thea j. cohen
administrator
marissa kelly
administrator
Latest topics

Лоби барът

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Лоби барът

Писане by Thea J. Cohen. on Съб Авг 09, 2014 2:27 pm


_________________
it's my duty to drain you
She was perfect, pure m a d d e n i n g sex, and she knew it, and she played on it, dripped it, and allowed them to s u f f e r for it — was it so strange that one was half mad and the other drinking himself to death?

avatar
Thea J. Cohen.
the big boss
the big boss

Posts : 359
Points : 1921

http://countyoursins.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Лоби барът

Писане by Nathan Cohen on Сря Апр 08, 2015 9:07 pm

Денят дойде по-бързо от колкото го бях очаквал. Работата в хотела се завихри едва ли не като ураган от работа, блясъци и още работа. Персоналът ми не само трябваше да обслужва фрашканите с пари и разглезени до пожълтяване посетители и гости, но и да се подготвят за временното пребиваване на поне два пъти повече от същите, които щяха да очакват осем ако не дванадесет звездно обслужване от персонала на хотела. Поне първите час или два, преди да влзат в тоалетните, да се насвирят с кокаин, закупен от дилърите на моя милост и после да превърнат светското събитие в престъпна по размерите и вкусовете си оргия. Беше почти противно за гледане. Колко ли камериерки и сервитьорки щеше да се наложи да подкупя или заплаша, за да си затварят устата за посегателствата от страна на някои от гостите. А се налагаше в центъра на тази вакханалия да поставя собствената си дъщеря. Не казвам, че беше някое невинно и не виждало и през плет подобни неща момиче, но това не значеше, че трябва да я забия на топа на устата.
В смокинг, с който приличах на смес от Джеймс Бонд и пингвина Ковалски, аз поглеждах нервно часовника си, стиснал в другара ръка чаша с някаква напълно лишена от миризма алкохолна напитка. Още беше много рано, никой не беше дошъл, но все пак исках да видя Теа в новата си рокля, преди да ѝ позволя да се разхожда сред гостите. Все пак да го погледнем така - колко бащи ще дадат на дъщерите си да се разхождат с рокля с гол гръб, чак до средата на дупето.  Чух шумолене от към асансьора, сигурно слизаше...
avatar
Nathan Cohen

Posts : 89
Points : 364

Върнете се в началото Go down

Re: Лоби барът

Писане by Meg on Сря Апр 08, 2015 9:19 pm

Следобедния шопинг се беше отразил доста добре на момичетата. Прекараха по-голямата част от свободното си време в мола, а после се върнаха в хотела на Коен, където се приготвиха за вечерята. Мег получи втора покана за вечерята, този път от приятелката си и се съгласи без дори да се замисли. Не знаеше дали щеше да й хареса, но нямаше нищо против да се позабавлява в компанията на Теа и баща й. Често й липсваше дома, който така рядко посещаваше и някак си жадуваше за домашен уют и семейство.
Както винаги, нашето момиче се справи много по-бързо с приготовленията, затова реши да се отправи надолу, готова да започне вечерта с някое леко питие. Щеше да изчака русокосата в лобито, заедно при другите гости, тъй като не обичаше да създава впечатление на закъсняваща. Но очевидно въобще не беше такава. След като слезе долу осъзна, че беше една от първите и единственото познато лице, което съзря, беше на Нейтън. Горкия човек, сигурно щеше да си помисли, че му се натрапва.
- Добър вечер – поздрави все пак тя, като огледа залата и потърси барът с поглед. Ръката на Коен беше заета от питие, но не можеше просто да го остави, за да ходи да пие. Беше достатъчно учтива, за да не си тръгне просто така – Желаете ли да ви донеса нещо от бара, г-н Коен? Аз лично мисля, че едно питие би ми се отразило добре.
avatar
Meg

Posts : 87
Points : 347

Върнете се в началото Go down

Re: Лоби барът

Писане by Thea J. Cohen. on Сря Апр 08, 2015 9:30 pm

Стоеше пред огледалото и вече за десети път се завъртя, оглеждайки всеки детайл по роклята си. Ръката й се плъзна по дължината на талията й, след което я подръпна леко отдолу, нагласяйки я по-добре. Не можеше да прецени дали това е подходящият тоалет. Да, знаеше, че събитието „среща с посланика“ не предполага провокативното облекло, но пък от друга страна не се възприемаше толкова семпла. Отстъпи една крачка назад, заглади най-горния пласт на дрехата и се качи на високите черни обувки, пасващи си идеално с основния детайл на роклята. В същия момент, на вратата се потропа. „Влез“, щеше да каже инстинктивно, но след това осъзна, че се намира в хотел. Не й харесваше да живее в подобна обстановка и затова го правеше само в случаите, в които наистина се налага. Винаги е следвала политиката, че хотелът е територията на баща й, докато къщата  – нейната. Разбирате защо предпочиташе да си стои там. Изприпка бързо до вратата и я отвори, а пред нея стоеше управителят на хотела.
- Баща Ви Ви очаква долу, госпожице Коен – съобщи с равен тон той, като я огледа от горе до долу. Теа му благодари, усмихна се престорено и тръшна вратата в момента, в който се увери, че няма друго за казване. Вече наистина трябваше да слезе. Погледна за последен път отражението си, а на излизане обърна чашката с уиски, останала на масата. Все пак трябваше да преживее някак събитието, нали?
В следващия миг вратите на асансьора се отвориха и тя пристъпи уверено. Огледа се наоколо и с почуда установи, че мястото не изглеждаше никак зле за... семейно събиране. Разгледа интериора и гостите, а погледът й търсеше познати лица. Точно с прекрачването на прага, до ушите й стигнаха последните думи на приятелката й.
- За баща ми не знам, но аз със сигурност бих се възползвала от предложението ти - усмихна се чаровно Антеа и целуна Мег по бузата. - Я се виж само! - възкликна секунди по-късно, като хвана червенокоската за ръката и я завъртя, за да има възможността да я огледа подробно.
- Здравейте, господине, съжалявам, че се наложи да ме чакате - обърна се към Нейтън русокоската, като на свой ред и той получи целувка по бузата. - Мег, какво се случи с питието, за което говореше преди малко?

