administrator
|
administrator
|
Latest topics
Лоби барът
3 posters
Страница 2 от 2
Страница 2 от 2 • 1, 2
Re: Лоби барът
Сещате ли се за онези кълбета енергия от анимационните филми?
Притежават свой характер, местят се наляво-надясно без да бъдат контролирани и в един момент просто се блъскат в първото нещо, изпречило се на пътя им и... избухват. В нашия случай консистенцията на тази топка беше от различни емоции - някои силни, други - по-слаби, но в съвкупността си бяха опустошаващи, каращи те да полудяваш в истинския смисъл на думата. Яростта се преплиташе със срама, неудобството и притеснението, а за капак на всичко търпението ѝ започваше да се изчерпва, което ясно си личеше по нервното ѝ потропване с нокти по стъклената чашка, разгазирайки и последните остатъци от шампанското в нея.
Погледът ѝ намери този на Мег, търсейки утеха у най-близкия ѝ човек на това събитие. Стотици пъти са попадали в конфузни ситуации - свалки от безхаберни простаци, видно по-възрастни мъже от тях или пък тринадесет годишни пикльовци, но когато в картинката се намеси не друг, а Нейтън Коен, нещата придобиваха съвсем различен облик. Баща ѝ всъщност никога не се е месел в личните взаимоотношения на нито една от двете си дъщери (или поне, когато го правеше, не беше видно и публично), но този път нямаше как да остане пасивен. Измисли някакво оправдание, което Теа пусна покрай ушите си, и тримата с Мег се отправиха към възможно най-далечната точка на залата.
- Не си виновен ти, татко - най-накрая му отговори момичето с възможно най-спокойния и топъл глас, на който беше способна в момента. Четеше яростта в очите му и искаше да направи всичко възможно да го убеди, че не се е случило нещо кой знае какво, но от друга страна познаваше Нейтън - докато сам не се успокои, няма мира.
- А какво ще кажеш да се приберем заедно с Мег вкъщи? Може да си пуснем филм - обърна се тя към приятелката си и повдигна въпросително вежда. Ако трябваше да бъде честна, тя би дала всичко просто да се прибере в дома си и да усети топлината на леглото си. Мисълта да остане още минута на това парти я ужасяваше, а тази да остане да спи в хотела - още повече.
Притежават свой характер, местят се наляво-надясно без да бъдат контролирани и в един момент просто се блъскат в първото нещо, изпречило се на пътя им и... избухват. В нашия случай консистенцията на тази топка беше от различни емоции - някои силни, други - по-слаби, но в съвкупността си бяха опустошаващи, каращи те да полудяваш в истинския смисъл на думата. Яростта се преплиташе със срама, неудобството и притеснението, а за капак на всичко търпението ѝ започваше да се изчерпва, което ясно си личеше по нервното ѝ потропване с нокти по стъклената чашка, разгазирайки и последните остатъци от шампанското в нея.
Погледът ѝ намери този на Мег, търсейки утеха у най-близкия ѝ човек на това събитие. Стотици пъти са попадали в конфузни ситуации - свалки от безхаберни простаци, видно по-възрастни мъже от тях или пък тринадесет годишни пикльовци, но когато в картинката се намеси не друг, а Нейтън Коен, нещата придобиваха съвсем различен облик. Баща ѝ всъщност никога не се е месел в личните взаимоотношения на нито една от двете си дъщери (или поне, когато го правеше, не беше видно и публично), но този път нямаше как да остане пасивен. Измисли някакво оправдание, което Теа пусна покрай ушите си, и тримата с Мег се отправиха към възможно най-далечната точка на залата.
- Не си виновен ти, татко - най-накрая му отговори момичето с възможно най-спокойния и топъл глас, на който беше способна в момента. Четеше яростта в очите му и искаше да направи всичко възможно да го убеди, че не се е случило нещо кой знае какво, но от друга страна познаваше Нейтън - докато сам не се успокои, няма мира.
