на възрастен...
Сега излизаше, че я поучавам. За това не бях толкова добър баща на Теа - защото забивах нещата в погрешната посока от начало. Трябваше да замажа положението.
- Искам да си наясно, че това не беше просто импулс, който исках да задоволя, нездраво любопитство или едно от внезапните ми увлечения, за които говорехме онази вечер. Бях напълно сериозен, но няма да те насилвам да вземеш решение, което не желаеш да споделиш. За това, ако не искаш да казваш на Теа и да забравим за това, ще те разбера напълно.
Така излизаше, че едва ли не съм съгласен със станалото. Но предпочитах да сме наясно с това, вместо да се правя, че искам да се измъкна. Това беше по-приличния вариант.

by **Meg** Пон Апр 13, 2015 2:50 pm

Не знаеше какво да очаква, когато повдигна въпроса. Беше прав, затова само кимаше съгласно, докато не успя да я шокира. Със сигурност не желаеше да чува, че е някаква мимолетна прищявка, нещо което просто е пожелал да има в онзи момент и донякъде беше успял, но или тя си мечтаеше прекалено много или той й заявяваше, че беше нещо повече. Как смееше да й отправя подобни комплименти и после да й казва, че не му пречи да се прави, че нищо не се е случило. Та тя не можеше да диша спокойно, да спи дълбоко, а той говореше така, сякаш беше нищо, а в същия момент … ооо, мамка му.
- Объркваш ме! – възкликна тя, като за пръв път пренебрегна учтивата форма, с която се обръщаше всеки към него – Какво искаш от мен, Нейтън?
За момент сякаш се ядоса. Искаше да си говорят като възрастни, а той се държеше с нея като дете. Ако я желаеше, то трябваше да има смелостта да я погледне в очите и да й го каже. А не да й се обяснява, за да я накара да се почувства по-добре или по-скоро неупотребена, а в същото време да й обяснява, че е по-добре да забравят нещата. Тя самата не мислеше, че щеше да иска нещо от него, но ако той искаше нещо от нея, сега беше момента да го каже. Желаеше ли я или само си играеше с главата й?

by Nathan Cohen Пон Апр 13, 2015 3:03 pm

Стиснах устни и леко присвих очи. Давах ѝ отличен изход, съвършено ясен и прост, спестяващ ѝ неудобството, като просто зареже всичко зад гърба си. Можеше просто да зарежа всичко и да кажа, че е било закачка. Да ми се обиди и да не иска да ме вижда. Но това означаваше седмици на цупене, недоволство, караници с теа и дори желание за отмъщение, пренебрегвайки своята и моята безопасност.
- Ти ми кажи, какво ТИ искаш - изстрелях на посоки, - Давам ти възможност да забравим за това и да си живеем спокойно, всеки от нас в определеното русло, без да има недоизказани неща между нас. А вместо да се съгласиш, се държиш сякаш си се надявала да има нещо. Така аз получавам объркани сигнали.
Не можех да приема, че момиче като нея би се съгласило да има нещо общо с мен. Поне нищо общо с мен в интимно отношение. Бях твърде стар, бях прекалено далече от нея. Освен това не беше моя работа да се бъркам в живота на младо момиче, преминавайки през нея, както постъпвах с мръсниците, които забърсвах в клубовете.
- Ще го кажа така - заявих по-тихо, протягайки ръка за да хвана нейната. - За мен си прекалено важна, за да си играя с теб. За това искам да помислиш трезво... какво би излязло от всичко това и готова ли си да поемеш риска да бъдеш...
Поклатих глава.
- Не, не ме слушай. Аз не съм в позиция да вземам решения по въпроса. Искам да знам какво решаваш ти..

by **Meg** Пон Апр 13, 2015 3:33 pm

Беше като хипнотизирана от думите му, макар че й се стори, че той й се озъби за момент. Не й хареса какво й каза. Искаше тя да вземе решение, но в същото време й се налагаше, а после отново се дърпаше и се правеше, че й дава възможност сама да избере. Но между какво трябваше да избира? Не можеше, нямаше начин да избере Нейтън пред Теа, но как да го погледне в очите и да му го каже? Може би наистина трябваше да си замълчи и да го остави да сложи край на всичко. И без това тя не искаше нищо от него … нали така?
- Мисля, че сте прав – каза вече спокойно тя, като се изправи – Изпитах увлечение заради виното и предполагах, че при вас също е така, затова се изненадах и си направих грешни изводи. Няма да се повтори и може да разчитате на мен, че никой няма да научи. Намирам за ненужно да споделям случилото се на Теа, след като реално погледнато, нищо не е станало.
Говореше като някоя бизнес дама, която бе дошла да сключва делови сделки с Коен, но отвътре едва се сдържаше. Искаше да му се развика, че бе дръзнал да я целува, след като не възнамеряваше да я приеме като нещо сериозно. Тя не беше мимолетно удоволствие, но и той също не беше за нея. Затова щеше да е по-добре просто да сложат край на нещата и да се правят, че нищо не се е случило.