_________________
it's my duty to drain you
She was perfect, pure m a d d e n i n g sex, and she knew it, and she played on it, dripped it, and allowed them to s u f f e r for it — was it so strange that one was half mad and the other drinking himself to death?

avatar
Thea J. Cohen.
the big boss
the big boss

Posts : 359
Points : 1921

http://countyoursins.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Лоби барът

Писане by Nathan Cohen on Сря Апр 08, 2015 9:49 pm

Махнах с ръка с широк жест и много намръщени изражение.
- Чакайте сега, момичета да не смесваме супата с конфитюра. 
С тези думи, тропнах чашата в подноса на един преминаващ пиколо, когото мислех да уволня моментално след като сгрея как е направил всички тези бодлички по главата си. Сигурно половината надница, която му давах беше станала на гелове.
- Мег, ти си гост точно толкова, колкото всеки приятел на дъщеря ми - започнах с поучителен глас, имитирайки някоя телевизионна звезда, която никой не познаваше. - Няма да носиш на мен питие, ще си вземеш. Понеже си пълнолетни, мога да ви позволя да се почерпите, но знаете правилата на семейство Коен.
Вдигнах пръст и зачаках търпеливо да видя познатото въртене на очи и да кажем всички в един глас следното:
- Първо - Винаги с мярка, Второ, никога от по-възрастен мъж... - вдигнах рамене и погледнах нагоре в елко комичен жест, - Или който и да е мъж, щом тати е наоколо. И последно, но не и по-важност - не от нещо, което не е чаша. Купа, бутилка, нечия обувка или нещо от сорта.

Вдигнах двете си ръце от двете страни на тялото си и махнах надолу само с китки.
- Но това е само за протокола. Теа, миличка, знаеш, че винаги съм ти давал свобода на действие, но не сега искам двете да се завъртите, за да видя хубаво роклите ви, за да няма после Ама, татеее, тя е много модерна, последвано от Модерна или не, дъщеря ми няма да се разхожда като Ким Кардашиян на плажа.
avatar
Nathan Cohen

Posts : 89
Points : 364

Върнете се в началото Go down

Re: Лоби барът

Писане by Meg on Сря Апр 08, 2015 10:07 pm

Беше малко трудно да се намираш между тях. И двамата обичаха да раздават команди, а Мег беше кротко и послушно момиче, което бързаше да угоди, но на кой точно. Може би на приятелката си, заради която беше тук или по-добре на баща й, чието мнение се опитваше да подобри. Е със сигурност не се чувстваше комфортно да се върти около него, макар че работата й включваше доста позиране. Затова само се подсмихна, като го изгледа продължително, докато бавно се отдалечаваше.
- Е, ще взема нещо за себе си и Теа, докато вие се оглеждате – подсмихна се леко подигравателно и много закачливо, като се обърна и му хвърли един последен поглед през рамо – Надявам се моята рокля да бъде високо оценена.
Нямаше нужда от одобрението му, но все пак обичаше да бъде примерното момиче. Затова бавно се придвижи към бара, оставяйки му малко време да я огледа. Но вместо да побърза с връщането, се заговори със симпатичния барман, оставяйки сем. Коен да се разберат на спокойствие. Поръча чаша розе за себе си и бяло вино за русокосата, но на момчето никак не си даваше зор. Отвръщаше на закачливите й коментари, които я караха да се усмихва, но все пак не забравяше да хвърля по един поглед на Нейтън … и на Теа, разбира се.
avatar
Meg

Posts : 87
Points : 347

Върнете се в началото Go down

Re: Лоби барът

Писане by Nathan Cohen on Сря Апр 08, 2015 10:17 pm

Махнах пренебрежително с ръка, преди да ги сваля накрая и да ги скрия зад гърба си, изпъчвайки се като гъба.
- Не се притеснявай, ти не си ми дъщеря, не мога да ти кажа копче. Но едва ли ще ви дам да се срещате докато не започнеш да се обличаш прилично.
Обърнах се към Теа и се усмихнах мило, един от редките случай в мръсния си живот, когато можех да съм наистин за малко щастлив. 
- Изглеждаш невероятна, мила - казах с топъл глас, който пазех само за нея и в редки случай за имитациите си на Пепър х Тони моменти, когато гледах за милионен път Железният човек 2. - Напомняш ми за...
Тук замълчах. И двамата знаехме за какво говорех. Приличаше на майка си много, но ако го кажех, щеше да стане прекалено сладникаво и да получа неодобрението на младото поколение. 
Не искам да звуча като философ, но всички онези глупости, как престъпниците ставали мрачни и зли, дори към децата и любимите си хора, са само солени работи за филмите. Аз обичах дъщеря си, можеше да удоша някой кучи син, да поръчам снайперирането на друг кучи син и да гледам как скубят ноктите на трети кучи син, но само половин час по-късно, можех със съвършено спокойствие да прегърна дъщеря си. Човек се научава на всичко, ако знае кое къде да сложи. Особено ако вече е сложил цял град в джоба си.
Тогава милото и плахо другарче на Теа се върна с още по-мило и плахо изражение.
avatar
Nathan Cohen