- А какво ще кажеш да се приберем заедно с Мег вкъщи? Може да си пуснем филм - обърна се тя към приятелката си и повдигна въпросително вежда. Ако трябваше да бъде честна, тя би дала всичко просто да се прибере в дома си и да усети топлината на леглото си. Мисълта да остане още минута на това парти я ужасяваше, а тази да остане да спи в хотела - още повече.
Re: Лоби барът
Вдигнах рамене.
- Мен лично не ме притеснява да закарам и двете ви до къщата - подхванах и погледнах през рамо. - Просто не ми се иска да се натрапвам. Знаеш... винаги съм ти давал свобода, може би това е едно от нещата, които майка ти не одобряваше в мен. В нас...
Вдигнах рамене и поех навън, повличайки двете момичета след себе си. Не обърнах внимание на няколкото дамски усмивки, нито на нахалния репортер с вид на побесняла мишка, който искаше да говори с мен, да снима или и двете.
Вместо да му обърна каквото и да било внимание, само кимнах на един от келнерите да му предложи нещо за залъгване и тримата излязохме през една от страничните врати, докато журналистът Мики Маус се оказа притиснат от предложение за сандвичи пръстчета.
Пуснах Теа и Мег, позволявайки на дъщеря си да се отправи към стаята си на горните етажи. Бях учтив, топъл, но за съжаление, не и достатъчно бащински настроен в момента. Най-вече защото момиче с нейния вид и големина вече не можеш да завиваш и да ѝ пееш детски песнички. От друга страна за мен тя винаги щеше да си остане малкото момиче с плитки и петно на носа. Изнизах се странично с Мег, за да избегнем проблемите с пиколата и направо се завряхме в гаража преди да изчезнем с бръмчене в не особено евтината ми кола.
- Мен лично не ме притеснява да закарам и двете ви до къщата - подхванах и погледнах през рамо. - Просто не ми се иска да се натрапвам. Знаеш... винаги съм ти давал свобода, може би това е едно от нещата, които майка ти не одобряваше в мен. В нас...
Вдигнах рамене и поех навън, повличайки двете момичета след себе си. Не обърнах внимание на няколкото дамски усмивки, нито на нахалния репортер с вид на побесняла мишка, който искаше да говори с мен, да снима или и двете.
Вместо да му обърна каквото и да било внимание, само кимнах на един от келнерите да му предложи нещо за залъгване и тримата излязохме през една от страничните врати, докато журналистът Мики Маус се оказа притиснат от предложение за сандвичи пръстчета.
Пуснах Теа и Мег, позволявайки на дъщеря си да се отправи към стаята си на горните етажи. Бях учтив, топъл, но за съжаление, не и достатъчно бащински настроен в момента. Най-вече защото момиче с нейния вид и големина вече не можеш да завиваш и да ѝ пееш детски песнички. От друга страна за мен тя винаги щеше да си остане малкото момиче с плитки и петно на носа. Изнизах се странично с Мег, за да избегнем проблемите с пиколата и направо се завряхме в гаража преди да изчезнем с бръмчене в не особено евтината ми кола.
Nathan Cohen- Posts : 89
Points : 364
Страница 2 от 2 • 1, 2
Страница 2 от 2
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Пон Яну 09, 2017 3:07 am by Thea J. Cohen.
» Промяна на лик
Нед Юни 14, 2015 4:53 pm by Paige
» sophia & alexander
Нед Май 10, 2015 9:20 pm by sophia.
» i'm not going to give the first hug hun |Cohen sisters|
Съб Май 09, 2015 3:02 pm by Thea J. Cohen.
» Cohen's house
Нед Май 03, 2015 1:37 pm by Nathan Cohen
» danger never looked so sweet
Съб Май 02, 2015 3:23 pm by jaden.
» Starbucks
Вто Апр 28, 2015 7:57 pm by - alek.
» "I know what kind of crazy I am. But, this isn't that kind of crazy." | auburn & kyle
Пон Апр 27, 2015 12:33 pm by auburn g. maverick
» I fear the fire, burning below. It is gonna trick you, swallow you whole. Maybe you should go? Cause I can not control it. And it wants to kill you, it wants to tear you apart.
Нед Апр 26, 2015 6:02 pm by auburn g. maverick