by Nathan Cohen Пон Апр 13, 2015 3:48 pm

Кимнах разбиращо. Но вместо да се почувствам облекчен, както очаквах, се почувствах по-нещастен и самотен от преди. Какво не беше наред с мен? Исках да затворя тази пробойна, сега се оказваше, че ми липсваше дупката. Нима толквоа вече бях пиркулясал от работа, че липсата на риск ми се струваше по-опасна от появата му?
Облизах устни и кимнах трескаво:
- Да, така е най-добре. Знаех, че си особено разумна за възрастта си - произнесох го без особено въодушевление, да не кажа отпаднало.
Въздъхнах тежко, с надежда, че дълбокото дишане ще прогони неприятното усещане в стомаха ми. Сигурно беше просто стрес, който настига 43те ми години. Не можеш да си на върха на корпорация, хотел и неизброимо количество задкулисни по-неприятни задачи... и да си със всичкия си. Рано или късно някой нажежен младок щеше да ме измести и ако спасях кожата от затвор - добре щеше да е.
- Сега вторият въпрос - казах все така меланхолично, - размърдвайки листовете по масата пред себе си, - Рожденият Ден на Теа. Знам, че момиче на 20 вече е голямо и не би трябвало да има "партита" - направих кавички във въздуха с пръсти, - "Направени от татко им" - добавих още кавички, - За това ми трябва помощ на представител на младото поколение. Искам да се заемеш с подобно нещо, не защото искам да изоставя дъщеря си в такъв момент, а да го направя така, че да не се засрами от мен.

by **Meg** Пон Апр 13, 2015 7:29 pm

Силно се надяваше да са приключили с разговора, но очевидно Нейтън искаше да обсъдят още нещо. Не можеше ли да започне с това? Щяха първо да се разберат за партито, после да се скарат и накрая да се разделят, без да се налага да се правят, че им е забавно в момента. Но тъй като нямаше никакъв избор, червенокосата седна обратно и се вслуша. Щеше да бъде истинско удоволствие да направи парти за приятелката си, но за целта щеше да й трябва малко помощ, за която не бе много сигурна, че щеше да получи.
- Ще видя какво ще измисля и ще дойда утре след лекциите да го обсъдим. Ще гледам да съм тук около седем, а вие се погрижете Теа да я няма. Мисля, че ще й допадне, ако направим партито в домашна обстановка, но ако имате някакви предпочитания, ще ви изслушам.
Говореше малко по-строго, по-отдръпнато и усмивките й някак не се получаваха, което едва ли можеше да скрие от него. Разговора им определено бе развалил настроението й, но тя нямаше да остави на това да развали и рождения ден на приятелката й. Щеше да направи всичко по силите си, за да я зарадва, дори и това да значеше, да прекара повече време с баща й. До утре щеше да й е минало, нали?

by Nathan Cohen Пон Апр 13, 2015 7:42 pm

Кимнах сдържано и се изправих.
- Много добре. Мога да го направя Имай ми доверие...
Е, ако можех нещо, то беше да прогонвам Теа. Ако започнеше да ме навива за колата, можех да я прогоня. НО ако беше нахална щях да се засиля по всякакви начини. Всичко беше въпрос на възможност и стечение на обстоятелството.
- В седем мисля, че тя ще отиде някъде да купонясва, по-скоро ти трябва да внимаваш, за да не те натисне...

by Sponsored content

Конферентната зала

Конферентната зала

Re: Конферентната зала

Re: Конферентната зала

Re: Конферентната зала

Re: Конферентната зала

Re: Конферентната зала

Re: Конферентната зала

Re: Конферентната зала

Re: Конферентната зала

Re: Конферентната зала

Re: Конферентната зала

Re: Конферентната зала

Re: Конферентната зала