Posts : 89
Points : 364

Върнете се в началото Go down

Re: Лоби барът

Писане by Thea J. Cohen. on Сря Апр 08, 2015 10:37 pm

За миг заглеждайки се в поведението, реакциите и репликите на баща си, Теа установи, че те си приличат повече, от колкото предполагаше.Имаше нещо общо в начина, по който гледат, в пламъка в очите им. Не можеше да определи дали това предизвикваше положителни или отрицателни емоции в нея, защото определено не искаше да поема по пътя на баща си. Но въпреки това беше единственият, който ѝ всяваше толкова голям респект, а в същото време ѝ предоставяше такава защита и сигурност. Определено имаше живот-мечта, който не всеки може да си позволи, съчетан с безкрайни грижи. Обичаше го...по един особен начин. 
Мег реши все пак да отиде до бара, което означаваше, че русокоската остава насаме на баща си, а това не беше често срещано събитие. Тя пристъпи към него и го прегърна нежно.
- Изглеждаш невероятна, мила. Напомняш ми за...
Настъпи миг на неловко мълчание, през който те се спогледаха няколкократно, но така и не проговориха. Момичето не можеше да определи дали да му благодари за комплимента или просто тотално да отбегне така нежеланата и от двамата тема. Затова се усмихна, отметна косата си назад и хвана ръката на баща си.
- Благодаря ти, татко. Мястото изглежда страхотно! Честно казано се колебаех дали да дойда.
Междувременно хвърли един поглед към чаровната си приятелка, стояща на бара, която очевидно не си губеше времето и вече беше заговорила бармана. Теа се подсмихна и в същия момент погледите им се засякоха. Мег взе двете чаши и се отправи към семейство Коен.
- Ти съвсем не си поплюваш!

_________________
it's my duty to drain you
She was perfect, pure m a d d e n i n g sex, and she knew it, and she played on it, dripped it, and allowed them to s u f f e r for it — was it so strange that one was half mad and the other drinking himself to death?

avatar
Thea J. Cohen.
the big boss
the big boss

Posts : 359
Points : 1921

http://countyoursins.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Лоби барът

Писане by Meg on Сря Апр 08, 2015 11:02 pm

Срещна погледа на Теа и й стана ясно, че е време да се връща, затова смигна на бармана и грабна чашите. Вървейки към тях, побърза да отпие от чашата си и остана приятно изненадана от мекия вкус на розето. Облиза доволно устни, като пристигна точно на време, за да чуе коментара на приятелката си и бързо се изчерви. Да, беше дошла, за да й прави компания, но това не означаваше, че не възнамеряваше да оползотвори вечерта. Виждаше възможност да направи престоя си тук далеч по приятен и не се замисляше дори.
- Ами времето си тече – опита се да се оправдае Мег, като й подаде чашата и отново хвърли поглед към бара – Но няма да те спирам, ако решиш да ме отмениш – добави тя шепнейки, макар че Нейтън най-вероятно я беше чул.
Погледна го виновно и се усмихна миловидно, надявайки се да не я скастри, че подканваше дъщеря му да флиртува с бармана. Не беше много наясно с него, но най-вероятно искаше нещо по-добро за дъщеря си. И все пак, бяха момичета, бяха млади, а той беше симпатичен. Нима имаше нещо лошо да се позабавляват. Поне сега бяха под наблюдението на отговорен родител. Ужас … можеше да са вече в някой бар и да са подминали закачливите разговори с бармана.
avatar
Meg

Posts : 87
Points : 347

Върнете се в началото Go down

Re: Лоби барът

Писане by Nathan Cohen on Сря Апр 08, 2015 11:19 pm

Поклатих глава и вдигнах рамене. 
- Дори не бих си помислил да те карам да прави подобно нещо по принцип - признах откровено, - Но Фиск-Корп, компанията на Уилсън Фиск, купи 20 процента от акциите на един от хотелите във веригата ни и това го прави втори по-сила на собствеността... след още трима души. Но общо взето, човека е голяма работа и ще се опитам да го заглавичкам за малко. Освен това, имаме толкова малко възможности да се видим...
Усмихнах се отново и протегнах ръце, улавяйки двете за китките.
- Освен това, от Теа се очаква да се появява в обществото от време на време. 
Погледнах с обич и закачлив пламък в очите дъщеря си, преди да прехвърля поглед на Мег.
- Освен това, ако искаш да бъдеш до дъщеря ми, ще трябва да се научиш на едно друго, мис Грифин. Можеш ли да танцуваш? И говоря за истински танци - не онова ръгане с танци, които аз си спомням от началото на диско... които са се превърнали в кой знае какво днес.
Да, помислих си, че ще включи нагревателите в бузите си и да премине в моравия оттенък на чисто изчервяване.
avatar
Nathan Cohen

Posts : 89
Points : 364

Върнете се в началото Go down

Re: Лоби барът

Писане by Thea J. Cohen. on Чет Апр 09, 2015 12:30 pm

Да, несъмнено за последните няколко години Теа се беше превърнала малко или повече в обществена личност заради Нейтън, който беше основна фигура в медииде и обществото, което в интерес на истината ѝ изигра доста лоша шега в началото на своята все още неразвита кариера. В първите моменти, когато започна да се занимава с актьорско майсторство и влезе в колежа, доста голяма част от хората (например учители, продуценти и режисьори) гледаха на нея скептично и често я отхвърляха само заради славата, която се носи покрай баща й. За щастие момичето се абстрахира от привидния недостатък и го обърна в своя полза - и тя започна да организира партита, събития (доста от тях с благотворителна цел) и да привлича вниманието на журналистите върху себе си, показвайки най-добрата си светлина. Така репутацията й от две години насам е перфектна, но никой не може да забрави и тежките моменти, през които беше преминавала - наркотици, изпадане в крайни състояния на купони, скандали с родителите и всичко това се отразява в медийното пространство. Но можеше гордо да се похвали с факта, че вече имаше свой собствен образ, свое собствено място в социалните среди и репутация, които сама беше изградила и почти не бяха повлияни от семейството й.
Русокоската се престори на сърдита и стрелна баща си с един леко раздразнен поглед тип "Не искам да се появявам в обществото", но той бързо се промени в искрена усмивка. Именно това беше повод да прекара време с него. Не бяха сядали да си говорят само двамата от седмици. Последната година общуваха все по-рядко, тъй като и двамата се занимаваха с... всеки с кариерата си. Искаше й се да му разкаже за последните прослушвания и постиженията си, да го накара да се чувства горд с нея. Но повод така и не се отдаваше.
Междувременно последва и предложението от страна на Нейтън да танцува с Мег. Антеа се засмя, но след това хвана ръката на баща си и тази на момичето и ги вплете една в друга с думите:
- Хайде, Мег, татко не е толкова зле.
Лек смях се откъсна от устните й, защото бузите на Мег се зачервиха. Колко беше сладко. Но на русокоската й беше ясна цялата ситуация - баща й се опитваше да се впише по-лесно в живота на дъщеря си, да изживее отново младостта, в което нямаше нищо лошо. Оценяваше и усилията му да се запознае с приятелите ѝ, въпреки че беше наясно с факта, че той ги следи, за да се увери, че всичко с малкото му момиченце е наред. А и с право, имайки предвид какво беше ежедневието й преди време. Може би отношенията им все пак не бяха толкова отчуждени, колкото привидно изглеждаше. Един сервитьор мина с поднос питиета и Теа осъзна, че чашата ѝ вече беше празна. Взе си по една нова във всяка ръка и реши да се отправи към една от свободните маси. Остави излишната напитка, а от другата отпи солидна глътка, докато наблюдаваше случващото се наоколо.

_________________
it's my duty to drain you
She was perfect, pure m a d d e n i n g sex, and she knew it, and she played on it, dripped it, and allowed them to s u f f e r for it — was it so strange that one was half mad and the other drinking himself to death?

avatar
Thea J. Cohen.
the big boss
the big boss

Posts : 359
Points : 1921

http://countyoursins.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Лоби барът

Писане by Nathan Cohen on Чет Апр 09, 2015 2:13 pm

Поклатих глава с известно недоволство:
- Не го казвай така - помолих с малко надуто изражение, - Преди години, аз бях върха на сладоледа. Буквално. Лимбо, Ча-ча, Диско... бях чудовището на дансинга.
Протегнах ръка към Мег с решително изражение.
- Госпожице, нека покажем на моята високомерна дъщеря, как се правят някой работи.
Със рязко вдигната ръка, изщраках шумно с пръсти. Оркестъра като по команда засвири. Не искам да смятате, че това е нарочно, просто оркестрите имат този малко особен талант. Поради честите случаи, при които работодателя обикновено е много капризен, те едва ли не са длъжни не само да репетират за самото представяне, трябваше да внимават за момента, в който домакина ще иска да бъде центъра на внимание заедно с дамата си. За това щом щракнеш с пръсти, те моментално включват което се сетят или им се стори подходяща за момента мелодия. Бях попадал дори на светски събития където пускаха Химна на Пеещите Ангели, Cant Touch This на MC Hammer и дори веднъж Арията на Валкириите на Вагнер. В случая включиха едно шумно и инструментално изпълнение на La Bouche:
avatar
Nathan Cohen

Posts : 89
Points : 364

Върнете се в началото Go down

Re: Лоби барът

Писане by Meg on Чет Апр 09, 2015 8:18 pm

Въобще не разбра кога всичко се случи. Както спокойно си пиеше, опитвайки се да не привлича много внимание, изведнъж се оказа в ситуация, от която май не можеше да се измъкне. Единственото, което направи, беше да се обърне и да скастри Теа с поглед. От къде й беше хрумнало, а и не само на нея. Червенокосата определено не се имаше за най-добрия танцов партньор, особено когато чу песента. Не беше никак честно, това беше песен от неговото време и въпреки, че й допадаше, нямаше абсолютно никаква представа как трябваше да се движи.
- Г-н Коен, надявам се, че осъзнавате колко е странно да танцуваме заедно на тази песен – каза Мег весело, тъй като не мислеше, че той имаше нещо общо с подбора й – И дори да не беше, не съм много сигурна дали знам какво се очаква от мен.
Мислеше, че щеше да е някоя бавна песен, която изискваше близост и нежен допир. Колкото и странно да й се виждаше всичко това, беше някак по-лесно прието от случващото се в момента. Направо я беше страх да го доближи и просто се оглеждаше нервно, сякаш се молеше някой да затанцува, за да види движенията. И естествено, около тях нямаше никой, а Теа продължаваше да се подсмихва дяволито от една маса, където имаше идеален поглед към нещата.
avatar
Meg

Posts : 87
Points : 347

Върнете се в началото Go down

Re: Лоби барът

Писане by Thea J. Cohen. on Чет Апр 09, 2015 9:12 pm

Картинката, развиваща се пред погледа на Теа, започваше да става все по-интересна. Освен вече създалата се ситуация между Мег и баща ѝ (на която, разбира се, ще бъде отдадено необходимото внимание, но малко по-късно) залата постепенно се пълнеше с най-различни хора. Общото между тях беше едно - никой не бе случаен. Всеки гост на партито на Коен се подбираше с внимание, посредством вече направено разследване за миналото, настоящето и бъдещите планове на въпросния, месечния му доход до цент, социалното му положение и не на последно място личните му взаимоотношения. Тази практика се прилагаше поради факта, че тези събирания можеха да варират от напълно обикновен коктейл до публични разговори за престъпления и организирането на такива. Вече ясно можете да си представите господата в смокинги и дамите с чанти за по десет хиляди долара. Русокоската беше убедена, че Нейтън може да назове поименно всеки един от тях. Естественото развитие на нещата предполагаше употребата на задоволяващи количества наркотици малко по-късно вечерта, много заети хотелски стаи и поне едно сбиване. Честно казано, с напредването на времето и с чашките алкохол, на Теа започваше да ѝ става все по-забавно и с нетърпение очакваше да види какво следва.
Сервитьорът, разнасящ напитки, се беше превърнал в неин първи приятел и нееднократно го връщаше до бара за "още едно". Наблюдавайки баща си и приятелката си, на Антеа внезапно ѝ се прииска да се присъедини към тях, но не толкова танцувайки, колкото по-скоро да пуска саркастични коментари и подигравки от време на време. Последвалото е наистина доста трудно за описване, така че по-добре си го представете: със ставането си, момичето взима чашата с вино, но (вече очевидно опиянена от приятния му вкус) съвсем не забелязва запътилия се към нея сервитьор и най-безцеремонно се блъска в него. Чашата намери мраморния под и се разбива на стотици парченца, а издрънчаването остана като ехо между високите стени така, че да достигне до ушите на всеки присъстващ. А Теа се залюлява и бута момчето, което пада назад.
В миг дузина глави се обърнаха към нея.
- Опа. Съжалявам - каза през смях русокоската, като постави ръка пред устните си престорено, но в действителност просто прикриваше кикотенето си.

_________________
it's my duty to drain you
She was perfect, pure m a d d e n i n g sex, and she knew it, and she played on it, dripped it, and allowed them to s u f f e r for it — was it so strange that one was half mad and the other drinking himself to death?

avatar
Thea J. Cohen.
the big boss
the big boss

Posts : 359
Points : 1921

http://countyoursins.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Лоби барът

Писане by Nathan Cohen on Чет Апр 09, 2015 9:32 pm

Аз се усмихнах бащински. Разсеяно забелязах пристигането на гостите но то не беше толкова важно в случая. Говоренето и посрещането вече не беше на мода. Аз поех ръката на дамата и я придърпах джентълменски, с учудваща дори за себе си властност. 
- Не искам какво да е от теб, Мег - казах тихо с кадифен глас, - Искам да се отпуснеш.. да се отдадеш на ритъма и да оставиш тялото си да прави каквото поиска. Ако обаче не ти харесва, кажи си, за мен не е проблем и да спрем.
Вдигнах ръката ѝ на нивото на раменете ѝ, в страни от тялото, после преплетох пръсти с нейните, докато не държахме длани една до друга. Улових нейната ръка и я поставих на рамото си с доволен вид и самодоволна усмивка. 
- Ако искаш да бъдеш на подобни места, трябва да се научиш да се отпускаш. Много често напрежението създава погрешно впечатление за страх у хората...
Поставих ръка на кръста ѝ и я погледнах в очите. Можех да усетя ясно, че тя трепери. Толкова ли беше нервна? Може би трябваше да спрем. Ако я убидех или разплачех още в началото на вечерта, щеше да е лошо. Не исках да я наранявам, беше ми като трета дъщеря...
Познат глас ме накара да погледна в страни. Беше гласът на Теа, която май се беше блъснала в един от гостите. Нещо ме притесни в идеята, тя да говори с някого точно сега. Не бях готов да виждам дъщеря си в обществото. Беше добре за нея, но ако познавах добре дори половината хора, които щяха да дойдат в тази зала, нямаше да съм спокоен дори за миг.
avatar
Nathan Cohen

Posts : 89
Points : 364

Върнете се в началото Go down

Re: Лоби барът

Писане by Meg on Чет Апр 09, 2015 10:06 pm

Вярваше му! Наистина не мислеше, че той искаше нещо от нея, все пак беше баща на една от най-близките й приятелки. Но начинът, по който й говореше, начинът по който я докосваше, просто объркваха съзнанието й. Беше виждала това само от момчета, които се опитваха да я свалят и макар от него да изглеждаше много по-елегантно и завладяващо, пак се чувстваше така. А най-странното от всичко беше, че я притесняваше не толкова случващото се, колкото присъствието на Теа. Това не беше нормално, дори за нея.
Остави го да я завладее, като се отдаде напълно и направи всичко, което се очакваше от нея. Притисна нежно тялото си в неговото, като за пръв път приближи толкова много лицето му и честно казано, бе завладяна от топлият му поглед. Изглеждаше много по-страшен и на моменти доста мрачен, когато го гледаше от далече, но точно в момента не би си го помислила. Сега просто му се усмихна, като се приближи малко и сподели мислите си, шепнейки сладко пред ушенцето му.
- Нека кажем, че ситуацията просто ме обърка малко. Не ме разбирайте погрешно, г-н Коен, просто не съм свикнала зрели мъже на вашата възраст да ми обръщат внимание, освен ако не искат нещо от мен. Погрешна преценка, за която моля да ме извините, тъй като не мисля нищо лошо за вас. Дори напротив, според мен сте …
Със сигурност щеше да му направи комплимент, щеше да каже нещо, което поне малко да му хареса, но за жалост нямаше да разберем какво й се въртеше в главата. Тя се секна, когато чу приятелката си и двамата се обърнаха към нея. Кога беше успяла да се почерпи, нима не бяха едва на първия танц или може би прекарваха повече време насаме, отколкото осъзнаваха. Но без да обръща внимание на тези дребни подробности, тя отново го докосна нежно и успокоително по рамото, както беше направила в офиса и заговори напълно уверено, сякаш не бе трептяло до преди секунда в ръцете му.
- Аз ще се погрижа – увери го тя, като отново му смигна и веднага отиде при Теа – А после аз съм била бързата – пошегува се весело Мег, като я хвана под ръка и я задърпа към бара – Нека по-добре да седнем.
avatar
Meg

Posts : 87
Points : 347

Върнете се в началото Go down

Re: Лоби барът

Писане by Nathan Cohen on Чет Апр 09, 2015 10:31 pm

Трябва да призная, че бях шокиран от думите ѝ. Знам че момичетата на тази възраст се интересуваха от момчета, които приличаха на момичета - с дълги коси, лошо облекло и имена като Коулди, Зак или Слейт. Беше нещо като да сравняваш Елвис с 1Д или нещо от сорта. 
Но не толкова вкуса ѝ към мъже ме обърка, колкото учудващата ѝ откровеност. Бях свикнал да я виждам леко притеснена и сдържана, вечно в сянката на дъщеря ми като нейна приятелка и помощничка, едва ли не партньор, нейния Робин, ако имах за дъщеря Батман. Във всеки случай, не очаквах, че тя просто ще вземе да събере куража да ми направи комплимент. Може би трябваше да го отдам на особените обстоятелства, в които се оказвахме. 
Пуснах я с леко объркано и отнесено изражение, едвам сдържайки желанието си да протегна ръка и да я уловя преди да е се е отдалечила. Но не го направих. От една страна, заради шока, от друга - заради нежеланието си да приема, че тя ме намира за... какво беше? Не го каза. Привлекателен? Мъжествен? Не, не самата дума ме притесняваше толкова, колкото откритието колко ме вълнува това. Та тя беше приятелка на дъщеря ми. Беше ми като дъщеря самата тя. Подобно нещо беше много над възможностите ми за осъзнаване. Стресираше ме жестоко.
Преглътнах и примигнах, осъзнавайки, че бях седял на празния дансинг като пън, загледан как Мег подхваща Теа и двете се отправят към бара. Трябваше да им забраня да пият. Може би не трябваше да ги каня въобще. 
avatar
Nathan Cohen

Posts : 89
Points : 364

Върнете се в началото Go down

Re: Лоби барът

Писане by Thea J. Cohen. on Чет Апр 09, 2015 11:08 pm

След конфузната ситуация със сервитьора, момичето му се извини няколко пъти, след което вкара няколко чаровни усмивки и пърхащи мигли в действие и инцидентът беше забравен мигновено. Представяше си как ли са тълкували поведението ѝ гостите... В действителност Теа въобще не беше толкова почерпена, колкото изглеждаше. Движенията ѝ бяха плавни и премерени, но неспирният ѝ смях подсказваше, че нещо не е наред в системата. Намираше се в златната среда - контролираше действията си, но в същото време съзнанието ѝ беше леко замъглено и всичко ѝ се струваше безкрайно забавно. Докато наблюдаваше дансинга, надигането на чашката се беше превърнало в машинално движение за ръката ѝ.
Погледът ѝ се срещна с този на Мег, която все още танцуваше с баща ѝ. В същия момент приятелката ѝ се озова точно пред нея с усмивка на лице.
- Добре съм, Мег, наистина. Ти отивай да се забавляваш - смигна тя - аз ще си седя тук, на бара, при бутилките - увери я русокоската и докосна рамото ѝ. - Моля те, не ходи след мен цяла вечер, ако не искаш. Знаеш, че ще се оправя.
Погледна я с възможно най-искрения и уверен поглед, на който беше способна в момента. Оценяваше всичко, което червенокоската правеше за нея, колко пъти я е избавяла от неприятности, защото тя, за разлика от Антеа, може да си постави граници; знаеше, че го прави, защото я обича, но в случая имаше нужда да остане сама. Беше си поставила нещо като малка задачка за вечерта - трябваше да покаже на баща си, че може да бъде част от живота му и се вписва във всякаква обстановка. Искаше да го накара да се гордее, че му е дъщеря.
- Защо не пийнеш нещо и ти? Ще се почувстваш по-добре.

_________________
it's my duty to drain you
She was perfect, pure m a d d e n i n g sex, and she knew it, and she played on it, dripped it, and allowed them to s u f f e r for it — was it so strange that one was half mad and the other drinking himself to death?

avatar
Thea J. Cohen.
the big boss
the big boss

Posts : 359
Points : 1921

http://countyoursins.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Лоби барът

Писане by Nathan Cohen on Чет Апр 09, 2015 11:31 pm

След като се съвзех, аз навлязох в тълпата. С три минутно поздравяване на всеки, аз се преборих с най-важните си задължения за вечерта. Не мислете,ч е просто съм претупал светските си задължения като домакин - просто помислете логично. Хората, на които наистина трябваше да се обърне внимание не идваха навреме. За тях беше въпрос на чест и лично отношение да се явят изневиделица с адски глупаво извинение и да се държат така, сякаш купона не е можел да почне без тях. За това тези, които са тук по-рано или на време - те не са важни.
С няколко крачки стигнах до бара и почуках с кокалчета на бара. Бармана, момче на около 25 със трапчинки и леко отнесено изражение ми тропна чашата преди да съм преброил до пет. Макар да беше млад, той не беше неуверен или лишен от опит като барман. Специално го бях довел, за да бъде способен и умел в преценяването на клиентите. Понеже не го ползвах просто като наливащ чашите мъжага. Той беше професионалист, какъвто трудно се намираше по тези места.
Обърнах се към Теа с бащински и леко строг вид:
- Полека, миличка, не искам да разваляш вечерта си, ако прекалиш. Но и не искам да мислиш, че ще ходя подире ти през цялото време.
Макар че точно това вероятно щях да свърша през остатъка от вечерта, независимо с кого беше тя. Посочих към вратата, почти пъхайки показалец под носа ѝ.
- Това е Уилсън Фиск... знаеш, от нас се очаква да го поздравим, нали?
avatar
Nathan Cohen

Posts : 89
Points : 364

Върнете се в началото Go down

Re: Лоби барът

Писане by Thea J. Cohen. on Пет Апр 10, 2015 12:09 am

Не можеше да си обясни точно как се случи, но в момента, в който зърна приближаващия се към нея Нейтън, Теа изтрезня напълно. Всички нервни окончания в тялото ѝ се напрегнаха в опит на пълно концентриране и съсредоточаване на цялото ѝ същество върху задачата да се държи възможно най-нормално. И се получи. При влизането на Уилсън Фиск, по-голямата част от хората се обърнаха към плъзгащите се врати на хотела, няколко светкавици щракнаха и също толкова мъже се здрависаха с него. Той от своя страна вървеше с походка тип "светът ми е длъжен", сякаш се намираше на червения килим, и пускаше холивудски усмивки. Теа завъртя отегчено очи. Ето заради това не понасяше тези лъскави събития. Всичко беше толкова изкуствено, нагласено и предвидимо... и всеки път едно и също.
- Да, татко, нека го поздравим. Добре ли изглеждам? - попита го, приглаждайки едно русо кичурче коса, което се беше изнизало от прибраната ѝ назад прическа. Все пак трябваше да изглежда представително пред уважавания господин Фиск, нали така? Всъщност, замисляйки се реално над ситуацията, беше по-добре да остави Нейтън да си размени няколко приказки с новодошлия и след това той да представи дъщеря си пред госта. Затова, без много да се церемони, се завъртя на пръсти и се отправи към любимата част от лобито - бара.
Барманът, нейният нов приятел, веднага тръгна да й налива нова чаша с вино, но русокоската беше решена да мине на нещо твърдо, защото нещата почваха да се случват, обстановката ставаше малко по-нажежена. Докато привидно флиртуваше с бармана, усети чуждо присъствие до себе си, но не откъсна поглед от първия. Следващото, което усети, беше голяма ръка, сграбчваща я от едната страна на талията.
- Вечерта става все по-приятна - чу шепот в ухото си.
В същия момент Теа се дръпна инстинктивно и, завъртайки се, видя, че чичкото (да, това е най-доброто описание за този човек), който я сваляше, беше така очаквания гост на баща й.
- Извините, какво си мислите, че правите? - опита се да запази самообладание тя и да контролира ситуацията като голямото момиче, което беше. Но яростта проблясваше в очите й и оставаха броени минути, докато просто не избухне.

_________________
it's my duty to drain you
She was perfect, pure m a d d e n i n g sex, and she knew it, and she played on it, dripped it, and allowed them to s u f f e r for it — was it so strange that one was half mad and the other drinking himself to death?

avatar
Thea J. Cohen.
the big boss
the big boss

Posts : 359
Points : 1921

http://countyoursins.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Лоби барът

Писане by Nathan Cohen on Пет Апр 10, 2015 12:34 am

Не казвам, че съм някакъв кавгаджия. Нито дори кой знае колко избухлив. Но има нещо в дребните мъже, което ги прави зли като оси. Аз не бях дребен, но присъствието на широкия като гардероб Фиск, аз изглеждах като Юлий Цезар пред Калигула. 
Не можах да стигна на време до госта си, и той с много широка и дебелоустна усмивка се примъкваше към бара. По принцип не ми беше известно той да пие чат толкова, но като че ли нещо го привлече към бара. Нещото се оказа Теа, не можех да го отрека, особено щом видях как се навежда над рамото ѝ. Беше огромен като гардероб и толкова близо до дъщеря ми, че моментално кипнах. Усетих как сърцето ми се свива и започва да препуска, как по слепоочията ми се образуваха потни капчици и как стиснах пестници. 
С три крачки се оказах до рамото... добре де, до лакътя на Фиск с колкото се може по-дружелюбно-заплашителна физиономия. Застанал до него, аз моментално включих най-кадифения си глас, онзи, който пазех за заплашителни словосъчетания. Обикновено за разпити на копелета, които си приказваха с ченгетата за мен. И тези, дето така фамилиарно се навеждаха да шепнат в ухото на дъщеря ми.
- Фиск, приятелю - казах аз с широка усмивка и поглед, толкова очевадно студен, че приличах на Антъни Хопкинс в Мълчанието на агнетата, - Изглежда още не си влязъл и вече си решил да се забавляваш, а? О, между другото - добавих с вече зле прикривана заплаха, - Това е Теа... дъщеря ми. Учи в местния колеж, много запалена...
Не беше открита заплаха, но тримата замръзнахме в едва ли не шах-мато съчетание от търпения, стратегия и слабо прикрита неприазън, игра на нерви.
avatar
Nathan Cohen

Posts : 89
Points : 364

Върнете се в началото Go down

Re: Лоби барът

Писане by Thea J. Cohen. on Пет Апр 10, 2015 1:35 am

Антеа стоеше между двамата внушителни (всеки по различен начин - единия с размери, другия с присъствие и осанка) мъже и се чудеше кое я кара да се чувства по-неудобно - фактът, че именно този гост от всички присъстващи я заговори с доста ясни намерения или мисълта, че баща ѝ е станал свидетел на проваления опит за свалка. Ако не беше толкова напрегната, сега беше подходящ момент да обърне чашката в ръката й, но в конкретната ситуация по-вероятният изход беше просто да я изпусне. Е, нямаше да е първото нещо, което чупи за вечерта. За миг я побиха тръпки, когато си спомни за допира на масивната ръка на Фиск върху нежната си кожа и съжали за голия гръб на роклята си. Почувства тялото си омърсено, въпреки че беше едва докоснато. Не можеше да си намери място - пристъпяше от крак на крак, а погледът ѝ шареше между Нейтън и Уилсън. Ако до преди малко беше готова собственоръчно да му зашлеви един шамар, то сега агресията и раздразнението бяха преминали в искрена тревога. Познаваше баща си и именно заради това се притесняваше - той не се ядосваше лесно, рядко избухваше, но направеше ли го, последиците бяха фатални.
- Нали затова сме тук, за да се забавляваме - смъмри Теа в оправдание на почти непознатия мъж и се насили да се усмихне, за да смекчи положението.
Съвсем не в стил Теа Коен. Класически ход от нейна страна би бил да се включи в кавгата, която предстоеше да се развие, или пък да наблюдава с интерес, коментирайки ожесточено. Но не, сега единственото ѝ желание беше да загаси искрата, която заплашително се опитваше да прерасне в пожар...А това би било неконтролируемо.
- Аз съм Теа - подаде ръка към Фиск момичето, въпреки че въобще не ѝ се искаше да бъде докосвана от него отново, където и да е.

_________________
it's my duty to drain you
She was perfect, pure m a d d e n i n g sex, and she knew it, and she played on it, dripped it, and allowed them to s u f f e r for it — was it so strange that one was half mad and the other drinking himself to death?

avatar
Thea J. Cohen.
the big boss
the big boss

Posts : 359
Points : 1921

http://countyoursins.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Лоби барът

Писане by Nathan Cohen on Пет Апр 10, 2015 12:45 pm

Не смятам, че съм добър баща. Дори откровено смятах, че съм ужасен баща. Какво би могло да тласне един човек по пътя на бащинството, си оставаше загадка за мен, макар че Теа не беше единствената ми дъщеря. Основното, което ми направи впечатление в случая беше, че... Теа със съвършено спокойствие прие ситуацията и дори намери дипломатичен начин да преодолее набиращото сили напрежение в залата. Не, не мислех, че мога да скоча и да размажа главата на Фиск, особено щом знаех, че е голям колкото мини-ван. Но си имах моите способи за отмъщение, както предполагах и той - своите. Но не исках да попадам в средата на война за гордост и бизнес. 
- Сигурен съм, че Уилсън е дошъл именно за да се забавлява - усмихнах се насилено, - Все пак никой не може да отрече, че си станала доста привлекателна за годините си.
Фиск отвърна на усмивката ми. Беше гадна усмивка. Една от онези мазни усмивки с дебели безформени устни, които бях виждал на свой хора, арестувани и натикани в затвора. Аз пристигах с някой шишкав адвокат и говорех с момчетата насаме. Научавах дали наистина са го извършили и щом видех тази усмивка... или вдигах ръце и оставях мръсника да го таковат в затворническата баня или плащах някой да бръкне в гръкляна му с пластмасова вилица по време на "случайно сбиване". 
- Ако ми разрешите... бих искал да поговоря с дъщеря си. Ще ви оставя на господин Мърдок.
Мат Мърдок беше моето тайно оръжие срещу Фиск. Наскоро завършил адвокат, той беше получил златната възможност да защитава сина на Фиск, Ричард, по обвинение в педофилия и убийство. Беше спасил момчето, но освен това беше научил всичко за фамилията им. Достатъчно, за да знае, че подобна информация ще е много полезна и още повече - за да може дори новоизлюпен адвокат да се сети да изтича и да ми изтропа всичко, преди Фиск да е решил да го изчисти от пътя си. Така че сега можех да оставя адвоката да командва парада, докато аз изтеглех Теа... и може би и самата Меган, извън пределите на тази дяволска дупка.
avatar
Nathan Cohen

Posts : 89
Points : 364

Върнете се в началото Go down

Re: Лоби барът

Писане by Meg on Пет Апр 10, 2015 11:40 pm

През последните няколко минути се случиха много неща, но вместо да покаже възмущение или някаква друга емоция, Мег запази тишина и ги остави да се справят с проблема. Въобще не желаеше да се меси и за щастие, сега имаше кой да помогне на приятелката й. Не беше човек на скандалите и споровете, но разбира се за Теа можеше да направи изключение по всяко време. Все пак не се чувстваше удобно да се намесва, затова се молеше час по-скоро да се отърват, което всъщност не й се видя достатъчно бързо.
- Аз мисля, че е по-добре да се прибирам – каза някак нервно червенокосата, като погледна към Нейтън, сякаш чакаше за одобрението му.
Беше й приятно на партито или поне докато танцуваха, но точно в момента не се чувстваше на мястото си. Беше малко страхлива на моменти и не обичаше да си създава неприятности от този сорт. Най-големият й проблем беше, че роклята й се е намачкала или е забравила любимото си червило. Дори не можеше да си представи живота си, ако имаше и половината от драмата на Теа в него. А ако баща й беше разумен, щеше да изпрати и нея, но реши да си замълчи. Не му беше сега времето да дава акъл на хората.
avatar
Meg

Posts : 87
Points : 347

Върнете се в началото Go down

Re: Лоби барът

Писане by Nathan Cohen on Пет Апр 10, 2015 11:58 pm

Отстъпих от Фиск, както и той. Като дуелисти-майстори, които имаха нужда само от два удара, за да разберат какво може другия. Не мога да кажа,ч е двамата бяхме толкова уравновесени, но определено и двамата бяхме достатъчно умни да не се сръфаме на средата на зала пълна с най-отбраните клюкари на Лос Анджелис и няколко журналисти на жълти вестници в добавка. Като да жонглираш със запалени факли в барутен склад. 
Фиск се обърна и пое нататък с вид на надгробен камък с крака. Обърнах му гръб едва след като приключи наблюдението ми над лъскавата му тиква. Погледах Теа и поклатих глава с мрачно изражение. 
- Беше тъпа идея - измърморих ядосано на себе си, - Не биваше да те въвличам в това. Мястото не е за младо момиче, което трябва да опазя. Предлагам ти да избереш дали да се прибереш в стаята си или ще откараш на някъде. Но не оставай тук, Фиск няма да е единствения с подобни наклонности, но поне беше достатъчно трезвен и разумен да не нахалства. Хайде, миличка, давай. 
Оставих дъщеря си да се отдалечи, за да иде в стаята си или да се преоблече и да излезе. В този момент забелязах притеснената Мег до себе си и я погледнах с объркан вид.
- А, Мег - казах с притеснено и напрегнато изражение, - Извинявай, че малко забравих за теб...
Обърнах се към нея в лице и сложих ръка на рамото ѝ.
- Не мисля, че е добра идея. Имаш ли нещо против да идете с Теа до някъде? Може да ви закарам до някой клуб. Сигурен съм, че няма да е добра идея да ви оставям сами тази вечер.
avatar
Nathan Cohen

Posts : 89
Points : 364

Върнете се в началото Go down

Re: Лоби барът

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите